Две хиляди души работехме в завода през 80-те, днес цари разруха

Немалка част от живота ми премина в някогашния производствен комплекс „Елпром-Енерго“ в София, който обединяваше няколко завода – за производство на трансформатори, електродвигатели, електрически съединители. 

Цялата тази продукция покриваше нуждите на българското електроразпространение, с нея се търгуваше в арабските страни и всички страни от соцлагера. Нерядко тази продукция намираше добър прием и в някои капиталистически страни, например Гърция и Турция. Представяте ли си, че всяка българска подстанция беше оборудвана изцяло с българска техника. 

Предприятието си имаше и своя развойна база, която разработваше нови образци, както и високотехнологична изпитателна лаборатория, собствен изчислителен център. Това беше един голям комплекс, с няколко завода, леярна и други съпътстващи производства, събрани на едно място.

Работеха поне 1500-2000 души. Хората разполагаха с удобен обширен стол, в който се предлагаше топла и разнообразна храна, собствен магазин за хранителни стоки, в който можеха да пазаруват за вкъщи, две кафенета за времето на отдих, павилиони за разнообразни закуски. При необходимост можеше да се използва помощта на зъболекар и медицински услуги в самото предприятие. 

Имаше и две почивни бази – на Витоша и в Бяла, Варненско. Няколко трамвайни и две рейсови линии обслужваха огромната маса от хора, довеждайки ги до работното им място. Днес всичко това не съществува, на мястото цари пълна разруха, а оцелелите сгради са превърнати в складови помещения за различни стоки.

Цветан Ангелов, София

Научете повече

Почина музикант от група „Ахат“

Във вторник отлетя на небето барабанистът на групата Юрий Коцев.Тъжната вест съобщиха неговите колеги в социалната мрежа.

"Скъпи приятели, почина Юрий Коцев. Дългогодишен наш колега, приятел и основен член на АХАТ.Ще го помним като неделима част от всичко, което постигнахме и преживяхме заедно през годините.

Съболезнования на семейството и близките. Светъл път, Юрка",написаха от групата във Facebook профила на бандата.

Юрий Коцев е един от основателите на музикалната група, създадена през 1986 година.Най-големият хит на „Ахат“ – „Черната овца“, е определен от редица класации и за най-добра българска рок песен.

Светъл път, Юрка!“, написаха от бандата.

История на групата

Първата им документирана изява пред публика е на 22 декември 1986 година. През 1988 г. Ахат записват песента си „Черната овца“, която остава една от най-ярките емблеми на българския хевиметъл. През лятото на следващата година групата издава дебютния си албум „Походът“. През 1994 г. издават „Изпод руините“.

След няколкогодишна пауза, през 1998 г., „Ахат“ се събират отново, за да открият софийските концерти на „Дийп Пърпъл“. Групата вече е с променен състав – основният композитор и китарист Божидар Главев напуска групата.

След това заминават за Америка за записи на следващия си студиен проект. През 2003 г. музикалната компания Харбър Айлънд Рекърдс преиздава „Походът“. На 14 юни 2003 г. Ахат свирят пред над 10 000 души на стадион Академик, където подгряват публиката за Уайтснейк. Но голямото им завръщане всъщност е през лятото на 2003 г., когато тръгват на голямо национално турне за пръв път от 1991 г. насам. Концертите от него са издадени като документален DVD филм.

На 19 май 2004 г. албумът Made in USA вече е официално на пазара, във формат на мултимедиен компактдиск, касета, видеокасета и DVD. Той е записан в студио Грег Райк Пръдъкшън в Алтамонте Спрингс, Флорида. Тонрежисьор е Дарън Шнайдър, работил по последните четири албума на Дийп Пърпъл (на три от които е и продуцент заедно с Роджър Глоувър). Записите са смесени в Трансконтинентъл Студио в Орландо, Флорида.

Научете повече

Животът на селскостопанските работници на полето по времето на на СОЦА в НРБ и неговите специфики

Работата на нашите баби в ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство).

През този период ТКЗС-тата бяха основна форма на организация в селското стопанство. Те представляваха колективни стопанства, където земята и средствата за производство бяха обобществени. Много хора, особено в селските райони, работеха в тези кооперативи.

"Соло" вероятно се отнася до полската работа или работата на полето. Вашите баби най-вероятно са участвали в различни земеделски дейности като сеитба, прибиране на реколтата, грижа за животните и други подобни задачи.

Този период е бил свързан с много промени в българското село и селско стопанство. Ако искате, мога да споделя повече информация за живота и работата в ТКЗС-тата или за други аспекти на социалистическия период в България.

Работен режим:

Дълги работни дни, особено през активните сезони (сеитба, жътва)

Работа на открито при различни метеорологични условия

Често се е работело и в събота, макар и с намалено работно време

Трудови норми:

Задължителни норми за изпълнение

Съревнование между бригадите за по-добри резултати

Поощрения за преизпълнение на плана

Механизация:

Постепенно навлизане на селскостопанска техника

Все още много ръчен труд, особено в началото на периода

Заплащане:

Комбинация от парично възнаграждение и натурално заплащане (част от реколтата)

Възможност за допълнителни доходи от лично стопанство

Социални придобивки:

Безплатно здравеопазване

Пенсионно осигуряване

Почивки в станции на морето или планината (макар и не всяка година)

Култура и образование:

Вечерни училища за повишаване на квалификацията

Читалища в селата като центрове на културния живот

Колективизъм:

Насърчаване на колективния труд и живот

Организиране на общи мероприятия и празненства

Предизвикателства:

Ограничени възможности за лична инициатива

Понякога недостиг на стоки от първа необходимост

Бюрократични спънки в организацията на труда

Този начин на живот и работа е оказал дълбоко влияние върху българското село и неговите жители, като ефектите му се усещат и до днес в много региони на страната.

Научете повече

Това е новата Мис Русия! Уникална красавица

18-годишна красавица от република Чувашия грабна короната и бе провъзгласена за Мис Русия 2024 г. Хубавицата е едва на 18 година, току-що приета да учи медицина след завършване на средното си образование. Нейното име е Валентина Алексеева. 

В интервю за руската информационна агенция ТАСС, новоизбраната Мис Русия сподели своите амбиции: „Бъдещите ми планове са да представя достойно Русия на конкурса „Мис Вселена“. 

Ще направя всичко възможно и невъзможно, за да сме най-добрите“.„Когато излязох на сцената, не очаквах нищо, нямах никакви надежди или предположения, защото мисля, че е много важно да си в момента, просто да се насладиш на сцената, на процеса. 

Всичко се получи така, както трябваше“, отбелязва още хубавицата.Финалът на конкурса „Мис Русия 2024“ се състоя в концертната зала „Барвиха Луксър Вилидж“ в Московска област. В него участваха петдесет момичета от цялата страна.

Източник: Валентина Алексеева

Научете повече

Със странен ход нов тото милионер в България удари джакпота в 6 от 49

 

България има своя нов тотомилионер.

В тираж 80 на Български спортен тотализатор беше спечелен джакпота от ТОТО 2 – 6/49 в размер на 4 374 037 лева   

Щастливата комбинация от 13, 17, 23, 30, 34 и 48 е в основата на спечелването на милионерската сума в гр. Сандански.Вълнението от спечелването на джакпота в тираж 80 се усети още при изтеглянето на петото число, когато 6 залога имаха шанс да донесат заветната печалба. Късметлийското “23” отреди кой да се превърне в милионер №139 на Български спортен тотализатор. Участникът е попълнил с по 6 числа само две области от фиша, цитира Блиц.  

Появата на нов тото милионер е доказателство, че големите суми са едно от предимствата на игрите на Спорт Тото.

Всяко участие също така допринася и за подкрепата на спорта и културата на България.

Припомняме, че милионерският джакпот в  Тото 2 – 6/49 присъства във всеки тираж, като се очаква този четвъртък - 10 октомври -  той да надвиши 2 000 0000 лева.  

Спорт Тото - 139 тото милионери пишат история!, посочват от тотализатора. 

138-ят милионер беше от Добрич, когато фиш за 4,60 лв. донесе голямата печалба в 64-ия тираж, 

Участникът бе попълнил 3 области с по 6 числа и 3 позиции за тото джокер. Освен джакпота в "6 от 49“ взема и четворка за 82,10 лв. и така общата печалба стана 3 009,186 лв.

Кадър БНТ/Източник:БЛИЦ

Научете повече

Как се живееше в един български град през 1987 г. като млад специалист със 130 лева заплата

Напоследък в социалните мрежи гледам моите набори. Повечето от тях искат онова време да се върне. Времето преди 1989. Та си представям. Времето се връща, ама аз съм на тия години.

Град Михайловград. 1987 година. На квартира съм. Плаща я предприятието. Млад специалист съм. Със 130 лева заплата. Ставам рано. Отивам на работа. Работя. Свършвам работа. И тръгвам да се прибирам. Пеш. Трябва да напазарувам нещо.

Първо влизам в ПЛОДЗЕЛЕНЧУКА. А в него три гнили ябълки. Като асортимент. И две кила сбръчкани картофи. А по стелажите препускат зелени гладни гъсеници. Купувам кило картофи. Нещо требва да се яде. И влизам в смесения магазин. Във витрината за месо два зеленясали кокала. Единственото месо са стотината зелени мухи. Свършило е на обяд. Утре ще докарат. Излизам. Гледам-опашка. Есен е. 

Хората купуват захар. Дават по две кила на човек. Цели фамилии стоят на опашката. Компоти ще слагат. Захар не ми трябва. Не ми трябват и капачки за буркани. Затова подминавам следващата опашка. Но третата не мога да подмина. Книжарница. Пуснали са ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ. Редя се. Идва моя ред. И книжарката ми иска бележка от вторични. Че съм предал 20 кила хартия. После ми намига. Намигам и аз. Знаем се. Ще ми задели една. А аз ще я уредя с фитинги от предприятието. На пазара са дефицит. Тръгвам. Влизам в смесения магазин до нас. 

В целия град има пет магазина. Купувам салам. Кучешка радост. Другият е свършил. Утре ще има. Купувам и цигари. Мамка им. Увеличили са ги пак. Прибирам се към нас. На паркинга жигулата. Мамка им! Свили са ми чистачкате. И нали съм счетоводител, сметам наум. Дотук съм изхарчил 5 лева. Около 4% от заплатата. Ако така харча, няма да ми стигнат 20 лева в края на месеца. Ако взема и книгата от 7 лева, нема да ми стигнат 27. Ако платя тока и водата, нема да ми стигнат 47.

Ако заредя гориво, нема ми стигнат 77. Добре, че държавата плаща на жената майчинство. От моите данъци.Детето нема умре от глад.Влизам и пускам телевизора. Дават поредния конгрес на КПСС. Жената готви картофите и пържи салама. 

И пускам новините. А там нема утрепани и изнасилени. Една дои крави, един прави хляб, а трети строят панелки за трудещите се. И у Америка бият знаете кои. Свършват новините и почва РОБИНЯТА ИЗАУРА. Жената седа с плетката и се приготвя да гледа. И токът спира. Мамка му. Да бехме млади, иди-дойди. Ще я метна на спалнята и ще подобрим демографското състояние. Ама на тия години кво!? Палим свещите и чакаме да дойде токът. Той идва, ама програмата по телевизора е свършила. И съм бесен. Това не е живот.

Посегам да зема лаптопа или телефона, та да напиша, че това не е живот и се усещам. Нема ни лаптоп, ни телефон. Мамка му. Що ми требваше да се връщам у това време. Това не е живот. Не е. Къв живот е, ако не може да напишеш у нета:

Искам си моето време! Таа демокрация и тиа управници, опа, тоя социализъм и тоа овчар ми баа мамата. „

*Източник интернет/Без редакторска намеса/ :Пътува във времето Роси Антов.

Научете повече

Пътят на една девойка от Михайловград до САЩ – с дързост, талант и красота

Нели Рангелова може и да е в отлична спортна форма, но като се родила била много едро бебе. Тежала 5 кг. Затова по снимките, на които е на около 3 месеца изглеждала като на годинка.Донесъл я не щъркелът, а ломският влак.Това е смешна история. Когато питам майка ми в колко часа е станало, тя казва, че не знае, но тогава изсвирил влакът“, смее се певицата.

Казва че красотата й е наследствена. но и баба й има заслуги за хубавата й кожа и за правите крака. „На бебешка снимка краката ми са вързани с повой, за да станели прави. Освен това са ме къпали само с жълтък“, смее се певицата.

От дете тя е човек на изкуството. „Стоя сама на дунавския бряг, а вятърът с косите ми играе. За тебе, за тебе мисля пак…“ Така започва нейно стихотворение от ученическите години. Винаги щом се влюбвала в момче изливала чувствата си в някоя поема. За кратко прописала и когато се запознала с последната си и най-голяма любов – съпруга си Георги.Като малка Рангелова не била палава, макар че играела основно с момчета. 

Летата прекарвала в компанията на четирима връстници при баба си в Лом, където е родена майка й. „Бях глезена и все ми се обръщаше внимание. Но това продължи докато не се влюбих в едното момче и настана конкуренция. Но като цяло бяхме разумни деца и не правехме щуротии. По цял ден бяхме на плажа“, спомня си тя. Баба й месела питка всяка сутрин и още топла им я давала със сирене и домати, за да я ядат край реката.

По-палава станала в училище и най-вече в гимназията. В девети клас нейна снимка с още две съученички била разлепена из цялото училище, а най-отдолу имало порицателен надпис: „ПУШАЧКИ“.„Отиваш до училище с тропосана престилка, после в тоалетната разшиваш, за да влезеш в час с къса“, смее се Рангелова.Баща й Марко бил военен – старшина в Гражданска отбрана, и я държал изкъсо. Вечерният й час в гимназията бил 19,30 и дори и на 10 мин закъснение не гледал с добро око.

Бил скептичен и по отношение на певческата й кариера, защото не искал дъщеря му да работи по заведенията. А музиката й била страст още от детската градина. „Той ми казваше: Никога няма да позволя да те щипят по дупето в кръчните“, спомня си Рангелова.Гласял я за някоя сериозна професия, като например счетоводител. А точните науки не й вървели. Обичала само разказвателни предмети и музика.

За да угоди и на себе си, и на него, завършила Икономическия техникум. „Защото там имаше хубав самодеен оркестър, в който да пея“, казва Нели.За разлика от повечето жени, тя си спомня абитуриентския бал и с малко тъга. Скарала се с баща си заради мечтата й да е на сцената и не отишла на тържеството в добро настроение. „Колко съм била глупава, дори след бала спах у една ученичка и се прибрах на другия ден. След години си дадох сметка колко много съм отнела на родителите си“, признава Рангелова.

Дразгите с баща й за кариерата продължили до 25-ата й година. После отношенията им се изгладили, а тя продължила да пее. И така до днес – 34 г. след като спечели голямата награда от „Златния Орфей“ и първо място на фестивала Neewollah в Индипендънс в САЩ.

Научете повече