20 години от последния полет на майор Анатолий Полянков

Онзи слънчев пролетен ден на 16 май 2003 година около 13.15 ч. майор Анатолий Полянков – летец-изпитател, който с героичния си подвиг при изпълнение на служебния си дълг написа безсмъртна страница в славната ни военна история и национална летопис. С подвига си той е пример за родолюбие, чест, достойнство, патриотизъм, отдаденост и вярност на воинските ценности като смелост, самоотверженост, професионализъм и благородство с тези добродетели посветил живота си на Българската армия.

Любов. Дълг. Отечество. На пръв поглед това са едни обикновени думи. Обикновени, но в същото време с голямо значение. Думата любов означава чувство на силна привързаност към нещо, а дългът – осъзнато задължително действие, което човек трябва да върши като член на това общество. А какво ли е значението на думата отечество? Отечеството е нашата родина. Ние имаме дълг към нея, който изпълняваме с голяма любов.

Отстъплението при изпълнение на всяка бойна задача при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!“. Той бе човек с железен характер, личност с висока самовзискателност и дисциплина.За него животът е да гледаш само напред и нагоре…Мечтите издигат човека над земята! Не всеки може истински да полети,но всеки трябва да носи тази мечта,докато диша. Повеля завещана от своя баща полковник Тодор Полянков – военен летец.

С приятели той откровено споделя: „От всичко на света най-много обичам България, защото за мен от Родината по-скъпо няма”! За него родината заема голямо място в сърцето му и изпълнявайки дълга си към нея, той изрази своята голяма любов.

В този прекрасен слънчев майски ден към върха, заобиколени от зеленина , дъхави цветя и горски здравец, където майор Полянков в последния си полет, устремен със своя МиГ-21 БИС да изпълни задачата – зона, сложен пилотаж, на малка височина са се устремили школници от отряд „Млад спасител” от състава на СУБ „Васил Левски” гр. Панагюрище, с командир подполковник от запаса Михаил Неделев. В групата бяха генерал-майор Димитър Петров-командир на „Военновъздушните сили” и много приятели. Тук бяха и членове на Об.С на СОСЗР гр. Панагюрище-Димитър Богоев и Танчо Заеков. И тогава бе същата пролет зажадняла за живот. Но съдбата отне живота на младия летец и го превърна в герой! Защото небето го искаше само за себе си!

На този връх майор Анатолий Полянков с последния си полет устремен със своя МиГ-21 БИС даде ярък пример за родолюбие и изпълнен дълг към своето Отечество, но прекъсна пламъка на неговия младежки живот .Не, това не е последен полет над този връх! „Летците изпитатели не умират, те отлитат” – това са думи на един от асовете на българската авиация. Майор Анатолий Полянков отлетя в небесния въздушен отряд и оттам, заедно с други български летци-герои, пази небето на България”.

„ Ех небе, небе, небе – късче радост,късче жал. Младости да имах две,пак на тебе бих ги дал!“

Михаил ЗиновиевКъм този връх на безсмъртието са се устремили следовници от СУБ „Васил Левски” от ПГИТМТ гр.Панагюрище, с командир подполковник Михаил Неделев, като походът „Непокорно смелите умират в полет” е посветен на патрона на отряд „Млад спасител” инж. майор Анатолий Полянков.

Паметникът бе почистен от учениците поели отговорност за обгрижването му ! На 13.05.2009 г. със заповед № 543 на командира на поделение 28000 с.Граф Игнатиево бригаден генерал Румен Радев на отряд „Млад спасител” е присвоено името на инж. майор Анатолий Полянков.

В знак на признателност беше поднесен венец от генерал-майор Димитър Петров-командир на „Военновъздушните сили” и букети цветя от военнослужащи, приятели, колеги и школници. Цветя поднесоха съпругата Женя и двете му дъщери Ася и Ева. Застъпвайки на пост и отдавайки почит, с преклонени глави пред подвига на летеца – герой майор Анатолий Полянков застанаха възпитаници от СУБ „Васил Левски”-ефрейтор школник Александра Димитрова и ефрейтор школник Костадин Карабойчев, ефрейтор школник Стоян Петришки и ефрейтор школник Петко Христосков. По късно ефрейтор школник Александра Димитрова сподели , „че се гордее с това гласувано доверие , което ме прави по отговорна. А това доверие на моите ръководители ще оправдая с чест в училище като смятам да бъда още по мотивирана като повиша успеха си и активно се включа във всички мероприятия”. При мен нещата вече са по ясни, споделя ефрейтор школник Костадин Карабойчев „От този момент моето решение се оформя, след завършване на образование си по късно ще продължа във ВВВУ „Георги Бенковски” гр. Долна Митрополия. Желая да бъда летец-изпитател. В Българската армия смятам да се изградя като личност и вярвам, че ще го постигна.”

Отиде си един смел летец-непреходен символ на съвременната българска авиация, майор Анатолий Полянков, който посвети живота си на авиацията, на небето и звездите. Като такъв ще го запомним-верен на себе си,верен на Българската армия,верен на България!

Неговото дело остава и ще продължава да вдъхновява следовниците от отряд „Млад спасител” носещи неговото име и поколение смели мечтатели. С тези думи завърши днешния урок по родолюбие подполковник Михаил Неделев.

НЕ ПЛАЧЕТЕ

Приятели не плачете за мене с глас

Трагично в последен полет съм загинал аз

До последно Женя

съм усещал любовта,

Да сме щастливи-

бе моята мечта!

Клетва

на своята Родина

за обет тържествен

пред знаме дадох

изпълних ,

но живота свой

го аз отдадох!

Дълбок поклон пред подвига!

Научете повече

Нови подробности за трагедията със самолет на "Граф Игнатиево" ВИДЕО

Наскоро два самолета L-39 ZA - от модела на разбилия се на "Граф Игнатиево", се върнаха от ремонт от Чехия, не знам дали някои от тях не е падналият. Това каза авиационният журналист Димитър Ставрев, цитиран от NOVA.Самолетът L-39 ZA

Учебно-тренировъчен, а не военно-транспортен е самолетът L-39 ZA, разбил се на авиобаза "Граф Игнатиево". Той е двуместен, в него летят инструктор и обучаем. През 1986 г. е доставен за пръв път в България от бивша Чехословакия, получили сме 36 броя. Те са намалели поради по-малката численост на ВВС. Само 3-4 от тях летят в момента тъй като липсват средства и желание за ремонт", обясни още той. Според него проблемът е, че трябва да по-добра организация във ВВС. 

Мнение на експерта

Според него екипажът може да не е имал време да се катапултира."Предполагам, че вътре са били инструктори. Въпросът е колко честа е била подготовката през годината. ВВС трябва да представят справка за тези пилоти. Министерство тона отбраната трябва да бързо да изясни съдбата им. Разследването зависи от състоянието на останките на самолета. Ако има мащабен пожар и частите са силно деформирани, тези, които са с гумен или пластмасов произход, ще са напълно стопени и разследването се затруднява", смята Ставрев.В момента се провежда разследване. Взети са мерки за локализиране на пожарите и установяване на причините за инцидента.

Пет противопожарни екипа са насочени към Трета авиационна база "Граф Игнатиево", това съобщиха за БТА от пресцентъра на Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Пловдив.

"За голямо съжаление не можем да дадем много информация. Група, която разследва инцидента, вече трябва да е на място и да каже какво се е случило. Инцидентът е станал при подготовката на авиошоуто, взети са всички мерки”, каза медийният съветник на министъра на отбраната Евелина Бранимирова.

По-рано днес президентът Румен Радев участва в демонстрационен полет на изтребител F-16 в авиобазата по покана на Военновъздушните сили на САЩ. За утре там беше планирано провеждането на летателен ден по случай 20 години от приемането на България в НАТО и 35 години от приемането на самолет МиГ-29 на въоръжение в българските Военновъздушни сили.

Източник:Блиц

Научете повече

Самолет се разби край Граф Игнатиево. Има жертви!

Учебният самолет L-39 се е разбил в авиобаза „Граф Игнатиево“ при изпълнение на сложна маневра на пределно малка височина. 

При инцидента не се е задействал катапултът, респективно парашутите не са се отворили, научи „По света и у нас“ от свои източници. Машината е била пилотирана от двама летци – инструктор и пилот. В момента тече аварийна спасителна операция. Никой не може да прогнозира на този етап какво се е объркало по време на полета.

„Когато се случи такъв инцидент обикновено започва веднага разследване. Взети са всички мерки за локализиране на пожара. Води се разследване и повече информация можем да дадем след като обстоятелствата около трагичния инцидент бъдат изяснени“ заяви Евелина Бранимирова – медиен съветник на Министерство на отбраната.

„Има си структури за разследване на авиоинциденти, които трябва да обслужат мястото на инцидента. Самолетите L-39 се използват за обучение на курсанти“, обясни Димитър Ставрев – авиационен журналист.Към този момент имя информация за двама загинали. Вертолет „Кугър“ обследва района на инцидента.

Министърът на отбраната Атанас Запрянов отмени авиошоуто в Трета авиационна база заради катастрофа с учебен самолет L-39 ZA, съобщиха от пресцентъра на военното министерство.

Научете повече

Далас- Спомен за още един прекрасен сериал и неговата снимачна история

Една от най-интересните снимачни истории от сериала "Далас"

Историята за "Кой простреля Джей Ар?" е може би най-известната и интригуваща случка от снимките на сериала. Ето някои интересни детайли:

Възникване на идеята: Сюжетната линия за стрелбата по Джей Ар Юинг (изигран от Лари Хагман) възниква отчасти поради договорен спор. Хагман искал увеличение на заплатата и заплашвал да напусне шоуто. Сценаристите измислили тази драматична сюжетна линия, за да имат възможност да го премахнат от сериала, ако се наложи.

Секретност: За да се запази тайната кой е стрелял по Джей Ар, са заснети множество различни версии на сцената с различни заподозрени. Дори самите актьори не знаели кой е истинският извършител до последния момент.

Световна сензация: Епизодът "Кой простреля Джей Ар?" се превърна в глобално явление. Милиони зрители по целия свят спекулираха кой е извършителят. Залаганията за отговора на този въпрос достигнаха невиждани размери.

Рекордна гледаемост: Когато най-накрая е разкрито, че Кристин Шепърд (сестрата на Сю Елън и любовница на Джей Ар) е стреляла по него, епизодът привлича рекордна аудитория. В САЩ го гледат около 83 милиона зрители, което го прави един от най-гледаните епизоди в историята на телевизията.

Културно влияние: Фразата "Кой простреля Джей Ар?" се превърна в част от поп културата и се използва и до днес като препратка към големи мистерии или неразрешени въпроси.

Ефект върху продукцията: Успехът на тази сюжетна линия повлия на начина, по който се пишат и продуцират телевизионни сериали, поставяйки началото на т.нар. cliffhanger финали на сезони.

Тази история показва как една творческа идея, родена отчасти от практически съображения, може да се превърне в културен феномен и да окаже огромно влияние върху телевизионната индустрия.

"Далас" е известен американски телевизионен сериал, който има дълга и богата снимачна история. Ето основните моменти:

Премиера: Сериалът дебютира на 2 април 1978 г. по американската телевизионна мрежа CBS.

Продължителност: "Далас" се излъчва в продължение на 14 сезона, като последният епизод е излъчен на 3 май 1991 г.

Място на снимки: Въпреки че действието се развива в Далас, Тексас, голяма част от снимките са направени в студиа в Лос Анджелис, Калифорния. Някои външни сцени са заснети в Далас и околностите.

Ранчото Саутфорк: Известното ранчо Юинг, наречено Саутфорк, е реално място, намиращо се в Паркър, Тексас. То е използвано за външни снимки.

Продължения и възраждания: След края на оригиналния сериал са направени няколко телевизионни филма. През 2012 г. стартира ново продължение на сериала, което продължава до 2014 г.

Популярност: "Далас" се превръща в международен феномен, гледан в над 90 страни по целия свят.

Знакови епизоди: Един от най-известните епизоди, "Кой простреля Джей Ар?", е излъчен през 1980 г. и се превръща в телевизионно събитие с огромна аудитория.

Научете повече

13 любопитни факта за COCA COlA които не се знаят от всеки

Coca-Cola е една от най-обичаните напитки и един от най-популярните брандове в света. Компанията се разраства толкова бързо, а газираната напитка става любима на милиони потребители. Вижте няколко любопитни факти за нея, които вероятно не знаете:

1. Coca-Cola не използва кока в оригиналната си рецепта

Всяка чаша Coca-Cola съдържаше около 9 мг кокаин. През 1905 г. той е премахнат изцяло. Към днешна дата за направата на напитката се използват само листа от кока.

2. Газираната напитка се предлага неофициално във всяка страна по света

С изключение на Северна Корея и Куба, лесно може да намерите Coca-Cola във всяка държава по света. В тези две страни също има внос, но е нелегален и е без прякото разрешение на компанията.

3. Една чаша Coca-Cola остава 5 цента в продължение на 70 години

От 1886 до 1959 г. чаша Coca-Cola струва само 5 цента. Компанията успява да запази продукта си на толкова ниска цена толкова време заради договорите си за бутилиране, реклама, вендинг машини и нисък процент на инфлация.

Собственикът продава правата за бутилиране само за 1 долар, който дори не получава. Причината е, че не е вярвал, че някога бутилирането на напитката ще започне. По погрешка договорът няма и дата на изтичане. След като инфлацията започва да се покачва, Coca-Cola прекратява рекламите си от 5 цента в началото на 50-те и до 1959 г. последната бутилка на тази 

цена е продадена.

4. Coca-Cola се превежда перфектно на китайски

Китай не е лесен пазар за приспособяване. Когато компанията решава да влезе на китайския пазар, тя трябвало да намери име, което да пасва на повечето диалекти и езици, които се говорят там. В Китай Coca-Cola се нарича „Kekoukele“, което означава „вкусно забавление“. Много малко компании успяват да намерят име, което да пасва толкова добре на продукта им.

5.Полицията не използва газираната напитка за премахване на кръв от местопрестъпленията

Криминалистите не използват Coca-Cola за премахване на кръв от местопрестъпленията, въпреки че е доказано, че напитката е ефективна за премахване на петна от кръв.

6. Има поне 16 различни вкуса Coca-Cola

Много от тях се предлагат под формата на диетична кола. Не всички вкусове са налични по целия свят. Някои от тях не са били толкова успешни, като New Coke, Coca-Cola Orange и Coca-Cola BlaK – версия с вкус на кафе. Последната се произвеждаше в периода 2006-2008 г. и бе налична само в седем държави.

7. Колата е създадена от фармацевт

Джон Пембъртън със сигурност оставя след себе си голямо наследство. Той е ранен в една от последните битки по време на Гражданската война и докато се възстановява развива зависимост към морфина. Първоначално той създава алкохолна напитка, която да замества морфина – винена кола. В желанието си да направи по-продаваем продукт той прави безалкохолен вариант на първоначалната напитка. Докато тества различни смеси за новото си безалкохолно лекарство, Пембъртън случайно смесва основния сироп с газирана вода и решава това да бъде окончателният вариант.

8. През 1990 г. Coca-Cola предлага пари под формата на награда в кенчетата си

Кампанията „MagiCans“ дава шанс на потребителите да спечелят от $1 до $500. Печелившите кутиии били пълни с разтвор с вода, който бил безвреден за консумация. В други кутии имало купони, които могат да се осребрят за пътувания или стоки. Кутиите съдържали пружина, която да „изплюе“ наградата при отваряне. Кампанията събира хиляди оплаквания за дефектни кутии и е спряна.

9. Coca-Cola направи специална „Бяла кола“ за Втората световна война

По време на ВСВ компанията искала войниците да усетят вкуса, който им напомня за дома и започва да отваря заводи в Европа. Coca-Cola става синоним на Америка и това било проблем, за войниците, които консумират напитката, но не били американци.

Маршал Жуков, видна фигура на Съветския съюз, бил фен на газираната напитка, но не искал да бъде видян да я консумира. Той отправя апел към компанията да направи ясна версия на напитката, която в крайна сметка била успешна. Химик в австрийската бутилираща фабрика премахва оцветителя от кока-колата. Оттогава се бутилира в прозрачно стъкло с бяла капачка и червена звезда.

10. Coca-Cola от McDonald’s е с най-добрия вкус

11.Около 57 милиарда дози напитки се изпиват всеки ден по света

12.През 1985 г. Кока-Кола стана първата безалкохолна напитка, която отива в космоса

13.Ако можете да излеете всички продукти на Coca-Cola, произведени някога в плувен басейн, ще ви е необходим резервоар с дължина около 30 километра, ширина 15 километра и дълбочина 200 метра; Около половин милиард души могат да плуват там

Има много причини за това. Напитката се доставя на McDonald’s в контейнери от неръждаема стомана, която го запазва по-добре от найлоновите торби, в които се доставят останалите сиропи. Сиропът поддръжа циркулацията си през охладени излолирани тръби, а газираната вода се поддържа между 33 и 38 градуса. Освен това McDonald’s има и една от най-добрите системи за филтриране на вода, а чиста вода означава чиста Кока-Кола.

Божидара Живкова

Научете повече

Една трагична любовна история, достойна за холивудски филм

Тя е първата дама на джаза и суинга в България, истинска "лъвица" и фурия на сцената. Гласът ѝ не може да се сбърка. Той е нейният партньор в музиката и в живота, стеснителен, но и голям женкар. 

Леа Иванова и Еди Казасян се обичат силно до последния си дъх и въпреки трудностите, които им поднася съдбата, остават свързани доживот. Достатъчно интересни личности сами по себе си, когато се събират, те създават истинска експлозия от емоции. Днес ще ви поведем по стъпките на любовната им история, достойна за холивудски филм. 

Истинското име на Леа е Лиляна Иванова. Избира псевдонима си, защото означава лъвица, а тя е родена под огнения знак – на 13 август 1923 г. в Дупница.Детството ѝ минава в Истанбул, където семейството ѝ емигрира заради комунистическите убеждения на баща ѝ и участието му в атентата в църквата „Света Неделя”. В Турция Леа и четирите ѝ сестри имат бедно, но щастливо детство. Баща ѝ е художник и се надява тя да го наследи. Момичето прилежно рисува, но нещо не му достига. Когато става на 17 г. семейството ѝ се мести в София.

„Мечтаех да стана оперна певица заради пищните и красиви костюми. Когато споделих, близките ми ме заведоха на прослушване при тогавашните оперни звезди Павел Елмазов и Илка Попова." – разказва джаз дивата. Попова откровено ѝ казва, че няма достатъчно богат глас за оперната сцена. Леа не се обижда от това, напротив – благодарна ѝ е и двете стават близки приятелки. Приятелството с Илка Попова я учи не само на музика, а и на добри маниери и поведение в обществото. За цял живот Леа ще запомни урока на оперната прима: 

„На сцената и пред любимия трябва да имаш 13 лица. За да се съхраниш, никога не трябва да показваш пред другите твоето истинско настроение”.Преди Еди Казасян да се превърне в мъжа на живота ѝ, сърцето ѝ принадлежало на друг - Леон Алфаса. През 1940 г. тя е на 17 и е начинаеща на сцената, а той свири на алтсаксофон в прочутия „Джаз Овчаров”. Запознават се в артистично кафене на ул. „Раковски” и талантливият музикант с еврейски произход започва да ѝ преподава първите уроци. Макар да е учила в Робърт колеж в Истанбул и да е пяла в детския хор на Българската екзархия, Леа е наблягала на рисуването, за да угоди на баща си и не разбира от солфеж.

Леон обаче смята, че красавицата крие "злато в гърлото си" и я препоръчва за солистка на джаз формация №1 в България по онова време. Изпитът обаче е истинска катастрофа. Притеснена, Леа забравя текста си, пее фалшиво и разплакана напуска сцената. Диригентът Асен Овчаров обаче вижда нещо в нея, връща я и така бележи пътя ѝ към славата. Леон е безнадеждно влюбен в нея. Тя го нарича „Алфонс” и двамата са неразделни. Годината обаче е 1941 г. и принуждават Алфаса да носи жълта звезда. В знак на солидарност и Леа си слага такава, без да е еврейка. 

Една сутрин военни го прибират от общия им дом и го интернират в провинцията да чука камъни. „Леон Алфаса беше прекрасен човек и още по-прекрасен музикант, който след войната щеше да поеме палката на диригент в симфоничната музика първо в Париж, а по-късно и в Ню Йорк. Алфаса беше неразделен приятел на Леа.” – разказва в спомените си приятелят им Божидар Сакеларев – "Леа се грижеше дълго за него, изпращаше му продукти, писма, яйца или лично му ги носеше в лагера. Когато на пазара нямаше дори едно яйце, тя му занесе в дървена каса 200 яйца в слама. Алфонс беше първата ѝ любов. Едва разпалена, тази любов трябваше да угасне. Леа нямаше сили да устои на принудителната раздяла."Леон Алфаса успява да избяга от България и прави кариера като музикант по света. Няма данни повече да са се виждали с Леа, но той я помни цял живот, защото преди смъртта си, през 90-те години, идва в София специално, за да участва в документален филм, посветен на певицата. 

Самата Леа изпитва тежкия ботуш на лагерите. След 9-ти сепрември 1944 г. я изпращат на лагер в Ножарево за „леко поведение и пеене на упадъчна западна музика”. Там три месеца е подлагана на унижения. След излизането не ѝ позволяват да пее, предлагат ѝ работа като продавачка, но тя отказва. Държавна сигурност я следи на всяка крачка, а най-близките ѝ колеги са принудени да пишат донесения срещу нея.Една неделна сутрин през 1956 г. Леа тича към зала „България”. Там полулегално са я допуснали да пее в джазовите матинета. Облечена е в червен костюм, който майка ѝ е ушила от едно знаме. Портиерът застава на пътя ѝ с думите, че вече ѝ е забраенно да влиза в залата и затръшва вратата.

Всичко пред нея се завърта. Опомня се в болница, където разбира, че е получила инфаркт - само на 33 години! Въпреки че певицата оцелява, София осъмва с новината, че Леа Иванова е починала. Най-потресен е един талантив млад мъж и голям неин фен, който се оказва бедещето ѝ – Еди Казасян.Дори не се познават, но той вече е безнадеждно влюбен в нея – още откакто е бил на 11 години и я чува да пее в един пловдивски бар.  Цял живот запомня изпълнението ѝ на "Настроение" от Глен Милър. Толкова е развълнуван, че не може да спи. До истинската им среща обаче има цели десет години.

Когато плъзва мълвата, че Леа Иванова е мъртва, младежът върви ядосан към софийската сладкарница „Савоя”. Музикант по душа, той отдавна свири тайно по забави, въпреки че баща му настоява да учи право.

Изведнъж се случва чудо. На улицата среща своя приятелка, която върви под ръка...с Леа Иванова. Въпреки че не пие алкохол и е изгубил ума и дума от неочакваната среща, Еди се отзовава на поканата на дамите да пийнат по нещо. Леа има два билета за "Аз пея под дъжда" с Джин Кели. Казасян с радост приема да посетят прожекцията.

„В последния момент се оказа, че заменят филма с "Как се каляваше стоманата". Целият салон се изнесе, само ние с Леа останахме” – припомня си Еди години след това – "Останахме сами в салона и така „калявахме стоманата”, че не се разделихме през следващите 30 години”.

Казасян е по-млад от Леа със 7 години. За нея той е не само любим и музикант, ами най-искрен фен, приятел и носач на куфарите с костюмите. Идеята да учи право е пометена от любовта му към стихийната "лъвица". Двамата заживяват заедно без сключен брак – изключително скандално решение за това време. Властите им правят внезапни проверки и понякога ги глобяват за „морално-битово разложение”.Целият този тормоз от страна на държавата омръзва на певицата. По време на репетиция в бар „България” Леа изненадващо уведомява оркестъра: „Ние с Еди ще отидем да сложим по едно подписче в гражданското и после се връщаме да гуляем". Еди е изненадан, но е толкова влюбен, че не отказва внезапната сватба. "Така избрах вечното приключение - Леа!", казва той.

Вечерта Леа, която обича пищността, компанията на хората и партитата, тържествено обявява от сцената, че двамата вече са семейство.  Всички ръкопляскат и ги поздравяват, но стеснителният Еди се скрива в гримьорната. Публиката скандира името му, той обаче събира кураж да се яви чак в края на програмата.Двамата си пасват, защото са заклети бохеми. Животът им е непрекъсната веселба. Почти никога не остават сами – приятели са с всички известни лица по това време. Никога не обядват у дома. Управителят на Руския клуб всеки ден чете на Леа менюто по телефона, за да си избере хапване. Въпреки звездния им статут, животът им се побира в един куфар.

Еди обаче има един недостатък. Той е пословичен женкар и Леа знае добре това, защото го нарича „неверен арменецо“. Въпреки това, двамата си принадлежат. 

Следват славни години – турнета във Виена, Белград, Берлин. Иванова не слиза от страниците на вестниците и списанията, всеки ден дава интервюта за радио или телевизия. Осигуряват ѝ собствен фризьор, гримьор и стилист. Германската столица е луда по българката и нейния оркестър. Целият Берлин е облепен с нейния лик, а всяка вечер я аплодират по 4 000 души във „Фридрихщадс палас”.

Живеят охолно и не се притесняват да го демонстрират, следвайки съвета на Илка Попова, че за да си истинска звезда, трябва да се държиш като звезда. Дават целия си хонорар, за да си купят чисто нов "Мерцедес 28 CL". Западногерманският импресарио Лоренц Райх тогава изненадано пита „Всички български изпълнители ли карат такива коли?”. „А, не, само ние”, изсмива се Леа. След тази случка те подписват най-добрия възможен договор за 5 години лансиране и работа в Западна Европа. 

Това е времето на шеметни успехи и непрекъсната смяна на Цюрих с Мюнхен, Амстердам със Стокхолм.Леа и Еди са щастливи и влюбени. Той се грижи за своята звезда. Но идва предложение от американски импресарио, което би могло да промени живота на Леа завинаги. То обаче не включва мъжа ѝ. Тя не си дава дори секунда за размисъл: "Не мога нито миг без Еди, а вие ми предлагате да живея две години без него".

Години по-късно Казасян ще ѝ признае, че през цялото време го е мъчила съвестта: „Ти жертва най-големия шанс в живота си, за да бъдеш звезда в моя оркестър”. "Ей, арменец, най-важното е, че бяхме винаги заедно", усмихва се Леа.Тя знае, че музикантът понякога ѝ кръшка, но винаги дискретно и никога задълго, затова преглъща обидата. Обаче се случва нещо, което дори широкоскроената и разбираща Леа трудно може да преглътне. Съпрузите имат собствен дом в София и на 13 август 1971 г. в него Леа отпразнува шумно рождения си ден. Уж всичко е наред, но Еди Казасян се влюбва. Ударът е тежък, защото това не е просто поредната забежка. Любовницата му ражда дете и той се чуди как да подели времето си между двете си семейства.

След турне в Канада, през април 1976 г., Леа, която цял живот има много високо кръвно, получава тежък инсулт. Еди се измъчва от вина. Певицата остава с напълно парализирана лява страна, а Еди ѝ помага безрезервно. След толкова години заедно и въпреки предателствата, двамата са като залепени един за друг. Връзката им е толкова силна, че споделят болките си - буквално. Когато на нея ѝ се парализира лявата ръка, Еди получава силни болки в своята. "Ще бъда с теб до последния си дъх", ѝ казва една вечер Еди. Така и става...

Здравословното ѝ състояние не може да откъсне Леа от втората ѝ голяма любов - сцената. Тя е прекарала инсулт, но се научава да ходи на високи токчета и да прикрива с шал парализираната си ръка.  В Хелзинки си купува скъп антикварен стол и до края на живота си пее седнала царствено на него.Последното ѝ представление е на 27 май 1986 г. Тогава вече е болна от рак, но не спира да вдига публиката на крака. В деня след концерта Леа показва на лекарите си в „Пирогов” филм, посветен на нея, и след това издъхва. 

След загубата на Леа, Еди сякаш е сломен и започва да гасне. "Чувствам се като сирак без нея. Вече не обичам празници, защото така мина целият ми живот. Сега обичам повече самотата и уединението." – споделя той. 

Еди отива при любимата си Леа на небето през 2004 г. Надяваме се, че някъде там те продължават да се обичат под звуците на джаза. 

Източник:edna.bg

Научете повече

Камионите "Урал" и някои ключови факти за тях

 

Камионите УРАЛ са съветски и руски тежкотоварни автомобили, произвеждани от завода "Уралски автомобилен завод" (УралАЗ) в град Миас, Русия. Ето някои ключови факти за тях:

Начало на производството: Първият УРАЛ камион е произведен през 1944 г. по време на Втората световна война.

Предназначение: УРАЛ камионите са проектирани за работа в тежки условия, включително бездържавие, екстремни температури и пресечени терени.

Модели: Съществуват различни модели УРАЛ, включително военни и цивилни версии. Някои от популярните модели са УРАЛ-375, УРАЛ-4320 и УРАЛ-5557.

Характеристики:

Висока проходимост благодарение на голям просвет и система за задвижване 6x6

Мощни дизелови двигатели

Товароносимост от 4 до 15 тона, в зависимост от модела

Възможност за газене през водни препятствия с дълбочина до 1.5 метра

Приложение: Използват се широко във военната сфера, горското стопанство, нефтената и газова промишленост, строителството и други отрасли, изискващи работа в трудни условия.

Съвременно развитие: УралАЗ продължава да произвежда и модернизира камионите УРАЛ, като въвежда нови технологии и подобрява ефективността и екологичността им.Разходът на гориво при камионите УРАЛ варира в зависимост от модела, натоварването, терена и условията на експлоатация. Ето някои общи данни за разхода на гориво при УРАЛ камионите:

Средни стойности:

При движение по шосе: около 35-45 литра на 100 км

При движение в градски условия или по труден терен: 45-60 литра на 100 км

При екстремни условия или много тежък терен: може да достигне 70-80 литра на 100 км

Конкретни примери:

УРАЛ-4320 (един от най-разпространените модели):

• По шосе: 35-40 л/100 км

• По пресечен терен: 50-65 л/100 км

УРАЛ-5557 (самосвал):

• Средно: 40-50 л/100 км, но може да варира значително според натоварването

Фактори, влияещи върху разхода:

Тегло на товара

Скорост на движение

Състояние на пътя или терена

Техническо състояние на камиона

Стил на шофиране

Обем на резервоара:

Повечето модели УРАЛ имат резервоари с капацитет между 300 и 420 литра, което им осигурява значителен пробег между зарежданията.

Подобрения в ефективността:

По-новите модели УРАЛ са оборудвани с по-ефективни двигатели, които се стремят да намалят разхода на гориво, като същевременно запазват мощността и издръжливостта.

Важно е да се отбележи, че тези стойности са приблизителни и могат да варират значително в зависимост от конкретните условия на експлоатация. УРАЛ камионите са проектирани за работа в тежки условия, където ефективността на горивото често е вторичен приоритет спрямо надеждността и способността да преодоляват трудни терени.В България се използват камиони УРАЛ, макар и не толкова широко, колкото в някои други страни. Ето няколко аспекта на употребата им в страната:

Военно приложение:

Българската армия използва УРАЛ камиони като част от своя автопарк за транспорт и логистика.

Тези камиони са особено ценени за своята издръжливост и способност да работят в труднопроходими терени.

Гражданско приложение:

В горското стопанство: УРАЛ камионите се използват за извозване на дървен материал от трудно достъпни горски райони.

В строителството: Особено при проекти в отдалечени или планински райони.

В противопожарната служба: Някои специализирани противопожарни автомобили са базирани на шаси УРАЛ.

Исторически контекст:

По време на социалистическия период в България, УРАЛ камионите са били по-широко разпространени поради тесните икономически връзки със Съветския съюз.

След 1989 г. броят им постепенно намалява, но все още се срещат в експлоатация.

Поддръжка и резервни части:

Въпреки че не са толкова разпространени, все още има специализирани сервизи и доставчици на резервни части за УРАЛ в България.

Конкуренция:

В много сектори УРАЛ камионите са заменени от западни марки като MAN, Volvo, Scania, но в някои специфични приложения (особено във военната сфера и в трудни терени) те все още се предпочитат.

Втора употреба:

На пазара за употребявани камиони в България могат да се намерят УРАЛ машини, често привлекателни за купувачи, търсещи издръжливи и евтини решения за специфични нужди.

Въпреки че не са най-разпространените камиони в България, УРАЛ продължават да имат своята ниша, особено в специализирани приложения, където тяхната издръжливост и способност за работа в тежки условия са високо ценени.

Научете повече