На 10.10.1944 г "безследно" изчезва на път за работа подполковник Владимир Дипчев

Първоначално е арестуван и прехвърлен в концлагера "Куциян" в Перник, след което следите му се губят, като и до ден днешен не се знае кога точно Владимир намира смъртта си и къде е погребан. Синът на Райна (княгиня) Попгеоргиева е участник в трите войни за национално обединение, кавалер на три ордена за храброст, е ликвидиран като "враг на народа". 

Синът му Христо Дипчев - офицер, е въдворен от комунистическата власт в концлагера Богданов дол. А внукът Владимир (правнук на Райна княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по петите му.

Четири от нейните общо пет деца стават жертва на комунистическия режим след преврата на 9.09.1944 година

Научете повече

На бръснар по времето на соца в НРБ

Отваряш бръснарницата в 5:30 ч. Метеш, мажеш пода с подово масло, за да не се вдига прах, миеш стъклата, палиш печките в дамското и мъжкото. После слагаш чайника с водата на печката. Идват майсторите бръснари. Водата вече е топла. В 6 ч. влизат първите клиенти, припомня retro.bg

Към 9-10 ч. събираш старото бельо, броиш салфетките за бръснене, хавлиите и описваш всичко. Пускаш ги в две торби, слагаш ги на рамо и ги носиш в пералнята в „Подуяне“, като се прекачваш от трамвай на трамвай. През другото време гледаш единия майстор как бръсне. Той ти дава да сапунисаш клиента.

След това да го обръснеш само отстрани. После и брадата, и отдолу, мустаците - най-накрая. Така беше някога. Занаятът беше престижен, а бръснарницата беше място и за социални контакти.

Бръснарството западна заедно с триумфа на модерните самобръсначки, опасността от СПИН и санитарно-хигиенните изисквания. Сега само малцина стари майстори са склонни да обслужат по спешност някой закъсал клиент. Всички днес ходят при коафьори и стилисти.

Научете повече

Спомен за тригуните и пастите в сладкарница „Роза”

Продаваха сладкишите в алуминиеви тави, масите лепнеха от бозата, но беше вкусно

Никога няма да забравя как в моето недалечно соцдетство баба понякога ме водеше на сладкарница да си хапна пасти. Разбира се, ако съм била послушна в училище. Ставаше дума за сладкарниците „Христо Ников” – други нямаше. Те пък нямаха нищо общо с днешните лъскави, отрупани с турски баклави и курабийки, изящни торти и други незнайни вкуснотии, подобни заведения.

Обектите на държавната фирма „Христо Ников” бяха пръснати из цялата страна. Разпознаваха се по мърлявите помещения с очукани столове и лепкави от бозата и захарта маси без покривки. Казано иначе – нещо като заводски столове. И асортиментът на сладкишите в алуминиевите тави под оплютите от мухи витрини си беше повече от скромен. Ама пък имаше пасти, които никога не се забравят.

Примерно „Мон Блан”- високи триъгълничета като планини, покрити с бял крем, т.е. сняг. Много обичах тригуните – направени с чисто масло и истински орехови ядки, накиснати щедро в сладък сироп. Явно тогава сладкарите не жалеха материала. Да не говорим за „плезирите”. Тогава нямаше, а и сега няма равни на тях. Вярно, продаваха ги само в скъпите кафенета като „Роза” и „България”. Бяха доста големи фунийки от хрупкаво, топящо се в устата тесто, пълни с фантастичен крем от шоколад, сметана и лешникови ядки. Ядеш и немееш от кеф. А пък ако имаш късмета да ти купят и родния шоколад „Крава” – голям, от истинско какао, денят ти наистина оставаше незабравим.

