Една от най-разпознаваемите,поне едно време, обичани програми на националната телевизия си остава „Лека нощ, деца!“

Повече известна като „Сънчо“. Да, на днешните деца сигурно им изглежда като някаква страховита отживелица. Може и да са прави – горкият овехтял Сънчо няма никакъв шанс срещу лъскавите му конкуренти като Маккуин Светкавицата, Спайдърмен или всеможещите феи от Уинкс. Но за децата от 70-те и 80-те години Сънчо означава много. Не само защото беше едва ли не единственият анимационен персонаж на екрана.

Просто Сънчо е символ на едно безгрижно детство, изпълнено с игри до посред нощ. Точно така – децата се прибираха запъхтени в осем без десет, за да изгледат поредния епизод на „Педя човек“, а след това изхвърчаха отново навън, за да продължат да се гонят с верните си другарчета.

Първото издание на „Лека нощ, деца“ е през декември 1962 година

В рубриката се разказват любими български народни приказки. Героите пък са също добре познати – Кума Лиса, Зайо Байо, Баба Меца, Кумчо Вълчо, Педя-човек, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и много други. Детските сериали, които минават през „Лека нощ, деца!“ стават любими и на малки, и на големи – като се започне от вечната руска класика „Ну, погоди!“, мине се през култновата френска поредица „Барбароните“ и се стигне до световния хит „Банани с пижами“.

Изключително любима на всички е и песничката на Сънчо, текстът на която е написан от Димитър Спасов, а музиката от Петър Ступел. 

Именно тя звучи на фона на различните телевизионни „шапки“, които се излъчват в началото и края на всеки епизод от поредицата. През 1993 година обаче БНТ, в опит да докаже, че е в крак с времето и ще смени абсолютно всичко отпреди 1989 година, решава да махне старата шапка и да сложи нова и по-модерна.

Груба грешка, много груба! Вълната на недоволство от страна на деца и родители е ужасяващо голямо. Всекидневно на „Сан Стефано“ 29 пристигат гневни писма, тогава електронна поща нямаше. Във всякакви предавания с телефонен достъп на зрителите се засяга темата „Сънчо“. Бунтът е толкова голям, че модернистите от БНТ бързо подвиват опашка и връщат старата шапка.

Таньо Цветанов

Научете повече

Спомени от СОЦА:Имаше дисциплина, страх от намаляне на поведението и всички бяхме с униформи

Каквото и да говорите за някогашното образование, все едно къде - в града или селото, то беше на друго ниво. Имаше дисциплина, страх, че ще ти намалят поведението, което пък явно имаше значение, нямаше този непукизъм, че ще получиш лоша оценка. Отличниците бяха гордостта на училището и всички други се стремяха да им подръжават.

Имаше униформи, което ни правеше що-годе еднакви, (не че не бяхме), имаше уважение и страхопочитание към учителя. Имаше стремеж към успех, съревнование със съучениците, мотивация за учене и ред, ред други положителни неща в някогашното образование.

Аз съм възпитана в училище,, Любен Каравелоев,, с. Хаджи Димитрово, Свищовско. Селско училище. 

Бяхме 14 паралелки по около 30 ученика. Всеки набор бяхме по два класа. Училището ни е много хубава сграда, на два етажа. Сега се помества Народно читалище,, Зора,,. Учителите ни бяха образовани, млади и амбициозни. Аз съм на 75 години помня моите учители. Поклон пред тези, които са починали. Бог да ги прости. Има живи учители, пред които се прекланям и до днес.

Величка Кузева

Научете повече

Директоре, да удължиш грипната ваканция - пише майка в писмо към училището през 80-те

Едно писмо от миналото разбуни социалните мрежи. Наш читател ни изпрати любопитното писмо, което той е открил в канцеларията на изоставено селско училище. 

Публикуваме текста с малки корекции, за да го адаптираме към изискванията на съвременните читатели, приятно връщане назад в спомените!

"Директорче,другарю Иван, помниш ли ме, заедно сме играли с теб като дете. Сега живея във втората къща отляво до училището, всеки ден си казваме "Здрасти". Аз съм, твоята наборка Мима.

Чистачките ми казаха, че ако имам молба, трябва да я напиша и да ти я пусна по писмо. Затова отивам до пощата, ще я дам на Пенка пощальонката, а тя дано успее да ти даде това писмо преди празниците. 

Другарче, увеличи грипната ваканция. Моите момчета трябва да стоят повече у дома, имаме две прасета за колене, ти също си поканен!

Пиши до София, до Живков, искам още два дни, за да се подготвим за гостите. Още само два дни преди Нова година, а после ще идват повече на училище. Ако от някой от София зависи, кажи, ще им пратя една торбичка с луканки и сланина, да опитат и те.

Да не се крият, яде им се, но се крият.

Ела до нас да ми кажеш какво си направил, мъжът ми е направил ракията, няма да седим на празна маса."

Нямаме идея дали грипната ваканция е била удължена за момчетата на кака Мима, но и на нас ни се дояде прясна сланина, сочна луканка, а ако е останало и от ракията...ИДВАМЕ!

Научете повече

Войнишката партенка и нейните ползи и недостатъци

Партенките са парчета памучен плат за омотаване върху крака преди да се поставят ботушите. Традиционните армейски обувки - ботуши, са трудни за носене с чорапи. За разлика от обувките те не издържат на грубостта на материала на ботуша и бързо се разкъсват.

1.В процеса на продължително ходене или бягане в ботуши, чорапите се движат надолу по крака, но не и правилно намотаната партенка.

2.С навиване на допълнителен слой плат, с партенките могат да се носят и по-големи обувки.

3.Лесно е да се перат централизирано за голям екип безразборно по размер и сдвояване (като чорапи).

4.Може да се пере чрез кипване и всякакъв друг вид миене без увреждане.

5.Може да се направи от всякакъв вид плат, който имате под ръка.

6.Износва се по-малко от чорап и служи по-дълго.

7.Ако партенката се намокри, възможно е да се навие наопаки със сухия край на крака.

8.Краката в партенка са увити в два пласта тъкан, която запазва топлината по-добре.

Разбира се партенката има и недостатъци.

Партенката изисква умения за навиване на крака, без опит има вероятност за травми на крака и да се получат мазоли.

Размерите на обувките с патренки надвишават размера с чорапи.

Невъзможно е да се носят като чорап без обувка, партенките се размотават и кракът остава бос.

Обуването и отнема повече време.

Какво бихте добавили Вие и какви спомени имате?

Научете повече

Списък с необходимите документи за пътуване в чужбина през 80-те

Историческа справка:

Списък с необходимите документи за пътуване до социалистическите  страни въз основа, на които след разглеждане МВР решава дали можете да отидете на екскурзия

Приложение към паспорта (неделима част от него), в което се разписват евнтуалните разрешения

Ето как изглежда заветното разрешение. Годината е 1985-та

Пътували ли сте извън България по времето на  соца и какво помните от екскурзиите си извън страната през времето на соца в НРБ?

Научете повече

Почина италианската актриса Джина Лолобриджида

Италианската актриса Джина Лолобриджида почина на 95 години,предаде NOVA по информация от агенция ANSA.

Тя е родена на 4 юли 1927 г. в Субиако, разположен на разстояние 70 км от столицата на Италия. Израства в многодетно семейство - баща й прави мебели, а майка й ги продава и се грижи за 4-те дъщери Джина, Джулиана, Мария и Фернанда. 

През 1947 г. става трета на конкурса „Мис Италия“, а после започва да се снима в малки роли в киното. Славата я спохожда през 1952 г. с „Фанфан Лалето“, където играе Аделин. Неин партньор е френският актьор Жерар Филип, а лентата е отличена с две награди от филмовите фестивали в Кан и Берлин. След това затвърждава успеха с „Парижката Света Богородица“ (1956).

От края на 60-те Джина Лолобриджида започва много избирателно да снима в киното, затова и след големия бум изявите й са епизодични. Тя решава да се отдаде на нови професии като фотожурналистика, режисура и извайване на скулптури. 

Клиенти на снимките й стават Фидел Кастро и Салвадор Дали. 

Вождът на Куба дава уникално интервю на актрисата, което е включено в документалния филм за него. 

Скулптурните произведения от бронз и мрамор на Джина са били изложени многократно в световни музеи. През 2003 г. изложбата се проведе в Москва. Творбата многократно печели награди в различни конкурси. През 1973 г. тя издава албум със снимки My Italy. През 1999 г. стана член на партията на левите центристи и пробва да влезе в парламента, но не получи достатъчно гласове.Вижте още:Срещата на Джина Лолобриджида с Фидел Кастро и как остава 12 дни насаме с него

Научете повече

Когато бяхме деца и всичко беше някакси по-обикновено

"Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои . Водата се топлеше на печката. Памперсите не бяха открити. На контактите нямаше предпазни капачки. Шкафовете вкъщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше парцалените ни топки и кукли.

Сутрин излизахме навън с по една филия хляб, полята с олио и посипана с червен пипер. 

Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме едва когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха, къде се намираме. Но никой не стана хаймана.

С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на боклука на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.

По няколко човека ядяхме от един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, утолявахме жаждата си от улични чешмички. 

Отивахме на училище без придружител. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. 

Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори – без обаждане! И те ни се радваха."

Научете повече