Какви привилегии имаха активните борци по времето на СОЦА в НРБ

След 9 септември 1944 г. и последвалите социалистически преобразувания по съветски модел участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т. нар. номенклатура. Най-голямата част от партизаните се реализират в органите на МНО и МВР, следвани от партийните органи, като ръководни стопански кадри, в администрацията. Други елитни сфери, в които са били спуснати с парашут, са дипломацията, образованието, културните институти, журналистиката.

Членовете на РМС и БРП също избират след Девети армията и МВР, а членовете на БЗНС много често стават ръководители на стопански обекти. Според изследване на проф. д. и. н. Донко Дочев 39,90% от всички партизани повишават образованието си след Девети. 86,84% от завършилите средно образование получават висше, а 17,5% от тях стигат до научни степени кандидат и доктор на науките. Повече от половината от партизаните с висше образование са завършили второ висше, 40% от тях са стигнали до научна степен.

През 1959 г. ЦК на БКП институционализира понятието Активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК). Това е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България, главно през Втората световна война. Активните борци са разделени в 4 категории. В 1-ва категория са включени загиналите антифашисти, осъдените на смърт и тези, които са били партизани повече от 1 година. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, както и политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в антифашистката борба. По-късно е прибавена и 5-а категория. За одобрение на кандидатурата се изисквали двама гаранти – свидетели на дейността, които давали писмени препоръки и се правело проучване.

В зависимост от категорията привилегиите на АБПФК са били степенувани. На първо място в привилегиите е влизало отпускането на специална народна пенсия. Освен това са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт, те и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. При отпускането на стипендии и общежития децата на активните борци са били с предимство. Същото важало и при назначаването им на работа. В столицата и окръжните градове специално за тях са построени т. нар. жилищни блокове за активни борци, като блок „Народен юмрук“ в Бургас, „Блокът на БКП“ в Стара Загора, жилищни блокове в района на Докторската градинка в столицата и др.

В докладна записка до Политбюро председателят на ЦК на БПФК Владимир Бонев отбелязва, че в почти всички градове е организирано обслужване по домовете на самотни борци против фашизма, и то не само с медицинска помощ, но и с редица социални дейности – почистване на жилището, поднасяне на диетична храна, социален и културен патронаж чрез младежките формации на БЧК. С обслужването на активни борци в болници и поликлиники навремето са били ангажирани 325 медици и здравни работници, а в пансионите за стари революционни кадри – 180 здравни работници.

Именно тези нагли привилегии настройват обикновените българи срещу бившите участници в съпротивителното движение и най-вече срещу наследниците им, които са „по-равни“ от равните!Вижте още:Заплати на партийната номенклатура в НРБ

Научете повече

На 5 ноември 1963 г. тържествено е открит гиганта МК Кремиковци

Неговата история започва през далечната 1954 г., когато български геолози откриват край тогавашното село Кремиковци, находище на желязна руда – сидерит, барит и олово. 

След Априлския пленум на следващата години започва да се коментира строителството на металургичен комбинат. По искане на Тодор Живков, Хрушчов изпраща съветски специалисти. Те, обаче излизат със становище, че става въпрос за комплексна руда, за която нямат технология. Предлагат, ако се строи завод да е само за валцуване на стомана, като СССР ще доставя стоманени блокове. Българската страна не се съгласява.

 

Тодор Живков лично настоява пред Хрушчов за построяването на завода и в следствие на това, СССР изготвят проект. Българското политбюро го одобрява. По време на обсъжданията, някои български специалисти и част от съветските се аргументират, че продавайки добития в завода барит и олово, ще се покрият всички производствени разходи и добиването на желязо ще бъде безплатно.

 

„Впоследствие се оказа, че баритът не е търсен продукт на световния пазар, а оловото не може да се отдели, и финансовите резултати не се потвърдиха. Фактически, металургичния комбинат започна да работи като нерентабилен“, коментира Огнян Димитров, зам.-председател на Плановия комитет през 50-те години, отговарящ за капиталното строителство.

 

Високата цена на взетото политическо решение се обуславя от провежданата от Живков политика на „скок в икономическото развитие“. Изготвеният план е заменен с ускорен, с който не е съобразена икономическата рентабилност от изпълнението му.

 

Още преди завода да е напълно завършен, се оказва, че мощностите му не могат да бъдат напълно натоварени, поради липсата на суровина, а някои от отделните производства, като това на чугун например, нямат пазар в СИВ. Тодор Живков не взема под внимание предупрежденията на специалистите.

 

Комбинатът е обявен като едно от новите завоевания на социализма./ретро.бг/

Научете повече

Секретен подземен град в Рила е строен през далечната 1950 година

Строен до 1980 г. в абсолютна тайна, там щял да се укрива соц-елитът в случай на ядрена война

Построен по време на Студената война, когато Съветският съюз и САЩ са били в обтегнати отношения и е имало реална опасност от ядрен конфликт. Става ясно, че градът се строил активно до 1980 г., като цялата операция е била строго секретна и малцина в държавата са знаели за нея. 

Мистичният град е разположен на дълбочина от 200 метра под земята и се състои от множество помещения, включително бункери, складове и болници. Градът е бил конструиран така, че да издържи на ядрен удар и всякакви апокалиптични събития. Според неофициална информация той е бил проектиран за висшето соц ръководство на България, включително и самият вожд Тодор Живков и неговото семейство, в случай на избухване на ядрена война или на други застрашаващи масовия живот на планетата събития.

Градът е бил снабден с всичко необходимо за оцеляване на хора в продължение на няколко месеца като вода, всякакъв вид консервирана храна, лекарства и други полезни пособия. Мястото е било строго секретно. Някои експерти смятат, че то е било предназначено и за други цели, например за провеждане на експерименти или за подслоняване на тайни военни съоръжения.

Друга легенда разказва, че в града се намират тайни подземни проходи, които водят до други части на България. Тези проходи са били използвани от комунистическия режим за контраразузнаване и шпионаж.Все още не са напълно изяснени всички тайни на подземния град в Рила, тъй като публичната информация за него продължава да бъде обвита в тайни. В интернет има данни в различни форуми за военен тунел в Рила и хора, които споделят, че са го посещавали, но дали разказите им са достоверни, не може да бъде потвърдено.

В годините назад са се появявали и други твърдения за подземни градове, намиращи се в Родопите. Възможно е те да са свързани чрез тунелна система и с този в Рила, строен по времето на социализма.

Научете повече

Богат мъж кани бедна жена с дете в дома си но нещата вземат неочакван обрат

Бедна жена приема предложението на богаташ да се представи за негова годеница пред майка му в замяна на дом за себе си и детето си. Нещата обаче взимат неочакван обрат, когато тя разпозна майка му.Бизнесменът Джордж Милър шофираше от Флорида до Канада, за да види майка си Амелия Милър, след като тя го бомбардираше със съобщения и обаждания цяла седмица, изнудвайки го емоционално как я е забравил и не си е направил труда да се срещне с нея дори веднъж през предходните няколко месеца.

Джордж, търговец на текстил във Флорида, не можа да каже „не“ на майка си и я увери, че ще се прибере следващия уикенд. Въпреки това, вместо да лети до вкъщи, той избра да шофира, тъй като му трябваше време за себе си, за да обмисли как ще се бори с убеждаването на майка си да се ожени – нещо, от което тя беше обсебена напоследък.— Джорджи! — беше му казала тя при разговор миналата седмица. — Ти имаш всичко, което една жена би искала. Защо не си намериш момиче за себе си и не се установиш? Ако е много трудно, мога да ти потърся момиче!

— Уф, мамо… — Джордж беше замълчал при обаждането. — Виждаш ли, в момента съм изключително зает с работа и знаеш ли след…“

— Зает? Имаш целия си живот, за да правиш тези неща! Разбираш ли? — настоя тя. — Ти се прибираш у дома този уикенд и ние ще говорим с агент за някои предложения за брак. Г-жа Лоусън, нашата съседка… Тя ми каза за този сватовник и каза, че той ще ти намери партньорка за нула време!— Ъъъ..добре, мамо… каквото смяташ за правилно — каза той тихо и прекъсна разговора.Той нямаше планове да се обвързва скоро, но не искаше да отхвърля молбата на майка си, тъй като тя беше доста самотна след смъртта на втория му баща. И така, за да спести на възрастната дама всякаква болка, Джордж реши да я посети.

Когато измина половината път, погледът му беше привлечен от автобус, паркиран в единия край, който товареше хора като добитък. Телата им се търкаха едно в друго, а мускулестите мъже блъскаха другите пътници настрани.

Джордж почти беше подминал, но тогава забеляза нещо в огледалото за обратно виждане, което го накара да спре.Той забеляза жена с бебе на ръце, която молеше за помощ. Тя помоли шофьора да я качи, но той захвърли нещата й и потегли. Тя започна да ридае безнадеждно и Джордж не можеше да разбере защо се чувства длъжен да й помогне, но не можеше и да я остави в това състояние.

Той се върна бързо и когато спря пред нея, свали прозореца си и попита:

— Извинете, мога ли да ви помогна?Жената, притиснала бебето си към себе си, го гледаше леко ужасена. Беше облечена вехто, лицето й беше сбръчкано, макар че не изглеждаше много стара.

— Не се притеснявай — успокои я Джордж. — Няма да нараня нито теб, нито детето ти. Просто искам да ти помогна.

Тя го погледна за момент, след което попита:— Можете ли да ни закарате до града? С моето бебе останахме на улицата и няма къде да отидем.

— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — Моля, влезте.

Той й помогна да натовари нещата си в колата й и й отвори вратата. Тя се настани на предната седалка, притисна бебето до себе си и се представи.

— Казвам се Лили и това е Амелия, дъщеря ми. Благодаря ви, че ни помагате.

“Амелия… това е прекрасно име”, помисли си Джордж. Точно като майка на майка му…

В този момент той вече беше омагьосан от красотата на Лили. Въпреки че беше бедна, тя беше красива и Джордж никога не беше изпитвал толкова дълбоки чувства към някого, както към Лили.

— Това не е проблем, Лили — каза той с приятелска усмивка. — Дъщеря ти е прекрасна и има красиво име.Устните й се извиха в усмивка, после очите й се напълниха.

— Тя прилича много на баща си… Само ако беше с нас днес, нямаше да ни се налага да търпим това — прошепна жената. Джордж забеляза как сълзите бързо замениха усмивката й. Притесняваше се какво ще стане, ако й каже за идеята, която се оформя в главата му.

— Е, Лили — каза той след кратка пауза. — Ако нямаш нищо против, мога да осигуря подслон за теб и Амелия в къщата на майка ми. Но имам нужда от услуга.

Очите на Лили бавно се обърнаха към детето й и тя я стисна здраво, сякаш в този момент се страхуваше от Джордж.— Виж… ти… аз… не искам да правя нищо. Спри колата! Не искам помощ… не трябваше да ти се доверявам… — каза тя, уплашена.

— Лили, моля те, изслушай ме — помоли се Джордж. — Не ме разбирайте погрешно! Просто исках да те помоля да се престориш на моя годеница пред майка ми, това е всичко!

— Какво? — Очите на Лили бяха широко отворени от изумление. — Твоя годеница?

— Да, майка ми… тя отчаяно иска да се оженя. Всичко, което искам, е да се представиш като моя годеница пред нея! Можеш ли да го направиш за мен? Обещавам, че ще осигуря на теб и Амелия най-добрите условия и на вас двете никога няма да ви липсва нищо!

Лили спря за момент, след което кимна в отговор на молбата на Джордж, като се имаше предвид, че беше сама, бездомна и с едногодишна дъщеря, за която трябва да се грижи. Тя обаче не подозираше, че я очаква изненада в къщата на Джордж.— Ти?! Какво правиш тук?! — Г-жа Милър ахна, когато видя Лили.

— Мамо, какво има? Познаваш ли Лили? Срещнах я по пътя и тя имаше нужда от помощ, така че…— Джорджи! — каза мисис Милър треперейки. — Тя – тя е съпругата на Макс, Лили! Разбира се, познавам я!

Джордж не можеше да повярва на ушите си! Той се обърна към Лили, която вече хлипаше.

— Съжалявам, че отказах вашата помощ, г-жо Милър. Аз… аз мислех, че мога да се грижа за Амелия сама, но… аз… аз сгреших…

— Всичко е наред, скъпа — каза г-жа Милър, прегръщайки Лили. — Влизай. Казах ти да приемеш помощта ми, но децата тези дни…

Г-жа Милър отведе Лили вътре и й сервира чай и сладки. След това взе Амелия на ръце и започна да я люлее.

— Мамо, какво става? — попита Джордж.

— Не разбирам! Какво се е случило с Макс? И каква е работата с Лили и Амелия?— О, Господи, Джорджи! — Г-жа Милър въздъхна. — Когато Лили забременя преди година, всичко се промени. Макс се разведе с нея и замина. Знаех, че това момче е глупак от момента, в който влезе в дома ни! Но знаеш, че обещах на втория ти баща, че ще се грижа за него, когато той беше диагностициран с рак… Помолих Лили да се премести при мен след всичко, което се случи, но тя каза, че сама ще изгради живот за себе си и детето си, така че не настоях много, но сега съжалявам, че не бях по-твърда.

Джордж остана без думи! Не беше чувал отчуждения си доведен брат Макс от години! Всъщност Макс не го е поканил на сватбата, защото не се разбираха. И сега, когато знаеше, че се е отнесъл зле с Лили, той го презираше още повече.

— Съжалявам, че планът ти не проработи, Джордж — прошепна Лили, докато г-жа Милър отвеждаше Амелия в спалнята й. — Иска ми се да бях полезна, но…

Джордж прегърна Лили и каза:

— Радвам се, че ти и Амелия сте в безопасност, Лили, и това е всичко, което ме интересува.

Лили беше малко зашеметена от реакцията му, но също беше започнала да изпитва нещо към Джордж, главно към добрия и услужлив човек, който беше. Тя го прегърна и отново му благодари за помощта.

Г-жа Милър бързо забеляза как двамата са развили привързаност един към друг. Така след няколко дни тя предложила на Джордж и Лили да се оженят.— Вижте, деца — каза тя. — Знам, че съм стара, но не твърде стара, за да не виждам какво става. Мисля, че вие двамата бихте били страхотни родители на нашата малка Амелия. Тя е само една и заслужава да има щастливо семейство.

Лили и Джордж се спогледаха и се усмихнаха. Те знаеха, че има причина да се срещнат. Един месец по-късно те се ожениха.

Какво можем да научим от тази история?

Научете повече

Това бяха най - хубавите, весели и изпълнени с много радост години

Независимо от строгите учители по времето на соца НРБ, независимо от многото уроци и трудните оценки. Гордеехме се с нашата униформа, защото беше различна за всяко училище( гимназия, техникум)и беше знак за принадлежност. 

Да, имаше и наказания или строги проверки, все пак си имахме бунтарски моменти, за които си спомняме с усмивки...но имаше и много възможности- за различни спортове , танци, музика, кръжоци и др. занимания. 

"О, времена, о, нрави".

Всяко време си е добро, стига да си осъзнат, любопитен, търсещ и да имаш цел и мечти, да не се страхуваш да опитваш и да вървиш напред.

Росица Генова

Научете повече

Възрастна жена чака до морето всеки ден в продължение на 11 години, един ден вижда кораб и прошепва „Той се върна“

Жената идва на брега всеки ден в продължение на 11 години, чакайки сина й да се върне при нея. Тя среща Карън, с която се сближават, и й разкрива страхотната причина, поради която идва на брега всеки ден.

Когато Карън беше дете, тя обичаше да идва на плажа с майка си. Строяха пясъчни замъци и търсеха най-красивите миди, които можеха да намерят. След като баща й ги напусна, когато тя беше много малка, майката на Карън насочи цялата си енергия към нейното отглеждане.

Дори когато порасна и майка й стана твърде крехка, за да ходи до плажа, Карън все още обичаше да идва, да седи и да чете книги, докато слушаше вълните. Но Карън забеляза, че възрастна дама е на плажа всеки път, когато дойде. Чудеше се защо старата дама ще седи на същото място и ще гледа напред.Един ден тя реши да се приближи до нея и да я опознае малко по-добре.

— Здравей, как си? Добре ли си? — попита тя, докато вървеше към нея.

— Да, добре съм, скъпа; виждам, че днес си решила да задоволиш любопитството си. — каза жената и се ухили. — Знам, че ме гледаш от известно време, когато идваш на плажа. Не се притеснявай, и аз бих се гледала, ако бях на твое място.Карън се изчерви от прямото отношение на старата дама. Тя се представи и й каза от кой край на града е.— Аз съм Патриша. — отвърна възрастната дама. — Цял живот съм живяла в този град.

— Честно казано, интересува ме защо идваш тук. Всеки път, когато посещавам плажа, ти седиш на едно и също място и гледаш морето. Всеки ден ли идваш тук? — попита Карън.— Да, идвам тук всеки ден, за да чакам сина си. — отговори Патриша. — Виж, когато бях на твоята възраст, срещнах невероятен мъж и се оженихме. Той беше моряк и отиваше да изследва месеци наред.— Това звучи като живот, пълен с приключения. — Карън се усмихна.

— Е, един ден той се готвеше да замине за ветроходна експедиция и аз не исках да тръгва. Той ми обеща, че ще се върне. Но претърпя корабокрушение и никога не се върна.

Карън се натъжи да чуе историята й, но остана любопитна.— Съжалявам за загубата ти, Патриша, но каза, че чакаш сина си тук?

— Да. Джон израсна и стана точно като баща си. Опитах се да го отклоня от живота в морето, но той беше толкова упорит. — каза Патриша.— Той също искаше да плава? — попита Карън.— За съжаление, Джон искаше да завърши ветроходната експедиция, която баща му предприе. Преди да тръгне, той ме помоли да чакам кораба му точно тук. Той щеше да издаде три звукови сигнала по-близо до брега и аз щях да разбера, че е той… Но преди 11 години получих писмо, в което ми казаха, че неговият кораб е потънал и никой не е оцелял. Отказвам да повярвам.

— Но какво ще стане, ако никога не се върне? — попита Карън.

— Карън, загубих съпруга си в морето; отказвам да повярвам, че съм загубила и сина си. — отговори Патриша.

Карън беше шокирана от историята на Патриша. Тя дори не разбра, че са седели до брега с часове. Тя обеща на Патриша да се върне утре, за да й прави компания. Патриша беше щастлива да чуе това и каза, че очаква с нетърпение да я види и да я опознае.Карън спази обещанието си и идваше да седи с Патриша всеки ден. Тя работеше като пекар през нощта, за да може да се присъедини към Патриша в ранните следобеди, след като се наспи. Тя донесе на Патриша малко от бисквитките си и те си поръчаха чай.

Един ден, докато дамите седяха на брега, те видяха, че се приближава кораб. Това не предизвика интереса им, защото през месеците, през които бяха там, бяха преминали няколко кораба. Но внезапно те чуха три звукови сигнала. Тогава корабът отново издаде трите звукови сигнала.— Това ли е, което мисля, че е? — попита Карън.

— Той се върна! Синът ми се върна! — Патриша се разплака.

