През 1970 г. до краен клиент са стигнали 57% от произведените кари, а в капиталистическите страни продажбите на краен клиент са 37,5% от стойността на цялата изнесена продукция. Останалите машини и резервни части са в складовете. Нереализираните машини от предходни години са за 4,39 млн. лева. Генералният директор на „Балканкаримпекс“ докладва:

„Външният вид и изпипването, а така също и животът на нашите машини е под нивото на конкуренцията. Повечето от карите, включени в експортната ни листа са отдавна морално остаряли... Повдигателните уредби на карите, които сега се произвеждат и на новите фамилии, които се разработват са патентно нечисти и нарушават патента на фирмата „Кларк“ в пет от 12-те пункта на нейния патент.“

През 1971 г. много от пазарите в чужбина отпадат, защото „нашите цени са по-високи от цените на конкуренцията“, „пазарът на електрокари и мотокари е неправилно оценен и сме се надценили“, а рекламациите на мотокарите са многобройни поради:

„Течове на масло, дефекти в спирачната система, разбиване на централизиращия механизъм, чупене на феродото, надиране и бързо износване на спирачните барабани, счупване на спирачните цилиндри; дефекти на съединителя – блокиране на амбриажния лагер, деформиране на пружините на притискателния диск; дефекти в скоростната кутия – износване на зъбните колела; повреди на арматурното табло и мн. други“.

„В неофициални разговори директорът на немската кантора, търгуваща с наши машини, подчертава, че ако би зависело от него, не би купувал нито една машина от НРБ. А за доставката на български мотокари в ГДР, казва че това може да стане само през трупа му.“

„В почти всички модели на електрокари и мотокари за кап. страни, отн. дял на вносната окомплектовка по II направление достига от 60% до 82% от себестойността на различните модели.“

За производството на двутонен електрокар „ЕВ 717“ с височина на повдигане 3,3 м, се заплаща вносна окомплектовка 4127 вал. лв, експортната му цена е 5650 вал. лв, а фабрично-заводските цена е 14 хиляди лв!

Електрокарът модел „654“ е с вносна окомплектовка за 2417 вал. лв при експортна цена за Италия 3730 вал. лв и 4600 вал. лв, съответно при височина на повдигане 3,3 м и 4,4 м. Фабрично-заводската им цена е съответно 7035 лв и 9562 лв!

През 1979 г. иранската авиация спешно доставя 100 мотокара, а за една година иска да внесе 1000 броя, за да подмени своя парк от мотокари „Кларк“ (САЩ). От първата доставка от 25 мотокара, „се оказало, че няма нито една машина без забележка... Фирмата не успяла да подбере осем мотокара за демонстрация пред иранската авиация.“

От неефективния износ на кари по II направление Комитетът по транспортно машиностроене само за 1980 г. e нa загуба от 6,921 млн. вал. лв.



Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист,е роден на 22 февруари 1910 г.  и е баща  на легендата  Емил Димитров.


Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител.


Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му.


Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист. Роден е на 22 февруари 1910 г. Баща е на поппевеца от близкото минало Емил Димитров.


Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. 


С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител. Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му. Единственият българин вентролог (изкуство да се говори със стомаха). Създава вентроложкия номер „Иванчо и Ганчо“. 


Има над 12 000 спектакъла. Получава наградата „Народен орден на труда“ – златен, а през 1939 г. голямата награда „Златният ключ“ в Париж на международния фестивал на илюзионистите. Факира Мити е почетен член на Клуба на илюзионистите в България. Негови ученици са известните български артисти Мистер Сенко и Астор.


 
















Завършвайки прогимназиалното си обучение в кварталното училище, което беше до VII клас, цялата ни паралелка бе пренасочена в гимназията, за да продължим по-нагоре, и след година едни оставаха да я завършат, а други кандидатстваха в различни училища и техникуми в страната.


За да убием градската скука през лятото, търсехме всевъзможни игри и занимания. Някои отиваха на село, други, които имаха възможности, летуваха с родителите си на море или планина, а ние – останалите в града, ходехме на реката за риба или да се къпем. 


Точно по това време в двора на градския месокомбинат бе построен първият басейн, който стана много привлекателно място за големи и малки.



Британската актриса Глинис Джонс, която е най-известна с ролята си на Уинифред Банкс във филма „Мери Попинз“ от 1964 г., почина на 100-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции, като цитираха нейния агент.


„Сърцето ми е натежало заради кончината на моята любима клиентка Глинис Джонс“, каза мениджърът й Мич Клем.Актрисата е починала в дом за възрастни хора в Лос Анджелис.


Глинис Джонс печели награда „Тони“ през 1973 г. за ролята си в мюзикъла на Стивън Зондхайм „Малка нощна музика“ и е номинирана за „Оскар“ за 1960 г. за филма The Sundowners.Актрисата участва в десетки филми в своята кариера, която продължава повече от 60 години, но ролята й в „Мери Попинз“ е емблематична и Джонс ще бъде запомнена с нея, отбелязва Ройтерс.



Тя е родена на 5 октомври 1923 г. в Южна Африка, родителите й са от Уелс и работят в сферата на шоубизнеса.Дъщеря им започва да се изявява като актриса още от дете.



Някой спомня ли си какво имаше на тези щандове?

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти...

Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, "Черноморец", „Лакта“, "Карамел Му", „Морско дъно“ - на два реда с черен и млечен шоколад...

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем...

Имаше вафли "Алпинист", "Осъм, "Садово", "Лебед", "Росица", "Янтра", "Искър", фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук - за щастие на всяко малко дете!

Ето и какво добавихте в коментарите си:

Имаше паста "Снежанка" - две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста "Юндола", торта "Палма", Плезир - фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта "Добуш", Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони "Амфора" и "Южен плод " с пълнеж от смокини и "Хеброс". Имаше чаени бисквити, бисквити "Добруджа", "Детска радост", Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти "Бриз", които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади "Бояна". Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. Имаше, имаше...Може да допълвате в полето за коментар

Лъчезар Пешев



На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" е отпечатана първата българска банкнота. Тя е с номер 000001, номиналът й е 20 лв.

По цветове и размери тя изобщо не прилича на днешните български хартиени левове. Двадесетолевката е с големина 150 на 97 мм, в левия й ъгъл е отпечатан държавният герб, има и воден знак на БНБ.

Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. 

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890 – 1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети. То емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Изнендаващо или не, пари са фалшифицирали още по онова време.В „Софийските потайности“ Петър Величков разказва, че в края на 1908 г. столични търговци започнали да се оплакват, че им пробутват фалшиви петолевки. „Ментетата са майсторска направа и се отличават от истинските само с по-голямото си тегло и с това, че надписът по ръба „Боже, пази България“ не е почернен. Вътрешността на ментетата вместо от сребърна е от никелово-оловна сплав, за заблуда на окото леко е посребрена само повърхността.“ 

Днес първата банкнота на България се съхранява в Историческия музей в Габрово.Вижте още:Монета от 2 стотинки, изсечена по време на соца, е сред най-скъпите в момента-от 6 до 15 хиляди лева

Източник:/nationalgeographic.bg/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив