След жестоки изтезания, на 16 януари 1943 г., 19-годишната девойка е разстреляна
Уляна Матвеевна Громова е родена на 3 януари 1924 г. в Краснодон, днешната Луганска народна република. В училище била отличничка и много четяла. Имала специален бележник, в който записвала изразите, които най-много й харесвали, от прочетените книги.
В бележника е записано следното изречение от Джек Лондон: „По-леко е да видиш как умират героите, отколкото да слушаш воплите за пощада на някой страхливец…“
Сред любимите цитати на Громова са думите на Павел Корчагин, героя на Николай Островски от романа „Как се каляваше стоманата“: „Най-скъпото у човека е животът му. Той му се дава само веднъж и трябва да се изживее така, че да не му е мъчително и болно за безцелно преживените години, да не го гори позорът за подличкото и дребнаво минало, за да може, умирайки, да каже: целия си живот и всичките си сили отдадох на най-прекрасното в света – борбата за освобождението на човечеството…“
Прем зарт 1940 г. Уляна Громова влиза в редовете на ВЛКСМ – младежката организация на болшевишката партия. Тя е в десети клас, когато започва Великата отечествена война. За това време за Громова си спомня И. А. Шкреба: „…тя беше изградила в себе си твърди понятия за дълг, чест, нравственост. Беше волева натура…“
Громова ценяла дружбата и колективизма; заедно с връстниците си работела на колхозните полета, грижела се за ранени в болницата. Завършила училище през 1942 г.
Когато започнава войната, Громова записала в бележника си: „Нашият живот, съзидателният труд, нашето бъдеще и цялата наша съветска култура са в опасност. Ние сме длъжни да ненавиждаме враговете на отечеството си, да ненавиждаме враговете на човешкото щастие. Ние трябва да се изпълним с непобедима жажда да отмъстим за мъките и смъртта на бащите, майките, братята, сестрите и приятелите си, за смъртта и мъките на всеки един съветски гражданин…“
Уляна Громова е един от ръководителите и организаторите на борбата на младежта срещу немските окупатори в миньорското градче Краснодон. От септември 1942 г. тя е член на щаба на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“, на която е посветена епопеята на Александър Фадеев.
Всеки младогвардеец давал клетва: „Аз, влизайки в редиците на „Млада гвардия“, пред лицето на своите приятели по оръжие, пред лицето на своята родна, многострадална земя, пред лицето на целия народ тържествено се кълна: безпрекословно да изпълнявам всяка задача, дадена ми от старшите другари, да пазя в дълбока тайна всичко, което се отнася до моята работа в „Млада гвардия“. Кълна се да отмъщавам безпощадно за изгорените, разорени градове и села, за кръвта на нашите хора, за мъченическата смърт на 30 миньори-герои. И ако за това отмъщение потрябва моят живот, аз ще го отдам без минута колебание. Ако наруша тази свещена клетва при изтезанията или от страхливост, некао моето име и моите близки да бъдат навеки проклети.
Кръв за кръв! Смърт за смърт!“
„Млада гвардия“ разпространявава листовки по пазари, кина, клубове, в сградата на полицията. С приближаването на съветските войски членовете й подготвят въоржено въстание и по различни пътища се снабдяват с оръжие. Ударни групи от организацията извършват диверсионни и терористични актове: убиват полицаи, нацисти, освобождават пленени съветски войници, изгарят документи.
„Млада гвардия“ е разкрита от полицията и членовете й са арестувани. На 10 януари 1943 г. е заловена и Уляна Громова. Майка й си спомня за арестуването й:
„… отвори се вратата и в стаята нахлуха немци и полицаи.
Вие ли сте Громова? – попита единият от тях и посочи Уляна.
Тя се изправи, огледа всичките и силно каза:
Аз!
Приготвяй се! – викна полицаят.
Не ругайте! – спокойно отговори Уляна.
Нито един мускул не трепна на лицето й. Леко и уверено облече палтото си, забради се, сложи в джоба си парче овесена питка, доближи ме и горещо ме разцелува. Вдигна глава и топло и ласкаво ме погледна, погледна масата с книгите, леглото си, децата на сестра си, които боязливо поглеждаха от другата стая; тя сякаш мълчаливо се прощаваше с всичко. След това стана и твърдо каза:
Готова съм!
Ето такава съм я запомнила за цял живот.“
В килията Уляна убедено говорела за борбата: „Борбата не е лесна работа, във всякакви условия, във всякаква обстановка не бива да се огъваме, а да намираме изход и да се борим. В тези условия ние можем да се борим, само трябва да бъдем по-решителни и по-организирани. Можем да организираме бягство и на свобода да продължим делото си. Помислете за това…“
Четяла стихотворения, с достойнство се държала на разпитите, не дала никакви показания за работата на нелегалните.
„… Громова беше окачена да виси на косите си, изрязаха на гърба и петоъгълна звезда, отрязаха гърдите й, гориха тялото й с нажежено желязо и раните посипваха със сол… Изтезанията продължаваха дълго и безпощадно, но тя мълчеше. След това, след поредния побой, следователят Черенков попита Уляна защо се държи така предизвикателно; девойката отговори:
Не влязох в организацията, за да ви моля за пощада; съжалявам само за едно – че успяхме да направим толкова малко. Но нищо, може би ще успее да ни спаси Червената армия…“ – откъс от книгата на А. Ф. Гордеева „Подвиг в името на живота“.
„Уляна Громова, 19-годишна, на гърба й беше изрязана петоъгълна звезва, дясната й ръка беше счупена, имаше счупени ребра…“ – из архива на КГБ при Съвета на министрите в Съветския съюз.
Преди смъртта си Уляна написала на стената на килията писмо до близките си:
„Прощавайте, мамо, тате, прощавайте, всичките мои роднини, прощавай, любими мой братко Еля. Повече няма да ме видиш. Твоите мотори ми се присънват. Твоята осанка винаги е пред очите ми. Любими мой братко, аз загивам. Стой здраво зад Родината си. Довиждане. С привет Громова Уля.“
След жестоките изтезания, на 16 януари 1943 г., 19-годишната Уляна Громова е разстреляна и хвърлена в шахта. Тя не доживяла до освобождаването на Краснодон от съветските войски само с четири седмици. На 13 септември 1943 г. посмъртно получава званието „Герой на Съветския съюз“.