Дамите стояха нетърпеливи, докато не видяха Джон да акостира на кораба и да тича към тях. Карън гледаше със сълзи как майката и синът се прегръщаха.

— Прекрасно съвпадение ли е, че си на плажа днес? — попита Джон майка си.Патриша все още плачеше и още не можеше да говори.— Тя е тук всеки ден от 11 години, откакто е чула, че вашият кораб е потънал. — отговори Карън.

— Съжалявам, че едва ви видях там. — отговори Джон и се представи.

Когато Патриша най-накрая се успокои, тя обясни на Джон, че Карън прекарва всеки ден от последните няколко месеца с нея, докато го чака.

— Толкова мило от ваша страна; благодаря ви, че се грижите за майка ми. — каза Джон.

— Къде беше през всичките тези години? — попита Патриша.

— Когато корабът ни потъна, аз паднах и бях отнесен на малък остров в безсъзнание. Местните хора ме открили, докато ловяли риба, и ме взели. Те ми помогнаха да се възстановя, но бях загубил голяма част от паметта си. Трябваха ми години, за да си спомня откъде съм, кое е семейството ми и обещанието, което ти дадох. — каза Джон. — Отплавах веднага щом възвърнах всичките си спомени.— Можеше да долетиш у дома. — каза Патриша.— Можех да се върна със самолет, но обещах, че ще дойда при теб и ще чуеш трите сигнала на кораба ми. — каза синът й, усмихна се на майка си и я хвана в здрава прегръдка.

И тримата се върнаха в къщата на Патриша и прекараха часове, слушайки Джон да говори за живота си на острова. И през следващите няколко месеца Карън и Джон се сближиха и се влюбиха. Сватбата се състоя на плажа и скоро те създадоха семейство.

Източник:ponichka.com

Научете повече

Спомени от СОЦА: Зелевата чорба ми беше по-вкусна и от колата

Сервитьорът Гошо разказва:Още с първия есенен вятър, в главата ми нахлува аромата на кисело зеле и си спомням как някога на село помагах на дядо да напълни бъчвата. Много отдавна, преди да стана сервитьор, бях една срамежливо момче, което живееше в огромна селска къща, пълна с живот. Селото ни беще с няколко магазина, почти малко градче. Богато стопанство, а дядо беше бригадир.

Чаках есенния ден, в който дядо ще ме събуди около 5 часа сутринта, ще запалим москвича и ще отидем до съседното село. Дядо беше много честен, но по негов си начин. Можеше да си вземе колкото иска зелки от полетата на нашето стопанство, но си избираше някое друго съседно село. Не искаше да краде от труда на неговите съселяни, но чуждото беше предимно общо. Сигурен съм, че така и разсъждаваха всички наоколо.

За половин час стигахме до полето и се връщахме около 8 сутринта с пълна кола със зелки.

Баба вече беше станала и като навик питаше "Колко ги взе на пазара?", но шумно, че да чуят съседите. Дядо се хилеше и даже и разказваше шумно кого е видял на пазара, защото бяха сигурни, че съседите подслушват.

После цял ден подготвяхме зелето в огромната дървена каца - кладенчова вода, морска сол, треви и билки от градината.

Пълнехме и голямо пластмасово каче, което го докара чичо от Русия - за бърза консумация, вечер с ракийката и за да има още, ако свърши голямата бъчва.

Не знам каква магия имаше в тези билки и треви, но зелето ни ставаше хрупкаво, сочно, точно на сол и леко пикантно. Всяка вечер ние децата пиехме зелева чорба, не искахме и да чуем за лимонада или за някакви други газирани напитки.

Селския милиционер често идваше при дядо за по чашка с винце. Дядо му се хвалеше, а милиционерът се правеше на луд, че "толкова зеле сте сложили, а на двора и една зелка не виждам". Дядо му отговаряше, че на пазара сега Народната власт е осигурила всичко, а милиционерът нямаше как да не се съгласи.

Липсват ми онези свободни години, когато зелевата чорба бе по-вкусна и от колата.

Научете повече