Учудващо, но още в далечната 1952 г. Тодор Живков е организирал гледането на първата по*нопрожекция у нас. Макар и тайно, епохалното събитие се е състояло в затворения комплекс на елита край Панорамния път в „Бояна“. Тогава в Секретариата на ЦК Тодор Живков отговарял за културномасовата програма на Политбюро.
„В онези години и ние живеехме във вила на Панорамния път – спомня си Дамян Дамянов. – В комплекса имаше грамадна кинозала само за правоимащите, в която се прожектираха западни филми. Най-големият любител на филми беше Тано Цолов, а ние стояхме да гледаме. Понеже компартиите бяха силни във Франция и в Италия, имаше техни. Испански и португалски нямаше, защото там бяха Франко и Салазар – заклеймени режими като фашистки.
Имаше еротични филми също, но не порно. Единствено – без американско кино. На първите кресла седяха най-големите шефове, а пред тях имаше фъстъци, дребни сладки и безалкохолни. Ние като деца се промъквахме в тъмното и се пресягахме да си вземем, а Тано Цолов ни плясваше през ръцете.
За въпросната прожекция през 1952 г., на която не са били поканени съпругите, а само мъжете, пред мен си разправяха майка ми и Станка Димова. Порнографският филм бил италиански и бил донесен лично от Тодор Живков. Той бил душата на компанията.
Датата 21 юли е най тъжната и черна за семейството на Тодор Живков. На тази дата преди години си отиват и двете му деца. Дъщеря му Людмила умира мистериозно на 21 юли 1981 г., а четири десетилетия след нея на 21 юли 2021 г. почива и по-малкият ѝ брат Владимир, пише вестник Ретро.
От Община Правец, където има поставен паметник на Людмила Живкова в родната къща на баща ѝ, превърната в музей, уведомиха „Ретро“, че специални възпоменателни събития за нея тази година не са организирани. По всяка вероятност паметта на Людмила и Владимир ще бъде почетена от техните роднини в най-тесен кръг.
И двамата са погребани на Централните софийски гробища. За гроба на Людмила се грижат нейните деца Жени Живкова и Тодор Славков, както и трите ѝ внучки Людмила, Андреа и Катерина. Вечният дом на брат ѝ Владимир се поддържа от вдовицата му Валентина. Неговите две деца живеят отдавна в чужбина. Синът му Тодор Живков-младши от първия му брак с плевенчанката Маруся Мирчевска е от две десетилетия в Америка, където е женен за рускиня и има две деца от нея. Сестра му Елизабет от втория брак на Владимир Живков с Валентина пък живее в Италия, сгодена е за италианец и има моден бизнес на Ботуша. И двамата рядко се прибират у нас, но бяха на погребението на баща си през 2021 г. въпреки изключително сложните семейни отношения в рода им.
Синът на Тодор Живков бе тежко болен в последните години от живота си. Той бе в критично състояние и прикован за леглото в наследствения си дом в квартал „Бояна“, а в последните си дни бе настанен в столична болница, където почина на 69-годишна възраст. Усложненията, които го ударили в сърцето и краката, дошли от силната форма на диабет, от която страдал дълго време преди кончината си. След 10 ноември синът на бившия Първи се бе скрил от обществото и не се появяваше публично почти никъде. През 90-те години развиваше частен бизнес, който впоследствие фалира.
Докато обстоятелствата около неговата кончина са напълно ясни, смъртта на сестра му Людмила продължава да тъне в мистерия и абсолютна мъгла вече 42 години. Ранната ѝ кончина само на 39 г. става повод за различни хипотези. Баща ѝ, макар да смята смъртта ѝ за резултат от тежкото ѝ състояние от предходните месеци, в мемоарите си не изключва да е имало и някакво „външно вмешателство“. Руският журналист Аркадий Ваксберг смята, че Людмила може да е била убита от съветските тайни служби, позовавайки се на недоверието, с което се отнасяли към нея в съветското правителство, и опасенията, че в близко бъдеще тя можела да наследи баща си начело на режима. Някои от близките ѝ, като Любомир Левчев, също подозират, че тя е отровена. Според друга хипотеза, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива след депресия.
Официалната версия за преждевременната ѝ кончина е инсулт. В заключението си лекарската комисия казва: „В последно време в резултат на голямо напрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова се влоши. Предприетите мерки за възстановяване на здравето ѝ доведоха до бързо подобряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 02 часа на 21 юли 1981 г.“
В последните месеци преди смъртта си Людмила Живкова не се чувствала добре. Въпреки това тя тръгва на обиколка – първо в Индия, а после в Мексико. В Делхи припада. А на американския континент вече е толкова зле, че изпращат правителствения самолет да я върне в София. Самият Тодор Живков прекарва почти цял месец с дъщеря си в резиденцията на Боровец с надежда, че там тя ще се почувства по-добре. Ден преди смъртта си обаче Людмила се завръща без предупреждение от курорта в София. Открита е мъртва от камериерка в резиденция „Бояна“ в банята на покоите си там. Погребана е на 23 юли, а на траурната церемония се стичат над 100 хиляди души от цялата страна. Осем години преди края на живота си Людмила Живкова преживява тежка катастрофа. Тя трябвало да изпрати баща си на летището за официална визита в Полша. На Околовръстното в София правителствената кола се сблъсква с москвич. Дъщерята на Живков едва оцелява, но преживяното я променя из основи.
Жестокият инцидент става през ноември 1973 година, а Симо Тодоров управлява мерцедеса, в който пътува Червената принцеса, той е неин личен шофьор, пише „Ретро“.
Неговата племенница Мария разкрива, че заради смелостта му и жертвоготовността му Людмила не загива на мястото на инцидента.
„Вуйчо бил първо шофьор на д-р Мара Малеева, майката на Людмила. От 1968 г. е работил за нея. След това става шофьор на Людмила. Самата катастрофа се е случила на Околовръстното шосе посока към летището, където Людмила е изпращала баща си, заминавал на посещение в Полша. По време на изпреварване ги блъска москвич. Инстинктивно, в последния момент преди удара, вуйчо с дясната си ръка попречил да изхвръкне потрошеното тяло на Людмила от стъклото. Тя се ударила в него, но от силата на удара е можела да изхвърчи пред колата и тогава я чакала сигурна смърт“, разказва Мария.
Въпреки силните болки и на двамата Симо Тодоров натоварва в ТИР Живкова и моли водача да ги откара в „Пирогов“. За инцидента съпругът ѝ Иван Славков приживе казва: „Като я видях в „Пирогов“, едва я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение“.
„За катастрофата се изписаха и изрекоха много измислици – че били наети убийци, че всичко било нагласено. Глупости, това е истината, казана от вуйчо“, споделя още Мария Тодорова.
Катастрофата, която преживява Людмила Живкова на 12 ноември 1973 г., преобръща живота ѝ. Дъщерята на бившия Първи оцелява по чудо. В болницата тя изпада в кома, която продължава повече от месец. Специалистите обясняват, че Живкова има увредени мозъчни клетки с последствие аневризъм.
Поставят ѝ пластина на черепната кутия и ѝ правят повече от десет пластични операции във Франция. Година по-късно червената принцеса залита по източния мистицизъм и окултизма. Тя си отива неочаквано на 21 юли 1981-ва само на 39 години, а кончината ѝ е обвита в мистерия и до днес.
Бившият първи бил хванат от жена си в резиденция Евксиноград
Интересни разкрития за ваканциите на бившия най-силен човек в държавата - първия секретар на ЦК на БКП – другаря Тодор Живков, прави служител на някогашното УБО, охранявало при социализма комунистическите величия.
В книгата си „Четвърт век в УБО“ авторът Анчо Бекяров твърди, че през 60-те години на миналия век бай Тошо бил хванат на калъп с камериерка в бившия царски дворец в Евксиноград. Той бил сгащен не от кой да е, а лично от съпругата си Мара Малеева.
Първата дама била бясна от изневярата, но вдигнала скандал не на неверния си съпруг, а на управляващия резиденцията Бекяров. „Защо си наел тази парясница за прислужница“, нахвърлила се върху него измамената госпожа.
„Тя отговаряше на условията, които ми бяха поставени – да бъде красива“, оправдал се Бекярав, който по-късно описва случката в мемоарите си.
Бай Тошо не харесвал много резиденция „Перла“ край Приморско, която е уникална заради съчетанието между море и гора, която се простира до самия бряг. Тя му се струвала миниатюрна и неудобна. „А бе другари, тука като се съберем няколко чвека и ни става тясно“, мърморел той пред УБО.
Сюжетът на „Парти бус” е вдъхновен от действителни събития.
Главният герой Алекс е шофьор на автобус, който трябва да транспортира група психично болни до местната психиатрия. В средата на пътуването той отбива до крайпътен бар за кратка почивка.
Когато се връща, намира автобуса празен, пациентите са изчезнали. Няма следи от разбиване. Нито от някакво насилие. Просто пациентите ги няма. Шофьорът оглежда околността, търси пациентите, но без успех. Той потегля към клиниката, знаейки, че заради случилото се със сигурност ще загуби работата си. Тревожен, минава покрай спирка, на която непознати хора чакат транспорт. Той спира автобуса и отваря вратите, непознатите се качват….
И до ден днешен няма информация какво се е случило с истинските пациенти. Следствието не намира никакви следи от тях и заради мистерията около изчезването им станалото е описано като паранормална история.Когато прочита тази истинска история в един форум, Диляна Данева е толкова впечатлена, че трудно заспива. Пита се защо не е филмирана. Става в два часа през нощта и започва да пише сценария на дебютния си късометражен филм “Парти бус”, на който е и режисьор.
Действителните събития се случват в САЩ през 1997 г., но Данева ги пренася у нас чрез своя още по-любопитен сюжет в точно 30 наситени минути. Характеристиката на героите, както и техните взаимоотношения са художествена измислица и са подчинени на българската действителност.
Във филма шофьорът на автобус Алекс качва група младежи, които след няколко дни купон в гората търсят транспорт към София. Но вместо да се озоват в столицата, автобусът “Чавдар” ги откарва някъде другаде… Загатва се и какво се случва с липсващите пациенти.
Главната мъжка роля на шофьора Алекс е поверена на Асен Караниколов. Останалите вълнуващи персонажи се изпълняват от Ралица Туджаро, Мария Илиева, Ива Караманчева, Антон Трендафилов шеф Петър Михалчев, Кристиян Макаров и Юли Славчев от сензационната група „Молец“, Васил Грънчаров, проф.
Станимир Трифонов и др.Освен престижната номинация на наградите AFIN, „Парти бус“ e селектиран на различни международни фестивали, както в България, така и в чужбина, като последнo беше показан пред публика в рамките на националния фестивал „Златна роза“ преди броени дни.Режисьорът на филма „Парти Бус“, Диляна Данева е сред номинираните в категория дебют на международния филмов фестивал AFIN International Film Festival, който се провежда ежегодно в Бърбанк, Австралия.
Провокативната лента успя да класира режисьорката до финала на фестивала, на който тя се състезава с други нейни колежки от Австралия, САЩ и Русия. Прожекциите на селектираните филми започват от средата на месец октомври, а победителите ще бъдат обявени на официална гала церемония Официалната церемония по награждаването е на 29-ти октомври.
Масивната двуетажна сграда на Младежкия дом намираща се в Девети квартал е с разгърната застроена площ от 2938 кв.м.
През 1974 година в Плевен е открита модерна и авангардна сграда, която е трябвало да приюти младежите на града. Архитектурният проект предвиждал да се получи бетонно копие на кораба “Радецки”, но вторият етап от строежа така и не е реализиран. Въпреки това обаче Младежкият дом се превръща в една от емблемите на окръжния град.
Младежкият дом в Плевен, който не само отдавна е затворил вратите си, е и сринат из основи от лицето на Земята
Там се провеждат конференции, тематични вечери, дискусии, програми, срещи с културни дейци, другарски срещи, посрещат се групи от братските държави и прочие. Не липсват и концерти на най-известните ни групи и изпълнители сред, които „Щурците“ и „Сигнал“, а през месец май там се провеждат абитуриенстки балове. 40-50-годишните я помнят и като клуб, в който се събираха рокгрупи и в петък ставаше най-якото парти в града.
В началото на нашия век сградата хлопва врати окончателно. Причината за това е, че сградата е нефункционална отвътре и трудна за поддръжка. Освен това се компрометира поради това, че е построена в свлачищен район. Зданието е изоставено и се превръща в обществена тоалетна и свърталище на бездомници и наркомани. Така през 2008 година по време на втория мандат на кмета Зеленогорски и Председателя на Общински съвет – Спартански, емблематичната за Плевен сграда е продадена и след това – разрушена. Дълги години там зее огромна яма със стърчащ кран подаващ се от нея. На нейно място днес се строи модерен център – с апартаменти и магазини, с подземни гаражи.
Младежкият дом е съборен през лятото на 2008 година.Разрушаваме средище на културата и спорта, за да построим търговски център, споделят потребители в социалните мрежи.
В Казармата чувството беше ,че си част от Държавата,част от нещо голямо!Там беше тежко,но не чак толкова а и навсякъде беше различно!
Всяка сряда риба, а всеки петък печено пиле. Чорба задължително. За десерт - компот или пресен плод. За цялата служба не видях нито един разболял се. Помня, че всичко изяждахме и все бяхме гладни. Никога не отказваш храна. На някои може да им се стори странно, но аз пазя хубави спомени.
Служих 86-88 година...храна имаше много даже не ни даваха да изхвърляме излишната трябваше да я ядем...служих в Ямбол...офицери и войници ядяха една храна...само масите бяха различни,на офицерите с покривки а нашите с гол плот.
Банкя под.52-050 (мисля така беше) Бях артелчик.Разкладката беше много добра.Проблема беше в готвачите че не можеха да готвят добре.Във офицерската столова разкладката беше същата но готвеха волнонаемни готвачки на щат и всичко беше направено както трябва.Да не говорим когато имаха учение,и спяха при нас от ВВС-то,те пък имаха разкладка 3 пъти по голяма от обикновената.Със сигурност е имало и места където е било много зле,не го отричам,но при нас беше добре.*Из коментари от мрежата
Снимка:БФ-група,"Спомени от родната казарма"
Бихте ли споделили и вашите спомени от родната казарма ?
Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
7:38
