Ватман разстрелва колежка от любов,намират тялото в шахта до НДК

Силна ревност и завист разяждали ватмана Явор Христов заради приятелски отношения между колегите му Анита Методиева и Лазар Колибаров.

За да предотврати зараждащата се любов, Явор решил, че трябва да "разчисти" пътя си към сърцето на Анита. Той обмислял всяка стъпка от пъкления план в продължение на година. В края на април 2000 г. Явор отишъл на битака в столичния кв. "Малашевци" и си купил пистолет "Уебли и Скот", калибър 7,65 мм, модел 1906 г. със заглушител,без фабричен номер и 20 патрона.

Следващите дни посветил на изпитание на оръжието. В тунела под НДК прострелял бутилка от шампанско, като внимателно събрал гилзите. В "Западен парк" пък стрелял в стиропор, а два дни преди убийството на Лазар пробвал оръжието и в района на театър "София".

 

Първата жертва Явор трябвало да ликвидира на последната спирка в кв. "Дървеница", на обръщалото. На 13 май 2000 г., малко преди полунощ, килърът застанал на трамвайната спирка "РУМ" на бул. "Черни връх" и започнал да следи кога ще се появи трамвай № 9, управляван от Колибаров. Когато видял мотрисата, пресякъл булеварда, качил се от първата врата и нахлул във ватманската кабина. Завързал разговор с жертвата. 

Казал на Колибаров, че се прибира от гости и ще му е удобно да се придвижи до депото с трамвая. Когато стигнали на последната спирка "Хладилника", Явор изчакал всички пътници да слязат. Извадил пистолета от найлонов плик и го насочил към жертвата. Стрелял отляво на Колибаров, докато ватманът попълвал пътния си лист. После го гръмнал и в тила на разстояние 5 см от главата. Лазар се свлякъл на таблото. Преди да слезе от трамвая, Явор стрелял още два пъти контролно в гърба на ватмана. Съвсем като професионалист, хладнокръвно. После взел такси и се прибрал вкъщи.

 

След убийството на Лазар, Явор зачестил ухажването на Анита. Тя обаче не го забелязвала и това го влудявало. Започнал да изготвя писмен план как да ликвидира и нея. Няколко дни преди убийството избрал мястото. Подготвил старателно и местността, където да скрие трупа. С щанга разпечатал капак на канализационна шахта в подлеза на НДК.

 

В ранната утрин на 20 август 2000 г. се качил в безлюдния все още трамвай, каран от Анита. Влязъл в кабинката. Без да каже и дума, Явор стрелял в тила на клетницата,която се килнала напред. Издърпал трупа на жената и подкарал трамвая.

 

В тунела на НДК, близо до вече отворената шахта, спрял, свалил тялото и го пуснал в шахтата. После продължил с трамвая и на бул. "Джеймс Баучер", малко след сградата на Енергопроект, слязъл от мотрисата, като оставил всичките врати отворени. Прибрал се вкъщи. Вечерта отново се върнал на местопрестъплението. Съблякъл дрехите на Анита, напъхал тялото в сини найлонови чували и го поставил обратно в ямата.

 

Дрехите скрил във вентилационен отдушник. Оръжието пък оставил в мазето на родителите си в кв. "Разсадника".

 

Възмездието срещу престъпника не закъснява – сравнително скоро той е заловен от полицията и застава пред магистратите. Софийският градски съд постановява на 26-годишния Явор Христов доживотен затвор без право на замяна с първоначален строг режим. Заради незаконно притежавано оръжие двойният убиец получава още 3 години затвор.

 

Той трябва да плати и кръвнина в размер на 90 000 лв. на близките на убитите...Плакал най-много за убития Лазар.След като научават за жестокото смърт на Анита, колеги на Явор коментират за убиеца: "С него никой не разговаряше, защото беше много затворен, а беше и "обратен". Нямаше нищо мъжко у него".

 

Като дошъл на работа в депото преди 3 г., веднага му лепнали прякора Яворетка. Колегите му си спомнят още, че Явор присъствал на погребението на Лазар Колибаров и плакал най-много от всички.

 

Съдебно-психиатричната експертиза по делото доказа, че Христов е с нормален интелект и не страда от психическо заболяване. Към момента на извършване на убийствата той разбирал какво прави и е можел да ръководи постъпките си./Телеграф/ 

*в статията е ползвана илюстративна снимка

Научете повече

Генералът участвал и преживял четири войни и загинал от атентат

Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-ти пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.

 

През 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 година е произведен в чин поручик. Следващата година е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия. На 31 август 1896 година е назначен за младши адютант в 4-и артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. По-късно, през 1900 година капитан Нерезов е инспектор във Военното училище, през 1903 година е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд.

 

От 1905 година майор Стефан Нерезов командва дружина, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 година е произведен в чин подполковник. На 1 юни 1909 година поема командването на 8-ми пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 година. През същата 1909 година е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 година е произведен в чин полковник.

 

През Балканската война (1912-1913), полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел е и помощник-началник на щаба на действащата армия.

През Междусъюзническата война (1913) замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.

 

На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.

В началото на Първата световна война (1915-1918), генерал Нерезов е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3-та армия, която се сражава на Добруджанския фронт. 

На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 1917-1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.

След края на войната е началник на 1-ва военно инспекционна област, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата и преминава в запаса.

Генералът от пехота Стефан Нерезов загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 година.

Научете повече

Комбинат "Кремиковци" е открит на 5 ноември 1963 г. като едно от новите завоевания на социализма

Неговата история започва през далечната 1954 г., когато български геолози откриват край тогавашното село Кремиковци, находище на желязна руда – сидерит, барит и олово. След Априлския пленум на следващата години започва да се коментира строителството на металургичен комбинат. 

По искане на Тодор Живков, Хрушчов изпраща съветски специалисти. Те, обаче излизат със становище, че става въпрос за комплексна руда, за която нямат технология. Предлагат, ако се строи завод да е само за валцуване на стомана, като СССР ще доставя стоманени блокове. Българската страна не се съгласява.

 

Тодор Живков лично настоява пред Хрушчов за построяването на завода и в следствие на това, СССР изготвят проект. Българското политбюро го одобрява. По време на обсъжданията, някои български специалисти и част от съветските се аргументират, че продавайки добития в завода барит и олово, ще се покрият всички производствени разходи и добиването на желязо ще бъде безплатно.

 

„Впоследствие се оказа, че баритът не е търсен продукт на световния пазар, а оловото не може да се отдели, и финансовите резултати не се потвърдиха. Фактически, металургичния комбинат започна да работи като нерентабилен“, коментира Огнян Димитров, зам.-председател на Плановия комитет през 50-те години, отговарящ за капиталното строителство.

 

Високата цена на взетото политическо решение се обуславя от провежданата от Живков политика на „скок в икономическото развитие“. Изготвеният план е заменен с ускорен, с който не е съобразена икономическата рентабилност от изпълнението му.

 

Още преди завода да е напълно завършен, се оказва, че мощностите му не могат да бъдат напълно натоварени, поради липсата на суровина, а някои от отделните производства, като това на чугун например, нямат пазар в СИВ. Тодор Живков не взема под внимание предупрежденията на специалистите.

Научете повече

Неразгаданият и до днес феномен Слава Севрюкова с предсказание за България до 2037

Неразгаданият и до днес феномен Слава Севрюкова, за която самата Ванга казва, че е била в пъти по-могъща от нея, си отива преди точно 30 години, през 1991 г.

В последната година от своя живот тя споделя предсказанията си за България, обхващащи периода от настъпващата скоро 2022 до 2037 г., пише pirinsko.com.

Слава не обяснява защо избира именно този промеждутък от време, в който да погледне в бъдещето. За разлика от други ясновидци тя не свързва събитията с прекалено конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето.

Близките до нея хора успяват да запишат буквално едно към едно нейните пророчества, които се разпространяват и 30 години след кончината ѝ.

„В Библията е казано: „Последните ще бъдат първи“.

Помнете – от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест.

Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъдещето“, нарежда Севрюкова. „Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.

Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един-единствен избор – Духовността.

Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим све­та. А и в миналото сме го правили…“, казва великата пророчица.

„Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада при бедствията. Страната ще преодолее кризата и ще укрепне.

От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура.

Това е кармично предопределено! България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе.

Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи“, споделя още в последните си мигове ясновидката, родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България.

Дарбата ѝ е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала с билки и врачувала.

От дете славата на Слава се носи и извън пределите на България, но ясновидските ѝ занимания ѝ носят опасности до края на житейския ѝ път. Преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и от властта. Ясновидката умира на89-годишна възраст в скромния си апартамент в София.

Научете повече

Помните ли блъснатата от Максим Стависки Мануела Горсова-Ето какво се случва с нея днес

54 000 лева са необходими за изграждането на рампа за Мануела Горсова, за да може младата жена да излиза с инвалидната количка извън жилището си. Това съобщи за „Телеграф“ актьорът Владислав Карамфилов – Влади Въргала.

На 5 август тази година се навършиха 17 години от фаталната катастрофа, при която Мануела пострада тежко и оттогава продължава да е в будна кома.

„Баща й претърпя две операции, предстои му трета на кръста. Пренася я всеки ден на ръце. Инвалидната количка е много тежка. Представете си, това са години наред, в които Краси (Красимир Горсов – б.а) всеки ден слиза и качва тази количка, за да може детето му да излиза на хубавото време навън, на слънце, което е необходимо за нея“, обясни Въргала.Получихме пълно съдействие от кмета на район „Триадица“ Димитър Божилов. 

Той прие присърце инициативата да се изгради рампа и уреди всички необходими документи за това нещо. Рампата струва 54 000 лева и ударихме на камък с парите. Оказа се, че нито една от тези организации, социални институции, фирми, които иначе правят кампании и се бият в гърдите, че помагат на хората в нужда, нямат средства“, разясни ситуацията актьорът. „Отиваме и казват, ми то беше кампания, програмата приключи. Това как може да е кампанийно? Все едно отиваш в хлебарницата и искаш хляб, а те имат, но ти казват, не можем да ти дадем“, допълни той. „Правеха кампания от тази Комисия за защита от дискриминация, как на всяка обществена сграда, на всеки жилищен блок да има рампа, достъпна за хора в неравностойно положение, а сега изведнъж за Мануела няма пари“, недоумява той.

На фаталния 5 август 2007 г. Мануела е едва 18-годишна. През ноември тази година младата жена ще навърши 34 години. Всяка година баща й Красимир Горсов си пожелава за рождения й ден единствено тя да проходи. „Това ще бъде най-големият подарък“, коментира Горсов за „Телеграф“. Фаталният инцидент е предизвикан от шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки. Това става на завой в близост до Приморско.

Стависки е зад волана на мощен и тежък джип „Хамър“, а Горсова пътува в малка „Хонда“ с приятеля си 23-годишнияа боксьор Петър Петров, който загива на място при сблъсъка. Стависки се оказва, че е употребил алкохол. По думите му – две глътки домашна ракия, минути преди да се качи и потегли с хамъра. Фаталният завой на пътя край река Ропотамо и до днес е популярен с прозвището Завоя Стависки. Поставени са допълнителни мантинели, а ограничението на скоростта е снижено до 20 км/ч. Но уви.

След сблъсъка младото момиче оживява по чудо, но остава в будна кома и до днес. Мануела е с травма на гръбначния стълб, която не й позволява да се храни самостоятелно и да се движи. Претърпява множество операции, включително и скъпо лечение в клиника в Израел. Рехабилитацията й продължава и в момента в България.

Въпреки тежкия инцидент с жертва и трайно пострадал с увреждания фигуристът Стависки се отървава напълно невредим. През януари 2008 г. в Бургаския окръжен съд започва дело за катастрофата. Стависки е обвинен в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда. Според Наказателния кодекс го грозят от три до десет години затвор. Стависки обаче се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура, което му гарантира присъда под минимума.

