Когато родната Милиция ни пазеше

Старите фотографии ни връщат във времето, когато за реда в нашите градове се грижеха милиционерите. Старшините и сержантите идваха на служба, като завършеха средното милиционерско училище в Пазарджик.

А на снимката се вижда, че преди всяко дежурство униформените служители на МВР преминаваха инструктаж от своите началници...Това ставаше в така наречените "димитровски стаи" сред символите на товашната идеология и пропаганда.

После патрулите поемаха обхода си да въдворяват реда по улиците на градовете и селата на България...И ред имаше.

Дирекцията на народната милиция се структурира в два отдела – “Държавна сигурност”, с четири отделения, и “Народна милиция”, с отделите “Униформена милиция и учебно-подготвителен”, “Криминална милиция”, “Административна милиция” и по-късно – “Стопански”. Той поема със своите три отделения борбата с черната борса и спекулата, със саботажите и вредителствата, контрабандата, нарушенията по закона за търговия с външни платежни средства и проверката на чужди акционерни дружества. 

След някои нововъведения, каквито са общинската, селската, резервната и особената държавна милиция, в която са обособени акцизните, горските, митническите, ловните, риболовните и речните, служители и пътните кантони. Със заповед се отменят текстовете от Закона за държавната полиция, които изискват образователен и служебен ценз от служителите. 

Критериите за работа в милицията са вярност към партията, заслуги за установяването на новата власт и благоприятна служебна и политическа характеристика от комитетите на ОФ по местоживеене. 

Процедурата се основава на класово-партийния принцип за работа с личния състав, утвърден с решението на ПБ на ЦК на БРК (к) от 12 април 1945 г. за кадровата политика в органите на милицията. От 1 април 1947 г. се създава Главна дирекция на Народната милиция, в състава на която са: Дирекция на Държавната сигурност и Дирекция на Народната милиция.

Научете повече

Легендарния „Запорожец"-Технически характеристики и описание

В България автомобили „Запорожец“ се предлагат от ДСО „Мототехника“ със записване и предварителна вноска от 1500 лева. Срокът на доставка е от 4 до 7 години, като стойността на модела ЗАЗ-968М на нашия пазар е 4500 лева през 1988 година. В СССР цената е около 3500 рубли в зависимост от монтирания двигател.

Запорожец ЗАЗ-965 има един основен дефект – загряването. Поради задното разположение на двигателя, недостатъчното въздухоподаване и липсата на маслен филтър, срокът на експлоатация до основен ремонт е от 70 до 100 хил. километра. Въздушното охлаждане е предимство за по-лесно обслужване и ремонт, но натрупването на прах и масло по оребряването на цилиндрите също влошава топлоотдаването и води до прегряване на двигателя. Всички модели Запорожец често изискват прецизно регулиране на запалването. Всяко малко отклонение отново води до загряване на двигателя.

Моделите ЗАЗ-968 са с по-комфортно купе и повече удобства за пътниците. Въпреки това този евтин автомобил е „герой“ на анекдоти поради формата и грубата изработка. Моделът ЗАЗ-965 е наричан "Отмъщението на Хрушчов" и "Гърбавия". Моделът ЗАЗ-968 заради страничните въздухозаборници е наричан „Ушатия“. В СССР много сполучливо е кръстен „Чебурашка“.

„Запорожец ЗАЗ-965“ се произвежда от 1960 до 1963 година. Моделът ЗАЗ-965А се произвежда от 1962 до 1969 година.

Брой врати – 2

Брой места – 4

Двигателен мост – заден

Двигател – 4 цилиндров, карбураторен, V-образен с възд. охлаждане

Работен обем – 746 cm3

Колесна база – 2023 mm

Дължина – 3330 mm

Ширина – 1395 mm

Височина – 1450 mm

Маса празен – 650 kg

Скорост максимална – 80 km/h

Разход на гориво -6 l/ 100 km

Запорожец ЗАЗ-966, ЗАЗ-968А и ЗАЗ-968М

Запорожец ЗАЗ-968М

„Запорожец ЗАЗ-966“ се произвежда от 1967 до 1974 година, моделът ЗАЗ-968А от 1972 до 1978 година и моделът ЗАЗ-968М от 1972 до 1994 година.

Брой врати – 2

Брой места – 4-5

Двигателен мост – заден

Двигател – 4 цилиндров, карбураторен, V- образен с възд. охлаждане

Мощност максимална – МеМЗ-968З – 41 hp; МеМЗ-968ГЕ – 45 hp; МеМЗ-968БЕ – 50 hp

Работен обем – 1197 cm3

Дължина – 3765 mm

Ширина – 1490 mm

Височина – 1400 mm

Пътен просвет – 185 mm

Маса празен – 750 kg

Маса с максимален товар – 1200 kg

Натоварване преден мост – 300 kg

Натоварване заден мост – 900 kg

Ускоряване 0-100 km/h – 32 s

Разход гориво – 6,5 l (при 90 km/h)

Разход гориво за отопление – 0,85 l/h

Научете повече

През СОЦА Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 г.и още 17 неща които днес ги няма

1.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар;

2.Здравеопазването беше безплатно;

3.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище;

4.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

5.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?;

6.Нямаше как да бъдеш безработен;

7.Нямаше работещи бедни;

8.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

9.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там;

10.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

11.(Повече пари от за една нова кола.), а да пестиш от храна беше нечувано;

12.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже;

13.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита;

14.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

15.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

16.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

17.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

….това от по-горе вече не можем да го имаме…Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.Нищо друго.И засега е само мечта.

Научете повече

4 куриозни факта от биографията на Тодор Живков

В биографията на Тодор Живков има доста куриозни и малко известни факти, които се подминават от официалните му биографи. Ето някои от тях:

Хубавият български празник Тодоровден през 50-те и 60-те години бил винаги отбелязван от Живков. Според обичая Бай Тошо обичал да е със своите приятели, да отиде на конска кушия и да почерпи за имения си ден. Обичал на Тодоровден да е в Правец, заобиколен с най-близките си съратници, които по това време даже си позволявали да му попеят на ухо: „Тодоре, Тодоре, дърто магаре!“.

Когато обаче се развил култът към неговата личност, Живков престанал да празнува Конския Великден. Най-близките до него сътрудници на Тодоровден даже не си позволявали да му честият празника. Всенародното обръщение „другарю“ прилягало най-много на Живков. Членовете на Политбюро възприели обръщението „другарю Живков“ и „другарю генерален (първи) секретар“ и това се наложило на всички нива. Само двама от висшето партийно ръководство – академик Тодор Павлов и Пенчо Кубадински, се осмелявали да му говорят на малко име. Даже генерал Добри Джуров се обръщал към Тато на „другарю Живков“, макар че се знаели още от партизанската борба.

До последните си дни Бай Тошо се славеше с прекрасното си здраве. Всички казват, че това му е по наследство от балканджийския му корен. Лекарите край Първия човек винаги се възхищавали от стабилното му кръвно налягане 130/70 и пулса му на космонавт – 63-64, даже след дълги преходи в планината и километрични ловни излети.

„Всичко се дължи на овчарлъка на младини“ – така обяснявал Тато стоманеното си здраве.

 Бай Тошо веднъж се срещнал с главния готвач от ресторант „Чевермето“ в курорта Пампорово бай Мехмед. Прочутият родопски майстор на печените агнета посрещнал Първия човек както подобава. След богатата вечеря Тато влязъл в кухнята и попитал именития готвач:

– Как си, бай Мехмед, как я караш?

– Добре съм, другарю Живков. И аз като вас – от чеверме на чеверме…

 

Чак след 1989 г. Тодор Живков се отпуска да разкаже пред журналисти за своите фатални срещи с алкохола. Според разказа на Тато той се е напивал само три пъти в живота си. Единия път това станало с члена на Политбюро на ЦК на КПСС Климент Ворошилов. Съветският шеф дошъл у нас на официално посещение през 1948 г. и поканил българското партийно и държавно ръководство на прием. 

Живков като столичен секретар на БКП също бил поканен. Ворошилов донесъл от Москва разни видове водка и заповядал на българските си колеги без изключение да вдигат чашите на екс. Тостовете следвали един след друг. Съветският гост казал, че който не пие, ще бъде наказан с „наказателна чаша“. Хитрият Бай Тошо изливал под масата своето питие, но Ворошилов го забелязал и го наказал да пие водка във водна чаша. Така Живков безпаметно се напил в името на българо-съветската дружба./Ретро.бг/

Научете повече

Девойките през соца не само са държали в ръцете си автомат Калашников, но са го разглобявали и сглобявали за норматив

Спомняте ли си, че допреди 1990 г. в средните училища се получаваше елементарна военна подготовка, посредством изучаване на предмета Начално военно обучение (НВО). 

Най-ярък спомен за него пък са запазили всички, които са имали честта да бъдат десетокласници в НРБ, заради незабравимите преживявания по време на военните лагери през май и юни. 

Подобно обучение е имало във всички страни от социалистическия лагер и е целяло да подготви младежите за бъдещата война. Деветокласниците и десетокласниците са изучавали НВО по един час седмично. Значителна част от преподавателите са били офицери от запаса с педагогическа квалификация. 

Дори по едно време във ВИФ „Георги Димитров“ (днес НСА) се открива и профил “преподавател по НВО”.Обучението освен военна подготовка е давало и доста добра такава за реакция при възникване на всякакви аварийни ситуации. Изучавало се е как да се реагира при земетресения и други природни бедствия, реакция в случай на атака, и не на последно място как да се оказва първа помощ. Също така, какво и как да се прави, за да няма паника – най-големият убиец.

Кабинетите по НВО са били сред най-добре оборудваните, а за мнозина ученици са били любимото място в училище. Ентусиазирани учители по НВО, с помощта на различни ведомства и с доброволния труд на учениците през свободното си време успяват да изградят дори и спортни стрелбища в училищата си.

Научете повече

Бензинът струваше 10 стотинки за литър а бленуваната “Лада” около 5000 лв

Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 г. струва около 5-6000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. 

Цената на шофьорския курс, за който записването също ставаше чрез чакане, струваше 220 лв.

Цената на бензина и по време на социализма също беше променлива и зависеше от състоянието на международните петролни пазари.

През 1969 г. цената на бензина у нас беше:

А-66 – 6 стотинки

А-72 – 7 ст.

А-76 – 7,5 ст.

АИ-93 – 9,5 ст.

АИ-98 – 10 ст.

През 1988 г. литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ

Научете повече

Актрисата Виолета Донева е била убита

Прокуратурата разследва умишлено убийство на актрисата, потвърдиха за БТА от държавното обвинение. Тялото ѝ, по което са открити следи от насилие, е намерено на 22 октомври след сигнал от съседи. Полицията разбила вратата, за да влезе в жилището.

По информация на "24 часа" по тялото са открити множество прободни рани, има данни и че е душена. По случая са назначени експертизи, за да се установи точната причина за смъртта.  

Към момента официална причина за смъртта на 79-годишната Виолета Донева не се съобщава. 

Заподозряна е нейна родственица, за която има данни, че е с психични проблеми, допълва NOVA. По информация на БНТ заподозряната е внучка на актрисата.Виолета Донева е бивша съпруга на режисьора Людмил Стайков. Двамата имат един син. По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца.

Родената през 1943 г. звезда на театъра от години не се изявява на сцената. Тя бе обявена за "заслужил артист" през 1974 г. и бе носителка на орден "Кирил и Методий" II степен.

Снима се в постановки в телевизионния театър до средата на 80-те години на миналия век. След това са занимава с дублаж на филми и преводи.

Носителка е на голямата наградата от Фестивала на българския игрален филм във Варна от 1972 г. 

Научете повече