Авиотехникът Васил Петров влязъл във втори мотор на машината, но не можал да излезе.Почнах да крещя и да плача, но никой не ме чуваше, описва кошмара оживелият по чудо спец.След катастрофата при Кривина през 1984 г. партията уволнява за един ден 850 души от БГА Балкан.
Вината за катастрофите се хвърляше върху загиналите, твърди механикът.50-годишният софиянец Васил Петров е възпитаник на Висшето военно-авиационно училище в Долна Митрополия. В рода му има и други авиатори. Вуйчо му е известен летец и левент, по който на младини е въздишала прочутата пилотка Роза Георгиева.
От 1975-та до 1985 г. е бил авиотехник по поддръжката в БГА Балкан. Година след катастрофата при Кривина е уволнен по измислен параграф от партийна комисия начело с Георги Атанасов. Заедно с него само за един ден от авиокомпанията са натирени още 850 служители.
Съпругата му е стюардеса, затова механикът знае много тайни и от тяхната професия. Познавал е добре и загиналия при мистериозни обстоятелства стюард Людмил Шопов, чийто баща - придворен лекар на мароканския крал Хасан Втори, му оставил наследство от три милиона долара. За стюардесата-убийца Людмила Равняшка мнението му е крайно негативно. Тя беше нечистоплътна личност, отсича лаконично той.
Васил Петров живее втори живот след кошмарен инцидент, при който е можело да стане на кайма. При преглед на самолетен двигател на минус 20 градуса той не успява да излезе, но екипажът се настанява в аероплана и се готви за излитане. На никой не му хрумнало, че техникът го няма. От мен щяха да останат само копчетата!, кръсти се бившият кадър на БГА ^Балкан^. Разминал се на косъм от смъртта, но началството не го удостоило даже с извинение.
- Вие сте дългогодишен служител на БГА Балкан. През това време, доколкото знам, са станали няколко катастрофи. Какво се говореше за тях сред вашите колеги? Стигна ли се до истинските причини за инцидентите и наказване на виновните?
- Винаги се търсеше, както е прието в България, виновен да бъде умрелият. Доколкото аз си спомням, през цялото време, докато бях на работа в БГА Балкан - от 1975-та до 1985 г., няма нито един уволнен от живите като виновник за катастрофите. Причините се търсеха в кабината.
Например за катастрофата през 1984 г. край Кривина причините се търсеха в конфликта между партийния секретар, стар авиатор, и инструктора, който беше по-млад от него. Дискутираше се, че това било разпра на тема поколения. И както тогава ни убеждаваха, те са направили грубо кацане в Берлин, а в самолета пътувал тогавашният първи секретар на ЦК на ДКМС Бойко Щерянов. Извинили му се, но явно на връщане нещо е станало.
- Какво означава грубо кацане?
- Примерно, с ляв, десен, носов колесник, при претоварване на машината...
- Какво беше отношението на ръководството на БГА Балкан към семействата на загиналите авиатори?
- Синът на един от загиналите авиатори в катастрофата край Кривина - Драганов, също стана летец. Много борба води момчето. Бил е един от първите, които са отишли на мястото на катастрофата. Но просто нищо повече не се разбра от това, че двамата летци са имали конфликт.
- Знаете ли интересни случаи от кухнята на правителствения авиотряд 28?
- В правителствения авиоотряд, както казваше Роза Георгиева, лека й пръст, Тодор Живков, какъвто и да е бил, е назначавал най-добрите авиатори. Лично познавах Коста Костов, който вече не е между живите, Андонов, Серги Рандов - това са авиатори от голяма класа, на които и до днес свалям шапка, за майсторството, с което летяха. Това са истински асове. Те, впрочем, летяха и с Балкан. Както се казваше тогава, тренираха трасето за правителствени задачи.
- Вие имахте ли някакви проблеми преди излитането на правителствени самолети? В смисъл да ви карат да бързате, да отстъпвате писти, да правите промяна в графика?
- Нямам ясен спомен. Но мога да коментирам, че когато имаше правителствени задачи от предишния или по-предишния ден се заявяваше точно ^от-до^ кога ще бъде затворено трасето. Тогава даже не се кацаше. Предупреждаваха се чуждите авиокомпании, че ще има правителствени задачи, и техните самолети отлагаха полетите.
- Казвате, че сте познавали добре покойната авиаторка от правителствения авиоотряд 28 Роза Георгиева - една много ярка личност, която впечатляваше не само с професионалните си качества. Защо тя единствена посмя след 10 ноември да изобличи недъзите в работата на БГА Балкан?
- Това е жена, която на милиони се ражда един път. Много смела, екстравагантна, не си поплюваше пред никого, не я беше страх от нищо. Коментираше се, че била доста добра като пилот. Не можа да стане командир по простата причина, че нямаше завършено военно-въздушно училище и не беше партиен член. На никого обаче не е отказала услуга и помощ.
- Говори се, че била на нож с другата прочута жена-авиаторка - Мария Атанасова...
- С Мария Атанасова знам, че не се разбираха изобщо. Между тях имаше голям антагонизъм. По какъв повод - заради начина на летене ли, защото Мария Атанасова все пак е завършила военно-въздушно училище, а Роза идва от аероклуб и не беше с чак толкова ^чисто минало^, както се твърдеше, така и не стана ясно.
- Запознат ли сте със случая на загиналия при мистериозни обстоятелства стюард Людмил Шопов?
- Много добре го познавах. Съпругата му също беше една много добра стюардеса. Баща й беше командир на отряд на ИЛ-18. Люси беше добро и свястно момче. Много сме се разбирали. Редовно съм го посрещал и изпращал. Но никога не съм знаел подробности от биографията му. Чак впоследствние разбрах, че баща му е бил лекар и е работил в Мароко. Люси беше много спокоен, много тих за разлика от някои свои колеги. Защото винаги е имало конфликт между техници, стюарди и стюардеси. А той никога не се заяждаше с нас, ^мърльовците^, както ни наричаха и ни питаха какво търсим в самолета. От нас искаха само машините да летят и нищо друго не ги интересуваше.
- Какви бяха коментарите за смъртта му?
- Просто не смееше да се коментира. Говореше се само какъв е бил като човек. Подобен беше случаят и с тази стюардеса, която уби леля си - Людмила Равняшка.
- Познавахте ли я?
- Да, но не искам да я коментирам, защото за мен тя беше нечистоплътна личност. Влиза в самолета и почва да си реже ноктите и да се гримира.
- Тя изключение ли беше сред колежките си? Твърди се, че тогавашните стюардеси са били протежета на хора от властта?
- Жена ми е стюардеса, вече пенсионерка, така че добре познавам стюардеското съсловие. На половината от тях, назначавани главно през лятото, им викаха бригадирки. Работеха за 3-4 месеца. След това, за да останат на постоянна работа, трябваше да са любовници примерно на Тодор Живков. Имаше случаи партийни другари да натискат за тая или оная, такива бяха времената. Но не всички бяха манекенки. Защото, грешно е да се говори за жени, обаче далеч не всички бяха първи красавици. Това не им пречеше да са добри професионалистки.
- Какви други фрапантни неща са вършели стюардесите на борда освен че си режели ноктите и се гримирали?
- Ами някои, например, си попийваха. Но не от хубаво. Подценяваха ги, смятаха ги за сервитьорки. А това не е вярно. Защото на борда на български самолет например са се раждали деца. Те бяха подготвени в много области - в медицината, и с терористи се бореха, и спасяваха хора... Но си имаше момичета, които се качваха на борда, за да демонстрират, че са номер 1.
- Кога се е родило бебе на борда?
- За съжаление това е било много преди да започна работа в Балкан. Знам само, че кръстник е станал командирът на самолета, а бебето веднага е получило българско гражданство, което говори, че се е родило по време на международен полет.
Родителите му са били чужденци.
- Какви бяха изискванията към техническия персонал? Защо са имали такова високомерно отношение към вас?
- Изискванията към нас бяха да си гледаме работата, която е тежка и отговорна. Просто някои от стюардесите ^манекенки^ ни гледаха с пренебрежение, защото работехме вън, в маслото, бяхме винаги мокри, потни, изцапани. И когато се качвахме в самолета да си поискаме едно кафе през зимата или една сода през лятото, винаги подмятаха зад гърба ни:
Тия пък нямат пари за едно кафе! Не, имахме, но в момента нямаше как да напуснем работата. Но командирите си траеха, защото бяха наясно, че без нас няма полет. Когато стюардесите ни порязваха, се обръщахме към тях. И си получавахме кафето - вярно, с неприязън.
- Защо ви уволниха през 1985 г.?
- Защото бях против да се явяваме на изпити за даване на класове върху литература. Аз винаги съм предлагал на партийни и профсъюзни събрания, когато трябва да се явявам на изпит за по-горен клас, да се отиде на самолета, да ми се дадат 20 точки, да ми се каже: ^Ето, изпълни ги, ще гледаме как ги изпълняваш, и да си получа класа.
Другата пречка, за да не се получават високи класове, беше в това, че имаше техници, които летяха с командировъчни по света, за да оглеждат самолета на чужд аеродром. Това бяха шепа хора, които не искаха да дадат кокала на простосмъртните и винаги гледаха да режат класове. А за всеки полет им се плащаха по 40 долара.
След 10 ноември всичко това отпадна. Вече нямаше изпити, всички започнаха да летят, но какво от това - на нас ни изядоха хляба още през 1985-та точно заради тези въпроси.
Освен това имах неприятности заради един руски филм - Екипажът, който имаше премиера в Руския клуб. Показаха един кадри, при които екипажът влиза във втория двигател и се опита да го поправи, за да кацне. И понеже аз бях преживял подобен инцидент малко преди това, се провикнах през целия салон, че това е абсолютна лъжа. Веднага спряха прожекцията, за да ме видят кой съм. Опитаха се да ме накажат по партийна линия, но понеже случаят беше станал лично с мен и щяха да ме убият, ми се размина с мъмрене. Когато ме извикаха, аз се явих пред партийното бюро и им казах: Да, аз не можах да изляза, вие знаете много добре и щяха да ме убият, тогава как стана това във филма? Героят свръхчовек ли е, Рамбо ли е, какво е, обяснете ми? Оказа се, че съм нямал право да реагирам така на този филм и на руските братя. Може би филмът е правен преди моя случай, но аз бях длъжен да кажа, че това не е вярно.
- Какъв е този страшен инцидент, за който споменавате? И защо са искали да ви убият?
- Един зимен ден при минус 20 градуса аз трябваше да си подготвям самолета за Берлин на далечна стоянка. Почнах да оглеждам двигателите и, както е по инструкция, влязох във втори мотор да го прегледам дали няма лед, дали няма нещо да направи голяма беля, обаче всичко беше замръзнало и аз не можах да изляза. Гледам си по часовника а да дойде някой, да дойде, да се сетят, че има техник тук, обаче през това време идва екипажът и без да питат има ли техник, пускат четвърти двигател. Това беше абсолютно противозаконно и против всички инструкции - да се пуска, без значение какво, без да има техник. И аз седнах и почнах да се оплаквам. Виждам, че си отивам! Седя вътре, плача, викам, но няма кой да ме чуе. Гледам, че вече идва време да качват пътници. Ами сега? Обелиха ми се ръцете от метала. Започнах да си хвърлям обувките и дрехите - белким видят, че има човек вътре. По едно време се сетиха, аджеба, че техникът го няма. Дойдоха и ме извадиха. Така че живея втори живот. Ако бяха натиснали копчето за втори двигател, от мен щяха да останат само копчетата. Когато ме извадиха, краката ми бяха мастилено сини.
- Как реагира началството?
- Първото, което направих, когато ме извадиха, беше да кажа, че аз съм виновен. За летателния състав нищо не се каза. Ходих известно време по лекари, защото имаше опасност от измръзване, но още на място някои колеги им натриха краката със сняг, така че не можах да пострадам сериозно. И на психиатър ходих два-три пъти. Когато се върнах на работа, всичко беше забравено. Сега на моменти ми се плаче, на моменти ми е смешно, но моят случай е влязъл в аналите на авиацията.
- Твърдите, че голямото обезглавяване на ^Балкан^ не е започнало след ^нежната революция^, а непосредствено след катастрофата при Кривина през 1984 г. Тогава стартира мащабна чистка, за един ден са уволнени 850 души персонал. Коя беше причината за този ^лов на вещици^?
- 850 души уволнени за един ден - такова нещо го няма в световната история! Изпъдиха ги по член, по който дотогава са били уволнени само две жени в Бургас - ^за разврат^ и ^несправяне с работата. В един момент партийно-правителствената комисия начело с другаря Георги Атанасов, който хал-хабер си нямаше от авиация, но впоследствие много се разви в тази област, се развихри и ни обезглавиха за 24 часа.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
ДОСИЕ
- Една от най-скандалните катастрофи в историята на БГА ^Балкан^ става на 10 януари 1984 г. От летище “Шьонефелд” в Берлин излита ТУ-134 LZ 104 по маршрут Берлин - София с 50 пътници на борда. Командир на полета е Кирил Велинов. В последния момент се качва и проверител от Държавната въздухоплавателна инспекция (ДВИ). Той нарежда на втория пилот да напусне и заема мястото му. В 19,30 ч. в пилотската кабина се провежда следният разговор: ^Командире, заповядвам ви да изпълните “сляпо кацане”, само по уреди^, нарежда чиновникът от ДВИ. ^При тази буря, дъжд и грамотевици?, шокиран е командирът.
^Спусни пердетата и изпълнявай! - Вие луд ли сте, другарю проверяващ - ще се пребием всички!^ Но проверителят е непреклонен. Командирът е принуден да започне т. нар. сляпо кацане. Диалогът между двамата е записан дословно в черната кутия на самолета.
Експериментът завършва трагично. В 19,35 ч. едно от крилата докосва високоволтов проводник над село Кривина. Самолетът се възпламенява и се разбива в краварника на местното ТКЗС. Всички 50 души загиват моментално, гласи официалното становище. На практика обаче остават много въпросителни.
Пожарникарите, пристигнали на мястото на трагедията, получили заповед да гасят пожари с креда, а не с пяна. При аутопсията в белите дробове на много от пътниците са открити следи от креда, което значи, че те са били още живи, за да я вдишат. Тоест, вместо да бъдат спасени, са били доунищожени от пожарникарите и по-точно от “умната” заповед да не се гаси с пяна, допускат експерти.
- На 9 септември 1987 г. в ранни зори пред блока му на столичния булевард Александър Стамболийски 186 е намерен трупът на Людмил Шопов - стюард в БГА Балкан. 37-годишинят мъж е женен за стюардеса, има дъщеричка на година и половина и е наследник на... близо три милиона долара след смъртта на баща си, придворен лекар на краля на Мароко Хасан Втори. Убийство или самоубийство? Истината се знае само от двама-трима души, които имат интерес да мълчат до гроб. Людмил Шопов си отива мистериозно след купон в луксозния мезонет на бившето си гадже Мария Шиндерова - щерка на ген. Стоян Шиндеров, тогава шеф на спецслужбите на летище София, и племенница на печално известния Любомир Шиндеров, който по заповед на ЦК спести на българския народ зловещите подробности за Чернобилската авария.
- През 1982-ра известният криминалист полк. Ботьо Ботев разнищва кърваво престъпление на столичната улица ^Сердика^. Малко преди това ексшефът на отдел Тежки убийства към НДСП се е развел с първата си съпруга - стюардеса. При огледа в стаята на зверски убитата възрастна жена той вижда снимка на млада хубавица. Лицето й му напомня нещо. Оказва се, че това е племенницата на 65-годишната жертва. Ботев отива при бившата си жена и тя разпознава стюардесата от фотоса: А, това е Люси, били сме в един екипаж, и ти си я виждал. По указателя следователят намира домашния телефон на стюардесата и директно отива в дома й.
^Тя беше гениална жена, изключително умна и комбинативна във всяко отношение. Омайваща. Истински интересно е да работиш срещу такъв престъпник, признава полк. Ботев.
За да се докопа по-бързо до апартамента на леля си, която била страшно жизнена за възрастта си и нямала намерение скоро да умира, красивата 35-годишна Людмила Равняшка измисля перфектен план. Хваща си обикновен бачкатор, таксиджия, омайва го със секс, скъпи напитки и лъскави сувенири от недостижимия Запад. Целта й е Георги да бастиса лелята. Стюардесата го запознава със самотната възрастна жена и тя го приема в дома си. Таксиметровият шофьор започва да й прави дребни услуги, с което окончателно завоюва доверието й. Отначало не скланял да я затрие, но в един момент се навил и при поредното посещение в жилището на лелята я цапардосал с чук по главата. После разхвърлял къщата, уж че са влизали апаши.
При разплитането на злодеянието Ботьо Ботев се натъкнал и на други ужасяващи факти за Людмила. Преди време, пак с чужди ръце, тя планирала да премахне и бившия си любовник - богат художник във Варна. Той я зарязал бременна в 8-ия месец и стюрдесата решила да му отмъсти. Цанила някакъв крадец, като му обещала, че златните монети на зографа остават за него. Но вместо да лисне бензин на жилището и да го запали, хитрият апаш само отмъкнал златото и офейкал. Не му се киснело до живот в затвора за умишлен палеж.
За времето на убийството на леля си Людмила си стъкмила желязно алиби. Отишла на гости на шефката си, с която не се спогаждали особено. Така никой нямало да заподозре, че тя ще я прикрива. Само че на домакинята й направило впечатление едно обстоятелство. Докато била в тоалетната, чула колежката й да говори по телефона с леля си. А след това казва на някого: ^Хайде, свършвай по-бързо и там, където се договорихме^. Ченгетата вербуват началничката и правят постановка на стюардесата. По време на капана бройкат да не би Равняшка да отрови шефката си. Униформените били сигурни, че красивата хищница няма да се поколебае да очисти основната свидетелка.
Съдът отсъжда: смърт чрез разстрел и за стюардесата, и за прекия извършител на престъплението. Когато я екзекутират, дъщеричката й е едва 4-годишна.
В авиосредите плъзват слухове, че била болна от сифилис и се опитала да забременее в затвора, за да отърве смъртната присъда./Блиц/
9:54