Постановена е 2,5-годишна условна присъда с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на убитото момче и 80 000 лв. за родителите на Мануела Горсова. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.

На 7 май апелативните съдии в Бургас потвърждават условната присъда на Стависки. Паричното обезщетение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела е увеличено на 2 млн. лева.

През октомври Върховният касационен съд връща делото на Бургаския апелативен съд с тежки констатации за слаб анализ на фактите и липса за ясна мотивация за решенията на магистратите. На 5 януари 2009 г. апелативните съдии в Бургас излизат с ново решение, което изменя присъдата на Стависки от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за семействата на убития и пострадалата.

По-късно през май присъдата на Бургаския съд е обжалвана пред Върховния касационен съд, който окончателно заменя ефективната присъда на Стависки с условна присъда от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок. След края на съдебния процес фигуристът предпочита да се покрие и избягва среща с медиите. Той изплаща цялото присъдено обезщетение. Първата публична изява на Стависки след процеса е чак през 2016 г. в гостуващ руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ в София, когато заедно с партньорката си Албена Денкова са бурно аплодирани от над 10 000 души публика. Въпреки това извън ледената пързалка Стависки предпочита да не дава изявления пред журналисти. По време на пандемията през 2020 г. Стависки и Денкова се изнесоха трайно в Русия и към настоящия момент продължават да живеят в Москва, където са отворили школа за млади надежди във фигурното пързаляне.

Хитър ход на адвокатите спаси Максим Стависки от затвор. През цялото време на делото така и категорично не бе доказано кога точно е пил ракия. Въпреки че вината му е очевидна и фактите показват, че е бил с 1,1 промила алкохол в кръвта след катастрофата. Адвокатите му обаче през цялото време на делото поддържаха тезата, че Максим е пил алкохол от притеснение след инцидента, „няколко глътки за успокоение“. Точно резултатът от тези „няколко глътки“ бил отчетен от дрегера на дошлите на място пътни полицаи. Фигуристът беше лице на нашумялата в онзи момент кампания за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. Освен че не се доказа кога точно е употребил ракия, Стависки призна напълно вината си, с което Върховният касационен съд му определи наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок.

Научете повече

Тези градове ще изчезнат първи: Пророк с предсказание за страшния край

Полският предсказател Анджей пророкува мрачно бъдеще за човечеството. Според него, Земята ще бъде все по-често засегната от природни бедствия, които ще унищожат цели градове. 

Той предсказва, че в резултат на мощни земетресения и разломи планетата ще погълне градове като Ташкент, Ню Йорк и Бразилия. 

Градовете, които няма да бъдат разрушени от земетресенията, ще потънат под водата – например Лос Анджелис. Анджей твърди, че Калифорния ще се отдели от континенталната част на САЩ, а Норвегия и Швейцария ще бъдат наводнени. Италия ще се раздели на множество острови, а Средиземно море ще се превърне в езеро. 

Анджей също така вярва, че небето ще потъне в мрак, осветявано единствено от ярки светкавици. Според неговите видения, краят на света ще бъде съпътстван от непрекъснати природни катаклизми и страдания.

Научете повече

Тази вечер: Извънредна ситуация в Биг Брадър

Неочаквано събитие ще се случи в Къщата на Big Brother тази вечер. 

Един от съквартирантите ще трябва да напусне играта изненадващо, което ще предизвика силни емоции в съквартирантите.Тази вечер ще разберем и кои са номинираните участници, застрашени от изгонване. 

Всеки има възможност да даде по един глас за двамата съквартиранти, които иска да напуснат най-обсъжданата къща в България.Избухливата рапърка Косара ще в центъра на поредната словесна битка. 

Тя ще се изправи срещу бившата гимнастичка Теодора “Беба” Янева, която във вчерашния епизод задълбочи отношенията си с културиста Виктор Ангелов. Как ще се развият отношенията между тях и има ли вероятност да бъдат заплашени от извънредната ситуация?

Научете повече