Джулиано Джема е италиански актьор, чийто пик на популярност е през 60-те и 70-те години на 20-ти век. До края на дните си Джема беше в отлична физическа форма и ако не беше трагичният инцидент, той вероятно би снимал филм и до днес.

 Джулиано е роден през септември 1938 г. в столицата на Италия - град Рим. Когато започва Втората световна война, заедно с родителите си, Джулиано Джема се премества в малкия град Реджо Нел Емилия, където прекарва детството си.Една година преди края на войната семейството се завръща в Рим. По това време бъдещият актьор имаше невероятно желание за спорт и кино. С 12-годишна възраст Джулиано се занимава сериозно с гимнастика а на 15 години е пристрастен и към бокса. Джема преминава отлична физическа подготовка не само в спортните секции, но и в противопожарните сили, където служи няколко години. Всички тези умения впоследствие помагат на Джулиано да овладее професията на каскадите.

Началото на филмовата кариера

След завръщането си от армията, Джулиано Джема сериозно се замислял да се опита в киното. През 1956 г. той успява да си намери работа в филмовото студио на Chinechitta като актьор. Тогава младият Джулиано показва забележителните си атлетични способности и се преквалифицира в каскадьор.Джема играе в различни филми, включително арт-хаус предложения като Валерио Зурлини 'с Пустинята на татарите (Il deserto dei tartari) през 1976 г. Същата година Джема печели Давид ди Донатело, италианският еквивалент на Оскар, за неговото изображение на майор Матис през Пустинята на татарите.

Джема участва и в уеб комикс на име „Man Born Again“ (2012) от Eclypsed Word.Негова дъщеря, Вера Джема, също е актриса. Джулиано Джема също е работил като скулптор.

На 1 октомври 2013 г. Джема починава след автомобилна катастрофа близо до Рим. Той е откаран в болница в Чивитавекия и обявен за мъртъв малко след пристигането му. Другите двама пътници, мъж и синът му, също са ранени при инцидента.



Как пътувате до София? Въпрос, на който повечето читатели ще отговорят, че стигат до столицата с автобус или кола. Други, все по-малко, ще споделят, че предпочитат влак. Четвърта възможност просто не съществува. 

Но до края на 80-те години жителите на триградието са обичали да ходят на пазар и по работа в София, връщайки се след няколко часа. Това, разбира се, е било възможно единствено с българските авиолинии и модерното за времето си летище в Горна Оряховица. Със сигурност по-възрастните читатели въздишат по загубеното удобство, а младите се подсмихват недоверчиво.

За 40 минути до столицата

Истината обаче е факт, макар и всичко вече да е история, която трудно ще стане реалност отново в днешни дни. До 1989 година националният авиопревозвач „Балкан“ е поддържал най-гъстата мрежа от вътрешни полети в Европа. София-Видин, София-Русе, София-Силистра, София-Търговище, София-Варна, София-Бургас, София-Кърджали, София-Стара Загора и София-Горна Оряховица са били от редовните линии, изпълнявани в продължение на десетилетия. За щастие на всички жители от област Велико Търново родната ни авиокомпания е поддържала цели три полета на ден  от железничарския град до столицата. Това е давало възможност на хиляди жители от областта да тръгват сутрин за София, а след като свършат работа да се приберат в ранния следобед вкъщи. Всъщност полетът до София е бил не повече от 40 минути.

12 лв. са били сериозна сума през 80-те

12 лв. е струвал билетът за София от Горна Оряховица. Сега тази сума изглежда малка, но през 80-те години на миналия век си е била сериозна цифра, защото повечето хора са получавали заплати около 150-200 лв. Въпреки това пътуването със самолет е било предпочитано от мнозина, а билетите са свършвали бързо. На гишетата често се извивали опашки, а загубените билети не се възстановявали. Това бил един от минусите на докомпютърната ера.  В средата на 80-те е въведена видеорезервационна система „Габриел“, която се явява предшественик на компютърните.

Със самолет на морето

В различни периоди от съществуването на граждански полети в Горна Оряховица е имало и линии до Варна и Бургас. Те са били пускани през лятото, а пътя до морето е бил приблизително толкова, колкото и до столицата. Много семейства са се възползвали от удобствата на това пътуване и с по няколко сака тръгвали за родното Черноморие. Хубавото е било, че цените за билетите били твърди и не се променяли зависимост от това колко дни преди полета са били закупени. Нещо, което днес е от огромно значение.

„Ан 24“ обслужваше полетите от Горна Оряховица

„Ан 24“ е самолетът, който най-често е летял от Горна Оряховица до София. Други самолети, които са излитали от железничарския град са „Ту-134“, „Ил-18“ и „Як-40“. Интересното е, че България е ползвала и хеликоптери за осъществяване на полети до Кърджали, където се е използвал вертолетът „Ми 8“. Самолетът „Ан 24“ е побирал около 50 души на борда. Това е и причината да е ползван най-често за полети до по-малките градове като Горна Оряховица. Нямало особени удобства, но условията наподобявали тези на днешните нискобюджетни авиокомпании.

Днешната действителност

Днес летището в Горна Оряховица е едно от петте в България, които работят. За съжаление в железничарския град не се извършват граждански полети до нито един град. Всъщност аеропорта в Горна Оряховица разполага с международен лиценз, но сагата с отдаването му на концесия продължи твърде дълго. През годините много пъти се говореше, че чужденци искат местния аеропорт, но до подписване така и не се стигна. В началото на 2016-та година все пак летището беше отдадено на концесия. Единственият явил се беше консорциумът „Гражданско летище Горна Оряховица“, учредил се между „Кристална вода“ АД и държавната фирма „Летище Горна Оряховица“ ЕАД. Концесионерът е длъжен да инвестира, според договора, над 31 млн. лв., от които 22 млн. през първите 4 години.  Предвижда се проектиране и изготвяне на генерален план и подробен устройствен план за развитие на летището, който би следвало вече да е готов. Всичко това обаче едва ли ще доведе до отваряне на нова авиолиния до София. Нещо, за което хиляди мечтаят и до днес…

Михаил МИХАЛЕВ



Камата споделя и за лошото първо впечатление, което оставя в него бъдещият тогава премиер на България Бойко Борисов. Книгата на Стоичков ще излезе на пазара на 25 октомври.„

Малко преди да настъпи 1990 година, Барселона и ЦСКА парафираха споразумение за условията по трансфера. Официалното подписване трябваше да се случи пет месеца по-късно – на 2 юни вечерта в София след последния мач за сезона – срещу Славия.

Колкото до другаря Живков и онази мълва за неговото „Ха-ха-ха, давайте го това момче!“, разбрах, че това не е вярно лично от него. Три-четири пъти се срещах с бившия Първи. Подарих му фланелка на Барса с моя номер 8, топка и други сувенири на клуба. Много му се кефех на стареца. Не се правеше на голям запалянко, но пък и футболът не му беше тъмна Индия.

А при нашите срещи тогава го охраняваше не кой да е, а Бойко Борисов – човекът, който след време го наследи на кормилото на държавата. За бъдещия премиер обаче фланелка нямаше. Още не му бе изгряла звездата, не беше се издигнал. Освен всичко той имаше неблагоразумието да заяви пред мен и Бай Тошо, че е от Левски и Реал (Мадрид). Каква двойна грешка само!

Но… на когото не му върви във футбола, му връзва на други места. В политиката например. Неслучайно, освен като страната на иконите, България вече е и страната на чудесата. И то не само заради сензацията, която направихме във футбола в Щатите през лятото на 1994 година“.



Преди половин век купил любимата си бяла ”Варшава”, с която не спира да обикаля из страната и чужбина, предава НОВА ТВ.

„Няма ограничение за шофьорите. Щом се чувстваш добре и лекарят ти даде, че имаш очи, че чуваш, че си с всичките си рефлекси, няма проблем”, споделя дядо Марин.

Той заминава за Чехия през 1939 година. Три години по-късно възрастният мъж получава шофьорска книжка. Но тя не е валидна в България. Разбира го като се връща в страната.

„Варшава“ е марка полски автомобили, произвеждани от 1951 до 1973 г. във фабриките FSO (Fabryka Samochodów Osobowych), откъдето произлизат и марките Полски Фиат и Полонез.


До 1957 г. „Варшава“ се произвежда по лиценз на руските „Победа“. След това дизайнът е изменен. Автомобилите „Варшава“ са използвани в Полша и в други социалистически страни много често като таксита, линейки, предпочитани са за служебни коли и по-рядко за лични автомобили. Произвеждани са също във варианти комби и пикап.



Поради голямото тегло на каросерията, марката не успява да се наложи масово на тогавашния пазар. Произведени са общо 254 471 автомобила.


 


1– (Панелно) жилище имаше за всеки

2– Нова Лека кола /с чакане на ред/можеше да има  всеки

3– Безплатна медицинска помощ имаше за всеки

4– Безплатно образование имаше за всеки

5– Парно отопление, струващо 8% от месечната заплата, имаше за всеки

6– Почивка на море ежегодно имаше за всеки

7- Почивка на балкан имаше за всеки

8– Детски градини имаше за всяко дете

9– Евтино детско облекло имаше за всеки

10–Консумация на месо три пъти на ден имаше за всеки

11-Работнически стол на символични цени имаше за всеки



Безжизненото тяло на 21-годишната майка Красимира Куковска бе открито на 11 септември през 2020г. в дома й в село Бегово. Първоначалната версия, по която работеха разследващите, бе самоубийство. Няколко дни по-късно обаче 20-годишният й съпруг Любомир бе задържан за 72 часа и направи пълни самопризнания. Според неговата версия, той отишъл в дома на Красимира на 11 септември, влязъл при нея, ала двамата се скарали.

Младата жена започнала да го гони, казвала, че иска да я остави намира, но той я е заплашил, че ще я гръмне. Красимира го провокирала и му казала: „Хайде, направи го, не можеш“. Любомир твърди, че тя е взела въздушната пушка и я е опряла на гърдите си. По думите му, той е натиснал, без да иска, спусъка и не е имал намерение да я убива.

Красимира остави невръстни дечица на 2 месеца и на 2 години сирачета. Тя е имала богато наследство от баща си, който бил мощен арендатор с над 2000 дка земя, но той и майката починали.

Съдебномедицинската експертиза обаче закова Любомир.„Резултатите от експертизата напълно опровергават версията, която той представи пред съда, а именно, че с жертвата са се сборичкали и тогава случайно е произвел изстрели. Любомир вече е с ново обвинение – за умишлено убийство. Случаят вече е в компетенциите на Окръжната прокуратура“, каза за „Марица“ на 24 ноември зам. окръжният прокурор Галина Андреева-Минчева.



Моделът е базиран на „Сетра S 130“ и е със самоносеща конструкция. Производството на автобуса започва през 1977 год. Взет е лиценз за производството му от компанията Kaesbohrer. Използва двигатели на чешкия производител LIAZ, както и на унгарския RABA-MAN.

Получава златни отличия на изложенията в Пловдив и Бърно. През 1977 год. получава златен медал на изложение за туристически автобуси в Дубровник, Югославия.


Ето и един уникален филм за историята на завода в Ботевград по проекта "Българските автобуси "Чавдар"", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура":


Автобусът е изнасян за СССР, Северна Корея, Афганистан, Гърция и други. Произведени са над 6 хил. броя.Вижте още:Германец се разплаква пред руините на завода за автобуси „Чавдар” в Ботевград



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив