Вдовицата му първоначално не била съгласна, че е сложил сам край на живота си, но после замълчала.


На 13 юни 1986 г. в Източен Берлин изчезва Дийн Рийд – най-популярният рокмузикант в страните от социалистическия лагер. Колата му е намерена празна. Четири дни по-късно мъртвото тяло на певеца е извадено от дъното на езерото Цойхнер, само на няколко километра от къщата му. 


Тогава като причина за смъртта е посочено "случайно удавяне"вследствие на автомобилен инцидент, но в наши дни съществуват множество съмнения. Набързо, още на 24 юни, го кремират, а медиите в Източния блок излизат със съвсем кратка информация за кончината на известния певец, филмов актьор и борец за мир, в която се споменава единствено за трагичен инцидент. Вероятно заради това още навремето веднага се появяват и слухове, че тялото му било открито на дъното, затрупано с камъни и с няколко прободни рани. 


Хората шушукат, че певецът е бил част от голямата игра между свръхсилите в Студената война и затова е станал жертва на ЩАЗИ – прословутата източногерманска тайна полиция. Успоредно с това излиза и твърде вероятната версия за самоубийство след прием на сънотворни лекарства.


От трите версии най-слаба изглежда първата –тази за нещастния случай.


Най-силният аргумент на привържениците на версията за самоубийството е прощалното писмо намерено в архива на ЩАЗИ след обединението на Германия. То съдържа 15 страници и е адресирано до близък на певеца комунистически функционер от ГДР. В него са описани подробностите около вземането на окончателното решение. Впоследствие експертизи, направени не само в Европа, а и отвъд океана, потвърждават автентичността на почерка, с който е написано.


Вероятен мотив за суицидните действия е угасващата слава на звездата, както и вече видимия разпад на комунистическата система. Докато преди се е радвал на любовта на публиката, с навлизането на все повече западна музика през 80-те години, както продажбата на албумите му, така и публиката на неговите концерти намалява драстично. Затова певецът започва да се появява единствено в забавните програми на телевизията на ГДР. Секват и участията му в киното. А почти всички биографични книги и документални филми наблягат на факта, че певецът бил болезнено славолюбив.


А може би се е погубил сам, защото не е могъл да се завърне в САЩ? Рокзвездата никога не се е отказвал от американското си гражданство и редовно е плащал издръжката на дъщеря си от първия си брак в САЩ. В тази връзка някои припомнят, че само няколко седмици преди фаталната дата той е взел участие в популярното предаване на CBS „60 минути“ от Москва. Може да се предполага, че е очаквал след появата си пред широката американска публика, обикновените хора в родината ще го приемат с отворени обятия и той ще се завърне на бял кон. Уви, подобен шанс явно никога не е имало – ефектът е обратен. Програмата е залята от гневни писма на недоволни американци, които го заклеймяват като предател.


Тезата за самоубийството на Рийд споделя и Бисер Киров.


Приживе, в телевизионното предаване «Прямой ефир» по руската телевизия от 2013 г., посветено на смъртта на Дийн Рийд, нашият певец, който е и единственият чужденец, удостоен със званието заслужил артист на Руската федерация, е категоричен, че се касае за самоубийство. При това освен на оставеното прощално писмо, Киров се позовава и на личните впечатления от колегата си: «Няма никаква мистификация – просто той беше истински мъж и като такъв е решил сам да сложи край на живота си. Какво по-естествено от това?»


Бисер Киров пази дълго време подарената му от Дийн Рийд каубойска шапка.


Година след смъртта му, дъщерята на Дийн – Рамона Хименес Гевара, която живее в Съединените щати, съди ГДР. Искът е за обезщетение в размер на 2,5 милиона долара за смъртта на баща й. Има толкова много неясноти и противоречия. Искам да знам как почина баща ми, заявява тя тогава. Но в крайна сметка от делата няма резултат.


Един от неговите приятели – чехословашкият певец и актьор Вацлав Некар също отхвърля версията за самоубийство и твърдо вярва, че Дийн е убит.


Според други американският емигрант е имал контакти с върхушката на Източна Германия, знаел е неудобни тайни, които да сподели след евентуалното си завръщане в САЩ, и това също е възможен мотив за ЩАЗИ да нареди на своите агенти да го убият.


Така или иначе, независимо от полярните мнения и различните доводи, загадката за смъртта на Дийн Рийд остава и до наши дни.


Как Червеният Елвис се превърна в идол на соцлагера


Дийн Рийд е от Денвър, Колорадо и ако е бил роден под щастлива звезда, то тя е била червена и с пет лъча. В продължение на близо 20 години Дийн Рийд е един от идолите на соцлагера. Той пълни цели стадиони в Аржентина, Чили, Съветския съюз, Чехословакия, ГДР, Югославия, а неговите записи в тези страни се издават в многомилионни копия. Пред работници и онеправдани изпълнява с жар Bella Ciao, Венсеремос и други ангажирани песни. И те боготворят „Гринго“-то.


През 1976 г. гостува с голям успех и у нас. Дори научава и изпълнява на български песента „Имала майка едно ми чедо“.Филмовата продукция „Кръвни братя“, заснета по негов сценарий, в която си партнира с Гойко Митич, също го прави много популярен у нас. Рийд е честният каубой, а Гойко Митич отново е смел и благороден индианец.


Но как се стига до тази главоломна кариера на американец, и то в музикален стил, който е меко казано недолюбван в Източния блок?


Причините, разбира се, са политически.


Още на Световната мирна конференция в Хелзинки през 1965 г. Дийн Рийд влиза в орбитата на комунистите. „Открива го“ един от съветските делегати и го кани да свири в Москва. В САЩ, въпреки че направил някои записи в Кепитъл рекърдс, кариерата му не била много убедителна. Но имал успешно турне в Южна Америка. Една от песните на Рийд „Нашата лятна романтика“ даже заема първото място в класацията на Аржентина.


Местните власти обаче не харесвали политическите му възгледи и през 1966 г. е депортиран от Аржентина за Рим. Там се снима в някои второразрядни спагети-уестърни. През 1970 г. Рийд отива в Чили да подпомага кампанията на Салвадор Алиенде. Певецът Виктор Хара и комунистическият лидер Луис Корвалан стават негови близки приятели. След преврата на Пиночет, той е арестуван и само благодарение на застъпничеството на международната общност е освободен.


През есента на 1971 г. гостува на филмов фестивал в Лайпциг и малко по-късно окончателно се установява да живее в ГДР.В по късните си години Дийн Рийд е имал милиони почитателки в Източна Европа, но първият му брак е по любов. През 1964 г. двадесет и шестгодишният певец се жени за холивудската актриса Патриша (Пати) Хобс.


Следват бурни скандали, а след като вече се били развели през 1967 г. в Италия, те продължават да живеят заедно и се ражда дъщеря им Рамона.Всъщност окончателно ги разделя политиката – съпругата не приела подкрепата на Рийд за кампанията на Салвадор Алиенде в Чили.


После заминал за ГДР и набързо се оженил за 21-годишната Вибке Дорндрек. Мнозина смятат, че на „внезапната любов от пръв поглед“ на красивия изпълнител са асистирали агентите от ЩАЗИ. През 1976 г. на Вибке и Рийд се ражда дъщеря – Наташа. Въпреки това, неочаквано бързо, още на следващата година, те се развеждат. Любопитното е, че след това Вибке прави главозамайваща кариера в бъканото с агенти външно министерство на ГДР.


Истината е, че след като е приел ролята, която му е отредил режмиа в Източен Берлин той е бил имал астрономически доходи и много добра партия за всяка соцдевойка.След години в свое интервю Вибке си спомня: Дийн беше велик романтик. Живеейки в Източна Германия, той знаеше каква е реалността, но не искаше да я види. Той беше много наивен. Мисля, че е бил използван от режима, но и той вярваше в него. А от начина, по който той живееше в ГДР, можеше много лесно да стигне до извода, че социализмът предлага най-добрите условия за живот.


През 1981 г. Рийд се жени за третата си и последна съпруга – актрисата Ренате Блуме. Непосредствено след намирането на тялото на Рийд се намесват и някакви истории за ревност и семейни свади. Но странното е, Ренате Блуме мълчи за тях. След като веднъж е изразила съмнения, впоследствие тя коренно променя оценката си за събитията. За някои обяснението е, че от тайните служби са купили мълчанието й. И наистина след смъртта на съпруга й, кариерата на Блуме, която е позната на българската публика от сериала „Младежките години на Карл Маркс“, продължава много успешно.



Отиде си Кирил Мaричкoв. Отиде си внезaпнo и ужaснo рaнo. Тoй беше истински мъж. Беше бунтaр и симвoл пo времетo нa кoмунизмa. 


Тoвa нaписa Слaви Трифoнoв в личния си прoфил във Фейсбук пo пoвoд внезaпнaтa зaгубa нa легендaтa Мaричкoв. Хиляди изкaзaхa свoите събoлезнoвaния.


„Беше вкусът нa времетo зa цялo еднo пoкoление. Живя и ни нaпуснa кaтo истински рицaр! Дo крaя! Ти си вечен, приятелю!,“ нaписa oще шoуменa нa свoятa стенa в сoциaлнaтa мрежa.Освен Трифoнoв, мнoгo други известни личнoсти, сред кoитo Лили Ивaнoвa, Ники Кънчев и други в рaзлични сфери oтдaдoхa пoчит към внезaпнaтa зaгубa нa Мaричкoв.



Тoй публикувa в личния си фейсбук пoследнoтo си интервю с пoчинaлия при инцидент нa сценaтa певец.


Песента "Вълшебен цвят" на "Щурците" е любима на поколения българи. На 21 септември ни напусна големият поет и текстописец Димитър Керелезов. Той е автор на песента "Вълшебен цвят" и кръстник на "Щурците".


"Написах песента - без текст само мелодията. Исках да е на три гласа. Обадих се на Димитър Керелезов и му казах: "Ти си много голям специалист, бива те да направиш хубав текст по мелодия. Я, вземи и чуй тази мелодия и ако ти хареса, направи текст". Той ми се обади и ми каза, че е чудесна, но сега заминава за Монголия и ще я вземе с него да си я слуша. Явно тази страна го е вдъхновила много силно", спомня си Кирил Маричков.


"Последна дума винаги има публиката. Каквото и да мисли един автор или музикант, или певец, каквото каже публиката, това става. За нея всичко се прави. Всъщност вълшебният цвят е един вълшебен свят, който променя човека. 


Може да му върне младостта, може да му върне любовта, а може и да му ги отнеме", споделя авторът на текста Димитър Керелезов.

Източник:БТВ



България скърби за своя любим „щурец“ Кирил Маричков. Към опечалените се присъедини звездното семейство на Мими Иванова и Развигор Попов.

Инцидентът се е случи в петък вечерта в село Селановци, Врачанско, където е трябвало да има празничен концерт по случай традиционния събор. Символът на родния рок почина след падане.


 Златния Орфей

„Безмълвни сме при всяка загуба! Бог да прости моят колега и приятел Кирил Маричков


Може би съм от малкото певици, които имат дует с него. Той написа музиката на песента „Гласове“, с която се явихме на „Златния Орфей“ точно преди 50 години. Споделям изпълнението в негова памет.Аз и Развигор изказваме искрени съболезнования на семейството и близките на този обичан „щурец“!“, написаха те в общия си профил.


Незабавно била повикана линейка, но по пътя към Оряхово звездата от „Щурците“, който скоро щеше да празнува 80-годишнината си, е починал.Новината за смъртта на Маричков разтърси не само музикалните среди, но и цялото българско общество. Феновете и колегите му споделят своята скръб и спомени в социалните мрежи, отдавайки почит на неговото творчество и принос към българската култура.


Кирил Маричков остави богато музикално наследство, включващо множество хитове с „Щурците“ и солови проекти, които ще продължат да вдъхновяват поколения напред. Неговата музика и харизматично присъствие на сцената ще липсват на всички почитатели на българската рок музика.


Очаква се повече подробности около трагичния инцидент да бъдат разкрити в следващите дни. Междувременно, музикалната общност и феновете се обединяват в скръбта си, спомняйки си за невероятния талант и човешките качества на Кирил Маричков./БЛИЦ/


 

Снимка: БулФото

Господ ми даде жесток урок, каеше се до края на живота си музикантът


Концерти, фенки, музика и признанието на колегите. Кирил Маричков имаше всичко, за което един изпълнител може да мечтае, но до последния му ден жестока трагедия разкъсваше душата на щуреца. Големият певец така и не си прости, че уби жена на пътя в края на миналия век.


На връщане от участие в Асеновград през 1999 г., където е пял в подкрепа на кандидата за кмет от ОДС д-р Светозар Шуманов, управляваният от Маричков фолксваген Пасат се блъска челно във форд Сиерата на 33-годишния Атанас. На място загива Христина Чинчийкова от форда. Пътните полицаи са принудени да режат ламарините на колата, за да извадят смазаното й тяло. С мозъчно сътресение, контузии и рани по главата Атанас е настанен в болница. Със счупена ръка, но без опасност за живота е 7-годишният му син.


Маричков не пропускаше предизборен концерт на СДС. Тук е на трибуната с покойния си колега Георги Минчев и д-р Петър Берон


Кирил Маричков се отървава с комоцио. Той е настанен в Първа хирургия на Висшия медицински институт под тепетата. Изписват го след две седмици. Фактите сочат, че вината за тежкия инцидент е на „шуреца”, който не спрял на знака SТОР и отнел предимството на движещия се към Пловдив форд. Вероятно Маричков не е разбрал какво става, защото следи от спирачен път от неговия фолксваген Пасат нямало.


Няколко месеца по-късно Кирил смирено изслушва присъдата си в Окръжния съд в Пловдив – 3 г. условно лишаване от свобода и 5 г. изпитателен срок. За 3 г. му се отнема и правото да управлява моторно превозно средство. Присъдата идва след споразумение между прокурора по делото и защитата на музиканта.


"Това е най-голямото нещастие в живота ми, което трябваше да преживея със семейството си. Мислех, че никога повече няма да мога да пропея на сцена и да пиша песни. Преживях всичко много тежко. Трагедията все още ми тежи на съвестта", признава откровено Маричков в едно от редките интервюта, в които споменава трагедията.


Макар вината да е само отчасти негова, изтънченият музикант се измъчва с десетилетия; "Шофирах на първокласен път. На едно място зад мантинелата обаче имаше знак "Стоп", който беше скрит зад храстите и не се виждаше. Този знак обаче не беше поставен отдясно, както е по правилник, а отляво. Никой пред мен не го спазваше и всички минаваха. Аз се оказах просто лошият късметлия", спомня си Маричков.


След това Щуреца е осъден и му е взета книжката за 5 години. "Тази моя спонтанност, това, че казвам всичко на всички в очите, е голям мой недостатък, явно. Господ ми даде жесток урок. Мислиш че си безгрешен? Не си", изповяда се музикантът.


По ирония на съдбата трагедията се случва на 10 октомври. Точно 25 години по-късно инцидент погуби самия Маричков.

Източник:lupa.bg




Както за съжаление вече е известно, България загуби големият Кирил Маричков. Инцидентът се е случил тази вечер във врачанското село Салановци, където е трябвало да има празничен концерт.Кметът на община Оряхово заяви, че Маричков е паднал на сцената и е починал по-късно в линейката на път за болницата.


Последните думи на Маричков!

„На 80 години станах фаталист. Май дръпнах много силно дявола за опашката.


Дони беше написал – случи се инцидент и се наложи турнето, което правихме в Щатите, аз да замина за България обратно“, разказва преди време Маричков в интервю за bTV.


Кой бе Кирил Маричков?

Маричков беше не само талантлив певец, но и виртуозен басист и композитор. Той остави неизличима следа в българската рок музика като основател и фронтмен на легендарната група „Щурците“. С неговата кончина България губи един от своите най-ярки музикални таланти и културни икони.


Новината за смъртта на Маричков разтърси не само музикалните среди, но и цялото българско общество. Феновете и колегите му споделят своята скръб и спомени в социалните мрежи, отдавайки почит на неговото творчество и принос към българската култура.Кирил Маричков остави богато музикално наследство, включващо множество хитове с „Щурците“ и солови проекти, които ще продължат да вдъхновяват поколения напред. Неговата музика и харизматично присъствие на сцената ще липсват на всички почитатели на българската рок музика.Очаква се повече подробности около трагичния инцидент да бъдат разкрити в следващите дни. Междувременно, музикалната общност и феновете се обединяват в скръбта си, спомняйки си за невероятния талант и човешките качества на Кирил Маричков./БЛИЦ/



Живя и ни напусна като истински рицар! До края! Ти си вечен, приятелю, пише шоуменът в свой пост.Слави Трифонов и Орлин Горанов плачат за него.Един абсолютен диамант, който ни кара да настръхваме всеки път, когато чуем неговия глас, неговата музика, написа Орлин Горанов 


Минути след новината за трагичната кончина на Кирил Маричков заваляха и първите съболезнования. "Той беше истински мъж", пише шоуменът Слави Трифонов в свой пост.


"Днес си отиде Кирил Маричков. Отиде си внезапно и ужасно рано. Той беше истински мъж. Беше бунтар и символ по времето на комунизма. Беше вкусът на времето за цяло едно поколение. Живя и ни напусна като истински рицар! До края! Ти си вечен, приятелю!"


"Българският рок осиротя.  Един от бащите му си отиде", пише в своя публикация Венци Мицоф. "Отиде си така, както трябва да си отиде всеки рок герой - на сцената! На сцената сме родени и на сцената ще умрем! Сцената е нашата майка, тя е нашата жена, тя е нашата благословия и проклятие! Светъл път на Кирил Маричков! Каквото и да говорите, той бе и ще бъде завинаги доайенът на българската рок сцена!!! 


На небето ще се съберат с Петър Гюзелев и с Георги Минчев и ще засвирят отново рамо до рамо - оня състав на Щурците, който като дете слушах на стария си грамофон...""С неописуема болка разбрах, че ни е напуснал Кирил Маричков. Един абсолютен диамант, който ни кара да настръхваме всеки път, когато чуем неговия глас, неговата музика.  Авторитет, личност и абсолютна икона за всички възможни времена. Ех, друже.... Ще ни липсваш. Нека ти е леко там, сред памуковите облаци.  Искрени съболезнования към неговите близки. Мъчно ми е, когато героите ни изоставят! Дълбок поклон", написа музикантът Орилн Горанов.


"Цял ден не можеш да вдигнеш глава от работа, а като го сториш - да разбереш, че е починал при инцидент Кирил Маричков, е повече от тъжно... Бог да го прости! Епоха в българския рок. И символ на едно време, в което да си различен от уравнивиловката, беше дори наказуемо. Неговата музика беше различна. Да почетем паметта му с легендарната негова песен "Клетва"!, написа Борислав Цеков.

Източник:флагман


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив