Хората, живеещи в Казичене, още потръпват, спомняйки си злокобната нощ преди 30 година, когато тежка влакова злополука умъртви 8 и рани тежко 56 души. Живеещите покрай гарата се готвели да си лягат, когато заплашителен гръм ги предиздвикал да хукнат към релсите, където стотици ранени и оживели се опитвали да излязат от смачканите вагони. Разследване откри отговорните, съдът ги наказа. А хората, които оцеляха, дълги години не смеят да пътуват с трен.


Денят е 17 август 1992 година Стотици софиянци пътуват с нощния експрес „ Слънчев бряг “ към морето. 

Около 22.30 ч. те преди малко са се отправили от гарата в столицата и предусещат ваканцията, която са чакали цяла година. В същото време машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват позволение за маневра на ръководената от тях товарна комбинация на жп гара Казичене, с цел да реалокират товарните вагони на различен коловоз. Внезапно Тодоров взема решение да прескочи да си вземе нещо за ястие, като оставя помощника си Кръстев самичък. В отсъствието на титулярния ватман композицията получава светлинен сигнал, с който се позволява маневрирането и Кръстев взема решение да го извърши. По-късно ще се окаже, че е пил, което му донесе по-тежка присъда.


Помощник-машинистът подкарва товарния трен, гледайки към задната му част, с цел да следи сигналите от маневрената бригада и не вижда две, оказали се съдбовни, неща начело - че светлинният сигнал към този момент се сменил и е червен и че стрелката се обърнала и е дала линия на експрес „ Слънчев бряг “. Той би трябвало да премине пренос през гара Казичене и се движи със скорост от 100 км/ч.  Сблъсък е неминуем  и свиреп. От удара дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния трен и пет - от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. Най-много от починалите са в предната част на експреса, където първокласният вагон е сплескан до неразбираемост.


Светкавично на място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията, в това число спецподразделението за битка с безредиците на Столична дирекция на вътрешните работи и съвсем всички дежурни коли за спешна помощ на Спешна помощ в София. За да освободят ранените, спасителите режат вагоните с флексове и горелки. В три лечебни заведения - „ Пирогов “, ИСУЛ и ВМА се борят за живота на потърпевшите. Униформените служители на реда са отделили целия периметър към зверския конфликт и задачата им е тежка – би трябвало да удържат десетките родственици на пътуващите в експреса, които единствено за час след злополуката са пристигнали на мястото. В тъмнината пред купчината ламарина те се пробват да намерят околните си. 

На помощ са пристигнали и поданици на Казичане, които идват преди военните и колите за спешна помощ.„ Около вагоните беше осеяно с тела “, спомня си след години Мария Стоева. „ От купчините желязо се чуваха воплите на ранените. Със брачна половинка ми успяхме да спасим трима души. Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха семейство с 10-годишната си щерка. Съпругът ми разруши стъклото на вагона, което беше напукано, само че кой знае по какъв начин и за какво към момента крепко. Първо излезе дребното момиченце, а по-късно родителите му. На детето му нямаше нищо, единствено дето беше изпаднало в потрес. 

Майка му и татко му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака “, споделя дамата, която живее едвам на стотина метра от мястото на нещастието. Най-много са потърпевшите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, по този начин и не се разсъни повече ”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където потърпевшите са най-вече.

Призори идват кранове на Строителни войски дружно с няколко танка и бронетранспортьори, които стартират разбъркването на дерайлиралите вагони. На мястото идват шефовете на Министерство на вътрешните работи и политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава потърпевшите, настанени в „ Пирогов “. Разследването на злополуката не престава две години. Освен пияният помощник-машинист Валентин Кръстев, обвинени са машинистът Красимир Тодоров, шеф влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, само че по-късно 8 пъти е отлагано. 

На 10 юни 1998 година - шест години след нещастието - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години „ отнемане от независимост “ за машиниста Тодоров и 5 години затвор за шеф влака Ботев. Съдът приема, че тримата са работили по несъобразителност. Единственият оневинен е диспечерът Петров, така като е подал в точния момент забранителният сигнал, само че пияният асистент ватман не го е видял.  По това време Петров е 25-годишен и в нощта на злополуката косата му побелява.



Повечето от днешните млади хора са научени още от училище да мразят думите „комунизъм“ и „социализъм“. Но нима знаете какво всъщност се крие зад тях?


Бих казал, че другарят Тодор Живков е най-големият държавник на България, човекът, пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути в костюми. Човекът, който не допускаше безхаберници да управляват съдбите на милиони. Държавникът, който навън беше виртуозен дипломат, а в собствената си страна никога не стана високомерен. Човекът, на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между Изтока и Запада, между чука и наковалнята, но никога не забрави интересите на България! 

Човекът, който ни издигна до средно развита европейска страна, с мощна икономика и армия, и беше на път да постигне още повече! Човекът, който се държеше наравно с всички и имаше какво да си каже с всеки! Човекът, който разказваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие, никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно. Човекът, който никога не се поддаде на опиума на властта, никога не стана сноб и никога не претендираше да бъде нещо повече от който и да е среден българин. Човекът, на чиито плещи лежеше огромна отговорност, но никога не допусна до обикновения българин да стигнат тревогите и смутовете на времето.

Човекът, при който децата играеха до 12 часа вечерта, без никой да се притеснява за тях. Милицията нямаше работа, един квартален стигаше на десетки хиляди хора, а никой не се сещаше да заключи врата и коли. Човекът, при който и последният български гражданин имаше покрив и работа, отопление и медицинско обслужване! 

Човекът, при когото обикновеният българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си! Човекът, при който хората и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец. Човекът, който се „съобразяваше с Москва“ формално, но де факто си правеше каквото си поискаше. Човекът, при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм, но прокарваше най-твърдия националистически курс. 

Човекът, при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм, а учителите респектираха само с присъствието си! Да не говорим за спортните ни успехи през тези години. Бяхме страна с традиции и ценности. Днес няма как да имаме ценности, при условие, че всичко се купува и продава, включително и хората. Комунизмът научи хората не само да работят за собствения си джоб, а и за благото на държавата.

А какво е сега? Не намирам за нормално хората да си купуват дрехи втора употреба, защото няма да имат пари за храна, ако си купят нови. Не намирам за нормално хора, които са дали целия си живот, за да работят в тази страна, да нямат пари за мляко и за сирене. Не намирам за нормално да имаме толкова плодородна земя, а в същото време да ядем вносни боклуци. Не намирам за нормално хората да мислят абсолютно всеки ден за сметки и дали ще се справят с живота. Не намирам за нормално да бъдат приватизирани всички заводи и да бъдем безработни. Не намирам за нормално да получавам 10 пъти по-ниска заплата в сравнение с останалите европейци, а дори да работя повече часове.

 Ст. Вълчев/ретро.бг/



Планинските спасители са открили мъртъв в планината изчезналия преди седмица турист Пламен Христов. До него са намерили второ тяло. Двамата загинали мъже са открити в улеите на Влахина долина под връх Вихрен, съобщиха за БТА от Планинска спасителна служба (ПСС) – Банско. Към момента няма информация за втория загинал, няма данни и да е обявен за издирване. 


Тялото на втория загинал - възрастен мъж, е открито без документи за самоличност и към момента не е ясно кой е той. 

Предполага се, че е човек, който е тръгнал да търси Пламен Христов.След двудневно прекъсване на издирвателната акция, тази сутрин тя беше подновена. В нея участваха планински спасители от Банско, в района се движи и група спасители от Сандански и Разлог,съобщава сайтът dariknews.bg


Планинските спасители в Банско започнаха акция през изминалата седмица. По първоначални данни турист се е отправил към връх Вихрен на 26 декември и оттогава мъжът бе в неизвестност. Сигналът към ПСС е подаден към 18:00 часа на 27 декември и оттогава планинските спасители издирваха изчезналия мъж. 


Теренът, в който планинските спасители провеждаха акцията, е труднодостъпен и опасен, поради което в акцията беше включен и дрон.



Кариерата на Богдана Карадочева започва, когато е едва на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). 

Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс и връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни.

Васил Найденов е оден на 3 септември 1950 г. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си вижда години по-късно.

Васко Найденов/Кеца/ работи като пианист и вокалист десет години. От 1970 г. е във вокално-инструментална група „Златни струни“ (сформирана през 1969 г. в гр. София, с първоначално име „Явление 69“), като тогава Христо Ламбрев е бил вокалист и на клавишни инструменти, Румен Спасов е бил баскитарист, Йордан Караджов е вокалист, Иван Мишев е бил ръководител на групата и китарист, Борислав Мишев е бил на ударни инструменти, групата през 1972 г. участва в международния фестивал „Златният Орфей“ за поп-музика). През 1973 г. групата издава дебютната си самостоятелна малка плоча с 4 песни.




Варненката Зара, която стана известна покрай участието си в „Биг Брадър“, днес показва завидно фитнес тяло. Покрай гаджето си сърфист, тя заляга здраво над упражненията и успя да извае суперфигура. 

Самата тя признава, че не иска да е прекалено слаба, а да се чувства във форма. Само за година е преборила проблеми с щитовидната жлеза, която била в състояние на хипер активност, поради което трудно съумяла да качи килограми, пише седмичникът „Галерия“. 

С тренировки и правилен хранителен режим Светлозара е постигнала отлични резултати за този период. От промяната личи, че днес изглежда далеч по-добре, и както тя подсказва, не е задължително момичетата да са кльощави, за да се радват на възхитени погледи.В края на миналия месец Зара, известна още и като голямата любов на Христо Сираков, доведе мъжа си в България. Бившата тв звезда е омъжена за австралиеца Ерик Уотсън и живее в Австралия от години, пише hotarena.net. 


Двамата обаче ще прекарат известно време у нас, разкриват запознати. Ерик и Зара бяха забелязани в центъра на София, където се разхождат хванати за ръце. Брадърката веднага бе разпозната от околните, въпреки промените във външния си вид. Тя е с късо подстригана коса и плътен бретон. Припомняме ви, че Зара се занимава активно с фитнес и работи като инструктор от няколко години.



„Любов Орлова“ край бреговете на Антарктида. Корабът влиза в световните новини на 24 януари 2013 г., когато напуска пристанището на буксир, но започва буря и го отнася в открития океан. На 1 февруари отново е закачен на буксир, но след 6 дни пак се откъсва. 

На 23 февруари същата година е забелязан отдалечен на 1300 морски мили (2400 км) – чак край Северна Ирландия. През януари 2014 г., по информация от британския в. „Мирър“, корабът се насочва към бреговете на Англия. Снимка: wikimedia.org / obekti.bg

Може и да си мислите, че идеята за огромен кораб, населен единствено с плъхове и плаващ безцелно сред ледените полета на Полярния кръг, звучи като филм на ужасите. Историята обаче е съвсем реална и описва съдбата на луксозния круизен кораб „Любов Орлова“, построен по поръчка на СССР през 1976 г. в бивша Югославия.

Първоначално собственик на кораба става Далекоизточното морско пароходство, Владивосток, а през 1999 г. е обновен и продаден на американската компания Quark Expeditions за пътешествия до Антарктика и Арктика.През септември 2010 г. „Любов Орлова“ е конфискуван от канадските власти за дългове на стойност около 350 хил. щ. дол. По решение на Русия екипажът от 51 души (главно руснаци плюс 2 украинци) е евакуиран. Съдът е купен на безценица и новият собственик планира да го закара до Доминикана за нарязване.


Когато канадското правителството не може да го продаде дори за скрап, през 2013 г. то го оставя на милостта на бурите, но той не потъва. Вместо това „Любов Орлова“ просто се носи по вълните, обитаван от плъхове, които постепенно се превръщат в канибали.

На няколко пъти дори хвърля в паника различни държави. През януари 2014 г. жителите на Великобритания се притесняваха, че ще се разбие на брега и ще излее съдържанието си върху Обединеното кралство.

В момента се предполага, че „Любов Орлова“ е потънал, но е напълно възможно все още да се носи по вълните.

*Използвана е илюстративна снимка от интернет/Източник: obekti.bg



В първите минути на новата 1980 година резиденция „Бояна“ бе огласена oт песните на сурвакари. Пионери и чавдарчета от пловдивски окръг идват да честитят Новата година на друтарите Тодор Живков,Александър Лилов,Гриша Филипов,Иван Михайлов,Людмила Живкова,Огнян Дойнов,Пеко Таков, Пенчо Кубадински,Петър Младенов, Петър Танчев,Станко Тодоров,Тодор Божинов, Цола Драгойчева,Андрей Луканов,Георги Йорданов,Дража Вълчева, Кръстю Тричков,Стоян Караджов,Димитър Станишев,Петър Дюлгеров,Стоян Михайлов,Милко Балев,Мишо Мишев, Владимир Вонев,Пачо Папазов и заместник-председателите на Държавния съвет Георги Джагаров и Митко Григоров.


Там също са и заместник председателите на Министерския съвет и председател на държавния комитет за наука и техника на Съветския съюз Владимир Кирилин,както и извънредният и пълномощен посланник на съветския съюз Никита Толубеев.


Жизнерадостните песни на децата са посветени на социалистическа родина и на Българска та комунистическа партия .


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив