Велики артисти,незабравими и един прекрасен сериал-"На всеки километър"

Даже да минат още много години този сериал ще си остане легенда ." На всеки километър" 

Сценаристи на сериала са Свобода Бъчварова, Павел Вежинов, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов и писателят Георги Марков, чието име обаче е заличено от надписите, след като напуска България през 1969 година.

Именно той създава образа на полицая Велински, в който умело преплита факти и легенди от биографията на прочутия началник на тайните служби Никола Гешев. Ролята изиграва блестящо актьорът Георги Черкелов.

Във филма има сцена на Митко Бомбата с питон и дълго хората мислеха, че уплаха от влечугото е виновна за смъртта на актьора. Това не е истина, но в действителност има момент когато питона го е стиснал здраво и момчето, което се е грижило за змията скача да помага на Григор Вачков.

Питонът се казвал Мери.

Много от най-смешните реплики  актьорът Григор Вачков си измисля сам на снимачната площадка. Всъщност за ролята на Митко Бомбата е гласен Георги Калоянчев. По онова време никой не можел да му оспорва палмата на комедиен ас №1. Калата обаче се снима в ролята на Езоп в едноименния филм на Рангел Вълчанов и режисьорът Шарланджиев предлага Григор Вачков за негов заместник.

Част от епизода на тв сериала “На всеки километър”, в който Гришата като Митко Бомбов произнася знаменитата си фраза: “Но петелът е женски, господине!”, е сниман в Париж.

Писателят Найден Вълчев забравил мелодията на песента към филма „На всеки километър“, докато мислел текста за нея. Това разказва той самият. Вълчев имал една нощ, за да измисли текста, в противен случай филмът щял да тръгне с оркестрово изпълнение.

„Настъпи една мъчителна нощ. Аз забравих мелодията. Изтри се от паметта ми. На разсъмване се събуди и мелодията. Написах една строфичка. Още ме е яд, че строфата имаше два варианта – „Нас родиха ни бури и ветри, нас не ще ни уплаши смъртта, ние сме на всеки километър“ и другия вариант – „Нас червеното знаме роди ни“, разказва писателят.

Истински екшън обаче се разиграл при  снимките на филма в  село Лясково, което се намира в Родопите, на десетина километра от Асеновград. Трябвало да заснемат кадри с взривяване на сграда, обаче пиротехниците пийнали малко повечко и не премерили точно взрива.

Гърмели и снимали до среднощ, а на  другата сутрин  селското кметство осъмнало с паднал балкон и изпотрошени прозорци. Никой не посмял да влезе в стаите, било опасно за обитаване. Кметът на селото дотолкова се ошашавил, че  насред августовските жеги хукнал към Асеновград.

Нахлул морен и потен в градския комитет на партията и докладвал, заеквайки: "Другарю секретар, в Лясково вече няма народна власт! Кметството падна!". После падна голям смях, спомня си Крум Марков.  В крайна сметка решили, че парите за  възстановяването на сградата ще са от бюджета за филма.

Първият телевизор в Бачковския манастир бил закупен от екипа на "На всеки километър",за да могат монасите да гледат филма.

„На всеки километър“ ще остане в историята и с един от най-големите гафове в киното ни. В девета серия е онзи кадър, с който започва всеки епизод: Ученика (в ролята е Коста Карагеоргиев) пада убит край един километричен камък, успявайки със сетни сили да извика: „Ние сме на всеки километър…“ В последната серия – „Първият ден“, в партизанската колона, която отива да завземе властта в София, отново виждаме Ученика с пушка на рамо.

Научете повече

Учениците ходеха на лагер, на планина и море за по 14 дни, заплащайки символична такса

Храната там беше качествена, а престоят им забавен. Студентите не знаеха какво е семестриална такса и платено обучение. Учебници и книги – евтини. В ученическите и студентските столове храната беше евтина и здравословна.

В болниците 20-дневен престой беше безплатен и с включена храна. Нямаше „пътеки“, доплащане, потребителски такси и операциите бяха безплатни. Лекарствата в аптеките – стотинки.

Заводите имаха ведомствени почивни станции, ведомствени столове и всичко за работниците беше почти безплатно. Строяха се жилищни кооперации за бездомните. Може още много да се каже, но за съжаление, хората, които го помнят, намаляват, а младите са облъчени от манипулации и неверни неща.

Знам, заклетите „демократи“ и отрицатели ще ме „Изгорят и разпънат“ за мнението ми. Съгласен съм, че този строй е имал и минуси, но те не са били от съществена важност за развитието ни.

Накрая да попитам – откъде е имало пари за гореизброените придобивки? Отговорът отдавна се знае! Тогава не се крадеше или поне не в сегашните мащаби.

Розин Илиев, Павликени

Научете повече

Детство мое, реално и вълшебно,детство мое, така си ми потребно

Толкова отдавна бях дете, а толкова често се връщам в спомените си от детството  неповторимо!

Усещам дори мириса на липата ,до бабината ми къща и смокините вкусни на отсрещния тротоар.

Сякаш все още чувам звънките смеховете   на децата , на мойте  скъпи приятели,вечно готови за  безбройни игри!

Спомням си ,колко бързо отлитаха часовете и все не ни се прибираше в къщи

Как ни пращаха да купуваме хляб от кварталната фурна,как  ядяхме от него  тайничко и колко неповторим беше неговият вкус.

Колко прекрасни бяха филийте ,намазани от баба с домашна лютеница или с ароматното масло и наръсени със шарената сол или със захар.

Имахме детство безгрижно!

Имахме волност безкрайна!

Имахме само детски проблеми!

Събирахме пощенски марки, играехме на държави и градове!

Скачахме на въже и рисувахме когато нямахме тебешир даже с парче керемида на пътя.

Имахме карамел Му и кръц -кръц ,лакта бонбони в различни станьоли, а после от тях си    правехме  пръстени !

Нямахме  лакомства най-различни ,но бяхме щастливи!

Събирахме си  стотинки за кино, за сок и за сладолед във фунийка.

Бяхме скромни и игриви  деца  .Прилежни в  училище и ненаситни в игрите на вън

Имахме  детство свободно ,нямахме страх от кражби,убийства ,агресия ,насилия ,отвличания и  измами.

Имахме си пари от листа,а родителите  ни даваха стотинки за марципани с боза

Живеехме във семейства задружни ,с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки

с братовчеди и с  братовчедки.

Ходехме скромно облечени .

С плетените жилетки ,елечета и блузки

от бабите и майките  ни изплетени  с много любов .

Бяхме красиви ,радостни и засмени!

Бяхме волни  деца!

Зная,отдавна  било е всичко това,но било е истинско и прекрасно  !

Затова и до днеска ,  пазя го в себе си с много  любов!

Искам да извикам с най-силният  глас който имам:

-Мили деца ,играйте ,играйте на воля  ,не на игри от компютри ,а на вън с топки ,с въжета ,на криеница , на мач ,на дама ,на ластик.......

Просто имайте истинско детство!

Меги Дупаринова

Научете повече

Благоевград в снимки 70-те

Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 m надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.

Ето как е изглеждал Благоевград през 70-те години на миналия век:

Снимки:Бисер Костадинов

Сред забележителностите на Благоевград,особен интерес представлява възрожденският квартал Вароша със своята уникална архитектура. 

На 200 м. западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2,5-километровата алея са разположени заведения, детски площадки, „Аквапарк Благоевград“ и закрит басейн. В края на алеята се намира изкуствено езеро с дълбочина между 2 и 4 метра, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плават водни колела направени под формата на лебеди. На 30 км от града е ски курортът Картала в близост до местността Бодрост.

Традиционно на 5 октомври на площад „Македония“ се провежда заря проверка за загиналите над 30 000 български воини в Балканската война.Благоевградската часовникова кула е известна забележителност и един от символите на града.

Научете повече

Помните ли Сандокан с двата ножа? Вижте как изглежда Малайския тигър днес

 

Кабир Беди и Карол Анрде като Сандокан и лейди Мариана, кадър от филма

Със сигурност поколението на 50-годишните помни култовия за времето си италиански филм „Сандокан“, който тогава не беше за пропускане. Който не го е гледал, да не се издава, а да го потърси в нета, макар че сега въздействието няма да е същото. 

За това поколение в България „Сандокан“ беше нещо като филмите за супергерои за сегашните деца и младежи.Образът на малайския Робин Худ бе много ярък и за това говори фактът, че ако идеш да гледаш филма в едно кино с малки ромчета, го гледаш два пъти – едни път на екран и втори път след прожекцията, когато те го изиграват още след излизането от салона. Разбира се, всички са Сандокан, ако са момченца, и лейди Мариана /в ролятя бе красивата Карол Андре/, ако са момиченца. Някои момиченца, впрочем, също искаха да са малайския пират и от време на време им се позволяваше.

Истинският Сандокан, Малайският тигър, може да е само един и този образ принадлежи на индийския актьор Кабир Беди, който доби известност заради него в цяла Европа и в родината си и е първата му запомняща се роля в дългата му и интересна кариера. Самият филм по романа на Емилио Салгари е режисиран от Серджио Солима и е всъщност 6-серийна поредица от 1976 година, от която тук видяхме само началото. През 1996 година излезе и „Завръщането на Сандокан“, но вече не беше същото…

Кабир Беди, който освен децата покори със зелените си очи и множество женски сърца в Европа и Азия, е роден в Бомбай /сега Мумбай/ през 1946 година. 

Освен като Сандокан, е известен най-много като принц Омар Рашид в „Дързост и красота“ и Гобинда във филма за Джеймс Бонд „Октопуси“. 

Става дума обаче за популярността му извън Индия, защото в страната си той е много обичан, играл е в около 60 продукции на Боливуд.Кабир е женен три пъти и има две деца, но синът му Сидхарт е починал на 26 години при нещастен случай. Актьорът е успял да продължи с кариерата си след тази трагедия, а е имал и още съжителства с известни жени, включително бивша Мис Индия, но без брак. 

Дъщеря му от първия брак, Поя Беди, е бивша актриса в индийски филми, а сега е журналистка.През 2015 година Кабир Беди беше в България, гостува в „шоуто на Слави“ и даде и други интервюта. Той признава, че именно ролята на Сандокан е била тази, която му е отворила пътя за кариера не само в Боливуд, но и в Европа и дори Холивуд. Той смята, че популярността на сериала се дължи на това, че той изразява битката с колониализма и носи послание за силата на любовта.Днес той е изглежда отлично за възрастта си и продължава да живее едновременно в родния си Мумбай и в спомените на вече добре порасналите деца от 70-те. Неговият съвет: никога не приемайте, че сте на повече от 50.

Кабир Беди  /снимка: mid-day.com/

Непреходната стойност на филма за Сандокан пък се потвърди и през 2008 година, когато групата „Лолуги“ пусна клип, явно вдъхновен от него, с песента „Сандокан“. Оттам идва и неувяхващият припев: „Сандокан, мале, с двата ножа!“.

Източник:debati.bg

Научете повече

Когато нямаше мобилни телефони и социалната мрежа беше "Навън":Прибирай се вече,късно е"Мамо, може ли още малко? Да си доиграем!"

И милостивата майка, като види как са се заиграли така, че махалата подскача, отпуска още малко. И играта продължаваше..."Челик", "Стражари и апаши", "Замръзванка", "Кралю-порталю", "Капитане-капитане" - това са само една малка част от игрите, които изпълваха летните дни. А имаше още: "на ластик", дама...

Такова беше нашето детство - игри до късно, направо пред блока или на закътани местенца. 

Игри между банди, между цели махали. Игри до тъмно, докато ти виждат очите. Понякога си тръгвахме скарани на живот и смърт, но утре - пак започвахме наново, все едно нищо не е станало. Защото добрата игра е по-важна от всяка сръдня...

Игрите на нашето детство умират, защото почти никой вече не ги помни. Всичко с времето си, да, но нека децата знаят, че имат избор, че имат алтернатива на монитори, смартфони и социални мрежи.

“Защото най-важната социална мрежа на децата е играта с други деца на открито.”

Meri Nikolova:ФБ-Спомени от миналото 2

Научете повече

През 1950 г. в град Варна е построен завод “Елпром“-Варна,

В новопостроеният завод е започнало производството на първите електрически уреди в България.

 През 50-те години са произвеждани отоплителни печки, перални машини, готварски печки, акумулиращи печки, котлони. През 60-те е започнало производството на първите бойлери, печки духалки, прахосмукачки, ютии и конвекционални печки и др.

В един от цеховете на завода – цех 13 е започнало производството на нагреватели от керамични елементи за всички производствени нужди на завода.

Meri Nikolova

Научете повече