Подвигът на 19 годишната Уляна Громова-посмъртно получила званието "Герой на Съветския съюз"

След жестоки изтезания, на 16 януари 1943 г., 19-годишната девойка  е разстреляна 

Уляна Матвеевна Громова е родена на 3 януари 1924 г. в Краснодон, днешната Луганска народна република. В училище била отличничка и много четяла. Имала специален бележник, в който записвала изразите, които най-много й харесвали, от прочетените книги.

В бележника е записано следното изречение от Джек Лондон: „По-леко е да видиш как умират героите, отколкото да слушаш воплите за пощада на някой страхливец…“

Сред любимите цитати на Громова са думите на Павел Корчагин, героя на Николай Островски от романа „Как се каляваше стоманата“: „Най-скъпото у човека е животът му. Той му се дава само веднъж и трябва да се изживее така, че да не му е мъчително и болно за безцелно преживените години, да не го гори позорът за подличкото и дребнаво минало, за да може, умирайки, да каже: целия си живот и всичките си сили отдадох на най-прекрасното в света – борбата за освобождението на човечеството…“

Прем зарт 1940 г. Уляна Громова влиза в редовете на ВЛКСМ – младежката организация на болшевишката партия. Тя е в десети клас, когато започва Великата отечествена война. За това време за Громова си спомня И. А. Шкреба: „…тя беше изградила в себе си твърди понятия за дълг, чест, нравственост. Беше волева натура…“

Громова ценяла дружбата и колективизма; заедно с връстниците си работела на колхозните полета, грижела се за ранени в болницата. Завършила училище през 1942 г.

Когато започнава войната, Громова записала в бележника си: „Нашият живот, съзидателният труд, нашето бъдеще и цялата наша съветска култура са в опасност. Ние сме длъжни да ненавиждаме враговете на отечеството си, да ненавиждаме враговете на човешкото щастие. Ние трябва да се изпълним с непобедима жажда да отмъстим за мъките и смъртта на бащите, майките, братята, сестрите и приятелите си, за смъртта и мъките на всеки един съветски гражданин…“

Уляна Громова е един от ръководителите и организаторите на борбата на младежта срещу немските окупатори в миньорското градче Краснодон. От септември 1942 г. тя е член на щаба на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“, на която е посветена епопеята на Александър Фадеев.

Всеки младогвардеец давал клетва: „Аз, влизайки в редиците на „Млада гвардия“, пред лицето на своите приятели по оръжие, пред лицето на своята родна, многострадална земя, пред лицето на целия народ тържествено се кълна: безпрекословно да изпълнявам всяка задача, дадена ми от старшите другари, да пазя в дълбока тайна всичко, което се отнася до моята работа в „Млада гвардия“. Кълна се да отмъщавам безпощадно за изгорените, разорени градове и села, за кръвта на нашите хора, за мъченическата смърт на 30 миньори-герои. И ако за това отмъщение потрябва моят живот, аз ще го отдам без минута колебание. Ако наруша тази свещена клетва при изтезанията или от страхливост, некао моето име и моите близки да бъдат навеки проклети.

Кръв за кръв! Смърт за смърт!“

„Млада гвардия“ разпространявава листовки по пазари, кина, клубове, в сградата на полицията. С приближаването на съветските войски членовете й подготвят въоржено въстание и по различни пътища се снабдяват с оръжие. Ударни групи от организацията извършват диверсионни и терористични актове: убиват полицаи, нацисти, освобождават пленени съветски войници, изгарят документи.

„Млада гвардия“ е разкрита от полицията и членовете й са арестувани. На 10 януари 1943 г. е заловена и Уляна Громова. Майка й си спомня за арестуването й:

„… отвори се вратата и в стаята нахлуха немци и полицаи.

Вие ли сте Громова? – попита единият от тях и посочи Уляна.

Тя се изправи, огледа всичките и силно каза:

Аз!

Приготвяй се! – викна полицаят.

Не ругайте! – спокойно отговори Уляна.

Нито един мускул не трепна на лицето й. Леко и уверено облече палтото си, забради се, сложи в джоба си парче овесена питка, доближи ме и горещо ме разцелува. Вдигна глава и топло и ласкаво ме погледна, погледна масата с книгите, леглото си, децата на сестра си, които боязливо поглеждаха от другата стая; тя сякаш мълчаливо се прощаваше с всичко. След това стана и твърдо каза:

Готова съм!

Ето такава съм я запомнила за цял живот.“

В килията Уляна убедено говорела за борбата: „Борбата не е лесна работа, във всякакви условия, във всякаква обстановка не бива да се огъваме, а да намираме изход и да се борим. В тези условия ние можем да се борим, само трябва да бъдем по-решителни и по-организирани. Можем да организираме бягство и на свобода да продължим делото си. Помислете за това…“

Четяла стихотворения, с достойнство се държала на разпитите, не дала никакви показания за работата на нелегалните.

„… Громова беше окачена да виси на косите си, изрязаха на гърба и петоъгълна звезда, отрязаха гърдите й, гориха тялото й с нажежено желязо и раните посипваха със сол… Изтезанията продължаваха дълго и безпощадно, но тя мълчеше. След това, след поредния побой, следователят Черенков попита Уляна защо се държи така предизвикателно; девойката отговори:

Не влязох в организацията, за да ви моля за пощада; съжалявам само за едно – че успяхме да направим толкова малко. Но нищо, може би ще успее да ни спаси Червената армия…“ – откъс от книгата на А. Ф. Гордеева „Подвиг в името на живота“.

„Уляна Громова, 19-годишна, на гърба й беше изрязана петоъгълна звезва, дясната й ръка беше счупена, имаше счупени ребра…“ – из архива на КГБ при Съвета на министрите в Съветския съюз.

Преди смъртта си Уляна написала на стената на килията писмо до близките си:

„Прощавайте, мамо, тате, прощавайте, всичките мои роднини, прощавай, любими мой братко Еля. Повече няма да ме видиш. Твоите мотори ми се присънват. Твоята осанка винаги е пред очите ми. Любими мой братко, аз загивам. Стой здраво зад Родината си. Довиждане. С привет Громова Уля.“

След жестоките изтезания, на 16 януари 1943 г., 19-годишната Уляна Громова е разстреляна и хвърлена в шахта. Тя не доживяла до освобождаването на Краснодон от съветските войски само с четири седмици. На 13 септември 1943 г. посмъртно получава званието „Герой на Съветския съюз“.

Научете повече

От сервитьорка до съпруга на арабски шейх – невероятната история на принцеса Наташа

Тази история сякаш е извадена от някоя холивудска продукция – обикновена сервитьорка се превръща в арабска принцеса!

Но всъщност сценарият е написан от реалния живот, а героинята в главната роля е сервитьорка от Беларус.Наталия се среща с бъдещия си съпруг в ресторант, но не като клиент. По това време тя работи в ресторант като обикновена сервитьорка и дори не подозира, че този „щастлив“ ден ще промени изцяло живота й. Саид ибн Мактум ибн Рашид Ал Мактум – това е името на шейха – се отбива в заведението със свитата си в най-добрия ресторант в Минск, за да обядва.

Наташа се приближава до мъжа, за да поеме поръчката му, Саид поръчва портокалов сок.Виждайки славянската красавица, той се влюбва лудо в нея. Разбира се, той не разкрива веднага чувствата си, но в главата му вече узрява план как да привлече вниманието на момичето.

Няколко дни по-късно Саид кани Наталия на стрелбището (всъщност той е в Минск на състезание по стрелба) – това е първата им среща, на която принцът пита какво е отношението на момичето към исляма.Наташа Алиева е наполовина азербайджанка по националност, така че няма нищо против религията на Саид. Не минава и седмица, и ето че Саид идва при момичето в невзрачното ѝ село и ѝ прави предложение за женитба. Разбира се, по всички правила, той първо се обръща към бащата на Наташа и му казва, че той и дъщеря му вече са се срещали шест пъти и че той е готов да се ожени за нея.

