Отново е влюбен като ученик

Остава обаче мистерия коя е половинката на Сашо Диков, но пък и кадърът предизвика внимание

От последния пост на дъщерята на Сашо Диков и Аня Пенчева – Петя Дикова, последователите й останаха с впечатлението, че журналистът е открил нова любов. Петя, която тази есен ще води дигиталните епизоди на музикалното състезание на Би Ти Ви „Гласът на България“, помести в профила си кадър от сватбата на родителите си и сподели, че към днешна дата и двамата са „щастливи с други хора“.

Поводът Петя да покаже кадъра бе годишнина от брака майка й и баща й. Макар по-късно двамата да се развеждат, както и дъщеря им отбеляза, емблематичният спортен журналист и вечният секссимвол от актьорската гилдия са запазили не само взаимно уважение, но и са близки приятели. Именно покрай това изтъкване Петя вметна и за настоящия статус на Сашо и Аня в личен план. Известно е, че след развода актрисата открива голямата любов в лицето на Ивайло Караньотов, с когото са заедно повече от 30 години и имат син Ангел.Доскоро за Сашо Диков, който на 25 юли празнува 72-рия си рожден ден, не се знаеше дали има половинка, понеже всякога е отклонявал медийния интерес към нея. Затова е новина вметването от дъщеря му, че и той не е сам.

„Макар че никога не е говорил с имена, се е случвало Сашо Диков да изрази удовлетвореност в реализирането си на любовния фронт. Според слуховете в личния си живот спортният журналист нямал много общо с публичния си образ. Сашо Диков бил галантен кавалер и даже романтик.

„Моите родители са се женили на днешния ден. От тях научих много за любовта, за разделите, но и за уважението и грижите, след като бракът е приключил. Днес и двамата са щастливи с други хора, но у мен остана вълнението от тази дата, благодарение на която и мен ме има“, сподели Петя на 10 септември в Инстаграм, публикувайки сватбена снимка на родителите си.

Остава обаче мистерия коя е половинката на Сашо Диков, но пък и кадърът предизвика внимание. На него младоженците сияят от радостно вълнение, а в левия край на кадъра се вижда актьорът Николай Бинев, който почина през 2003 г. Зад Сашо Диков се подава съпругата на Бинев – актрисата Домна Ганева, която си отиде през 2012 г. Сашо Диков и Аня Пенчева наистина запазиха не просто добри отношения, но и приятелство, като неведнъж са го доказвали през годините.

Двамата заедно се радват на успехите на дъщеря си Пипи, както я наричат и на внуците си. Прекарват и доста време с тях. Сашо често може да бъде забелязан да се разхожда в Южния парк с дъщеря си и двете й момчета Александър и Илиян, кръстен на татко си Илиян Любомиров, който е поет и работи в рекламния бизнес. Преди дни пък Стажанта придружи Пипи на спектакъла „Фантомът на операта“, който се завърна в София, както тя отбеляза, за финални 9 представления, след рекордните 14 напълно разпродадени спектакъла.

Петя сподели и кадри, за които позира с татко си. Той изглежда намръщен, макар че тя с чувство за хумор е уточнила, че е весел. Явно е шега помежду им, понеже преди години, когато си направиха семейни снимки, Петя пак я пусна в действие. Тогава тя бе все още бременна с Илиян, който сега е на 3, и позира с батко му Александър – скоро ще навърши 5, както и с баба им Аня Пенчева и дядо Сашо Диков. За снимката спортният журналист се е усмихнал широко, което май е нетипично за него, докато внукът му е сериозен.

„В нашето семейство дори и на празник имаме квота – най-много един усмихващ се Сашо на снимка пошегува се Петя Дикова тогава. Едва ли тогава е имало изненадани, че бившите съпрузи са се събрали за семейна фотосесия. Все пак открай време е известно, че са в топли отношения. Освен с Аня Пенчева Сашо Диков се разбира прекрасно и с половинката й Ивайло Караньотов. Даже неведнъж са се събирали край трапеза със и без повод. Последно миналата година звездата на Народния театър „Иван Вазов“ организира малко тържество за рождения си ден, на което присъстваха Пипи със семейството й и брат й Ангел с половинката си и синът им Борис. Наздравици с Аня вдигаха и настоящи й мъж Ивайло Караньотов, и бившият й съпруг Сашо Диков.

