Къпеха ни с шампоан „Па-па“, мажеха ходилцата ни с преварена мас, ако настинем и бяхме здрави.
Повод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето да го гледам.Указанията бяха строги.Може да яде само определени марки храни. Да му слагам само от най-скъпите памперси. Да не му давам кисело мляко, квасено от самата мен вкъщи, защото млякото било… вредно. Да не му правя попарка, защото било измишльотина.
Само пакетирани храни! Да не му стържа ябълка и морков и да не пие такъв сок, а само купешки, понеже имал добавени витамини. Никакви супи, никакви кашички! Само това, което го има в списъка. Така казала педиатърката в София… Ако се разболее, да ми давам само детски нурофен за температурата и никакъв антибиотик в никакъв случай, защото така пишело в интернет.Донесоха ми и куп хомеопатични хапчета за всякаква ситуация и заминаха за месец в чужбина. За мой ужас осеммесечният ми внук се разболя. Опитах да го лекувам с всичко донесено, но не се получи. Накрая свалях температурата му с мокри чаршафи, но след малко пак се покачваше. Детето отпадаше, не искаше да яде. Накрая тайно го заведох на лекар, без да им кажа.
Оказа се, че е хванало бронхит след нелекувания или странно за мен лекуван преди това грип. И веднага изписаха антибиотик. За да няма скандали, не казах на децата. Започнах да му давам лекарството. Лека полека детето се оправи. Направих му попарка и докато плюеше марковите каши и плачеше, изведнъж прояде. Осмелих се да му направя пилешка супичка, зеленчукова, а после да го подсиля с прясно изцеден сок от ябълки и моркови. Пиеше го с удоволствие. И кисело мляко започна да яде, бузките му поруменяха, стана по-живичко, по-пъргаво.
Децата се върнаха от чужбина и като разбраха какво съм направила, заявиха, че никога повече няма да ми позволят да гледам внучето си, а като ходят в командировка, щели да наемат квалифицирана гледачка. Нарекоха ме некадърна и непросветена. Дълго плаках.
Та аз съм отгледала две деца, едното бащата на внучето ми. Да, нямах памперси. Нито маркови, нито немаркови. Слагах сгъната пелена между крачетата им и като я намокреха, я сменях. Понякога се събираха 17 чифта гащички, ританки и пелени на ден, но на мен не ми пречеше да ги изпера. Нямах адаптирано мляко и други такива неща. По магазините не се продаваше. Но и двете деца ги захраних с кисело мляко още след първия месец, защото нямах достатъчно кърма. И проблеми нямаше. Тогава нямаше хомеопатия, нямаше модерни пудри и бебешко олио от световни марки. Но при всяко зачервяване ги мажех с обикновена детска пудра. Къпех ги с шампоан „Па-па“, мажех ходилцата им с три пъти преварена мас, ако настинеха.
Още като се родиха до първия месец вкъщи идваше акушерка. На всеки три дни. Обучаваше ме какво да правя, следеше за състоянието на бебето. После всеки месец на консултации. Безплатни. Прегледите при педиатър също бяха без пари, а аз случих годините, в които и лекарствата на децата до 6-годинки бяха без пари. Просто получаваш рецептата и отиваш в аптеката.Захранвахме ги със зеленчукови пюрета, като навършеха три месеца. Едно пюре струваше 13 стотинки. На пет месеца вече ядяха попара със сирене, ама истинско, зеленчукови пасирани супи. После картофено пюре с малко масло, а на 10 месеца просто им сипвах обща храна от тенджерата. Растяха здрави. Нямаше бананова каша, пускаха от време на време, но имаше всякакъв вид каши „Слънчо“. А най-много обичаха натрошени обикновени бисквити на кашичка.
Наистина израстнаха здрави. Без глезотии, без шоколадови яйца, но с истинска храна. Сега чувам от приятелките си – на всяка внучето в София, всяко болно. Тичат от един на друг специалист, плащат луди пари, всеки им изписва скъпи лекарства, а те не действат. Детето два дни на градина, пет дни вкъщи. Лепват вирус след вирус, шкафовете им се превърнали в аптеки, едно го лекуват холистично, друго хомеопатично, трето алтернативно…Иначе се облечени с последни модни марки, имат играчки колкото цял магазин, даже някои детски лаптопи имат, смартфони и киномашини, но здраве нямат.
Моите имаха обикновени играчки, нормални дрешки, но храната им беше истинска. Детството им не минаваше през парти центрове и кътове в моловете, а просто си играеха по цял ден навън. А ако се стигнеше до антибиотик, което ставаше много рядко, веднага им го давах, а не тръгвах да споря с лекарите и с майка ми, която ми даваше съвети.
Децата ми имаха истински живот вън в парка, пред блока, ритаха топка, тичаха, гонеха се и бяха силни и здрави. Сега не ми дават внучето да го гледам, защото не съм била в крак с времето. То непрекъснато боледува, а на мен сърцето ми се свива от мъка. Да се чуди човек как съм родила без секцио и не в частна клиника и отгледала две здрави и умни дечица в онези години, когато нямаше префърцунени храни и последна мода лекарства, памперси и специални шишета и чаши, хранителни добавки и детска висша козметика! Деца, които изкараха само задължителните шарки и не бяхме през ден на педиатър. Деца, които на три годинки нямаха по пет кариеса.
Сега ми е обидно как същите тези деца ме наричат допотопна, как твърдят, че нищо не съм разбирала от бебета и отричат всичко, което съм правила за тях. А снахата ме нарече промит комунистически мозък, когато изплетох на бебето терлички…
Сега за внука се грижи дипломирана бавачка срещу 1000 лева на месец, а на мен ми го пускат на скайпа, като поискам да го видя. Или ми пращат видео.А на мен ми е толкова мъчно, че не мога да им обясня, че не съм промит комунистически мозък, а обикновена майка и баба, която иска просто да помогне и да гледа единственото си внуче.
Катя Михайлова, Стара Загора, пенсиониран педагог./Istinata.net/
6:29
