8:00
Управлението на Михаил Горбачов е един от най-трудните и противоречиви периоди в историята на СССР, на които е трудно да се даде недвусмислена оценка. Още първата голяма реформа на новоизбрания генерален секретар предизвика много спорове. На 16 май 1985 г. е издаден указ на Президиума на Върховния съвет на СССР „За засилване на борбата с пиянството“, който влиза в историята като „сух закон“. В резултат на антиалкохолната кампания на Горбачов, цената на алкохола се повишава с 45%, много лозя са изкоренени, а захарта почти изчезва от магазините.
В същото време продължителността на живота на населението се увеличава, а престъпността намалява. И въпреки това, много години по-късно, самият Горбачов определя антиалкохолната кампания като грешка. Защо сухият закон на Горбачов и антиалкохолните кампании в историята на Русия не водят до добри резултати?
Вечната борба в Русия - срещу пиянството и алкохола
В Русия винаги са се борили с пиянството. Първата антиалкохолна кампания е проведена от цар Алексей Михайлович. През 1649 г. той издава указ, забраняващ упойващите напитки в манастирите, а през 1652 г. е извършена така наречената "кръчмарска реформа", чиято цел е да се намали нивото на пиянство сред обикновените хора. Добрите начинания на Алексей Михайлович са прекъснати от войната с Полша, избухнала през 1654 г., и царят не успява да продължи борбата за трезвеност.
Реформата на цар Николай II
Може би най-голямата антиалкохолна кампания в Руската империя е реформата на Николай II. Той решава да я проведе в самото начало на Първата световна война. Първоначално се въвежда забрана за продажба на алкохолни напитки като обичайна мярка при мобилизирането на населението. На 22 август 1914 г. властите обявяват, че забраната ще продължи до края на войната. Отначало се отнася само за водката, след това виното и бирата също попадат под ограничение. Николай II е убеден, че пиянството е порок, разделящ руското селячество, и смята за свой дълг да се бори с него. В Министерския съвет малцина споделят неговите възгледи, тъй като продажбата на алкохол носи една пета от държавните приходи. Императорът обаче е непоклатим: за да проведе реформата, той уволнява нейния основен противник, министърът на финансите Коковцев, и през януари 1915 г. по негова заповед е одобрен бюджет, който не предвижда приходи от продажбата на алкохол.
В СССР борбата продължава
В Съветска Русия борбата с алкохолизма продължава. Възприемайки традициите на царския режим, през декември 1917 г. съветските власти разширяват забраната за продажба на водка. На 19 декември 1919 г. Съветът на народните комисари на РСФР приема резолюция, подписана от Ленин „За забраната на територията на страната на производството и продажбата на алкохол, силни напитки и алкохол съдържащи вещества, които не са свързани с напитки." Нарушаването на забраната се наказва строго: най-малко пет години затвор с конфискация на имуществото.
Година по-късно обаче започват първите облекчения. Така в началото на януари 1920 г. е разрешено да се произвежда и продава вино до 12 градуса. Още през 1921 г. допустимите градуси са увеличени до 20, на 3 февруари 1922 г. е разрешена продажбата на бира, а на 28 август 1925 г. е издаден указ за възобновяване на производството и търговията с алкохолни напитки в целия Съветски съюз.
През 1929, 1958 и 1972 г. са проведени още три големи антиалкохолни кампании. Във всички случаи към съзнанието на трудещите се апелира с помощта на пропагандни плакати, бирариите и други места, където хората пият алкохол, се затварят, а на тяхно място се появяват заведения за трезвеници и чайни. Издава се дори специално списание „Трезвеност и култура“, което бичува пиянството и насърчава здравословния начин на живот. Освен това през 70-те години се създават медицински и трудови диспансери (лечебна и трудова терапия), където хората са изпращани принудително, а сцените с алкохол се изрязват от филми.
Времето на Михаил Горбачов - "минералният секретар"
В СССР сухият режим е въведен през 1985 година от Михаил Горбачов, който е наследник на Юрий Андропов. Андропов е генерален секретар на ЦК на КПСС от 1982 до 1984 година и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР от 1983 до 1984 година. Той е известен като реформатор, който се опитва да подобри икономическата и социалната ситуация в страната, да бори корупцията и да повиши дисциплината. Също така има репутация на твърдолинеен консерватор, който поддържа жесток контрол над опозицията и дисидентите.
Андропов подготвя почвата за сухия режим. Той забелязва, че алкохолизмът е сериозен проблем за здравето и продуктивността на руснаците и другите народности в СССР. По негово време започва кампания за просвета и превенция на алкохолизма, която включва публикуване на статистически данни за вредите от пиенето, разпространение на брошури и плакати, организиране на лекции и дискусии, създаване на клубове за трезвеност и други мерки. Той също така ограничава производството и продажбата на алкохол в някои райони, като например Москва, където е забранява продажбата на алкохол след 19 часа.
Целта на Андропов е да намали потреблението на алкохол с 10 % до 1990 година. Неговият план не успява, защото умира през 1984 година след само 15 месеца на поста. Идеята не получава достатъчна подкрепа от партийното ръководство и обществеността, които са привикнали да пият алкохол като част от култура и традиции. С цялата сила на партийния и държавния апарат, Андропов не успява да спре нелегалното производство и търговия на алкохол, които се разрастват в резултат на ограниченията и водят до появата на контрабандисти, спекуланти и мафиоти.
На 11 март 1985 г. постът Генерален секретар на ЦК на КПСС е зает от Михаил Горбачов, амбициозен и енергичен политик, който е готов да изведе страната от стагнация. Два месеца след назначаването си Горбачов се заема решително с борбата с пиянството, чието ниво в страната продължава да расте стабилно, въпреки предишните антиалкохолни мерки.
Проблемът с алкохолизма е сериозен
Ситуацията наистина изглежда депресираща: в края на 70-те години консумацията на алкохолни напитки в СССР достига рекордно ниво в цялата история на страната. Докато в Руската империя и в Сталинска Русия консумацията на алкохол не надвишава 5 литра на човек годишно, до 1984 г. тази цифра достига 10,5 литра. И това са само регистрираните случаи, а ако вземем предвид и нелегалното производство, цифрата може да се окаже много по-страшна - над 14 литра на човек годишно. Това означава, че почти всеки възрастен съветски мъж, с изключение на малък брой трезвеници, изпива около 90-110 бутилки водка годишно. Останалата част от алкохола се консумира под формата на домашно произведен алкохол, вино или бира.
Инициатори на кампанията са членовете на Политбюро на ЦК на КПСС Михаил Соломенцев и Егор Лихачов. Точно като Юрий Андропов, те вярват, че една от причините за стагнацията на съветската икономика е общият упадък на моралните ценности на съветските хора, тяхното небрежно отношение към работата. Причината за това според тях е ширещият се алкохолизъм.
На 7 май 1985 г. започва подготовката за мащабна реформа, която предвижда значително намаляване на производството на алкохолни напитки, броя на местата за продажба и времето за продажба. На 16 май 1985 г. е издаден указ на Президиума на Върховния съвет на СССР „За засилване на борбата с пиянството и алкохолизма, изкореняване на нелегалния алкохол“. Във всички съюзни републики са приети съответните укази. Въведени са както административни, така и наказателни наказания за нарушаване на разпоредбите. Режимът се отразява на всички държави (включително и България), които изнасят алкохол за Русия и са принудени да търпят загуби.
Борба с пиянството - на каква цена? Защо забраната на Горбачов се проваля?
Новите мерки влизат в сила веднага. В страната са затворени огромен брой магазини за продажба на алкохолни напитки. Въпреки че това е крайната мярка в много региони, не се променя променя нищо съществено. Цените на водката се повишават значително: ако преди началото на кампанията бутилка от популярната (тогава) водка Андроповка струва 4 рубли 70 копейки, то от август 1986 г. най-евтината водка вече струва 9 рубли 10 копейки, а Андроповката напълно изчезва от рафтовете. Дефицитни са вече и одеколоните и други стоки, които съдържат спирт.
Ограниченията на сухия режим
Магазините все още могат да продават алкохол, но в строго установени граници - от 14:00 до 19:00 часа. Строго забранено е пиенето на алкохол в паркове, площади и влакове. Тези, които са хванати пияни на улицата и на други обществени места, имат сериозни проблеми на работа. За пиене на алкохол на работното място веднага следва уволнение и изключване от партията, което на практика слага черен печат до края на живота. В цялата страна са създадени множество движения за въздържание и дружества за трезвеност, в които всички членове на партията трябва да се присъединят. Като цяло са наложени особено строги изисквания към членовете на партията да се откажат от алкохола.
Изчезват и банкетите, с които всички са свикнали. Започват да се правят безалкохолни комсомолски сватби. Съветският народ, както се очаква, отговаря на суровите мерки с вълна от песни и шеги. Появяват се такива афоризми, че „сватбата без алкохол е първата стъпка към непорочното зачатие“, а Горбачов започва да бъде наричан „минерален секретар“ и „сокиным сыном“ (игра на думи, нещо смесено между "кучи син" и "син на сока" - защото вече гроздето се използвало само за сок).
Профсъюзите, цялата образователна и здравна система, всички обществени организации и дори съюзи на писатели, композитори и други културни дейци са ангажирани с насърчаването на трезвия начин на живот. Статии за вредата от алкохола и факта, че "пиянството не е характерно за руския народ", са разпространени навсякъде. Партийната цензура безмилостно изтрива сцени с алкохол от текстовете на литературни произведения и песни, изрязва цели епизоди от филми и театрални постановки.
Естествено, това е само видимата страна. Вместо сок, в чашите се налива алкохол със съмнителен произход. Безалкохолните сватби се превръщат в оргии. Все по-често гражданите пият одеколон или подобни спиртни изделия. Русия продължава да пие, просто се крие повече и плаща по-скъпо.
Безславният край на антиалкохолната кампания
Като всяка реформа, антиалкохолната кампания на Горбачов има както своите плюсове, така и минуси. Неоспоримо е увеличаването на продължителността на живота на населението. Така продължителността на живота на мъжете се увеличава с 2,6 години и достигна максималната стойност в цялата история на Русия. В допълнение, раждаемостта се е увеличава: през периода на забрана (от 1985 до 1990 г.) се раждат по 5,5 милиона новородени годишно, което е с 500 хиляди повече, отколкото средната стойност за предходните 20-30 години. Освен това, расте процентът на здравите деца.
Друг важен резултат от кампанията е рязкото намаляване на броя на престъпленията, извършени под въздействието на алкохол и намаляване на смъртността. Всички тези положителни моменти обаче не могат да балансират щетите, които антиалкохолната кампания нанася на съветската икономика.
Въпреки че властите виждат основната цел на забраната като "моралното подобряване" на обществото, повечето хора я възприемат като абсурдна правителствена инициатива, насочена срещу обикновените хора. За партийния елит алкохолът е свободно достъпен и обикновените потребители се опитват да го получат по заобиколни начини.
Забраната за легална продажба на алкохол води до мощен скок на сивата икономика. Производството на нелегален алкохол достига безпрецедентен мащаб: продажбата на захар се увеличава от 7850 хиляди тона през 1985 г. на 9280 хиляди тона през 1987 г. (с 18%). Според изчисленията производството на нелегален алкохол през тези години е отнело 1,4 милиона тона захар, в резултат на което са произведени 140-150 милиона децилитра спиртни напитки.
Също така в края на 80-те години, въз основа на сухия закон в страната, се наблюдава и рязко увеличение на броя на наркоманите и злоупотребяващите с различни вещества. През 1987 г. са регистрирани повече от 44 хиляди алкохолни отравяния (11 хиляди души са починали), броят на наркозависимите, регистрирани от Министерството на здравеопазването, се е увеличава от 9 на 20 хиляди.
Бившият първи заместник-председател на КГБ на СССР Виктор Грушко пише за резултатите от антиалкохолната реформа:
„Имаме цял куп проблеми: астрономически скок в сенчестите доходи и натрупването на първоначален частен капитал, бързото нарастване на корупцията, изчезването на захарта заради производството на нелегален алкохол. Накратко, резултатите се оказват точно обратното на очакваното и хазната пропусна огромни бюджетни суми, които се оказа, че няма с какво да компенсира.“
Намаляването на продажбите на алкохол нанася сериозни щети на съветската икономика. Приходите от продажбата на алкохолни напитки представляват до 30% от държавния бюджет. След началото на кампанията на Горбачов годишният оборот на търговията на дребно намалява средно с 16 милиарда рубли. Щетите за бюджета се оказват катастрофални: вместо предишните 60 милиарда рубли приходи, хранително-вкусовата промишленост носи само 38 милиарда през 1986 г. и 35 милиарда през 1987 г. Според Николай Рижков, председател на Съвета на министрите на СССР, страната губи 62 милиарда рубли заради забраната.
През 2005 г., по повод 20-ата годишнина на антиалкохолната кампания, Михаил Горбачов признава в интервю: „Поради допуснатите грешки, едно голямо добро дело завърши безславно“.
Загубите от намаляването на продажбата на алкохол не са компенсирани и до края на 1986 г. бюджетът на страната практически се срива. Масовото възмущение на населението и икономическата криза, започнала през 1987 г., принуждава правителството да ограничи борбата срещу производството и консумацията на алкохол. Въпреки че наредбите, ограничаващи продажбата и консумацията на алкохол, не са отменени, активната пропаганда на трезвеността е спряна и продажбите на алкохол се увеличават. За съжаление, това има неприятни последици: средната консумация на алкохол на глава от населението значително надвишава първоначалното ниво до 1994 г., което в крайна сметка води до катастрофално увеличение на смъртността в Русия. Ограниченията окончателно отпадат през 1990 г., а през 1991 г. изчезва и СССР.
Източник:history.framar.bg
