Около 1982 година официално имах първата си касета - 6 минутна демонстрационна касета Сони, на която човек можеше да си запише точно две песни, че и малко да не му стигнат. Редовно дебнех по радиото да запиша някоя песен, имах на разположение един стерео касетофон Сони, който живя почти до 2002 година, когато се амортизира съвсем, след години упорито лашкане навсякъде.

Безкрайно много нощи, в които слушам радио, за да запиша за пореден път по една страна с една песен и да чуя касетата  милион пъти на другия ден.

Няколко неща, които научих от моето незабравимо SONY:

- ако имаш място за две песни, трудно може да събереш три

- стандартната поп песен е около 3 минути и нещо. За зла ирония - винаги с малко не ти се събира.

-по гласа често можеше да се познае водещият каква песен ще пусне, станах добър психолог (smiley)

- научаваш се да мериш време, пространство и разстояние - дължината на лентата

- все някога се налага да изтриеш нещо, научаваш кое е важно и кое не...

- изтриваш все някоя любима песен, за да събереш нещо ново...научих се и да губя.

Вие какви спомени имате?



Българският телевизионен приемник за черно-бяло изображение Плиска има два варианта, напълно еднакви в схемотехническо отношение и различаващи се само и единствено по една малка разлика във външния вид. Произвежда се от 1966 до началото на 70-те г. в завод  Климент Ворошилов в  София.


Коментари от мрежата:


Уникален телевизор.Нашият работи цели 25 години без почти никакви повреди освен някоя друга лампа

Владимир Георгиев


"Плиска" Един модел с може би най-контрастния кинескоп на схемата на ,,Пирин,,


Никола Петков


Невероятен телевизор който работи  33 години без никакъв ремонт,споделя в мрежата Тодор Тодоров



Остин се наслаждава на успешна мидкард кариера като „Зашеметяващия“ Стив Остин в WCW от 1991 – 1994 г. След кратко време в ECW в късната 1995 г., той подписва с WWF, сегашната WWE като Мастърът на ринга. 


Преобразуван като „Ледения“ Стив Остин същата година, той получил значителна популярност като неуважаващ никого, пиещ бира антигерой, които постоянно се противопоставя на системата и на своя шеф, председателят на борда Винс Мъкмейн. Тази личност на Остин се превърнала в личността на Атитюд Ерата, период на рязък скок в бизнеса в късните 90 години и ранните 2000-ни. Той също измислил култовата скандиране на „Какво?“ в професионалния кеч. Редица известни фигури в индустрията, включително Мъкмейн, смятали Остин за най-голямата звезда в WWF/WWE историята и той подчертал, че надминал популярността на Хълк Хоган.


Остин имал 19 реинга през своята кариера, като той е 6 пъти WWF Champion, 2 пъти Интерконтинентален шампион и 4 пъти WWF Отборен шампион, това го прави 5-ия троен коронен шампион в историята на WWE, както също е бил 2 пъти WCW шампион на щатите, 2 пъти WCW Световен телевизионен шампион, 1-път WCW Световен отборен шампион и 1-път NWA Световен отборен шампион в WCW. Той също печели Крал на Ринга през 1996 година, както 3-кратно спечелил Кралското Меле (1997, 1998, 2001), който го прави единствения постигнал това. Освен това е награден с Милионната Доларова Титла от Тед Дибиаси. Спечелил Щатската титла за 5 минути го прави Гранд Слам шампион.


Остин е бил в мейн-евента на многобройни турнира на WWF, включително три Кечмании (14, 15, 17). Той бил принуден да се пенсионира от ринга през 2003, заради серия от контузии на колената и сериозна контузия на врата. През 2003 и 2004 г. той е представен като Заместник генерален мениджър и Шериф на Първична Сила. До 2005, той продължил с изявите, и той бил въведен в Залата на Славата през 2009 г. от Винс Мъкмеън. През 2011 г. Остин се завръща като домакин на реалитито Tough Enough.



