Емблематичният разградски хотел отваря врати през 1984 г. и се превръща в емблема на града, част от флагмана на туристическата ни индустрия „Балкантурист“.
Той се намира над площад „Ларго“ и до него водят цели 200 стъпала. Тази чудовищна грамада, която днес изпълва целия градски хоризонт, може би открай време не прави никакво впечатление на разградчани, но постройката си съществува и ни наблюдава – като огромен космически кораб, пътуващ през времето и пространството…
„Хотелът“, както галено го наричат всички, е започнат в проект още през юли на 1973 и е окончателно завършен и отворен на 27 януари 1984. Негов създател е архитект Савел Марков.
Архитект Савел Марков
В работата си по сградата той успява да приложи изключително модерни методи за онова време, правейки хотела в Разград истински „небостъргач“ от български тип, което за онези години не е немислимо, но е изключително, че този „исполин“ се намира и има честта да бъде в неголям български град като Разград.
Ето какво казва днес сина и наследника на архитект Савел Марков – архитект Емануил Марков. В момента той твори и проектира нови сгради във Франция.
Архитект Емануил МарковДа се построи такава една монументална сграда в малък град като нашия, навярно не е било никак лесно, особено през онези години. Имате ли си Ваше виждане защо един такъв гигант е съграден точно там?
Не мисля, че точната дума е гигант. През 70-те технологиите в България бяха в изключителен подем и сила. По онова време всичко беше възможно, но да не забравяме, че и Студената война беше още в разгара си. В онези години президент на Международния съюз на архитектите беше Георги Стоилов и по негово време се реализираха едни от най-хубавите проекти, свързани със строителството у нас.
Искам обаче дебело да подчертая, че в онези години е имало ясна държавна политика за развитието на териториите и градовете, която, за съжаление, днес вече не съществува, което пък доведе до това, че архитектурният пейзаж в страната ни се обезличи в нищо.
Самата архитектура на хотела е доста нетрадиционна, сякаш дори други подобни сгради като Общината във Варна, хотел „Кемпински-Зографски“, или „Хемус“ в София са далеч по-обикновени и не се отличават стилово една от друга. А този хотел е извит по оста си, построен е на естествен хълм, с толкова стъпала и т.н.
Дали Партията по онова време изрично е желаела Разград да се отличи напълно от всичко друго като архитектура у нас, или пък просто всичко е било изцяло идея и замисъл на баща Ви?Мисля, че архитектурната композиция на хотел „Разград“ няма нищо общо с партийните директиви. За мен лично хотелът е пример за основните архитектурни принципи в творчеството на баща ми – най-вече връзка с околната среда, от където и идва специфичната форма на сградата.
Тя е един вид изчистена като функции и при нея липсват псевдоисторически заемки, така присъщи на вулгарния неокласицизъм. Що се отнася конкретно за връзката между политика и архитектура, това изисква едни по-задълбочени дебати. Естествено, по онова време Пенчо Кубадински, виден член на Политбюро, е бил активен участник в този регион и аз не мога да не се усъмня, че той е имал естетическата смелост да застане зад реализирането на „Хотела“.
Самият проект на хотела е български, но дали подобни негови копия могат да се видят и в други страни, в други краища на света, лично Вие знаете ли за такива и къде се намират, ако има подобни сгради и по други места? В България изобщо има ли нещо подобно като строеж?
Днес, навярно след повече от 30 години, аз не съм виждал нищо подобно извън България. Пътешествам много и очите, и сърцето ми са винаги отворени за нови сгради и архитектури. Подчертавам, говоря за архитектурни проекти, реализирани независимо в каква епоха, но по-важното за мен е те да са истински и естествени, както е естествен самият живот. Хотел „Разград“ е част от тази истинска архитектура, която прави градското ежедневие около нея по-привлекателно и качествено.
22:09