Източник: Уикенд

Научете повече

Видео от афтърпартито на Ноле и Гришо! Камелия му пее на уше

Григор Димитров Димитров е български професионален тенисист. В своята кариера е спечелил 9 титли на сингъл от Световния Тур на ATP (Асоциацията на професионалните тенисисти). През октомври 2013 г. в Стокхолм, Димитров става първият българин спечелил титла на ATP Tour. През м.юли 2014 г. за първи път се изкачва в Топ 10 на най-добрите тенисисти в света. На 20 ноември 2017 г., след като печели титлата на заключителния финален турнир на ATP, достига до своето върхово постижение – 3-то място на сингъл в световната ранглиста и остава на тази позиция 10 последователни седмици.

В периода юли 2014 г. – ноември 2018 г. Григор Димитров общо 81 седмици e сред най-добрите десет тенисисти в света, от които 63 последователни седмици (21 август 2017 г. – 4 ноември 2018 г.). От 1 април 2024 г. отново е в Топ 10 на световната ранглиста на най-добрите тенисисти в света.

Преди професионалната си кариера Димитров се радва на успешна юношеска кариера, в която достига до номер 1 в световната ранглиста и печели през 2008 г. последователно титлите на сингъл при юношите на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ.

На Уимбълдън през 2024 г. от активните тенисисти, той е с най-дълга серия от последователни участия на турнирите от Големия шлем, общо 54.

Видео от афтърпартито на Ноле и Гришо

Димитров е първият и единствен български тенисист, достигал до четвъртфинал или по-добре на всеки турнир от Големия шлем на сингъл, класирал се за заключителния финален турнир на ATP и на финал на двойки (през 2011 г.). Печели наградата „Спортист на годината на България“ през 2014 и 2017 г. Избран е и за Спортист на Балканите за 2017 г.

До края на 2023 г. в професионалната си кариера на сингъл има 413 победи от 686 изиграни срещи.

Научете повече

Трима от най-популярните ни певци като деца. Познахте ли ги?

Васил Найденов е български естраден изпълнител, композитор и създател на текстове за песни. Завършва Естрадния факултет на Музикалната академия със специалност пиано. Започва кариерата си като пианист на състава „Златни струни“ през 1969, а в периода 1976 — 1978 е вокал на Диана Експрес. След песента „Синева“ му излиза прякора Васко Синевата.Неговата истинска популярност, песента, която го превръща в певец номер едно на България и любимец на публиката през 80-те години на 20-ти век е песента от филма „Адаптация“ (1979) обявена за мелодия на годината. Всяка песен, която изпълнява след това, се превръща в хит: „По първи петли“, „Любовта продължава“, „Телефонна любов“, „Сбогом казах“, „Чудо“. По това време излиза и новият му прякор — Васко Кеца. Пее дуети с Лили Иванова, Маргарита Хранова и Силвия Кацарова.

Веселин Маринов е български певец. Той е роден на 04 август 1961 г. в град Полски Тръмбеш в семейството на Стефан и Йорданка Маринови. Има 6 години по-голям брат Марин.

Приет в Консерваторията и завършва Естрадния отдел през 1983 г. в класа на Петър Димитров. В неговия курс са били Диана Дафова, Нели Рангелова, Ваня Костова, Георги Христов и Богдан Томов.

Още през 1981 г. рок група Импулс канят Веселин Маринов да им стане солист. Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в залата на Консерваторията. Първата му изява в Импулс е на 2 декември 1981 г. във Видин. Първата записана песен на Веско в Импулс е „Среднощна музика“.

Първите песни на Веселин Маринов излизат на малка плоча заедно с група Импулс. През 1983 му е извършена операция на гласните струни и е принуден да напусне групата.

После излиза и първата му самостоятелна плоча, след нея албумът „От любов“ на дългосвиреща плоча (1987г.). През 1983г. той среща  Мария, която тогава е кандидат-студентка в Консерваторията. През 1988 г. се ражда дъщеря им Йоана.

През 1988-1990г. Веселин Маринов изпада в дълбока творческа криза и решава да замине за Германия. Там работи с агенция, която се занимава с представянето на различни модни колекции. След 4 години, през които е отделен от семейството си, издава 2 албума на немски език. Той се връща в България печели Голямата награда – Златен Орфей+. Песента, която го прави много популярен през 1994 година е „За теб, Българийо“ по музика на Тончо Русев и текст на Евтим Евтимов. След това издава албума „Горчиво вино“ чийто успех го кара да остане в България. След 1998 г. Веселин Маринов издава всяка година нов албум, а през 2003 г. зарадва почитателите си с два нови албума.

Георги Христов е роден на 28 януари 1964 г. в град София. От малък мечтае да стане певец и успоредно с обучението си в училище ходи и на уроци по музика. Първата му публична изява била когато е едва 6-годишен и леля му го качва на сцената на бар „Москва“, а той изпълнява песента „Бу-бу“ на Оскар Бентан. Тогава още проличават музикалните му заложби. Професионално пред публика пее за първи път шестгодишен на сцената на читалище „Раковски“ на празника на училището си. Песента е хитът на Емил Димитров „Моя страна, моя България“, която той представя с акордеон. 

Любовта към музиката и стремежът на Георги Христов към сцената се засилват у него през годините и когато завършва гимназия през 1981г., веднага кандидатства и е приет в Държавната музикална академия, където е студент до 1983 г. Всъщност, в тези години той вече има първите си изяви и е известен в музикалните среди. Още тогава става солист на група „Такт“ и през лятото на 1981 г. реализира първия си студиен запис на песента „Следи“, на която по-късно прави кавър версия. Съвсем в начaлото на своята кариера, още студент, Георги Христов гастролира в Монголия и бившия Съветски съюз с Биг-бенда на Българското национално радио с диригент Вили Казасян. 

Авторите, които първоначално подават ръка на младия талант, са изключително талантливите композиторки Зорница Попова и Мария Нейкова. Те написват първите му песни, с които той прави впечатление на широката общественост. Сред тях са „Всяка нежност е за двама“, „Накажи ме с любов“, „Ще те накарам да се влюбиш“, „Дали си разбрала“…

Съвсем скоро започват и участията на Георги Христов по престижните фестивали „Златният Орфей“, „Мелодия на годината“, „Бургас и морето и неговите трудови хора“, „Пролетния радиоконкурс“… Там печели първите си награди. И така много скоро младият певец с впечатляващи вокални качества завладява сърцата на публиката и привлича много свои почитатели. Не закъсняват и поканите към него за концерти в чужбина – Европа, Азия, САЩ… Постепенно певецът набира опит и самочувствие да участва на престижни международни форуми на Стария континент и в Щатите, от които четири пъти е печелил най-големите отличия – Гран При.

 През годините Георги Христов непрестанно обогатява репертоара си и в стилово отношение. Изпълнява както песни от течението на модерния поп – балади, диско, латино и рок, така и фолклор от различни краища на България. Правил е кавърверсии и римейкове на хитове на едни от най-големите световни звезди. И така Георги Христов пее на пет езика. Всичко това дава отражение върху вокалното му майсторство и развива въображението му на композитор и текстописец, в ролята на какъвто е създал над 50 свои песни.

Научете повече

Пунк за изкупуване на стъклен амбалаж и изкупните цени по времето на СОЦА в НРБ

По времето на социализма в Народна република България е имало пунктове за изкупуване на стъклен амбалаж. Това е била широко разпространена практика, която е имала няколко цели:

Рециклиране: Стъклените бутилки са били събирани за повторна употреба или рециклиране, което е било част от политиката за ефективно използване на ресурсите.

Икономия: Връщането на бутилки е било начин за намаляване на разходите за производство на нови опаковки.

Екологични съображения: Макар и екологията да не е била основен приоритет тогава, тази практика е допринасяла за намаляване на отпадъците.

Допълнителен доход: Гражданите са получавали малки суми за върнатите бутилки, което е било стимул за събирането им.

Пунктовете за изкупуване обикновено са се намирали в близост до магазините или са били част от тях. Хората са носели използваните стъклени бутилки (от безалкохолни напитки, бира, мляко и др.) и са получавали малко заплащане за тях.

Тази система е била доста ефективна за своето време и е допринасяла за висока степен на рециклиране на стъклените опаковки. След промените през 1989 г. практиката постепенно е намаляла, но в някои форми продължава да съществува и днес в България.

Приблизителна представа за цените, които са били характерни за по-голямата част от този период:

Малки бутилки (от безалкохолни напитки, обикновено 250-330 мл):

Около 5-10 стотинки

Средни бутилки (от бира, обикновено 500 мл):

Около 10-15 стотинки

Големи бутилки (от вино или други напитки, обикновено 700 мл - 1 л):

Около 15-20 стотинки

Буркани (различни размери):

От 5 до 20 стотинки, в зависимост от размера

Важно е да се отбележи, че тези суми са били значителни за времето си, когато средната заплата е била в порядъка на 100-200 лева. Събирането на стъклен амбалаж е било начин за много хора, особено деца и пенсионери, да си осигурят допълнителен доход.

Също така, системата е работела и с "капаро" - когато човек купува напитка, е плащал малко по-висока цена, която е включвала стойността на бутилката. При връщане на бутилката, тази сума е била възстановявана.

Трябва да се има предвид, че тези цени са приблизителни и са могли да варират в различните региони на страната и през различните години на социалистическия период.

Научете повече

Другарките в НРБ не я искаха в клас на първия учебен ден, сега е най-красивата водеща по БТВ

Сочената за най-красива българска актриса Диляна Попова бе показана по БТВ как е изглеждала преди първия учебен ден в НРБ.

"Кой да предположи каква жена ще стане", каза водещият на 120 минути Светослав Иванов.42-годишната водеща на "Островът на 100-те гривни" доста се изненада от кадъра и разказа интересен факт.

Тя не била ходила на детска градина, защото не искала. Избягвала да говори за този пропуск пред сина, за да не му дава лош пример,пише petel.bg

Това й създало много трудности с тръгването на училище и изобщо не тръгнало по вода."Аз не бях ходила на детска градина. Просто не исках да ходя. Учителките в първи клас не ме искаха. Не бях готова. Използвахме връзки, за да ме вземе една учителка. Чувствах се много глупаво! Виждах, че не ме искаха!", разказа тя.

Нейният колега и водещ Александър Сано потвърди, че липсата на детска градина е проблем за много деца.

Той също бе показан малко преди първия учебен ден.

"Още тогава готов да бъде изпратен на Филипините", заяви Сано, визирайки мястото, където се снима продукцията.

Кадри БТВ/Източник:petel.bg

Научете повече

През 1989 г.първолаците са били над 120 000

Днес са едва 50 000. За 35 години учениците са намалели наполовина, закрити са над 1 500 училища!

Днес е Първият учебен ден, по този повод ви представяме сухите числа на статистиката в българското образование от социализма до днес.

През 1946 г. в България има 10 500 държавни и частни училища при 7 029 349 население. През годините на комунистическия режим са забранени частните училища и са закрити общо 5500 селски училища. Открити са над 1000 нови училища, почти всички в градовете.

През 1989 г. в класните стаи влизат над 1 400 000 ученици, от които 120 000 първолаци. На този 15 септември за първи път ще прекрачат прага на родното училище едва 50 000 първолаци. Двоен е спадът и при броя на преподавателите. През 1989 г. в системата на образованието са работили над 150 000 учители, а сега те са под 80 000.

От 1991 г. до 2022 г. в страната са закрити 1435 училища, от тях 630 са начални училища, 776 са основни училища и 29 са средни училища. За сравнение през същия период учениците в училищната мрежа са намалели от 1 366 927 до 708 628, или с 658 299 ученици.. Това каза преди 2 години министърът на образованието и науката акад. Николай Денков в отговор на парламентарен въпрос от народния представител Елена Гунчева, свързан с това колко училища – начални, основни и средни, са закрити в България от 1990 г. насам.

Равносметката не буди гордост. Трябва ли с лека ръка, с действие или бездействие днес да продължим да гледаме безучастно какво се случва с българското образование.

Научете повече

По времето на СОЦА в НРБ са станали множество катастрофи във ВВС. Над 150 пилоти загиват!

За периода от 1952 до 1991 г. в българските Военновъздушни сили (ВВС) са станали 134 катастрофи, при които загиват летците. За този период единствено през 1973, 1984 и 1990 година няма катастрофи.

В периода 1946-2021 г. със самолети на българските ВВС са се случили над 70 катастрофи, при които са загинали над 150 пилоти.

На 28 януари 1992 г. при планови полети от летище Узунджово учебно-боен самолет МиГ-21, пилотиран от капитан-инженер Дойчин Бояджиев, се разбива на брега на язовир „Студен кладенец“ край с. Калоянци, до Кърджали. Загиват пилотът капитан-инженер Бояджиев и инструкторът – капитан-инженер Емил Тодоров.

 

На 2 септември 1993 г. самолет Злин-42-МУ на регионалния аероклуб в Сливен към Министерството на отбраната се разбива край града. Загиват двамата членове на екипажа – Анатолий Гълъбов и Валентин Кендалов.

На 3 август 1994 г. при изпълнение на специален полет – проверка на работата на двигателя и системите, аварира самолет МиГ-23 на Военновъздушните сили от поделението в с. Чешнигирово, Пловдивско, в района на град Раковски. Самолетът е разрушен напълно. Няма жертви.

 

На 29 септември 1994 г. при изпълнение на тренировъчен полет с МиГ-29 – пилотаж на малка и пределно малка височина, загива командирът на авиобазата в Равнец полковник Иван Даев. 