Наташа не отказва на Саид, тя е силно заинтересована от шанса да се потопи в луксозен живот, защото 16 милиарда долара (това е състоянието на Саид по онова време) не могат да оставят момичето безразлично. Тя дори не се смущава, че принцът вече има една съпруга и пет деца. Но, както изглежда, богатството на този етап е по-важно за Наталия.

Веднага след брака Наташа приема исляма и сменя името си. Сега нейното име е Айша. Тя живее в шикозен собствен дворец, вместо домашни любимци има леопард, разполага и с много слуги.Айша ражда дъщеря на шейха и сега малката принцеса с беларуски корени радва баща си. Всички роднини на Наташа идват да видят момичето и дори не се стесняват да вземат и приятелите си със себе си.Медиите редовно предават, че в семейството царят любов и щастие царят в семейството, но приятелите на Саид имат собствено мнение по въпроса. 

Някои от тях често идват в Минск, за да се отпуснат и разказват, че шейхът не се държи с Наташа като към любимата си съпруга, а по-скоро като любовница. Той присъства на всички събития само с първата си жена и рядко посещава Айша и при това, както изглежда, само с една едничка цел.

Сред слугите се носят слухове, че Саид мрази втората си съпруга. Наташа от своя страна не може да направи нищо, защото всяка инициатива от нейна страна може да свърши зле за нея.

Веднъж Наташа решила да отиде да пазарува и просто да се разходи из града, без да информира съпруга си за това, и за това ѝ своеволие той искал да я застреля. Оказало се, че момичето преследвало богат и безгрижен живот и буквално попаднало в златна клетка.

През 2015 г. арабският шейх Саид си взема и трета съпруга – гимнастичка от Азербайджан, която също му ражда две деца.Когато питат самата Наташа дали е щастлива, тя отговаря, че е щастлива и че много обича мъжа си. Освен това твърди още, че се разбира прекрасно с другите две съпруги на шейха. Родителите ѝ често я посещават, въпреки, че в началото са против брака, но в последствие се примиряват и виждат, че дъщеря им живее добре. Въпреки това, те отказват да се преместят да живеят при нея.

Как завършва тази приказка и колко сили трябва да има Наталия, за да издържи такава връзка, никой не може дори да предположи…

Научете повече

Помните ли Албена Вулева-ето какво се случва с нея днес

Албена Валентинова Вулева започва кариерата си като „момиче на късмета“ на Къци Вапцаров. Телевизионна водеща е на българското телевизионно предаване „Сигнално жълто“. 

Вулева е работила в телевизиите „ВЕК“, „Евроком България“, а от 2002 г. работи в телевизия „СКАТ“. През март 2011 г., поканена от Люба Кулезич, на 3 април 2011 г. стартира новото светско развлекателно предаване „Панаир на суетата“ по TV 7. Предаването е свалено от ефир в края на януари 2012 г. В началото на октомври 2013 г. Албена Вулева се завръща в ефир с най-новото си авторско предаване „Психодиспансер“ по „Евроком“, което се излъчва всеки петък от 23 часа, като пилотният брой е излъчен на 4 октомври 2013 г.

На 15 септември 2014 влиза във „VIP Brother: Образцов дом“. Участието и се превръща в едно от най-запомнящите се. Стига до финал, завършвайки на пета позиция.

Майка ѝ е рускиня – Людмила Захажаева-Николова, а баща ѝ българин – Валентин Николов.

През 2018 г. влиза в Big Brother: Most Wanted.

Към края на 2021 г. Вулева се изявява в социалните мрежи, където споделя случките и неволите в живота си. Няколко пъти седмично излъчва на живо в популярната платформа за видеосподеляне YouTube, в която каналът ѝ има над 10 000 последователи.

Към днешни дни:

Албена Вулева смени попрището си и стана рецепционистка в хотел в Кипър. Бившата скандална  телевизионна водеща и риалити героиня емигрира в островната държава, за да намери спокойствие и нови възможности за кариерно развитие.

„Албена се засели в крайбрежния ни град  Пафос преди 4 години, а работата си на рецепция започна преди 2 години“, споделят пред „Ретро“ нейни колеги.Според служителите Вулева много рядко се прибира в България, а след това бърза да се върне в Кипър. Турската част на островната държава ѝ харесва повече, но я посещава главно за екзотични почивки.

„Албена се държи много добре с всички туристи и винаги е усмихната. Отзивчива е и се разбира перфектно с руснаците“, казват колегите ѝ, които са чували за кариерата ѝ у нас.

По всичко личи, че ексжурналистката се е устроила добре и живее по нейните правила.Според слухове Вулева не спирала да се оглежда за богат кипърец, който да ѝ осигури мечтаното охолство, спокойствие и сигурност. Самата бивша водеща на „Сигнално жълто“ признава, че нейните 48 години изобщо не били спирачка за мъжкия интерес.

Албена уточнила още, че чужденците я харесвали много повече от българите. Според нея мъжете в родината ѝ били не само мързеливи, но и невероятно стиснати.

Бившата  тв водеща е категорична, че не би се върнала отново към  телевизията заради голямата цензура. Предпочита да реализира творческите си пориви, като качва съдържание в интернет, където има по-голяма свобода на словото. Любопитна подробност е, че в последните години Вулева предпочита да държи майка си Людмила Захажаева далеч от себе си и тя нито веднъж не ѝ е гостувала в Кипър.

Научете повече

Как е протичала войнишката Клетва на НШЗО "Христо Ботев" през 1989 година

Церемонията по полагане на военна клетва е била важно събитие в живота на всеки български войник. Тя обикновено се е провеждала около 1-2 месеца след постъпването в казармата, след като войниците са преминали през първоначално обучение.

Ето основните елементи на церемонията:

Строяване на плаца пред знамето на частта

Присъствие на командири, официални лица и често роднини на войниците

Тържествено прочитане на текста на клетвата, който войниците повтарят групово

Текстът е включвал клетва за вярност към:

Народна Република България

Българската комунистическа партия

Социалистическата система

Готовност да се защитава родината

Обещание да се изпълняват заповедите на командирите

Клетва на НШЗО "Христо Ботев" 1989 г.

След полагането на клетвата е имало тържествен марш на войниците и често празнична програма с роднините.

Самата церемония е била силно идеологизирана, като е подчертавала връзката между армията и комунистическата партия. След клетвата войниците вече са се считали за пълноправни военнослужещи.

Научете повече

Как португалската легенда Еузебио поиска автограф от сина на Георги Аспарухов

Оказа се, че същия ден на “Ню Джърси Стейдиъм” ще дава aвтографи върху автобиографията си великият Еузебио. Наредих се и аз на една огромна опашка и зачаках – все пак това е Еузебио! Най-накрая дойде и моят ред, поднасям книгата, а Еузебио, който седеше на един стол, без да вдигна поглед, ме попита: “За кого да я напиша?” Аз му отвръщам: “За Андрей Аспарухов от България.”

Еузебио се сепна, свали очилата и ме погледна: “Аз познавах един Аспарухов от България, играл съм срещу него, имате ли нещо общо?” Смутено отвърнах, че това е баща ми. Еузебио стана, върна ми книгата и каза простичко:” Тогава вие ще ми дадете автограф, защото Аспарухов бе най-великият футболист, срещу когото съм играл!”

Андрей Аспарухов, син на великия Гунди

Научете повече

На 22 октомври 1947 г. се ражда певецът с ангелски глас наричан "Гласа на Вселената“.

Незабравими светли спомени от нашето детство

Как детето чудо Лобертино Лорети преживя славата и забравата

Наричаха го „гласа на Вселената“. Най-известните му песни са „Аве Мария“, „Ямайка“, „Санта Лучия“, „Да се върнеш в Соренто“.

В края на 50-те – началото на 60-те години страните от т. нар. Източен блок се намираха зад „желязната завеса“ и чуждестранни изпълнители почти не звучаха по техните радиа, с изключение на слънчевото италианско момче Робертино Лорети. Неговите плочи излизаха в соцстраните в огромни тиражи. От прозорците на жилищните сгради звучаха неговите песни „Ямайка“ и „Аве Мария“.

Една от причините Лорети да пробие „желязната завеса“ по времето на Н. Хрушчов е младата му възраст и фактът, че песните му не възхваляваха капиталистическия начин на живот. Макар че „Аве Мария“ можеха да забранят, защото тя е молитва към Богородица, която пеят в католически храмове.

„Чувствах, че ме докосва Божията ръка“

Когато папата чува партията на Ангела в изпълнение на Робертино Лорети, пожелава да се срещне с този вундеркинд.

Лорети си спомня:

„Папата попита: „Кой от вас пее с такъв ангелски глас?“ Заведоха ме при него и всички шепнешком промълвиха: „Застани на колене и му целуни ръката…“ Никога няма да забравя този момент. През живота си няколко пъти почувствах как до мене се докосва ръката на Бог. Аз съм дълбоко вярващ човек и смятам, че всичките тези моменти бяха предначертани за мен свише…“

Вероятно беше създадена митичната биография на Лорети, за да могат песните му безпрепятствено да слушат в комунистическите страни. Съветските вестници пишат, че баща му е комунист. 

Робертино се ражда в патриархално католическо семейство, пето дете по ред. В семейството има осем братя и сестри. Баща му е бояджия, майка му – домакиня. В църковния хор Лорети пее от шестгодишна възраст. След това пее в римската опера; често пее в римското кафене „Гранд Италия“. Там се появяват първите му фенове, които не пропускат нито едно негово изпълнение. 

Веднъж в кафенето не стигнали местата за желаещите да чуят момчето-чудо и започнали безредици; наложило се да се намеси полицията. 

Лорети си спомня, че на седмица му плащали 3 хиляди лири (30 евро днешни пари). Но посетителите винаги му оставяли бакшиш и той събирал 10-15 хиляди лири на вечер.

В кафенето „Гранд Италия“ Лорети се среща с датския продуцент Волмер Соренсен и тази среща дава старт на световната му кариера. Продуцентът записва на плоча гласа на младия италианец и я изпраща в Дания; след две седмици подписва с юношата договор за гастроли в Европа. И колелото се завърта. За няколко години са продадени над 70 милиона плочи с песни на Лорети.

Той разказва, че от 12 до 15 години нито веднъж не е ходил на почивка, не знаел какво е ваканция; гастролите му продължават по пет месеца и предвиждат по 2-3 концерта на ден. 

Лорети имал частен вертолет и самолет, а като всяко дете мечтаел да кара велосипед с приятели.

С годините гласът на юношата се променя и се превръща в драматичен тенор. Лорети продължава да пее и на 60 години, но вече не може да бъде най-добрият. Той пее до 35 години, след това прекъсва за десет години. Заедно с братята и сестрите си отваря ресторант. Лорети готви отлично и обича вкусно да похапне.

Шок за Лорети е разводът с жена му, на която въпреки натоварения график той никога не изменя. Но при нея се развива нервна болест след смъртта на баща й, която лекува с алкохол. Това води до крах в семейството, в което растат две деца.

Лорети се жени за втори път за жена с 13 години по-млада от него. Ражда им се син, който става актьор.

„Гласът на сина ми е прекрасен, но той казва, че един певец в семейството стига…“ – разказва Робертино.

Слънчевото италианско момче и на 77 години е запазило лъчезарната си усмивка.

Заедно със сестрите си Лорети отваря сладоледена къща в Рим, където продукцията се приготвя от натурални съставки.

Днес Лорети продължава да гастролира, макар и рядко. Повече време отделя на многобройното си семейство – деца, племенници и внуци.

„Ако гласът е от Бог, във всяка възраст той е и истински глас. Браво!!! Да бъде щастлив, здрав, да живее дълго и животът му да е пълен с добро. Робертино, пейте за радост на хората…“ – такива възторжени коментари може да се прочетат под видеата, в които Лорети пее на 50-60 години. 

А онези, които го помнят като дете и юноша, с носталгия пишат: „Това са незабравими светли спомени от моето щастливо детство“.

Такава е съдбата на гениалния Робертино: той се лиши от собственото детство, за да направи щастливи милиони хора.

Мария Март, Аргументы и факты

Научете повече

Как Тодор Живков със замах внедри “мултипликационния подход” в “Мерцедес”

 

Хелмут Шмит не проявява никакъв интерес към идеята.

Икономист или инженер е хер Живков, авторът на новия метод, питат германците. Нашите отвръщат с неловко мълчание

Като всички диктатори и Тодор Живков по време на дългото си управление все търси панацеята, която не само да реши всички проблеми на бедна България, но и да я нареди сред най-развитите държави.

Някои от съветниците му и учени мошеници използват този мерак на Първия и му пробутват като гениални идеи какви ли не щуротии и шарлатанства.Така през годините се пръкнаха АПК, мултипликационният подход, строителното чудо на проф. Коларов, горящата вода на инж. Найденов и др.

“Откривателите” хитро приписват авторството на нововъведението на самия Тодор Живков. Това го ласкае и ускорява внедряването на поредната “последна дума на науката и техниката”. От което те печелят много почести и пари.

Любимото творение на Живков е “мултипликационният подход”. Той трудно произнася първата дума, но въобще не се срамува да говори за този подход като лично негова идея.Помня негова реч, в която той дори обясняваше как му е хрумнала идеята за думата “мултипликационен”.

Каква е същността на този подход? Ето как го обяснява в книгата си “Спомени” Огнян Дойнов, член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1988) и министър на машиностроенето (1981-1986). Всъщност той е истинският автор на “подхода”.

“Взема се основното изделие на даден завод. Анализират се вложените в него материали, техниката, технологията, ресурсът, пазарите на изделието. По-детайлният анализ се прави на базата на най-доброто аналогично изделие в света.Анализира се каква техника е необходима за изработването на отделното изделие в самото предприятие, кой външен доставчик създава технически или технологични проблеми.

След това започва групиране на верига технологии. Например десет завода имат проблеми с химията на дадено изделие. За тях се планира крупна технологическа инвестиция. Друг пример - в един автомобил се вграждат каучук, метал, химия, електроника - 10-15 компонента. Прави се анализ, за да се установи кой доставчик в България има да решава проблем. Целта е да се видят слабостите на икономиката и те да бъдат преодолени.И така елемент по елемент. В цялото стопанство е трябвало да се направи оценка на всяко основно изделие от гледна точка на неговата ефективност и перспективност. Проблемите се групират, очертава се веригата от решаващи технологии. Става ясно какво можем да правим сами, какво - да внесем, и къде да бъде поканен чуждестранен участник.

По този начин парите и силата на България щяха да бъдат групирани във водещи технологични направления, с които да излезем в света. Това не беше направено...”

Но Живков толкова е повярвал в мултипликационния подход, че се опитва да шашне дори германците с възможностите му.

От 24 до 28 ноември 1975 г. като председател на Държавния съвет на НР България Тодор Живков прави първото си официално посещение във Федерална република Германия по покана на федералния канцлер Хелмут Шмит.

Живков приема тази покана като признание и за неговото особено внимание към германския бизнес

След установяването на дипломатическите отношения с ФРГ той си изгражда не само държавни, но и лични контакти и отношения с шефовете на големите западногермански фирми и концерни.

На срещите си с тях в България той обича да казва, че България исторически е свързана с два народа - руския и германския. Припомня им, че като съюзник на Германия България участва в две войни.Е, и двете завършват с поражение, но приятелството между двата народа винаги е съществувало. И точно това приятелство трябва да се използва в икономическите връзки между двете страни.

Именно при първото си посещение в Германия Тодор Живков се опитва да впечатли немците с “мултипликационния подход”. Той започва да говори за своята “най-голяма и най-значима разработка” още на срещата с федералния канцлер Хелмут Шмит. Германецът обаче не проявява почти никакво внимание към идеята.

Налага се съветниците да успокояват огорчения Живков, че Шмит не е икономист и не може да вникне в дълбочината на идеята, а и тя не е съвсем приложима за капиталистическата система. Все пак е създадена за “по-прогресивния строй” - социализма.

Това амбицира Живков и той решава да впечатли с “мултипликационния подход” на срещата си с ръководителите на “Мерцедес”, с които българската делегация има среща на следващия ден. Нашите хора разглеждат цеховете, оборудвани с най-модерната техника, слушат обясненията и негласно ахкат, само Живков изглежда някак напрегнат.

После сядат в залата за разговори. Първия веднага вади от джоба си флумастер и заявява, че ще запознае домакините с най-новата научна разработка, която масово се внедрява в неговата страна.

Един от съветниците успява да каже, че разработката е лично на другаря Живков. Това сервилно уточнение предизвиква лек гаф, защото един от немците пита Живков инженер ли е, или икономист. Следва неловка пауза и без да уточни точно какъв е,

българският ръководител смело се хвърля в разяснения

Ръкомаха, говори бързо и преводачът едва смогва да следи обърканите му обяснения и да ги превежда. Немците седят с учудени лица и както се казваше в оня руски виц, “даже вопросов не задавали”.

Изглежда, в един момент Живков решава, че германците може би не могат да вникнат в смисъла на разработката му, и иска листове, на които да нарчертае схемата на “мултипликационния подход”. Докато донесат хартията обаче, той поглежда бялата покривка на масата и започва да чертае върху нея квадратчета и кръгчета, които свързва със стрелки.

От време на време пита домакините дали го разбират. Те кимат любезно - “Я- я...” и смутено клатят глави. С поведението и вдъхновените си обяснения председателят на Държавния съвет успява да удиви дори членовете на българската делегация, повечето от които си мислят, че го познават много добре и знаят всичките му трикове и политически номера.

В крайна сметка обаче ръководителите на “Мерцедес” и немските специалисти не оценяват по достойнство гениалните прозрения на българския ръководител, защото по време на това посещение е подписан само петгодишен договор за културно сътрудничество.Нямам информация дали по време на подписването на договора Живков не се е развихрил да говори на немците за своите артистични и театрални заложби, демонстрирани в пиесата “Хан Татар” и други самодейни постановки по време на “полунелегалния” му живот в селата Говедарци и Лесичово.

Второто официлно посещение на Тодор Живков в Германия е от 2 до 5 юни 1987 г. Подписано е споразумение за избягване на двойното данъчно облагане. Тогава “мултипликационният подход” е останал забравен в историята, на мода е “новият икономически механизъм”.

Но Живков не споделя с германците новата си идея.“Щом е механизъм, нема начин он да се не развали. Я че чекам!” - така гласеше

шопският виц за онова време Механизмът заскърца силно през 1988 г. и на следващата също отиде в историята.

В началото на 1989 г. в България идва Рихард фон Вайцзекер - за първи път страната ни е посетена от западногермански президент. За разлика от своя български колега, чиито визити във ФРГ траят по 4-5 дни, Вайцзекер е в България само няколко часа. Въпреки това визитата преминава при пълен блясък - приеми, срещи, концерти.

В България вече зреят новите промени, заложени от “перестройката” на Горбачов. Старата дреха на Европа, съшита след Втората световна война, започва да се пука по шевовете.

Живков още си мисли, че ще приклекне, докато отмине бурята, и ще оцелее. Но само след десетина месеца е издухан от всичките си постове, както и всички други ръководители на соцлагера.

Малко след 10 ноември 1989 г. в България пристига външният министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер. Той е първият западен министър, който посещава страната ни след промените.

Но държавен глава на България вече е Петър Младенов - бивш външен министър и близък приятел с Геншер. Тодор Живков е на “заслужен отдих” и го очаква затворническата килия...

Източник:www.24plovdiv.bg

Научете повече