Сервитьорът Гошо: Ударих шамар зад врата на Илон Мъск, припознах се

"Мъск, Мъск, тръгнали са всички да го говорят, какво толкова", започва разказа си бат Жоро. Отваря чантата, вади морков и го гризе.

"Известно време бях в САЩ, голяма страна и страхотни хора. И много крадци има обаче. Няколко месеца бях сервитьор в един бюфет в Силициевата долина, голяма фирма, много хора и ядяха като разпрани. Аз такова ядене не съм виждал и у дома, на Слънчев бряг, дори и когато обслужвахме големите съветски групи. Но как ядяха там в този бюфет - вземат си от всичко по много, кусват по малко и хвърлят. Ту телефонът им звъни, ту на таблото ги викат, ту началник мине и те козируват. Работата е много, но не е нервна. Един ден гледам в гръб - Ники от основното училище в Берковица, моят приятел Ники. Седи с една табла и си избира какво да яде. Няма да повярвате какъв ток премина през мен, ама това е Ники, Ники от Берковица, с него съм изпушил моята първа цигара и как сваляхме мацки по едно време...И минавам тихо зад него, лееко, гледам го да не дъвче, за да не го задавя и тряс, шамар зад врата, както се поздравявахме в Берковица.

Обаче човекът си изпусна таблата от изненада, а като се обърна, това въобще не беше Ники. Разкрещя се, скочиха охраните, които до момента гризяха разни хапки на съседните маси. За секунда бате ти Жоро се оказа на земята, с белезници и едни опряни дула на гърба. Крещят ми нещо на английски, но аз зле разбирам, още по-зле и говоря, само повтарям "Ники, Берковица, сори, пийс!"

Вдигнаха ме, извикаха една рускиня, с която горе-долу се разбрах. И какво да ви кажа, това бил един от шефовете, а аз съм го объркал и не е никакъв Ники от Берковица, а Илон Мъск. Не го бях виждал преди това, но му се извиних искрено, дори пуснах и една сълза. Това със сълзата ми е стар трик, още откакто в Златна Ливада, Чирпанско, ме биха милиционерите за един мотоциклет.

И в Америка проработи, Илон се засмя, раздруса ми ръката, каза ми, че ми прощава, че и той иска да познава Ники от Берковица, щом е такъв "cool guy". Предложи ни да ни наеме на работа, но като разбра, че и двамата не  разбираме от компютри, каза да се научим първо.

Скоро след тази случка напуснах, въпреки, че искаха да ме правят шеф на бюфета, но аз се уморявам от условности и отговорности.

Всяка Коледа взех да пращам по едни терлици на адреса на офиса, пиша "За Илон Мъск" и те да му ги дадат. Първата година ми върна картичка и снимка, обул се беше и работеше. Но след това не му ги даваха явно, крадяха му ги от портала и ги продаваха в Ebay, така правят всички в Америка, защото са мошеници.

Няма да отида до Белоградчик да го видя, нека той да дойде при мен, знае къде съм. Те сега всички ни следят с чипове, ще ме открие. Не искам да се натрапван, най-грозното е да отидеш нежелан някъде."

Така завърши разказа си бат Жоро, дояде моркова и отиде да гледа мач от световното.

Научете повече

Как се появиха първите подвижни реклами в София

Още в зората на обществения транспорт е било обичайно явление използването му за рекламни цели. По-късно с усъвършенстването на транспорта и благоустройството на градовете тази форма е била изоставена, но в края на 60-те години тя отново се възражда, като се разпространява с присъщата на съвремието ни динамика. 

Интересни са няколко характерни щрихи в развитието на рекламата ,,в движение", както обикновено я наричат в рекламната практика. Интересна идея осъществява Ернст Фунс — вилен представител на т.нар „виенска школа", който проектира и изпълнява реклами за трамваите на Виена. През 1978 г. жителите на австрийската столица са приятно изненадани от появата на ярките „движещи се реклами”. 

Една от най-интересните трамвайни реклами е поръчаната от вестник , Кро-нен цзйтунг”. Тя е изработена в стил поп-арт и е решена по остроумен начин. Върху външните стени на трамвая са изобразени седящи и стоящи човешки фигури (торсове), а живите лица, които се виждат през прозорците, са тяхно продължение. Повечето от нарисуваните пътници четат вестника-рекламодател. Това решение е просто, ефектно и не се нуждае от коментар.

В последно време в София и в някои градове у нас, въпреки и със закъснение, също се забелязва известно „настъпление" на рекламата „в движение". Нейни носители са товарни автомобили, автобуси, тролейбуси, влакове. Осъществена професионално. рекламата чрез превозни средства прави не само приятно впечатление. но утвърждава и престижа на съответната фирма. Добър пример в това отношение са собствените автомобили на „Шератон — София — Хотел „Балкан". „Риба и рибни продукти", „ЦНСМ — Яница”, „Хранителни стоки” и др.

Използването на транспортните средства за рекламоносители не е елементарна работа, свързана само с добър художествено-графичен дизайн, с прецизност и чистота на изпълнението на рекламата. Става въпрос за това. че самото изографисване" на текст запазена марка и шрифт или илюстрация не е достатъчно за професионална реклама. Художествено графичното „предаване на информация" е само част от изискването за истинска, съдържателна реклама. За-щото, въпреки че рекламата е специфична информационна дейност, тя все пак трябва да бъде съобразена с особеностите и характера на нейния носител.

Следователно стопанската реклама избрала за носител съответното транспортно средство, преди всичко следва да има точна и ясна цел, да познава „своите" адресати, да отчита времето и мястото за комуникация.

Антон Юруш/www.sandacite.bg

Научете повече

Как барман в ресторант през СОЦА, влезе в затвора за 5 години-издава го една сервитьорка

В нашия род има много добри бизнесмени, разказва сервитьорът Гошо. Не съм ви разказвал за моя чичо, Янаки. Барман през 60-те и 70-те години в нашия град, несменяем зад бара в ресторанта на хотела. Изряден работник с бяла риза, черни панталони и докато никой не го види, обменял долари на чужденци за левове. 

В нашето малко градче нямало кой знае колко много чужденци, групи с руснаци понякога, поляци, но всички искали повече левове да харчат и носели скътани долари. Чичо Янаки бил много предпазлив, но през 1981 година влезе в затвора за 5 години. Според татко - от лакомия, според вуйна - от глупост. Но да ви разкажа историята.

Имало в Михайловград работническа спартакиада и докарали два автобуса със спортисти от Африка. От нямане къде, сложили ги в нашето градче на хотел, напълнили го с хора. Над 40 човека, които нямали никаква представа къде са. И дневните им ги били дали в долари. Никой не им дал ориентир какво да правят, как да обърнат парите - в банка или...

Чичо Янаки се усетил, че има голяма далавера пред него. Обменил първо 100 долара за 80 лева, след това продължил да обменя и за една седмица обменил всичките джобни на спортистите. Някъде успял над 4000 долара да вземе, като някъде даже разменял за храна - домати, яйца, сирене, кокошки. Откъде да знаят африканците цените какви са.

Тръгнали си автобусите, чичо Янаки бил много щастлив. Усещал се като милионер. Без да иска го издънила една от сервитьорките. Дал й 20 долара да си мълчи, а тя тръгнала да се хвали навсякъде. Прибраха го за 2 дни и го осъдиха набързо. Сервитьорката я уволниха, а кмета на града ни писа извинителни писма до всички спортисти. Най-смешното било, че вече им нямало държавата, била се разпаднала, докато провеждали състезанията. Писмата се върнали обратно и ги конфискувала Държавна сигурност.

Излезе чак април 1986 година, ухилен, обнадежден - имало още бизнес за него. И започна да мисли за първата будка в града ни за хот-дог. В затвора чул за хот-дога от едни ромчета, които били лежали преди това в италиански затвор. Но това е друга история, която някой ден ще ви разкажа. Още ги помня неговите хот-дог сандвичи, а аз му бях готвач.

Научете повече

Спомени от 90-те: Как ме измамиха с 1000 долара в с. Дълги дел през 90-те

Предаден от приятел за една вечер! Бях се върнал вече от Русия, с някой лев в джоба и с голямо желание да стана богат. Така ми бяха повлияли необятните руски простори, че исках във всичко да се намеся и където дръпна, лев да пада. 

Реших да стана собственик на ресторант, като търсех дълго време подходящо място за това. Сметката ми беше проста, ядене, пиене, музика, стаи за почивка. Хем да е евтино, хем да има оборот. По-закътано, на въздух. Приятели ми похвалиха една гостилница в село Дълги дел, близо до границата. Отивам да крада идеи.

Влюбих се в селото, спокойно, разкошна природа, близо до града. Гостилницата пълна с хора, ядат и ушите им плющят. Всичко наредено както трябва, собственичката Десислава лично готви. Тръгнала си от София, наляла някой лев, двор огромен и пълен с маси. Всичко идва от градината, пържени картофи да ти изпържи, така вкусни, че се топят в устата. И хубаво сервирани  Отпред паркирани коли с различни номера, от София, Пловдив. Планирала и къща за гости да отвори. Напуснала сериозен бизнес в рекламата, за да печели повече и на спокойствие.

Викам си - ето, разработен пазар, да се намеся и аз. Чистият въздух ми отвори една глътка. Пия и мечтая и си правя едни сметки. До мен седна човек, той също пийнал. Казахме си по едно наздраве, второ, трето, гостилницата затвори вече. Той Гошо и аз Гошо, как се намерихме. От селото бил, искал да остане там, било много хубаво.

Разказвам му и аз за моите идеи, той вика - Адаш, имам за теб точното място - стария стол на ТКЗС-то. Огромен, лесно ще ремонтираш, отгоре има стаи - канцеларии, за гости е страхотен. Няма нужда от ремонт, само малко освежаване. И тъкмо сега го продават. Купи го и ме вземи на работа. Цяла вечер изкарахме в разговори за този стол, колко хубав и голям бил, чист, почти не използван. И Гошето щял да помага с всичко. Ходихме в тъмното да го гледаме, много ми хареса. 

Почти не спах от емоции, викам си - каквото ми е донесла съдбата и късмета в този живот, никой не може да ми го отнеме.

На сутринта си хванах рейса, с уговорката, че ще се върна с 1000 долара в брой, за да взема този стол под наем за 10 години напред. Намерих бригада да го ремонтира, търся персонал, дори не съм го видял на светло. В уречения ден ме чака Гошето на спирката, вика ме настрани и тихо шепне - ще го вземем за по-евтино. Дай да вляза първи при шефа на кооператива, да му дам парите, а ти после влез и само подпиши. И стоя пред канцеларията, стоя, никой не излиза. Чукнах, една жена ме гледа учудено.

Къде е Гошето? Кое Гоше, пита ме учудено тя. Той влезе преди час...

Ааа, Митко ли, той влезе до тоалетната и излезе от другата страна.

Ами къде е шефът на кооператива?

Тя много учудена: Че него го няма тук, в София е от 3 дни.

Полиция, разправии. Гошето (известен иначе като Митко) се оказа пияницата на селото, който ме беше измамил плоско. Хванаха го, когато вече почти всичко беше втечнил в ракия и оправяне на стари борчове. Простих му. 

Аз съм сервитьор, много съм видял в живота, не съм вярващ, но познавам знаците на съдбата. Не е за мен явно този бизнес, изгладих си панталоните, бялата риза и веднага почнах работа в едно ресторантче в Пловдив. Късметът ми провървя. Не беше за мен да ставам собственик. Близо до хората ми е по-добре.

Научете повече

Почина телевизионната водеща Анахид Тачева

Снимка:24chasa.bg

Поклонението ще бъде в сряда, 23 ноември, от 14:30 ч. в храм "Свети Седмочисленици"

Тъжната новина потвърди семейството й пред NOVA.TV

Тачева започва работа в БНТ през 1962 г. след спечелен конкурс. Тя е едно от знаковите лица на Първа програма. 

Кратка биография:

Първият ѝ съпруг е актьорът Коста Цонев, за който се омъжва за първи път през 1958 г., веднага след завършване на гимназия.  Двамата се запознават по време на новогодишно тържество в зала „България”. 

По това време бъдещата телевизионна говорителка няма навършени още 18 години и за да се оженят, той лъже, че вече е бременна от него. Докато е омъжена за него се появява на екрана под името Ани Цонева. Те се развеждат и после отново се женят и развеждат. Имат две деца - Теодора и Димитър.

Последният ѝ брак е с Васил Тачев, успешен бизнесмен. С него имат едно дете - Анахид.

Научете повече

На Световното изложение в Брюксел през 1958 г.Волга е призната за най-добрата кола на континента

Веднага след това,култовият за времето си автомобил започва да се купува в 75 страни.

За издръжливостта на Волгата се носят легенди. Казват, че веднъж московските дипломати се врязали в крайбрежната алея на Кайро, след което тяхната Волга паднала в Нил. "Горката" била извлечена на брега, запалили я на половин оборот - и за радост на събралата се тълпа тръгнала напред!

Между другото, това е била първата съветска кола, която имала серийна модификация с десен волан - за продажба на британците, които я нарекли Волга- "работен кон". А белгийците й викали още по-просто: "резервоар на колела".

/Източник: Любопитни факти, знания и събития/

„Волга“ е руска марка автомобили, произвеждани във фабриките на „ГАЗ“ (собственик Олег Дерипаска) в Нижни Новгород. Марката се ражда като заменя почитаната ГАЗ Победа през 1956 г. Със своя модерен дизайн, тя се превърща в символ на високия статут в съветската номенклатура.

Автомобилите Волга са традиционно използвани за таксита, коли за преследване на пътната полиция, както и линейки (базирани на хетчбек версиите).

През годините се произвеждат четири поколения на Волги, като всяко поколение претърпява по няколко актуализации по време на производствения план.

Първият модел „Волга“ е от 1956 година под името „ГАЗ 21“.

Актуалният модел „ГАЗ 31105“ (технология от 1969 г.) струва около 8000 USD без екстри и се призвежда от 2004 г. Преимуществата са лесна поддръжка и здравина. Недостатък е високият разход на гориво – 12 л/100 км.

Планирано е през 2006 година 1/4 от автомобилите ще бъдат с двигатели на „Даймлер-Крайслер“, а в следващите 2 години произвежданите модели да бъдат изцяло заменени от модификации на моделите „Крайслер Сибринг“ и „Додж Стратус“. „ГАЗ“ прави възможно това, като купува производствените мощности и лицензите през 2006 година.

Научете повече

Ексбарета показно екзекутира с четири изстрела Калоян Стоянчов на 20 септември 2009 година в Бургас

 

На 20 септември 2009 година край бургаския ж.к.Меден рудник Калоян Стоянчов - Голямата Рижа, управляващ лек автомобил Ауди засича мотора на Петко Лисичков. Голямата Рижа с нецензурна жестикулация, придружаван от свой приятел, държащ нож в ръка, се насочва към Лисичков. Ексбаретата вижда двама мъже срещу себе си, агресивни и въоръжени, опитва да се защити с палка, която обаче му е отнета, както по делото пише „със специални умения”.

Голямата Рижа и приятелят му събарят Лисичков на земята и започват да го налагат с палката и ритници. В ръката на единия проблесва острие на нож. В този момент Лисичков вади законно притежаваното си оръжие и прострелва с четири изстрела тялото на Калоян Стоянчов - от упор.„Няма съмнение, че в рамките на нападението подсъдимият се е защитавал. Стрелял е срещу един от нападателите си, за да го отблъсне, защото животът му е бил в опасност предвид репутацията на младежите, за която Лисичков добре знаел. Пределите на неизбежната отбрана не са превишени, защото обвиняемият е действал в състояние на уплаха”, пишат в мотивите си тримата съдии от ВКС.

Те анализират, че от направените в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи ставало ясно, че Калоян Стоянчов е отблъснат едва след третия изстрел, който е засегнал големи кръвоносни съдове на белия дроб, от което е последвал сериозен кръвоизлив. Последният четвърти изстрел, довършил Голямата Рижа е бил излишен, но пострадалият е действал в състояние на уплаха и самозащита.Вижте още:25 април, 1995 г.-покушението на Васил Илиев по часове

Източник:Флагман

Научете повече