На 20 декември 1994 г. самолет МиГ-21 пада в морето край Балчик. Пилотът старши лейтенант Владислав Вълчев загива.

 

На 16 януари 1996 г. щурмови вертолет Ми-24 Д от поделение 46 540 в Стара Загора изгаря при тренировъчен полет над полигона в Бодрово. Двамата пилоти – майор Валери Кръстев и лейтенант Милен Хинтоларски, са спасени.

 

На 28 януари 1997 г. по време на тренировъчен полет самолет МиГ-21 на авиобаза „Добрич“ се разбива в близост до индустриалната зона. Пилотът капитан Пламен Донков катапултира.

 

На 16 юли 1998 г. самолет МиГ-21 се разбива при редовен учебно-тренировъчен полет над авиобазата край Добрич. Пилотът Радостин Димитров катапултира.

 

На 2 юни 1999 г. военен самолет МиГ-21 се разбива в землището на с. Драгомир, Пловдивско. Загиват пилотите капитан Георги Русев и старши лейтенант Сашо Николов. 

 

На 31 август 2001 г.  край с. Доброславци, Софийско, след инцидент при техническо обслужване на самолет МиГ-23 загива един военнослужещ.

 

На 16 май 2003 г. в района на Панагюрище по време на тренировъчен полет загива майор Анатолий Тодоров Полянков. Майор Полянков е изпълнявал полет на малка височина със самолет МиГ-21 БИС, излетял от Трета авиобаза в Граф Игнатиево.

На 24 юли 2003 г. край Разлог в местността Бетоловото, при потушаване на горски пожар, се разбива военен хеликоптер Ми-17 от авиобаза „Крумово“. Загиват майор Милко Пейковски, командир на екипажа, капитан Николай Радулов, втори пилот, офицерски кандидат Бойко Панайотов, борден техник, както и служителя на районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ подп. Кирил Чамишки. 

 

На 8 юли 2008 г. след тренировъчен полет възниква повреда в самолет Спартан – С 27J. Заради силен вятър на летището във Варна при пробега машината се е наклонила надясно. Вследствие на това витлото на самолета се удря в пистата. Екипажът е невредим. 

 

На 29 ноември 2010 г. самолет Пилатус РС-9М от авиобаза „Долна Митрополия“ извършва принудително кацане в района на летището, след като двигателят рязко губи мощност. Пилотите са невредими. 

 

На 26 април 2012 г.  в района на с. Царимир по време на българо-американското учение „Тракийска звезда 2012“ пада изтребител МиГ-29 – спарка. Двамата пилоти майор Илия Дойчинов и капитан Петър Методиев катапултират, а машината се взривява на земята.

 

На 29 юли 2015 г. по време на тренировъчен полет на летище Граф Игнатиево при изпълнение на заход за кацане на самолет РС-12 от авиационно-транспортна група „Враждебна“ каца без колесник. Няма пострадали.

 

На 9 юни 2017 г. по време на тактическото учение „Черно море-2017“ вертолет AS Пантер -565 MB пада във водите на Черно море, на 7 мили източно от устието на р. Камчия. Двама от членовете на екипажа са ранени, а командирът на вертолета – капитан Георги Анастасов загива.

 

На 19 януари 2018 г. при извършване на учебна маневра на летище Граф Игнатиево са нанесени материални щети на военния транспортен самолет C-27J Спартан. Няма пострадали.

На 11 юни 2018 г.  около 20:30 ч. в района на авиобаза „Крумово“, при изпълнение на тренировъчен полет по аварийно-спасителна работа, вертолет Ми-17 пада от около 50 м височина. Загиват кап. Пламен Пантелеев и кап. Стоян Неделчев. 

 

На 21 август 2018 г., по време на тренировъчен полет за медицинска евакуация, вертолет Кугар от състава на 24-а авиобаза в Крумово извършва рязка маневра, за да избегне ято птици и закача жици на електропровод. Тричленният екипаж на вертолета е невредим.

 

На 9 юни 2021 г. самолет МиГ-29 пада в Черно море край Шабла по време на тактически нощни учения на формированията за ПВО от Българската армия и авиационни формирования от ВВС – „Шабла 2021“. Загива военният пилот майор Валентин Терзиев.

 

На 28 септември 2022 г. около 14:00 ч. военен самолет Су-25 претърпява инцидент край авиобаза „Безмер“ до Ямбол. Пилотът се е катапултирал, показва справка на Отдел „Справочна“ на БТА.

Научете повече