Източник: Мария ИГНАТОВА, вестник Ретро

Научете повече

Как Варна стана Сталин, а Бургас без малко да е Ленин

Какво е станало, не е ясно, но е факт, че историята на Бургас не помни градът да е носил името на Ленин

Дни преди вождът на СССР и заедно с това „баща на народите“ Йосиф Висарионович Сталин да чества своя 70 годишен юбилей работническите колективи на най-големите варненски предприятия и фабрики във Варна подемат инициативата морската столица да носи неговото име. На 15 декември 1949 г. е гласувана резолюция, с която работниците настоявали Градския народен съвет да вземе решение за преименуването. Решението се приело с пълно единодушие, като освен това, чрез ЦК на БКП било решено лично генералисимусът да бъде помолен да се съгласи да стане първият почетен гражданин на гр. Сталин.

Следобед на 20 декември, пред 40 хилядното множество на площад „Независимост” било прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Само ден след като древният морски град получава името му, Сталин е обявен и за почетен гражданин. Не след дълго на входа на Морската градина е издигнат паметник на патрона на града. Според местните краеведи  тогавашната местна власт е имала основание за това. 

Когато съветските войски завземат Варна, в Москва по нареждане на Сталин отекнали салюти. С това градът става единствената в България значима завзета „цел“.За да не останат по-назад от вечния си съперник, достойният отговор на бургаските комунисти бил техния град да се преименува на Ленин.  Името на Вожда на световния пролетариат до такава степен вдъхновило местните партийни функционери, че те с пламенна жар се заловили да реализират идеята си.

Според местните архиви, през 1950 г. председателят на Общинския народен съвет Неделчо Талев докладва, че градският комитет на БКП, окръжният комитет на БКП и градският комитет на ОФ са направили предложение за преименуването на Бургас на Ленин. Талев обяснява, че „смяната на името е обсъждана нашироко от низши политически и масови организации, че са постъпили предложения от партийните ръководства и профорганизациите на предприятията на територията на Съвета. От тях се вижда, че този въпрос е навлязъл в решителна фаза, че преименуването на Бургас на името на Ленин е желание на широките трудови маси в града.За да не останат по-назад от вечния си съперник, достойният отговор на бургаските комунисти бил техния град да се преименува на Ленин.  Името на Вожда на световния пролетариат до такава степен вдъхновило местните партийни функционери, че те с пламенна жар се заловили да реализират идеята си.

Според местните архиви, през 1950 г. председателят на Общинския народен съвет Неделчо Талев докладва, че градският комитет на БКП, окръжният комитет на БКП и градският комитет на ОФ са направили предложение за преименуването на Бургас на Ленин. Талев обяснява, че „смяната на името е обсъждана нашироко от низши политически и масови организации, че са постъпили предложения от партийните ръководства и профорганизациите на предприятията на територията на Съвета. 

От тях се вижда, че този въпрос е навлязъл в решителна фаза, че преименуването на Бургас на името на Ленин е желание на широките трудови маси в града.Паметникът, който се е намирал на мястото на Слънчевия часовник при входа на Морската градина, продължил строго да наблюдава варненци и гостите на града още известно време. В една тъмна нощ обаче, монументът на диктатора тайно е съборен и изчезва. Деянието било извършено по държавно-партийна поръчка. Познавачите на историята на града твърдят, че произведението на социалистическото изкуство е било изхвърлено във Варненското езеро. Според други го погълнало морето. И досега паметникът не е намерен, пък и никой не го е търсил. Почетното гражданство на Сталин обаче си остава в сила и до ден-днешен. А за носталгично настроените все още по старите варненски улици могат да се видят капаци на канализацията, произведени в гр. Сталин.

Научете повече

Късите поли на ученичките бяха забранени, бижутата - също а униформата беше задължителна

Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет, припомня вестник "Ретро".

Учениците бяха длъжни да ходят с униформи и да не носят бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си. Те трябваше редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението.

На ученичките по времето на комунизма беше забранено да идват в училище с къси поли, за да не нарушават социалистическия морал. А днес често не можеш да разбереш ученичка ли виждаш или някоя разголена фолкпевица. 

На подрастващите беше забранено да пушат и да пият алкохол.

Някои го правеха в тоалетната, а ако ги видеха учители, ги докладваха на педагогическия съвет и провинилите се бяха наказвани с намаляване оценката за поведението.

В зависимост от доходите на родителите някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 70-те бяха в размер на 20-30 лева на месец.

По нова време имаше строг морал и дисциплина и никой не можеше и да си помисли да обиди учител или да го нападне, тъй като имаше респект и дори страхопочитание към преподавателя. А сега в училищата е пълна анархия.   

Научете повече

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи – пак.

Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие. Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше далеч от сградата на училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!

А сега каква анархия е по училищата, всички знаем. За респект към учителя вече дори не може да се говори. А родителите масово са нагли и агресивни и дори детето им да има куп нарушения или лошо поведение, обвиняват за всичко учителите. Така и не разбраха, че липсата на възпитание вкъщи не може да се компенсира с нищо.Вижте още:Учителката по руски в основното ни биеше с една тежка връзка с ключове

 Татяна Апостолова/ретро.бг/

Научете повече

Спомени от соца:"Не се натискайте бе, другарю!", викаха в претъпкания автобус

Билетът за рейса беше 4 ст., средната заплата – 250 лв.Социалната драма, както може да се нарече рязкото увеличение на билетите за градския транспорт в София, неизбежно поражда сравнение с цените и условията на пътуването в недалечното минало на социализма. 

Нямам носталгия и не искам да давам за пример социалистическия градски транспорт, в сравнение с който софийското метро, съвременните трамваи, автобусите и тролеите в столицата са супер лукс, макар и част от тях да са закупени от други държави не като нови, а като рециклирани стари превозни средства.

Хубавото бе, че в соца държавата полагаше усилия да развива българско производство на превозни средства за градски транспорт. Ако тези производства не бяха ликвидирани след 10 ноември 1989 г., сега и ние щяхме да си имаме модерни, красиви и комфортни автобуси, тролеи и трамваи като например внесените от Полша трамвайни мотриси, които се движат бързо и безшумно по линията номер 7 в София.

През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век с много шум и снимки в печата тръгнаха първите български тролеи, първата българска трамвайна мотриса, създадени в Завод „6-и септември“ със съветска помощ. По-късно се появиха и автобуси „Чавдар“, както и унгарските „Икарус“. Сега за този период ни напомнят само екзотичните снимки от социалистическия печат.

Не съм запомнил обаче с възторг социалистическия градски транспорт. Разписанията често не се спазваха. Налагало ми се е след продължително чакане на някоя спирка, изнервен да тръгна пеша и да измина километри, докато стигна там, за където съм тръгнал. Някои от возилата бяха мръсни и с неугледен външен вид, а чистотата им отвътре съвсем не беше каквато трябва да бъде. За модерна климатична инсталация за охлаждане и отопление можеше само да се мечтае. Колите не достигаха, в пиковите часове се качвахме в голяма блъсканица, а вътре се натъпквахме като сардели в консервна кутия. Случваше се някоя пътничка възмутено да се провикне: „Не се натискайте бе, другарю“. През лятото някои от тролеите и автобусите така се прегряваха, че излизахме от там като от сауна.

Билетчето обаче беше на цена - мечта. През 70-те години то струваше 4 стотинки, а след петролната криза през 1973 г., когато цената на горивата се увеличи драстично, то поскъпна само с 2 стотинки. Със средната месечна заплата през 80-те години на соца, която беше 250 лева, човек можеше да пътува над 4000 пъти в градския транспорт. До 1 юни със сегашната средна заплата от 670 лева с билет от 1 лев можехме да пътуваме 5-6 пъти по-малко. А след увеличението на билета до 1,60 лева ще можем да се возим 7-8 пъти по-малко, или около 400 пъти, т.е. десетина пъти по-малко в сравнение с миналото на соца. Месечната карта за целия градски транспорт беше 5 лева. Нередовните пътници бяха глобявани с 2 лева, но контрольорите нямаха много работа, защото при 6 стотинки за билет гратисчии почти нямаше.

 Михаил Петров, София

Научете повече