Чешмата не е голяма и функционира от 150 години. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор. Цялата чешма е изписана с характерните за Самоковската художествена школа пера, цветя и многообразие от цветове


Град Самоков е разположен в Самоковската котловина, в северните склонове на Рила. Котловината се намира между планините Рила, Витоша, Плана, Верила и Ихтиманска Средна гора. Тук тече река Искър. Самоков е малко планинско градче, населявано от древни времена, когато се е добивало желязо. Родно място е на известните български художници Димитър и Захари Зограф, представители на прочутата Самоковска художествена школа. В цяла България са известни вкусните самоковски картофи.


Интересна е Голямата чешма, построена на площада през XVII в. от каменни блокове с мавритански издълбани сводове. Тя е символ на града и понякога я наричат Чешмата с обецата, заради каменната обеца. Другата чешма – Чадър чешма, е изградена от бял мрамор през XIX в. и се намира на автогарата. Има формата на отворен чадър и е с красиви мотиви, характерни за Самоковската школа.



Понякога ме обхващат някакви спомени, с които просто не мога да се преборя. Колкото и да ги въртя в главата си, те трябва да бъдат написани тук или там, просто за да изчезнат от мен. Приемаме го като прощаване, за да могат и те да отплуват в нищото, където им е мястото.

Исках да ви разкажа за гарата на Варна, където много често ходех през 90те години на 20 век. Пътувах често през нощта и пристигах сутринта. Често си тръгвах късно вечерта, за да съм си в Стара Загора рано сутринта. Не знам как е вече по гарите, но тогава там избуяваше изключително интересен нощен живот. Всеки хванал по някое куфарче и се мотае, убива времето, пие, яде, разкарва се и чака нещо. Определена част от хората по гарите никога не са искали да пътуват или не са пристигали от никъде. Те просто гравитират там, за да имитират движение. Все пак, в динамиката на едни разминаващи се локомотиви, сред шумната сигнализация, лесно можеш да влезеш в някакъв ритъм и да се движиш с тълпите от хора. Привидно бързаш за влака, а като той тръгне, ловко да се направиш, че току що си го изпуснал. Тези хора се делят на две групи - такива, които се правят, че пристигат от някъде и такива, които се правят, че пътуват някъде.

Но когато гарата е Варна, последна гара, няма много какво да излъжеш. Тръгне ли си влакът, те се събират някъде в ресторанта на гарата, пият, мезят премерено, важно гледат разписанията, очакват нещо, ядосват се, че закъсняват. Отново отхапват разумно, пийват, а по някое време си тръгват внезапно, уж заминават. След малко време /няколко часа/ пристигат още по-важно, изглеждат сякаш са били на най-вълнуващото място на света, но предпочитат да замълчат. Една бира, нещо за подкрепяване, в същото време идва поредният влак от някъде, очите им се взират във всеки пътник.

Много години след това, започнах да разбирам тези хора. Един от тях в пристъп на откровение разказваше за огромната си колекция от билети за опера, театър, концерти, пътувания, които събирал в големи куфари. Пропил се, след което по инерция продължил в куфарите да тъпче само сметките си от ресторантите. По стар навик. Много от тези хора понякога проговаряха, на най-различни и неочаквани теми. С думи, които се помнят. И после пак мълчаха. Все пак за тях ние си бяхме пътници, отивахме някъде, чакаха ни, ние чакахме. За разлика от тях.

Точно за колекцията от билетчета се сетих този уикенд, когато по някаква инерция посегнах да прибера в джоба си двата билета от Зоопарка и талончето от "Кривите огледала". Смачках ги и ги хвърлих в коша. Не съм бил никога тип, който събира всичко и го пази. Изключение съм правил единствено с плочите си, книгите си и спомените си. Но товарът започна да става много тежък, затова гледам да поизхвърля малко и от трите.

И да се върнем на пустата крайна гара. Започнах и за нея да се сещам, движейки се лудо по поредните коловози на своите години. Споменах за пречистването от спомените, нужно е и с това да се захвана. Просторът може и да е открит и да има наистина къде да се отиде. Нужно е само да се повярва в това. Не съм силен в това да вярвам, че все пак има накъде да се отиде, но трябва да се опитам.

Ивайло Тончев


Една от най-силните сцени във филма, който е бойкотиран от Турция, но е купен от 62 други държави и остава един от най-награждаваните в българската киноистория.

През 2022 г. се навършват точно 50 години от премиерата на един от най-емблематичните български филми – „Козият рог“ (1972). Смятана за върховно постижение в родното кино, лентата на режисьора Методи Андонов се разминава на косъм с номинация за „Оскар“, а причините за осуетяването на големия успех така и не стават ясни.


Почти толкова известно, колкото и самият филм, е проклятието, което се твърди, че тегне около него и сее смърт сред екипа, участвал в създаването му. Черната поредица започва, когато пръв в съня си умира режисьорът Методи Андонов, едва на 42-годишна възраст. Той си отива през 1974 г., а аутопсията установява, че кръвоносните му съдове са като на 100-годишен старец, при положение че Андонов никога не е пушил и не е прекалявал с алкохола. В средата на 80-те загива актьорът Милен Пенев, изпълнил във филма ролята на младежа, в когото се влюбва героинята на Катя Паскалева – Мария. Тялото му е открито с нож в сърцето в градинка в столицата на 1 януари 1992 г.


Пагубното пристрастие към алкохола съсипа без време и неговия колега Антон Горчев – Караиван, „бащата“ на Мария в „Козият рог“, който издъхна, потънал в мизерия и забрава. Само в рамките на две седмици в отвъдното се преселват сценаристът Николай Хайтов, изпълнителката на главната роля Катя Паскалева и Мария Нейкова, авторката на прочутата балада към филма „Вървят ли двама“. 


Паскалева си отива на 56 години след дълго боледуване и борба с алкохолната си зависимост. Едва 10 дни след нея внезапно на същата възраст издъхва и певицата Мария Нейкова, а причината за кончината ѝ е неясна, заявява по-късно лекарката, подписала смъртния акт, пред която синът на звездата отказва аутопсия. През същата фатална 2002 г. си отива и сценаристът Николай Хайтов, който загубва борбата с коварната левкемия.


Душеприказчикът на Катя Паскалева Тодор Колев също е покойник от 9 години. Между живите отдавна не са и актьорите Иван Янчев и Климент Денчев, операторът Димо Коларов, както и богът на каскадите Лъчезар Стоянов, чийто край също бе кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт от скитници, с които седял на обща разпивка. След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яко на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор. После потъват вдън земя. Последни от този свят си заминаха художникът на продукцията Константин Джидров и редакторът Свобода Бъчварова. Сред живите участници в култовата кинолента са Стефан Мавродиев и Марин Янев.


Твърди се, че прокобата е следствие на черна магия , направена върху екипа на „Козият рог“ след скандалните реакции, които събужда при излъчването си.

Източник:Ретро.бг



На 19.04.2020 година при тежка катастрофа си отиде една легенда в българската журналистика. 

Известният телевизионен водещ Милен Цветков загива при катастрофа в София. Инцидентът става при сблъсък между джип и лека кола на булевард "Черни връх" - на кръстовището до мол "Парадайс". Журналистът е получил множество травми при катастрофата и е починал на път за болницата.

Кой беше Милен Цветков:

Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“.


През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“. Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“.

През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес. През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на Биг Брадър.

От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир. През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. През този период създава сайта zanachalo.com и води сутрешното предаване „Събуди се с EBF“ по едноименната телевизия.

Завръща се в БНТ през есента на 2010 г. където води предаването „Екип 5“, проект завършил в началото на 2011 г.

На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“. От 18 август 2014 г. „Часът на Милен Цветков“ се мести от следобедния пояс късно вечерта – започва в 23:45 ч., от понеделник до петък.

На 16 август 2018 г. Нова обявява, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. От март 2020 г. до смъртта си води предаването „Алтернативата“ по ТВ1.



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив