В една юлска сутрин жители на село Баня, община Разлог, тръгват на работа и виждат излязъл от пътя джип край местния краварник. Хората решават, че е станала катастрофа и звънят в полицията, пише „Труд“.

Пристигналите на място униформени намират на предните седалки двама мъже, надупчени от куршуми и жена, която бере душа на задната. Полицаите са местни и веднага познават една от жертвите – лихварят бизнесмен Васил Донев – Доневио.Прякорът му произлиза от диалектния израз, означаващ сина на Донев – Доневио син, характерен за западнобългарските говори в Пиринско, Шоплука и Врачанско.   

На 3 юли 2012 г. както всяка сутрин Доневио тръгва по бизнесделата си около 7.30 ч. Той е с бодигарда си и трябва да закара двама работници от краварника си край село Баня на друг обект, след това има уговорени срещи. Килърите знаят навиците му и го причакват, скрити в близката горичка до пътя. Куршумите засвистяват изневиделица, стрелците са двама, ще установи по-късно експертиза.

Васил Донев загива на място, както и возещия се до него гард Бинко Робов – Бината. Работничката Емине Кьосова, която се вози в джипа му „Мицубиши Паджеро“ е тежко ранена със 7 куршума. Тя е откарана в болница, където след два дни издъхва. Жената била на задната седалка до съпруга й Мирослав Кьосов (50 г.).

Съпругът й има невероятен късмет, изстрелите само го одраскват по ръката. Според експертизата е гърмяно с два автомата „Калашников” – десантен 5,45-милиметров и обикновен 7,62-милиметров. В Доневио и Бината са открити общо 48 куршума. На мястото са намерени и над 30 патрона, които килърите изхвърлили или просто загубили при бързането да изчезнат от пътя между Банско и село Баня, който никак не е безлюден.

Криминалисти са категорични, че убийците са професионалисти и Донев е бил „поръчан“. Това автоматично отхвърля версията голям длъжник лично да е убил лихваря. Дребните длъжници също се отхвърлят като поръчители, защото едва ли някой от тях е имал пари да плати на професионални убийци. 

Два месеца преди убийството Васил Донев е арестуван в къщата му в село Баня при акция на ГДБОП по сигнали за изнудване и лихварство. Запис на заповеди за десетки хиляди левове за незаконно кредитиране са открити по време на акцията. 120 души са проверени за алиби в деня на разстрела, но разследването зацикля.

Вниманието на криминалистите се насочва към други известни крими герои в района, с които жертвата е имала отношения. Доневио е сочен за дясната ръка на братята Иван и Йордан Е. от Банско, известни като Гипсовете. Няколко месеца преди разстрела обаче Доневио се скарва с тях и решава да започне собствен бизнес.

По неофициална информация Гипсовете му дължали половин милион лева и Доневио ги дал на съдия изпълнител, който запорирал банковите им сметки. Единият от братята – Иван Е. е арестуван на 31 май в Италия в рамките на международната операция „Кокаинови крале“. След италианското разследване обаче той не получи присъда и е пуснат на свобода. За деня на убийството на Доневио обаче братята имат желязно алиби. Единият е в затвора в Италия, другият е със семейството си извън Банско. 

Заради случващото се с братята Доневио остава сам и се изцяло се вживява като бос на мафията в Банско. Това дразни хората на Гипсовете, но едва ли те са поръчали жертвата, смятат разследващи. Сред местните започва да се шушука, че Доневио е натопил Иван Е. на полицията и затова е бил ликвидиран. 

Криминалистите работят и по версията, че Васил Донев е поръчан от крупен длъжник. Има и заподозрян – благоевградският убиец Венцислав Гаврилов – Гаве, който по това време заминава за Северна Италия. Мъжът взел голяма сума пари от застреляния лихвар, защото задлъжнял покрай делото за убийството на Кирил Ангелов – Ушко, за което по-късно е осъден на 10 години затвор.

Говори се, че по време на разследването Гаве решил да подкупва съдиите и да се измъкне, затова взел от Доневио шестцифрена сума с голяма лихва. Въпреки това присъдата му беше потвърдена на всички инстанции и затова Гаве изчезнал от България. Тази версия също не намери потвърждение. След убийството разследващите провериха и няколко ресторантьори от Банско, Разлог и Баня, които са били чести клиенти на лихваря, но така и не откриха нито поръчителя, нито килърите.

Вдовицата загуби дело а наследниците делят имуществото му с години.Веднага след смъртта на Доневио започват съдебни делби за наследството, които се точат с години.

Най-големият син Валентин осъди брат си и сестра си Васил и Мария да му платят близо 16 000 лв. Освен имоти четирите деца наследиха и кредит от 400 000 лв. на баща им, който бил обезпечен с ипотека. След убийството му големият му син Валентин сам е погасявал месечните вноски към банката. Той осъди на два пъти брат си и сестра си да му платят техния дял от погасяването на заема.

Вдовицата на Васил Донев Ивелина Андонова загуби делото за наследствения дял във фирмата „Вайк-2005” ООД, което заведе в Окръжен съд – Благоевград срещу бизнес ортаци на покойния й мъж, сред които са и братята Гипсове. Тя искаше да бъдат изплатени на децата й 83 750 лв., колкото е равностойността на 12,5 идеални части от капитала на дружеството, притежавано от Васил Донев до смъртта му.


Адвокатът на ответниците оспори исковата претенция с мотива, че наследствените идеални части на децата са изцяло изплатени. Това е станало по силата на договор за покупко-продажба от 28 декември 2012 г., съгласно който 125 дружествени дяла на Васил Донев са били изкупени за 25 260 лв. За прехвърлянето е дадено разрешение от Районен съд – Разлог, като общата продажна цена е била разпределена между четирите деца на Доневио.


 


Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.


На уста ми сладка дума –

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!


Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.



Образованието на децата по времето на социализма бяха ръководени от принципа всички да са равни. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят на училище облечени в униформи, да не се вижда кой е богат и кой беден. Това беше времето на червените и сини вратовръзки, на забраните, на късите прически, на дърпането на уши и изкарването пред строя, а за най-непослушните -Трудово възпитателните училища.

Нека си припомним как беше устроен ученическия живот в соца.

Сините манти с белите яки бяха задължителни, момчетата ходеха с черни или сини панталони и бели ризи. Задължителна беше и червената или синя вратовръзка. Който я забрави получаваше наказание. Ако скриеш вратовръзката в джоба се приемаше като опетняване на честта на пионерчетата и чавдарчетата, почти като сега да опетниш родния трибагреник.

Учениците бяха длъжни редовно да подстригват косите си. Момичетата трябваше да ходят с вързани коси, а момчетата да са късо подстригани.

Късите поли, цигарите и алкохола бяха забранени.Привилегии

В училищата, в зависимост от доходите на родителите, някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 1970-те бяха в размер на 20-30 лева на месец.

Наказанията

Тук имахме богат набор от наказания. Имаше опъване на уши и това беше най-безобидното. Показалката често служеше за уред на превъзпитание. Колкото по-дълга е показалката, толкова по-лошо за учениците от последния чин.

Имаше и наказание -подстригване „нула” номер за момчетата и „първи” номер за момичетата“.

Учениците бяха наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците бяха оценявани по четирибална система: ‘Отлично поведение’, ‘Добро поведение’, ‘Задоволително поведение’, ‘Незадоволително поведение’. При ‘Незадоволително поведение’ учениците бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование, по времето на Бай Тошо беше задължително, след изключване, учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранк или в по-малък град, за срок от една година.За най-големите бандити в училище ги заплашваха с  Трудово Възпитателни Училища – затвори за малолетни.

По времето на комунизма в ТВУ попадаха деца-рецидивисти, които многократно са били залавяни за криминални престъпления. В случай на леко престъпление, отпърво децата бяха на периодичен отчет в Детска Педагогическа Стая.Йерархията

Най-ученолюбивите, или децата на големците или първенците в града или селото заемаха постовете- комсомолски секретар, дружинен ръководител, отряден председател на класа, звеневи. Класът се делеше на две звена, които лятото се скъсваха да събират билки.

Манифестациите

Най-голямата забава по онова време бяха манифестациите за 24 май. Месеци подреждахме строя в прав ред, а минавахме през града за минути.Манифестациите водят началото си още от времето на Цар Борис III, но най-организирани бяха честванията по времето на соца. Най-мащабните манифестации бяха в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният елит, начело с Тодор Живков приветстваше „учащата се младеж”.Бригадите

През 1970 година излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново масовизирано младежко бригадирско движение. То се изразява в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство.Най-хубавото време да избягаме от учебните занятия и да прекараме със съучениците, далеч от дома.



Серийно производство на „Правец-82“ се извършва в Прибостроителния завод, като заводи за производство на периферия има в Стара Загора (ДЗУ), Пазарджик (ЗМД), Пловдив (ЗЗУ), Михайловград (завод „Аналитик“). По този начин, при този този бум в производството, през 1980-те год. България се нарежда на 3-то място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението, а Правец заема централно място в българската индустрия за производство на персонални компютри.

Родно място на първия партиен и държавен ръководител на НРБ Тодор Живков, управлявал страната ни цели 33 години.Преди 1989 г. Правец с основание може да се нарече градът на победилия социализъм.Отстоящ на 11 км от Ботевград, към 1956 г населението на Правец брои едва 941 души.През 70-те години селото коренно променя своя облик-– благоустроява се, изграждат се много обществени сгради. 

Там е построен и Комбинатът по Микропроцесорна Техника Правец (КМТ – Правец) и Прибостроителният завод произвеждащи компютрите „Правец“. Построен е и Завод за производство на комбинирани фуражи. В Правец се намира и едно от образцовите АПК в страната.През 1986 г.е открит филиал на ВМЕИ „В.И.Ленин“(УКТЦ по МТТ), като заедно със Технологично училище „Електронни системи“, София, са единствените средни училища в България тясно специализирани в изучаване на компютърни дисциплини. 

Правец е обявен за град по случай 1300-годишнината на Българската държава с указ на Държавния съвет на НРБ от 16 октомври 1981 г. При управлението на Т. Живков градът е бил посещаван от много световни лидери сред които Индира Ганди и Муамар Кадафи.




Созопол също като днес бе любимо място за трудещите се в социалистическа България, но за да почиваш там бяха необходими 45 лева за 14 дни, а останалото до реалната стойност на заслужената почивка, плащаше държавното предприятие.Безработни нямаше, . Хотелите бяха малко на брой. 

Станциите приютяваха трудещите се маси с първо, второ и трето на масата. Доматите бяха домати, прасковите - праскови.1983-а е случайно избрана година от един период, когато не можехме да почиваме в Гърция, на Миконос, на Малдивите, Ривиерата, или в Дубай. Плътно ни разделяше от онзи хубав свят Желязната завеса, но по лицата на обикновените хора от снимките ще забележите, че странно защо, те не изглеждат нещастни.

Било им е хубаво и в родния Созопол.

времето на емблематичния "Оркестър без име", в който героинята на Катето Евро се "спаси" от лошия соц строй, като си хвана на морето западняк. От тогава насам много неща се промениха, и героини като нейната - колкото щеш. Но макар да са там, в новия си рай, и те си спомнят за родното море и за онова "още нещо", което радваше еднакво душите и на бедни, и на привилегировани.

Почти колкото дефицитния по онова време крем "Нивеа".

Само дето на морето в Созопол вече не е същото - няма ги девствените плажове. Е, ще кажат някои: "Няма я и младостта на хората от снимките... Днес всичко е различно. И младите - също!"

Някога дамските бански бяха евтинички, а гърдите под тях - твърде скромни за днешния вкус, но българките бездруго бяха последни в класацията на морските свалячи, "гларусите".

И въпреки това, и за тях се намираше някой "обикновен" труженик, с когото да изживеят въздишки по залез и "голямо нощно къпане" с целувки на лунна светлина.

На мода по плажната ивица някога бяха "чАхкини", германки и полякини. Чат-пат, и шведки. Някои от одъртелите бивши "гларуси" с нежна тъга си спомнят за уханието в мрака на "Бич може" и "Пани Валевска", които се носеха по въздуха с аромата на нещо "чуждо", но все пак соц.

Да-а-а, промени се времето, като издухано се промени от вятъра на промяната, сякаш никога не е съществувало. Само едно остана вечно - морето.

 то буди не само романтични спомени, а и колко струваше удоволствието да си там, до синята му шир. Къмпингарите си спомнят за нощувката за двама за 4 лева на вечер, и за багажниците, пълни догоре с консерви, пъпеши, дини и зарзават.

Спомнят си и за ресторантите с мешана скара и гарнитура от шопска салата и пържени картофи,

Текст: Еми МАРИЯНСКА



Лили Иванова присъства и в нашето ежедневие, и в нашия празник така неизменно, сякаш това е било винаги и ще продължава да бъде.

Нейният път в изкуството преминава през всички щастливи мигове на успеха. 3500 самостоятелни концерта, 240 записа на песни за радиото и телевизията, 24 малки плочи и 14 дългосвирещи.

Лили е носителка на много национални и международни награди от различии фестивали и конкурси: „Златният Орфей" — Слънчев бряг, „Златен ключ“ — Братислава, Златна плоча от Кан и Атина, Гран при — Париж, награди от Сопот, Истанбул, Токио и много, много други фестивали и конкурси.

Днес Лили Иванова е в зенита на своята популярност — песните, които пее, неизменно заемат първите места в класациите на радиото и телевизията. Спокойно можем да кажем, че нейните хитове са стотици, нека припомним само най-новите: „Детелини", „Предупреждение", „Маргарита"...

Коя е тайната за успеха й? Отговорът й е неизменен: „Вярвам в интуицията си да откривам хубавото в новото".

Със своя малък състав „Макове", или с големия Естрадно-симфоничен оркестър на радиото и телевизията, тя си остава неповторимата Лили! Защото Лили Иванова е звезда, която свети със собствена светлина!...

Мери Николова





Някои  като видят червената вратовръзка ще отминат бързо  поста, но аз обожавам поколението си и тези години... Слушахме плочи и записи, които днес никой не може да изпее така. Пренавивахме лентите на Грундиг с молив... 
 

Късаха се лентите от честото пускане. Нетърпеливо чакахме желано обаждане, но на стационарен телефон. Все още обичаме Висоцки и Магомаев, но и Bijelo dugme, Led Zeppelin, Майкъл Джексън и мн.др. Ходехме с грижливо изгладени унформи и престилки, а синята и червената вратовръзки бяха ударението. Обичахме си ги. Сами си ги  връзвахме, оглеждайки в огледалото...  А обувките?! Много важни. И винаги лъснати.

Не беше скучно детство. Бяхме без мобилни телефони, но с поне 15-20 вида игри на улицата и пред блока, в училището или в градината. 

Играехме и на "думи" или на "цитати".

Имаше цяла индустрия за детски филми и предавания, които бяха в строго определено време и часове. Още помним любимите герои от тези филми.

Ценяхме приятелството още като деца.Това поколение знаем да бъдем приятели и не прощаваме предателството.

Е, чертаехме сами полетата в тетрадките, подвързвахме всички учебници в зелен картон, още го помня - кадастрон или синя хартия, но научихме повече граматика, правопис и краснопис дори. И не само. Учеше се. 

Не е нескромно, но това поколение е закалено, затова е и прогресивно.  

Ние, децата от 60-80-те години, сме свикнали да правим всичко сами - защото никой няма да ни го направи по-добре.. Имахме отговорност, останала и до днес. 

Ще се радвам, ако моите спомени върнаха и вашите...

Автор:Наско Пенев


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив