Тодор Колев (Генчо Гунчев) и Георги Русев (Кольо Седларов) в кадър от филма „Опасен чар“ на Иван Андонов – 1984 г.

Тодор Колев (Адама) е български актьор, певец, шоумен и учител. Роден е на 26 август 1939 г. в Шумен, активен актьор в периода 1965-2012 г., умира на 15 февруари 2013 г. в София, България.

Тодор Колев е един от най-популярните български актьори, популярен с комедийните си роли във филми и телевизионни предавания.

На изпитите за актьорско майсторство той надхитрява комисията, като носи обувки с високи токчета и прави гласа си по-плътен – по онова време комисията избира актьори с по-едра фигура и по-силен глас. През 1965 г. завършва Академията за актьорско майсторство и изкуства “Кръстьо Сарафов”.

Кариера

Работи в няколко театъра в различни градове на България, първо в Смолян: в периода 1965-1966 г., след това в Шумен 1966-1967 г., в Пловдив 1967-1969 г., в софийския театър “Сълза и смях” през 1969-1971 г. и в театър “София” през 1972-1990 г.

Играе различни роли в българското кино, участвайки в повече от 30 игрални филма, сред които “Цар и генерал”, “Иван Кондарев”, “Козият рог”, “Господин за един ден”, “Опасен чар”, “Двойникът” и др.Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент. По-късно получава степента “доцент”.

През 1992-1993 г. става културен аташе в българското посолство в Канада.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга “Варненски софиянец от Шумен” с подзаглавие “Животът и страданията на грешния Тодор”.

Автор и режисьор е на телевизионните предавания “Как да ги хванем…” с Тодор Колев 1994-1998 г. и “Свободен вход” 1998-1999 г.Последният му филм е сериалът “Сутрешен блок”, излъчен по TV 7 през 2012 г.

Получени награди

Първа мъжка награда на 5-ия и 7-ия национален преглед на българския театър и драматургия през 1969 и 1979 г.

Първа мъжка награда за ролята на Иван Денев и братовчед му Иван във филма “Двойник” на Фестивала на българския филм във Варна, 1980 г.Почетен артист през 1981 г.

Най-добра мъжка роля във филма “Опасен чар” на Международния фестивал на комедията и сатирата в Габрово, 1985 г.

Награда за най-добра мъжка роля във филма “Господин за един ден” на Международния фестивал на комедията и сатирата, Габрово, 1985 г.Специална награда на журито за ролята си във филма “Опасен чар” на XII Международен фестивал на комедията и сатирата във Франция през 1988 г.

Награда на Асоциацията на най-добрите български изпълнители през 1988 г.

Награда на БНТ (Българска национална телевизия) за най-добро телевизионно предаване “Как да ги настигнем… с Тодор Колев” през 1994 г.През 2005 г. е удостоен със златен медал от община Шумен и званието “Почетен гражданин на град Шумен”.

Почетен доктор на Шуменския университет

Награда “Икар” от Съюза на артистите в България – “За изключителен принос към българския театър”, 2011 г.



Багерите подкараха последната резиденция на гангстера, въпреки петицията за запазването й.
Вековно имение в Маями бийч, Флорида -  последната резиденция на гангстера Ал Капоне, беше разрушено въпреки усилията на местна организация да го спаси, предаде ДПА.

Къщата на "Палм авеню" 93 беше съборена миналата седмица. Така беше попарена надеждата на онези, които настояваха за спасяването й, откакто през 2021 г. станаха известни плановете за събарянето й,пише Телеграф

Близо 26 000 души бяха подписали онлайн петиция за запазването на имението."Това, в което вярваме, е, че трябва да помним нашата история, независимо дали става въпрос за добрите или лошите й страни", каза Даниел Хиралдо, изпълнителен директор на местна организация за опазване на облика на Маями. Чикагският престъпен бос Ал Капоне купува имота с площ 30 000 квадратни метра за 40 000 долара през 1928 г., шест години след построяването му. Той често го посещава и организира пищни партита по време на Сухия режим.

След като прекарва по-голямата част от 30-те години на миналия век във федерален затвор, Ал Капоне се завръща в дома си, където прекарва последните си години до смъртта си през 1947 г.

Имотът, който сменя собствениците си няколко пъти, след като съпругата на гангстера го продава през 1952 г., се състои от основна къща, къща за гости и къща с басейн, предаде БТА.

Това е едно от първите имения, построени на изкуствения остров Палм айлънд, който понастоящем е обител на богаташи. Миналата седмица са били разрушени основната къща и къщата за гости, казва Сиралдо. 

Съдбата на имението стана почти сигурна в края на миналата година, когато собственикът на имота - живеещото в съседство семейство Кларамонте, поиска разрешение за събаряне от управата на Маями бийч. Градът издаде разрешението на 20 юли.

Перспективите за спасяване на имението помръкнаха, след като миналото лято бяха направени промени в местните закони, касаещи събарянето на определени къщи. 

Последната дума имаше градската комисия. Някои от членовете й поставиха под въпрос историческата стойност на имота. Други изразиха безпокойство, че по някакъв начин ще бъде честван известен мафиот, наричан навремето "Обществен враг номер 1". Напомнено беше също, че по онова време местните жители не са били във възторг от присъствието на Ал Капоне в града. 

Сега, когато по-голямата част от обекта е превърната в купчина отломки, остава неясно какво ще последва.

Когато имотът е обявен за продажба от настоящите си собственици, не е споменато, че някога в него е живял скандалният мафиотски бос. Вместо това в обявата е изтъкнат "шанс да бъде построено мечтаното крайбрежно имение в рая на Маями бийч".

Източник:telegraph.bg



Искам да споделя нещо, което ми остави пример за цял живот – скромния подвиг на моята учителка по руски език – Весела Калъчева. 

През далечната 1965 г. в Бургас пристигна един много важен човек, работил дотогава в СССР, с две деца и назначен за Окръжен секретар на БКП. Дъщеря му – дългокрака и усмихната – бе записана в нашия клас. Предполагаше се, че след като е учила дотогава в СССР, руският език не е проблем за нея. Но тя не си бе дала труда да има поне основни понятия и учителката ни с пълно основание и написа двойка. 

А това си беше скандал. Извикаха я, съветваха я, но тя отказа да напише исканата четворка и бе готова да напусне елитната ни гимназия. Много родители от класа ни бяха на нейна страна, нещо, което бе доста рисковано по онова време. По слухове, бащата на момичето се бе отказал да подкрепи дъщеря си и през следващата учебна година я преместиха в София.

Днешните младежи биха се усмихнали на определението „подвиг“, но да си спечелиш за враг партийната администрация по онова време беше равностойно да останеш без работа, дамгосан с определението „нелоялност“. 

Партийната каста вече се бе оформила и ревностно бранеше правата си на нова аристокрация. А талантливата и скромна наша учителка ни даде пример да не отстъпваме от принципите на професията си и да бъдем достойни хора. Благодаря ?!

Кристина Попова


7 април 1977 г., атентат на "Баадер-Майнхоф" срещу федерален прокурор в Карлсруе

Едва на 23 години той персонално обезврежда и задържа рисковия западногермански терорист с название Зорге. Екшънът се разиграл през 1985 година на столична Централна гара. Германецът е търсен като член на фамозната лява терористична организация “ Баадер Майнхоф „. Тя е известна с взривяване на далекопроводи и предприятия, похищения на политици и банкери и др. Радикалната организация, водена от Андреас Баадер (Мориц Блайбтрой), Улрике Майнхоф (Мартина Гедек) и Гудрун Енслин (Йохана Вокалек) сее страх и смут.


През октомври 1985 година, българското контраразузваването получава сведение, че немският терорист Зорге е в България. Подбрани са трима от най-добрите ни командоси от отряда за борба с тероризма, с цел да заловят рисковия западногермански шпионин. Изборът пада върху сержант Алексей Петров, Свилен Свиленов и Петър Руневски.


Задачата била германецът да бъде повален и съблечен гол без дрехи , тъй като имало информация,че пришива в яките и подгъвите на всичките си облекла ампули със мощна отрова. Първоначално командосите са пратени на адрес в Пловдив, само че по пътя ги връщат назад в София.


Зорге трябвало да дойде на идващия ден на жп гарата в столицата. Когато влакът спира на перона, контраразузнавач показва на


шефа на баретите майор Васил Велков терориста. Той пък го показва на Петров и сътрудниците му. Щурмоваците чакат терориста на перона, преоблечени като редови полицаи.


Германецът върви с младо момиче, с което се е срещнал и запознал във влака. Атакуват го тъкмо, когато свива от перона към кафенето на жп гарата. Сержант Петров се хвърля в краката му и го просва го на земята, забива мощен лакът в гърба и му и бързо закопчава белезниците на ръцете му.Баретите са толкоз сръчни, че когато майор Велков ги приближава, единственото облекло на германеца са белезниците а баретите изнасят на ръце голия немец. Друг командос с фотоапарат прави снимки на задържането и пътниците мислят, че се снима филм.


Алексей Петров получава премия за дейностите си и след този случай е изместен от отряда на баретите на работа в Държавна сигурност.Вижте още:Кой беше Алексей Петров в миналото..?



По информация на bTV с него е била и жена, която е откарана в болница в тежко състояние.

По първоначална информация убийството е станало в столичния квартал "Драгалевци". 

На място е имало и жена, която също е простреляна. Тя е откарана в болница в тежко състояние,съобщи БТВ.На 15 август 2002 г. е извършен неуспешен атентат срещу него.

На 29 октомври 2015 г. отново е извършен неуспешен атентат с гранатомет срещу него. 

На 13 ноември същата година Алексей Петров обявява награда от 100 000 долара за информацията кой стои зад атентата срещу него.


 


Днес няма и помен от култовото някога заведение  в Слънчев бряг.

На Южния плаж в Слънчев бряг, на метри от култовите през последните години заведения “Какао Бийч” и “Бедрум” се е намирала емблематичната “Фрегата”, която изгоря преди няколко лета. Преди години обаче, когато Какао-то още го нямаше, Фрегатата беше истинската атракция на Слънчев бряг.

Обслужващият персонал там е бил облечен като пирати, а на ръката на всеки посетител се е поставял временен пиратски печат. Така за два – три дни е личало кой е бил във „Фрегата“-та. Тя е привличала клиенти отдалече с пищното си осветление. 




Освен, че посетителите бяха обслужвани от келнери, облечени като пирати, бирата бе най-уважаваната поръчка. За да си намериш място тук вечер са трябвали здрави връзки А за някогашните свалки с чехкини и полякини още се носят легенди.



В асамблеята участват деца от 79 държави. В последния асамблеен ден, в подножието на Витоша е открит и парковия комплекс „Камбаните“, като символ на асамблеята. В центъра му се издига висока бетонна конструкция от еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, като в най-високата част на монумента, наподобяваща планетата, са вместени седем камбани – символ на седемте континента. 

Освен като символ, те са предназначени като акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани – 18 на брой, монтирани в основата на пилоните.

Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив с ръководител: склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчен и инж. Антон Малеев. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов. След смъртта на Людмила през 1981 г. в него е вграден барелеф в нейна памет.

При откриването на монумента в присъствието на ген. секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М`Боу  там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти, а строителите заравят в основите му капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: „Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието – Единство, Творчество, Красота“. Децата от цялата планета вграждат в този уникален паметник своята вяра в доброто и светлия утрешен ден, без войни и насилие.

В първата асамблея, продължила до 25 август, участват деца от 79 държави. Изграждат се 18 структури в чужбина. Създаден е център „Знаме на мира”, който издава дори вестник. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да са през три години.

Асамблеята е приета като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепена от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации. През 1987 г. ООН удостоява „Знаме на мира“ със званието „Вестител До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. Заради „Знаме на мира“ в България гостуват Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари и др.

Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация, на 30 август 1990 година българската страна прекратява международното детско движение „Знаме на мира“, като прекъсва международните контакти (закрити са изградените 18 чуждестранни структури „Знаме на мира“) и закрива координационния му блок в София – Център „Знаме на мира“.

През 1999 година, Евгения Живкова се опитва да възроди детската асамблея, но да се осъществи подобен проект без мощната подкрепа на държавата се оказва много трудно, почти невъзможно...


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив