Истинската история на песента "Миллион Алых Роз"

„Историята на известната песен на Алла Пугачова „Миллион альιх роз” е истинска.Една тъжна, но истинска музикална изповед за една голяма несподелена любов.

Историята разказва, че текстът на песента, написан от прочутия поет Андрей Вознесенски, е базиран на истинска любовна история. Това е любовта на грузинския художник Нико Пиросмани към френската танцьорка Маргарита дьо Севр. Гениалният художник-наивист не успява да се прочуе приживе и умира в бедност, без да подозира, че един ден картините му ще струват милиони, но подобна е съдбата на не един или двама велики творци.

Пиросмани е роден е в бедно, многодетно семейство в грузинско селце през 1862г. В последствие се самообразова в четене и писане на грузински и руски език. Учи живопис от странстващите художници.

Трудно се задържа на едно място. Не му се отдава да работи дълго една и съща работа. Опитва се да се издържа от картините си, но всъщност целият му живот преминава в нищета. Като бедно чираче, Нико общува почти само с животните, за които се грижи. Това дава отпечатък в творчеството му и той често рисува платна с животни.

1909 година се оказва съдбоносна за 47 годишния Пиросмани. Тогава той среща гостуващата в родния му град френска актриса Маргарита дьо Севр. Влюбва се в нея от пръв поглед. Обожава я, обича я с цялото си сърце.

Маргарита е кокетка и за нея бедният художник е просто още един досаден обожател.

За Нико обаче тя е муза не само в изкуството, а и в живота. Той я причаква пред хотела, в театъра, в ресторантите. Мисли само и единствено за нея. Рисува нейни портрети.

Историята на бедния артист, който дава всичко, което има, за да зарадва любимата си, става известна благодарение на писателя Шалва Дадиани. В книгата му четем: „Нико не познаваше любовта, преди да срещне Маргарита. Всяка вечер стоеше вцепенен в заведението й и слушаше как изпълнява шансони”.

Маргарита нехае за художника и Пиросмани решава, че може да спечели сърцето на дамата, като й подари от любимите й алени рози.

Обожателите на Маргарита й изпращали огромни букети с рози, но Нико искал да се открои сред тях и да докаже, че неговата любов е много по-силна, истинска и чиста. Затова решава да зарадва любимата си с милиони рози. Нико продава цялото си имущество и картините си и с парите купува алени рози за най-прелестната жена на света. Една слънчева сутрин той засипва цялата улица пред хотела на Маргарита с рози. Ароматният килим достига близо метър и актрисата потъва почти до кръста в милионите алени цветчета. Полудял от нетърпение, Нико очаква нейната реакция.

Уви, актрисата е напълно безразлична! Тя не прави нищо особено и разсеяно го целува така, както целува домашните си кучета. След това си отива.

Паустовски пише: 

„Маргарита живеела като в сън. Сърцето ѝ било затворено за всички. Красотата ѝ била необходима на хората. Но очевидно тя била съвсем ненужна на самата себе си, макар да се грижела за външността си и се обличала добре. Шумоляща с коприните си и ухаеща на ориенталски парфюм, тя изглеждала като въплъщение на зрялата женственост. Но имало в нейната красота нещо грозно и май тя го усещала“.

Това е краят за художника. Той никога повече не я вижда. Тя си заминава за Париж, а той остава, разорен и нещастен, в Грузия. Няколко години по-късно умира от глад, тъй като след разпродажбата на цялото си имущество остава буквално без пукната пара. Последните моменти от живота му са пропити с мизерия и самота. Нико започва да пие все повече и повече от отчаяние, и когато издъхва на 5 май 1918 г., той няма нищо освен парцаливите дрехи на гърба си и спомена за една фатална жена, която разбива живота му.

Много години по-късно Маргарита се оправдава с младостта си: „Аз бях едва на 17 г., кой на тази възраст има точна преценка за хората?“, споделя тя пред изкуствоведи.

В залеза на живота си Маргарита често съзерцава портрета си от Пиросмани, когато колекция от негови творби гостува в Лувъра. Но в разцвета на неговата любов упорито го отбягва. Той не е нито богат, нито известен.

След смъртта на Пиросмани оцеляват само 300 от близо 2000 платна, които художникът рисува приживе, но затова пък съдбата му вдъхновява много творци, сред които Булат Окуджава и Андрей Вознесенски, които пишат стихове за него.

Песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз“ е създадена по текст на Вознесенски и по музика на Раймонд Паулс и се превръща в тъжна, но красива музикална изповед на несподелената любов.”

Научете повече

Над 50 години по-късно смъртта на Юрий Гагарин все още е обвита в мистерия

Снимка: Wikimedia.org

Вече никой не говори за отвличане от извънземни, нито за пиянски инцидент, но не е и техническа неизправност на самолета.

Подробностите за смъртта на Юрий Гагарин - първият човек в Космоса, загинал в самолетна катастрофа преди 56 години, остават и днес забулени в мистерия. 

На 27 март 1968 г. в 10:18 ч. Гагарин се подготвя за тренировъчен полет със своя учебен изтребител МиГ-15 на летище „Чкаловски“ край Москва, спомня си бившият му колега космонавт Владимир Аксьонов. „Юри и аз се консултирахме с едни и същи лекари и слушахме едни и същи прогнози за времето, моето излитане беше предвидено час след неговото“, разказва той преди 5 години пред АФП.

Но полетът на Аксьонов е отменен. В 10:30 ч. сутринта, когато Аксьонов се връща в базата, Гагарин и вторият му пилот Владимир Серьогин (негов инструктор) вече не отговарят на радиоповикванията.

В 14:50 ч. екипажът на хеликоптера, издирващ самолета, съобщава, че са намерили части от останките на 65 километра от летището. Тялото на Гагарин е открито на следващия ден. Той умира на 34 години.

„Гагарин е мъртъв!“

Сергей Кравчински си спомня, че е научил за смъртта на Гагарин в базата. Той е бил млад космически инженер и току-що завършвал тренировката си за физическа подготовка. „Чухме писък в коридора: „Момчета, Гагарин е мъртъв!“ „Беше шок, всички жени плачеха“, спомня си той. За първи път в съветската история е обявен ден на национален траур за човек, който не е бил държавен глава.

Инженерите са знаели, че Гагарин тренира отдавна на МиГ и че вече е имал проблеми при кацане, които е преодолял успешно. Когато чули заключенията на разследващата комисия, изпаднали в недоумение. Според официалната версия екипажът на самолета е трябвало да направи внезапна маневра заради „промяна на обстановката във въздуха“ и това е довело до катастрофата.

„Докладът на официалната комисия, който беше 29 тома, никога не беше публикуван“, каза Александър Глушко, историк, изучаващ съветската космическа индустрия, пред AFP. Това кара колеги и експерти да започнат свои собствени изследвания, добавя той.

Слуховете

По онова време из Съветския съюз се разпространяват дивни слухове около смъртта на Гагарин: че той е бил убит от Кремъл, че е бил пиян в пилотската кабина или като причината за смъртта се търси в махмурлийския (абстинентен)синдром. Или пък че е бил отвлечен от извънземни. Това само малка част от конспиративните догадки.

През 2011 г., когато се отбелязва 50-ата годишнина от историческия полет на Гагарин в Космоса, Кремъл публикува нова информация за смъртта му. Според наскоро разсекретени документи една от вероятните причини за катастрофата е била рязка маневра, направена за избягване на метеорологичен балон, след което Гагарин и Серьогин са загубили контрол над самолета.

„Тази формулировка нищо не означава. Нито един от документите от 29-те тома на разследването не е публикуван изцяло“, каза историкът Глушко. Той смята, че тайната около смъртта на Гагарин е била запазена, за да се скрият недостатъците в организацията и функционирането на съветския космически сектор - символ на мощта на СССР. „При липса на истина слуховете се умножават и продължават да циркулират и до днес“ - добавя той.

Версията на Алексей Леонов

„Родителите ми винаги са ме уверявали, че Гагарин е умрял, защото е бил пиян“, казва Александър Володко, полицай от сибирския град Новокузнецк, анкетиран при негово посещение в Музея на космонавтиката в Москва. Володко казва пред АФП, че би искал истината най-накрая да бъде разкрита.

Володко споделя, че вярва във версията за смъртта на Гагарин, изказана от Алексей Леонов (първият астронавт, излязъл в открития Космос) след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Според Леонов, който е бил член на комисията за разследване през 1968 г., самолет Сухой (Су-15)се е приближил до планирания маршрут на Гагарин, минавайки на по-малко от 20 метра от неговия. Това би накарало самолета на Гагарин да се завърти и да се разбие. Пред РИА Новости преди 5 години Леонов повтаря тази версия: „Видях разсекретен документ от разследването, който потвърждава (това)“.

Леонов смята, че комисията е прикрила истината, за да защити пилота на самолета Сухой, чието име самият Леонов отказва да разкрие, но го описва като „доста известен“ и в момента „стар и болен“. „Това вече не е тайна: става дума за небрежност и нарушение на правилата за въздухоплаване“, категоричен е Леонов. Но докато официалните документи на разследването не бъдат публикувани, казва историкът Глушко, „това твърдение е само хипотеза".

Източник:phys.org

Научете повече

Тайната на изчезналия влак:През лятото на 1952 година се случва нещо което се превръща в кошмар за стотици деца и техните семейства

Влак, пълен с пионери, потеглил към станция Канелярви, където трябвало да пристигне в летен лагер. Но съдбата имала други планове за тях...

Според свидетелствата на началник-гарата и диспечера, влакът профучал покрай перона в 13:30 часа местно време. По някаква необяснима причина не спрял, което веднага било докладвано. На следващата спирка, където вече чакали машиниста за обяснения, влакът така и не пристигнал.

Имайки предвид, че по този участък имало само един коловоз, влакът не можел да завие никъде. Минали близо 4 часа, преди да започне специална проверка. Ситуацията била изключително сериозна - вагоните превозвали голям брой деца. Към разследването се присъединили служители на КГБ и МВР. Информацията за изчезналия влак с деца бързо стигнала до Берия, а след това и до Сталин. Йосиф Висарионович заявил, че в рамките на три дни трябва да намерят всички участници в инцидента живи, а виновните да бъдат наказани.

Влакът буквално се изпарил от релсите.

Стотици милиционери, служители на КГБ и доброволци били привлечени за оглед на железопътната линия и издирване на влака. Целият участък, където можел да се намира съставът, бил претърсен от опитни служители на държавна сигурност и милицията. Не успели да открият никакви следи. След два дни, в ранно мъгливо утро, неочаквано за всички, влакът се появил на релсите. Разпознали го по включените прожектори и фарове.

Издирвачите и следователите не можели да повярват на очите си. Само няколко часа по-рано го нямало там. А като се има предвид, че този участък от железопътната линия бил обграден от около 400 души, привлечени за издирването, влакът по никакъв начин не можел да мине оттам. В доклада така и било посочено: появил се от нищото. За щастие, всички деца били на място и в добро здраве.

За обяснения били задържани всички пътници и служители на Министерството на съобщенията (Съветските железници), които се намирали във влака. И възрастните, и децата в един глас твърдели, че влакът бил обгърнат от плътна сребристо-бяла мъгла. Тя се отличавала от обикновената с постоянно движещите се големи кълба. Било невъзможно да се види каквото и да било, толкова гъста била мъглата. Когато мътната пелена се разсеяла, се оказало, че влакът вече е пристигнал на перона. Но не в Канелярви, а в Санкт Петербург!

Кондукторката веднага заподозряла нещо нередно и отишла при машиниста. Той, без да разбира нищо, й посъветвал да говори с началника на гарата. Оказало се, че влакът не само се е преместил в пространството, но и във времето! Околната среда плашещо се различавала от това, с което съветските граждани били свикнали. Влакът се оказал в 1992 година на Финландската гара.

Децата изпаднали в истерия. Управляващата влака, в полусъзнание, преразказала получената информация на машиниста. Той крещял силно и я обиждал, но накрая се успокоил и без да чака нечие решение, тръгнал обратно през депото. Опитали се да го спрат, твърдейки, че по този път се движи друг влак, но мъжът твърдо решил да се върне в своето време.

Удивително, но той успял. Само че завръщането не донесло радост. Машинистът на влака Сечкин бил осъден на доживотен затвор. Началничката на влака получила 15 години лишаване от свобода. Възпитателят и служителят от детския лагер, които били във влака по време на събитията, получили по 10 години затвор. Дежурният на гара Канелярви също бил осъден на 10 години.

Пристигането на стария влак на Финландската гара било документирано.

Как машинистът на влака успял да се върне обратно в 1952 година? Той влязъл в същия облак мъгла и спрял влака в него, пренебрегвайки всички правила за безопасност. Само благодарение на стечение на някакви фантастични обстоятелства, мъжът успял. А най-удивителното в тази история е, че в архивите на Финландската гара наистина има запис за пристигането на неотчетен влак на 7 юни 1992 година. Той е описан като раритетен съветски парен локомотив ИС20 с дървени вагони. Бил украсен с портрети на Ленин и Сталин и множество червени знаменца.

Пристигайки на гарата, от него слезли около 200 деца, облечени в пионерски униформи, а заедно с тях - подозрително държащи се възрастни. Изглеждало сякаш се страхували от нещо. След това всички се качили обратно във вагоните и парният локомотив, пренебрегвайки всички норми и правила, се втурнал напред. Опитвайки се да предотврати катастрофа на железопътната линия, диспечерът на гарата Ксения Мишкина уведомила служителите на милицията за всичко. Но въпреки поредицата от странни събития, авария не се случила. А влакът ИС20 буквално се изпарил.

Историята познава няколко подобни случая, когато хора, попаднали в гъста мъгла, се премествали както в пространството, така и във времето. Този феномен е изключително рядък и поради ефекта на изненадата все още е слабо изучен. Съществуват няколко хипотези по този въпрос, но всички те се считат за псевдонаучни сред академичните физици. Изглежда, че такива пътувания са възможни, но днес човечеството все още е далеч от разбирането на тези явления.

Дали това е било просто странно съвпадение или нещо по-зловещо? Може би съветските власти са знаели повече, отколкото са признавали? И най-важното - колко още подобни случаи са останали неразкрити, погребани в тайните архиви на КГБ? Истината, както изглежда, остава скрита в мъглата на времето, чакайки някой да я разкрие...

Източник:Издателство "Распер"

Научете повече

Помните ли Никифор и Василена от „Женени от пръв поглед“. Ето как се стече животът им 5 години по-късно

Спомняте ли си Никифор и Василена от втория сезон на „Женени от пръв поглед“, излъчван по Нова тв през 2019 г. Те бяха най-скандалната и най-обсъжданата двойна на сезона.

Още преди да свършат снимките на предаването стана ясно, че двамата чакат съдебното си решение за развод. 42-годишният тогава мъж, който се опита да намери любовта в предаването „Женени от пръв поглед“, нямаше търпение да получи бракоразводното си свидетелство, тъй като изобщо не бише консумирал брака си с Василена. 

Тя пък категорично отказа да го запознае с дъщеря си, тъй като не планираше да свързва живота си с него. Капризната блондинка с куп подобрения по себе си не хареса Никифор още при първата им среща в ритуалната зала. Претенциозната булка бе разочарована от вида и социалния статус на избранника й, а при виковете „горчиво“ му позволи да я целуне само по бузата.

Емоциите между двамата взеха превес още в самото начало и това успя да вдигне рейтинга на предаването. А и по договор никой от участниците нямал право да се откаже от сключването на брак, защото иначе дължал тлъсти неустойки на продукцията. Никифор изобщо не отговарял на високите изисквания на Василена. А отношението на самотната майка към него отприщи вълна от гневни коментари в интернет.

Василена си търсеше заможен и добре поддържан мъж с престижна професия, а й избраха стар ерген, който не отговаряше на нито едно от изискванията й. Родителите й, които я подсигурили с апартамент, я заплашваха, че ще си вземат жилището, ако остане с Никифор.

5 години по-късно несъвместимата двойка е поела самостоятелно по пътя си в живота.

Никифор е вече улегнал 47 годишен ерген, който от миналата година е новодомец. Той дели новото си жилище със своето любимо куче и поне на този етап не мисли за брак и семейство. Любимата му жена продължава да бъде неговата любяща майка.

Василена също все още не е успяла да срещне мъжа на живота си, явно заради непосилните критерии, които си е поставила. В момента тя продължава да бръмчи из софийските улици с любимата си кола и да се занимава със собствения си бизнес.

След предаването и двамата имаха краткотрайни връзки, които обаче не доведоха до нищо сериозно.

Научете повече

Отвориха безплатен магазин у нас, взимаш без да плащаш

Едва ли ви се вярва, но у нас съществува безплатен магазин.

В него може да влезе всеки и да си вземе това, което си хареса, без да плати нито лев. Може да направи обаче и добро на непознат, като остави дрехи, които не му трябват. Всичко това е факт във врачанското село Мраморен, твърди Нова телевизия.

Галя Йорданова е един от първите посетители на безплатния магазин. Взела си няколко блузи и панталон. Това ѝ доставило радост, защото обича да се облича хубаво, но е пенсионер по болест и живее бедно.Цветана Ангелова пък е от тези, които няма да вземат, а ще оставят нещо на рафтовете, за да помогне.

На доброволни начала хората от селото ремонтирали помещението, поставили рафтовете и подредили дрехи, чанти и обувки за мъже и жени. Поставили и подходящ надпис – „Ако имате нужда от нещо, си вземете. Ако имате нещо в повече – оставете.

Научете повече

Таен съветски проект тества атомен автомобил Волга през 60-те

През 1965 г. съветски учени пускат за тестване първият автомобил Волга атом с атомен двигател с капацитет 320 конски сили (много за онова време). Моторът тежал 500 килограма, така че отпред е имало не 2 колела, а 4 такива.

Тази кола можела да се движи без да презарежда много дълго време. Тестовете показали, че Волга атом минава над 60 000 километра без да презареди въобще.Чак след това заряда трябвало да се смени с нов. 

Но съветските учени коригираха този проблем, създадоха двигател с газообразно гориво под формата на уранов хексафлуорид вместо твърд уран, а новата версия на колата измина 90 000 километра без да презарежда. За презареждане с гориво вече било достатъчно да се изпомпи нов запас от уранов хексафлуорид в цилиндрите и колата продължи да се движи безпроблемно.

След няколко години проекта е замразен и забравен, машините са били демонтирани и изследванията в тази област прекратени изцяло 

Научете повече

Как се ставаше футболен съдия по времето на СОЦА в НРБ

През 1950 г. като студент във Великотърновския учителски институт участвах и завърших курс за футболни съдии, организиран и провеждан от физкултурното дружество в града. 

В продължение на няколко месеца специалисти по великата игра ни изнасяха лекции, като наблягаха на футболните правила и прилагането им. След завършването на курса се проведе изпит. Комисията, пред която се явихме, се състоеше от трима души. На масата в изпитната стая бяха наредени билетчета с въпроси от сферата на футбола. Ето какви се паднаха на моя:

Ако след удар топката се спука и влезе във вратата, има ли гол?

Кога се отсъжда засада?

Кога се отсъжда авантаж?

Дадох следните отговори:

Ако при удар топката се спука и влезе във вратата, не се дава гол, защото топката е в ненормален вид.

Когато играч от единия отбор отправи удар към свой съиграч, който в момента на удара е зад противниковите играчи след централната част на стадиона, се отсъжда засада.

Ако даден играч е фаулиран и топката попадне и се овладее от негов съотборник, фаул може да не се даде. Получилият топката продължава да играе.

След това ми бяха зададени и няколко допълнителни въпроса плюс един шеговит. Член на комисията извади една табла, на която бе разчертано футболно игрище. В едната му половина бяха наредени 11 бели бобови зърна, а в другата 11 тъмни. В средата на игрището бе поставено едно малко дървено човече в черен цвят, изпълняващо ролята на съдия. Изпитващият зададе въпрос:

- Може ли да започне срещата?

- Може - отговорих аз.

- Не може, защото съдията няма свирка - възрази той.

- Ще му дам моята свирка - отговорих аз.

Така изпитът приключи. На другия ден отново ни събраха и ни раздадоха съдийските карти. Благодариха ни за участието и старанието и ни пожелаха успехи в съдийската работа. През учителстването ми ръководих доста срещи между училищни отбори и между класовете в двете тревненски училища, както и между отрядите в пионерските лагери.

 

Пенчо Пенчев, Трявна

Научете повече