Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелства почит към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. 


Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил, като по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.


Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.


Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.


Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за умилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.


*Снимка:Празник ,,Бабин ден,,Пред читалище с. Пчелино Добричко 1953г!/ФБ-Спомени от миналото 2



Мъж даде последните средства с които разполага, за да събори къщата, в която живее със семейството си. Къщата била ипотекирана и семейството не можело да плаща ипотеката, съобщава ЛовечМедия.

Земята обаче, върху която била построена къщата, не била включена в ипотеката и семейството решило да разруши къщата, и да я даде на банката.След като я съборило, семейството натоварило строителние отпадъци в камион и пренесли къщата в насипно състояние пред централния офис на банката в Тетевен, където била ипотекирана къщата.

Накрая те решили да се изгаврят с банката и влезли, преструвайки се, че плачат в паричния салон, започнали да се молят да не им вземат дома, децата ревяли, майката пищяла, бабата кълняла, но директорът на банката казал

„Не, не можем да правим изключения“.


Какво било изумлението му, когато мъжът ухилен излязъл пред банката и се провикнал:

„Не искат баджанак. Стоварвай“. Баджанакът, който бил шофьр на Камаза, изсипал товара пред входа и надул клаксона за поздрав към директора.



Безценното подземно богатство на България са минералните извори. На малка територия,каквато е нашата, има 37 действащи минерални извора, които се използват за лечение.

Една от най-лековитите в България и в Европа е забравената минерална вода на село Сланотрън, което се намира на 16 км от Видин и на 8 км от Дунав мост 2.

Химическият състав на тази вода е уникален – тя е хипертермална, хлоридна, натриева,бромна, йодна и сероводородна разсолна вода. Лекува над 80 вида болести. Нейната степен на минерализация е много по-висока от тази в Карлови Вари. Лекува всякакви упорити кожни заболявания – псориазис, екземи, алергични обриви, нерводермити,уртикария, бронхиална астма, полови проблеми – мъжки стерилитет, безплодие, хипоплазия на матката, климактериум.

Успешно и бързо премахва всякакви възпалителни заболявания, болести на двигателния апарат, на горните дихателни пътища, стомашно-чревни и стоматологични заболявания,следоперативни и слединфарктни състояния и др. Обяснението за широкия спектър на лечение е, че в този водоизточник се комбинират няколко типа минерални води,които в други находища се срещат поотделно като сероводородни, солени или йодо-бромни.Изворът е експлоатиран от 1960 г. до 1986 г.

През това време хора от страната и от близките Сърбия и Румъния се възползват от лечебните качества на водата и идват на място да се лекуват. През 1986 г. изворът е затворен с бетонна тапа. Причината за това решение е навлизането на тези свръхсолени и агресивни води във водоносния слой, от който черпят вода артезианските кладенци,осигуряващи водоснабдяването на Видин. По-късно става ясно, че мярката е била прибързана, а за замърсяването са допринесли дейностите на местния свинекомплекс,мина Кошава и използването на изкуствени торове в земеделието. Сега не работи и банията, а всичко е разрушено и изоставено.

Местните хора още не могат да прежалят извора

Къщите в Сланотрън са големи, красиви, двуетажни, строени така, че да има стаи и за курортистите, които идват тук да се лекуват. В селото сега живеят едва 530 души. Стотина са в чужбина, където се грижат за възрастни хора. Местните и кметът Венелин Павлов обаче са оптимисти за възраждането на извора. Те не само си спомнят за минералната баня, но и продължават да се надяват изворът отново да бликне.

Хората, които идваха с бастуни и патерици след процедурите изхвърляха тези помощни средства. Имаше цяла камара от патерици и бастуни. Имаше едно момиче в VIII клас,което нямаше коса и нашата вода го излекува, порасна й гъста черна коса. Екземите се чистеха изцяло – идват хората, натопят се и се оправят. При порязване 2 дни си топиш ръката и всичко зараства. Говорят, че помага и на язви. На гладно по 1 супена лъжица и раната се калцира. Минерализацията е много висока – 57.845 г на литър. Водата се ползваше активно”, спомня си кметът Павлов.

Изворът е открит през 1958 г., когато се правят сондажи за нефт и газ. 

През 1960г. хората започват да се топят в горещата вода в изкопаните два гьола и да я ползват като хигиенна баня. Започва да функционира малка минерална баня. По-късно се изграждат и басейни – един мъжки и два женски. През 1963 г. село Сланотрън е обявено за балнеологичен курорт от местно значение.Това време беше хубаво, хората се лекуваха, много жени забременяха, тези с псориазис имаха облекчение, а екземите направо изчезваха. Аз също съм се лекувала от язва на дванайсетопръстника. Отивах сутрин, пийвах 2 глътки вода и така се оправих.

Тогава влизах да мия басейните. Хората с разширени вени не влизаха в басейна,топяха си краката само в кофи с вода и то за кратко и казваха, че вените се свивали.Идваха с патерици и си тръгваха без тях. Една жена дойде с 2 деца с мускулна дистрофия,които се изправиха на крака. Минаваха хиляди хора. Тази вода е безценно богатство”,категорична е Йонова.


Водата от извора е била с толкова голям дебит, че са прокарали тръби до Видин до специално изградената минерална баня. Тя започва работа, но се оказва, че прездългия път температурата на водата пада и няма същия ефект. Сега сградата все още стои, но е порутена. Имало е и автобуси, които превозвали хората в Сланотрън.

Болните се приемали от лекари и фелдшери, назначавали им се процедури и се определяло колко време да стоят в лечебната вода.

Дядо Виктор е бил майстор на сондажа и още пази спомени от чудодейните свойства на извора. «У дома дойде човек, който се е лекувал къде ли не, по тялото му излизаха пришки и губеше сили. Беше ходил и при баба Ванга, която му казала за Сланотрън.И действително, направи две бани и всичко му изчезна. Идва при нас и плаче от радост като малко дете”, спомня си възрастният човек.

Откакто затвориха водата през 1986 ходим по мъките, каза кметът. По думите му хората се били устроили да развиват курортно дело. Издигали къщи на 2 етажа, имали поминък. Всеки предвиждал да има 1-2 стаи за курортисти. Направен бил и стол към ресторанта със осигурени закуска, обяд и вечеря.

Всички са добри тук, защото са състрадателни към болежките на хората. През последните години минералната баня беше към «Курортно дело” – Вършец и летовниците идваха с карти. Сега, когато построихме моста, когато няма граници и сме в Европейския съюз, когато имаме наши туристически фирми, не се прави нищо. Защо да не идват тук болни от чужбина, от круизните кораби също. 

Последният ми разговор беше миналата година с представител на министерството за регионално развитие и благоустройство,който ми отговори, че всичко, което предлагам е много добро, но има затруднения”,разказва Венелин Павлов. Той смята, че основната причина да не се сондира отново минералната вода е слабата заинтересованост. Досега е провел няколко срещи с проф.Щерев, който е категоричен, че съществуването на водата е неоспорим факт от направените космическите снимки. 

Новият начин на ползване ще бъде екологичен и няма да се замърсява околната среда. Предвиждат се два дублетни сондажа на 1 км разстояния– единият ще изкарва водата, която ще се ползва и на 1 км ще се връща пак в тези пластове. Така водата ще се редуцира. 10% от нея е необходима за нуждите на балнеологията,а другите 90% могат да се ползват за промишлени нужди – отопление, оранжерии,рибарници. Освен това част от минералните вещества са ценна суровина за фармацевтичната и химическата промишленост. Стойността на двата сондажа и една топлообменна станция,която да отнема температурата, възлизат на 3.5 млн. лв., уточнява кметът на Сланотрън.

Преди 2 години монтанската фирма «Йодиум” предлага да се извличат елементитеот водата и имат намерение да направят нов сондаж отстрани на стария. Но се отказват.Стоим върху пари и не искаме да си ги вземем, кахъри се кметът. «Голямата ми мъка е, че хора от цялата страна ми звънят и искат 1-2 бутилки от водата. Но вода няма.Да, има в мина Кошава такъв извор, но той не е със същите качества”, излива болката си Венелин Павлов.

Потърсихме и мнението на кмета на община Видин Огнян Ценков, който представиобщинската стратегия за развитие на хидротермалния потенциал на района. «Становището на община Видин е, че целият регион трябва да се развива. Минералните извори,които са на най-близка дълбочина, са край село Сланотрън, и оттам трябва да започнем.В общинския план сме заложили средства за два сондажа, с които да се изследва както дебита, така и минералното съдържание на изворите. Първо ще тръгнем оттам,за да изградим една стратегия за това как да използваме тези минерални извори”,каза градоначалникът. Той изрази надежда това да бъде сериозен ресурс, който да е в полза на общината.

Тези води са богати на сяра и на йод. По неофициални данни от тях може годишно да се отделя 20 тона йод, а световният му добив е 50-60 тона. Това означава, че могат да се добият сериозни количества, но всичко това е въпрос на време и на средства, които ние трябва да осигурим, за да се осъществят тези сондажи”, коментира видинският кмет. Според Огнян Ценков трябва да има и инвеститор, който да развие съответната дейност, да се използва местния ресурс, да се разкрият работни места.Разчита се както на подкрепата на държавата, така и на общинския съвет, защото всички дейности, които местната власт предприема, са свързани с решения на общинския съвет.

Източник:interesninews.eu



Родният автомобилен парк преживя исторически катарзис след 10 ноември 1989 година. До този момент у нас се караха основно руски автомобили, както и такива, произведени от бившите соц. страни. След идването на т.нар. демокрация, у нас масово започнаха да се внасят западни автомобили. Сега ще ви припомним някои от най-популярните от онези години.


Volkswagen Golf II

Тези коли се срещат по родните пътища и до ден-днешен. И ако сега те са на доизживяване, то тогава бяха на върха на автомобилната еволюция у нас. Особено онези екземпляри с цяло странично стъкло и с широки брони.


Mercedes E-Klasse (W123)

Докато на Запад на ход беше вече култовата 124-ка, то у нас предшественикът и W123 се смяташе за върха на лукса. Този свръхнадежден и комфортен седан все още се среща по пътищата на страната ни, а запазените екземпляри от него тепърва ще поскъпват.


BMW 5er (Е34)

Легендарната трета генерация на баварската петица беше силно предпочитана от зараждащите се у нас „мутри“. Всеки, който искаше да се отъждестви с новата мафия, задължително трябваше да притежава такова BMW, при това – черно.


Volkswagen Passat (B3)

Една от най-масовите коли след падането на комунистическия режим у нас. Тази кола беше мечта за всички средностатистически българи, а днес тези Passat-и все още „драпат“ из българските села и паланки. Тук условието беше – задължително комби.


Opel Kadett E

„Капка“, както го наричаха в България, този Opel не беше по-малко харесван от Golf II. Сравнително прост за обслужване и с прилични двигатели, тази кола беше масово явление по родните пътища… Докато не изгни и последния такъв екземпляр.


Ford Sierra

Този автомобил със задно предаване също беше мечта за много българи. Слабо корозираща каросерия, здраво окачван, сравнително надеждни мотори и една газова уредба – какво друго му трябваше на българина в онези смутни години.

*В статията е ползвана илюстративна начална снимка на Легендарният "Шевролет Импала" на радио Стара Загора, сниман през 1984 година.




Утринна ведрина – помните ли я?

Беше задължителна във всяко училище и в доста от предприятията .Тя се правеше сутрин преди началото на часовете а за работниците преди започване на работния ден. Наричаше се още утринна ведрина. 

Събираше се цялото училище в двора и всички правеха упражнения за раздвижване и разтягане под музикален съпровод. Беше забранено да закъсняваме за физзарядката.

Помня, че като ученици много не я обичахме, но сега разбирам колко полезна е била грижата за здравето и тонуса на младежта.

Ползи от сутрешната гимнастика:

Противно на очакванията за умора,спортуването сутрин тонизира организма и го зарежда с много енергия. Тренировките помагат на тялото да произвежда по-голямо количество ендорфини.

Гимнастиката сутрин подобрява доброто настроение и енергийния баланс на организма.

Сутрешната Физическа активност влияе както на мозъка, така и на тялото. Всяка тренировка помага за подобряване на умствената дейност, защото стимулира кръвообращението и активизира дейността на ключови хормони в организма. Една сутрешна тренировка улеснява мисленето и концентрацията.



Първата пожарна кола дошла цели 40 минути след сигнала, а пожарът е пълна катастрофа за цирковите ни артисти. На другия ден след огнения ад БТА излиза с дежурно съобщение, по-точно – дитирамб на смелите огнеборци. 

Първият български фотограф, който успява да запечати пламъците, е фоторепортерът на “Поглед” Иван Григоров. Кадрите отлежават дълги години в архива му, защото по обясними причини навремето не са могли да бъдат публикувани. Трагедията е замазана, но в цирковото съсловие веднага плъзват мрачни слухове и догадки.

Сред цирковите артисти започва да се ширили слухът, че виновник е гостуващ унгарски жонгльор. В един от номерата му имало жонглиране с огнени факли. Той показвал номера с огън и уж по невнимание изпуснал горящата факла. По време на разследването се разглежда и версията циркът да е запален от някой от пенсионираните циркови артисти, които живеели в занемарена сграда до цирка. Най-тежко и меродавно изглеждало обвинението срещу профсюъзите. 

След като вдигнали първия си „небостъргач”, те се гласели да строят и втори, който да им служи за конгресен център. Но сградата на цирка, макар и изградена от метални плоскости, здраво си стояла на мястото и нямала намерение да освобождава терена. Профсюъзните шефове често се оплаквали на Живков от “непоносимата воня”, която се носела от клетките на животните. Като видели, че отгоре не предприемат нищо, те решили сами да премахнат “смрадливия коптор”, загрозяващ величествения им соцбилдинг. 

И до ден-днешен обаче така и не се намира извършителят на палежа и виновни за него няма. Нов цирк така и не е построен. 

Имало е идея друго шапито да бъде вдигнато на бул. “Константин Величков” (до сегашния Дворец на децата), но собствениците на парцелите е трябвало да бъдат обезщетени с 400 апартамента. Задачата е непосилна за Столична община и тя се оттегля от начинанието. По незнайни причини планът за нов цирк в района на Зона Б-5 под моста на Руски паметник също остава на хартия.

Столичният държавен цирк се сдобива с хубава голяма сграда с 2000 места през 1962 година. Тя е построена по проект на архитектите братя Станкови и сестра им К. Станкова-Мутафова. Циркът е с формата на купол с височина 19 метра и външен диаметър 43 метра, а манежът бил дълъг 13 метра. За строежа му са похарчени 2,8 млн. лева. Междувременно след разрушителното земетресение през 1963 год. в Скопие, България изгражда със свои средства Универсалната зала в Скопие на бул. „Партизански отреди“, която е копие на сградата на изгорелия софийския цирк.

От 50-те до средата на 80-те години на миналия век е златния период за българския цирк. 

С високото си художествено ниво, изключителните си професионалисти и голямото жанрово разнообразие в номерата, дълго време българският цирк е на второ място в света след съветския.

Нямало е фестивал, където са участвали български циркови артисти, от който те да не са се завръщали с награди и много високи постижения. Най-популярния артист от цирка превърнал се в легенда е клоунът Тодор Козарев, единствен от бранша удостоен със званието „Народен артист“. Преди 1989 г. популярност придобива вица „Трима са тошковците които разсмиват България: единият в цирка (Козарев), другият в киното и театъра (Колев) и третият… Всички го знаете.“

Източници: Публикации по темата в Интернет („Блиц“ и др.)



През социализма живеехме далеч по-спокойно и сигурно. Помните ли, че оставяхме ключа под изтривалката, а престъпноста бе символична, милицията бдеше навсякъде. 

Решетките по първите етажи се появиха още в началото на демокрацията. За няколко години всички поставиха решетки и блиндирани врати, вървиш по улицата, вляво, вдясно решетки като в затвор, автоаларми, блиндирани врати, видеонаблюдение, охранителни системи, железни врати на входовете, охраняеми комплекси, охрана в училищата с пазачи и видеокамери, оръжейни магазини, откъдето можеш да си купиш индивидуални средства за самозащита – електрошок, спрей и тн.

Средата, в която живеехме, беше безопасна за всички освен за престъпниците. 

Ходехме сами на училище, без придружител, и пак сами се връщахме вкъщи. Сами играехме навън без надзор и територията на игрите ни обхващаше километри далеч от дома. Цялата Морска градина, дълга 5 километра, беше пространство за изследване и за игри. 

Сами ходехме до магазина с написана бележка и паричките в ръка, сами ходехме на плаж, бяхме самостоятелни и можехме да вземаме решения и да носим отговорност за постъпките си.

През социализма не си заключвахме вратите, а сега излизаш, заключваш с няколко заключалки, връщаш се, пак се заключваш, иначе се страхуваш даже да заспиш.

Какви са вашите спомени от това отминало време?


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив