След години Аня Пенчева направи такова умопомрачително признание в ефир, че остави с отворени уста мнозина зрители. Не за друго, а защото, освен нея, в споделената история участва и Тодор Живков!
„Аз съм първия човек, който се е явил публично в съда да благодари на другаря Живков за доброто, което ми е направил. Исках и да го целуна“, признава Аня Пенчева в интервю за Гала на 12 април 2002 година.
Видеото бе излъчено наскоро в предаването „На кафе“ по случай 30-годишнината на телевизията.
Актрисата, която дълги години бе определяна като безспорен сексимвол, споделя защо е била благодарна на социалистическия лидер, както и как е продължила историята след това.
„47 актьори имахме възможност да си закупим апартаменти заради него и ценеше работата ни. Отделно по този начин съм възпитана“, разказва Пенчева. И продължава така:
„Най-смешното беше, когато питах дали мога да целуна Тодор Живков за доброто, което ми е направил. Българската телевизия снимаше това и има запис как Рени Цанова се удря по главата, защото някаква луда актриса не само иска да му благодари, но и да го целува (смее се).
Разбрах, че не съм сбъркала, като професор Марко Семов ме поздрави. Каза ми: „Браво моето момиче, много достойно беше поведението ти.“ Това наистина ме зарадва“.
На ръба на Кавказките планини, скрито от човешки поглед, лежи загадъчен некропол, който носи името “Градът на мъртвите”. Това не е просто място за покой, а портал към забравена епоха, където историите на повече от 10 000 души са заключени в камък и тишина.
Местните жители на отдалеченото руско село Даргавс споделят легендата, че всеки, който осмели да влезе в Града на мъртвите, никога няма да излезе.
Въпреки многото мистерии, които заобикалят това гробище, разположено в непосредствена близост до границата с Грузия, историците постепенно разкриват неговата история, датираща от стотици години, пише ВВС, цитирани от Вести.Този изолиран район започва да се използва като гробище през 16-ти век, но произходът му остава неясен. Една от теориите предполага, че по време на монголо-татарското нашествие през 13-ти век, местните жители, заселени в 17-километровата долина на Кавказките планини, започнали да изграждат надземни крипти, за да опазят територията.
Въпреки многото мистерии, които заобикалят това гробище, разположено в непосредствена близост до границата с Грузия, историците постепенно разкриват неговата история, датираща от стотици години, пише ВВС, цитирани от Вести.
Този изолиран район започва да се използва като гробище през 16-ти век, но произходът му остава неясен. Една от теориите предполага, че по време на монголо-татарското нашествие през 13-ти век, местните жители, заселени в 17-километровата долина на Кавказките планини, започнали да изграждат надземни крипти, за да опазят територията.
Историята на “Града на мъртвите” е неразривно свързана с епидемии от чума през 17-ти и 18-ти век. Има доказателства, че заразените жители са били поставяни под карантина в криптите, докато смъртта им наближава. Някои от телата са погребани в дървени ковчези, наподобяващи лодки, а един труп дори е открит с гребло до него. Понеже в близост до некропола няма плавателни реки, някои историци предполагат, че древните жители са вярвали, че човек трябва да пресече река, за да стигне до отвъдното.
Докато много посетители идват на това грамадно гробище, за да се възхитят на изумителната средновековна архитектура, историкът Людмила Габоева смята, че те получават нещо в замяна.
“Хората, които идват тук с възхита от красотата на това място, постигат мир с вечния страх от смъртта”, каза тя.
Владимир Карамазов е едно от най-големите имена в българския свят на изкуствата. Кратка статия от екипа на Veselqk.com. Той е роден на 1 февруари 1979 г. в София и се нарежда сред най-талантливите актьори в страната. Карамазов се отличава с многостранен талант, който го превръща в любимец на публиката и колегите му.
Актьорът стана известен на широката общественост благодарение на някои от най-успешните български филми и сериали. Той се превъплъщава в различни роли с лекота и натуралност, което го прави изключително обичан от зрителите. Някои от неговите най-популярни проекти включват участието му в „Стъклен дом“, „Джамайка“ и „Под прикритие“.
Владимир Карамазов не се ограничава само до актьорската сцена. Той се проявява и като режисьор и продуцент, сътрудничейки във филми като „Коледарка за василиса“ и „Светът е голям и спасение дебне на хоризонта“.
Този изключителен актьор и творец не само залага на изкуствата, но и активно подкрепя различни обществени и благотворителни инициативи. Той се стреми да даде обратно на обществото и да вдъхновява младите таланти да следват своята страст.
Владимир Карамазов продължава да ни впечатлява със своя професионализъм и ангажираност в изкуствата и обществото. Той остава вдъхновение за мнозина и непрекъснато развива своята кариера като актьор, режисьор и продуцент.
Фидел Кастро бил същински бройкаджия на младини, пишат изследователи на живота и делото му. Понякога легендарният кубински вожд въртял по три жени едновременно.
Всяка от любовниците си карал да се чувства специална и посаждал в нея надеждата, че ще я направи своя съпруга. Под венчилото обаче Фидел Ел Команданте минал само веднъж, и то още преди да оглави Острова на свободата,пише сайта senzacia.net
Първата си и единствена съпруга Фидел свалил в университета, в който следвал право. Изгората му Мирта Диас Баларт била студентка по философия. Двамата сключили брак на 12 октомври 1948-а -няколко месеца след запознанството им. Заминали на дълъг меден месец в Щатите, а година по-късно се родило единственото им дете – Фиделито.Бракът просъществувал до 1954 г. За разпада на семейството има няколко версии. Според едната Кастро се ядосал на жена си по времето, когато лежал в затвора по политически причини. Зад решетките научил, че за да се издържа, половинката му вземала по 100 долара месечна помощ от режима на Батиста. Същият този Батиста, срещу чиято власт се борел яростно Фидел и когото през 1959-а свалил с революция. „Кастро не можа да преглътне, че съпругата му се е продала на най-омразния му враг“, споделяли са в миналото сподвижници на брадатия кубински ръководител.
Друга версия за развода гласи, че още преди да попадне в пандиза, Ел Команданте започнал да кръшка, на съпругата си със страстната си сънародничка Нати Ревуелта. Той дотолкова хлътнал по нея, че пожелал да напусне официалната си половинка и да създаде ново семейство.През 1955 г., вече разведен и освободен от затвора, революционерът поискал ръката на любимата си. „Ще заминем за Мексико и що се оженим“, заявил Фидел на Нати. Тя обаче отказала да го последва зад граница и се разминала с венчалната халка. Сеньората била бременна от бъдещия държавен глава, но избрала да роди и отгледа детето си на родна земя. Така на връзката й с Кастро бил сложен край.През 1956 г., докато бил в Мексико, Ел Команданте се влюбил за пореден път. Главата му завъртяла 18-годишната местна девойка Исабел. На нея Фидел също й предложил брак. Дори поискал благословията на родителите й. И я получил. Исабел тръгнала да си избира булчинска рокля, но такава всъщност не й била нужна. Кастро се фокусирал изцяло върху кубинската си революция и започнал да крои планове как ще нахлуе в родината си. Приятелката му го умолявала да се откаже и да остане в Мексико, но той нe щял и да чуе. В резултат в отношенията им настъпил разрив.
Някои биографи на Ел Команданте подозират, че той никога не е обичал истински Исабел. Хванал се с нея като реакция на новината, че първата му и единствена съпруга Мирта ще се жени за заможен бизнесмен.
Йорданка Христова
Завърнал се в Куба, Фидел се установил в балкана. От планината готвел последната си офанзива за свалянето на Батиста. Тогава срещнал Селиа Санчес – докторска щерка. С нея бил интимен от 1957-ма до 1980-а, когато тя починала от рак.Никой не бива да си мисли, че през 23-те години, в които бил със Селия, Ел Команданте не е поглеждал други жени. Дори напротив! Още на втората година от връзката им той си хванал поредната млада любовница – 19-годишна гражданка на ГДР. Тя била дъщеря на капитан на източногермански кораб, акостирал на Острова на свободата. Мери първоначално отклонявала атаките на кубинския вожд, но после склонила да му стане гадже. В обкръжението си Кастро представял немкинята като своя телохранителка.
В същия този период Фидел имал и още една изгора. Американката Лидия Вексъл – Робъртсън омаяла Ел Команданте при негово посещение в Щатите. След първоначалното им ухажване, аспирантката по детска психиатрия се преселила в Хавана. Тя се надявала да стане първа дама на Куба, но с времето разбрала каква наивница е била. „Лидия научи, че Фидел има сериозни връзки и с други две жени и го заряза. По-късно се омъжи за човек от обкръжението му“, свидетелства пред US списание бивш сътрудник на Кастро.Особено активен в интимните си отношения с жените кубинският лидер станал в средата на 60-те. В онези години той бил секс символ в оглавяваната от него държава и местните момичета се надпреварвали да се доберат до леглото му. А имало и чужденки, които Фидел дарявал с ласките си.
През 60-те с Кастро се запознала и естрадната ни певица Йорданка Христова. Тогава тя за пръв път посетила Острова на свободата с наша делегация и Ел Команданте останал очарован от гласа и визията й.
Дали двамата са имали романс, каквато мълва се носи от десетилетия, най-добре си знаят те самите. Факт е обаче, че Йорданка Христова отказва да опровергава този пикантен слух. Не коментира и кой го е пуснал да циркулира в общественото пространство. „Нека има митове! Фидел е невероятна личност, една от най-забележителните на XX век. Благодарение на него Куба не слиза от световните новини. А какви магнетични очи има…Кафяви, прозрачни… факт е, че ние с него се познаваме. Но за подробности няма да говоря. По това си приличаме с Фидел – нищо не разказваме за личния си живот! Моята публика така и не разбра кога се омъжих, кога се разведох…“, споделяла е Данчето.
Дългогодишният първи съветник на Кастро по животновъдството Желяз Петев не знае дали Йорданка Христова и кубинският ръководител са били интимни. Твърди обаче, че Ел Команданте си е падал нескрито по други две нашенки – някогашните ни топ грации Мария Гигова и Нешка Робева. Те също минали през сърцето му, но упорито пазят в тайна емоциите си. Очевидци се кълнат, че са виждали Нешка в скута на Фидел по време на една от официалните делегации, а след тържествената част кубинецът се оттеглил в покоите си със славната гимнастичка.
Тази история, случила се преди повече от 45 години, наистина е невероятна. Някои не вярват в нея и дори има недоказана теория, че е изфабрикувана от тайни служби, които си измислят атентат. Но главата героиня и до днес е записана в Книгата с рекордите на Гинес.
Това е феноменалният случай със сръбската стюардеса Весна Вулович, останала в историята като най-дълго летелия без парашут човек в света - при свободно падане от над 10 000 метра височина.
Всичко се случва на 26 януари 1972 г. Самолет McDonnell Douglas DC-9-32 на югославските авиолинии JAT изпълнява редовен полет от Стокхолм до Белград с междинни кацания в Копенхаген и Загреб. Весна, която по това време все още е стажант-стюардеса, не трябва да лети с него, но се оказва на борда заради недоразумение - диспечерът слага на смяна нея, вместо друга Весна - Николич.По-късно Вулович си спомня, че докато пътниците се качват на самолета в датската столица, забелязва мъж, който изглежда видимо притеснен.
"Не само аз го забелязах. Другите членове на екипажа също, видя го и шефът на летището. Мисля, че е качил багаж в Стокхолм, слязъл е в Копенхаген и повече не се е качил на борда", разказва стюардесата.
Полет 367 излита в 15,15 ч. Изведнъж - точно в 16,01 ч., когато самолетът е над Чехословакия, експлозия избухва в багажното отделение. Самолетът се разцепва и пада край село Ческе Каменице. От 10 160 метра (33,330 фута). 27 души от общо 28 на борда - 23-ма пътници и 5-ма членове на екипажа, загиват.Взривът е чут и видян от много местни жители, които се втурват към мястото, макар да никой да не вярва, че може да има оцелели. Сред част от останките от машината в близката гора един фермер от немски произход - Бруно Хонке, открива единствената жива - Весна. Той чува, че някой вика и с изумление се натъква на младата жена. Първо вижда, че нейната тюркоазена униформа е покрита с кръв, а високите токчета на обувките й са буквално откъснати. Хонке, който е бил медик по време на Втората световна война, й оказва първа помощ, докато спасителите пристигнат.
Весна е в изключително тежко състояние - със счупени череп, таз, два крака, няколко ребра и три гръбначни прешлена, единият от които напълно смазан. Заради това тя е парализирана под кръста и дни наред е в кома. А когато идва в съзнание, се оказва, че има пълна амнезия. Научава за катастрофата в болницата от родителите си. Когато й показват заглавията във вестниците, тя припада.До 12 март стюардесата е лекувана в болница в Прага, след което е транспортирана в Белград. Предложена й инжекция, която да й помогне да заспи по време на полета, но отказва, защото противно на очакванията няма страх от летене - просто не си спомня нищо от преживения кошмар.
В болничната стая тя е поставена под 24-часова полицейска охрана, тъй като властите се опасяват, че извършителите на атентата може да опитат да я убият. Могат да я виждат само лекарите и майка й баща й. Остава там до юни, когато е изпратена в морски курорт в Черна гора, за да възстанови, а лекари я посещават на всеки два-три дни.
Весна претърпява няколко операции за възстановяване на движението си - отначало може да мести само левия си крак, а след месец успява и с десния. Родителите й - бизнесмен и фитнес инструкторка, са принудени да продадат и двете си коли, за да си платят всички медицинските грижи.
След 16 месеца лечение, 10 от които обездвижена, сръбкинята се възстановява почти напълно, накуцвайки леко. До края на живота си обаче тя има проблеми с гръбначния стълб."Никой никога не е очаквал да живея толкова дълго", казва тя през 2008 година, обяснявайки това със "сръбската си упоритост" и "детска диета, включваща шоколад, спанак и рибено масло".
Затова веднага щом пак е на крака, е готова да се върне към професията си. Ръководството на авиокомпанията обаче преценява, че известността й би създала проблеми и не разрешава това на Весна - дават й работа на бюро. Въпреки това, тя продължава да лети като пътник и разказва как хората, които я разпознават, са изумени и искат да седнат до нея.
Какво открива разследването?
Междувременно тече разследване на невиждания въздушен инцидент. Според официалните данни преди взрива самолетните системи са работили нормално и пилотите са били на местата си. Проверката не открива в кръвта им алкохолни или наркотични вещества. Не са предавани сигнали за бедствие или съобщения за повреди. А самолетът е нов - започва да функционира по-малко от година преди катастрофата.10 дни след нея Чехословашката държавна служба за сигурност обявява, че са открити части от часовник, който е идентифициран като част от взривно устройство. Обявено е, че най-вероятно става дума за терористична атака на хърватската крайнодясна организация "Усташи", която е поставила взривно вещество в багаж. Въпреки това, официално престъплението остава неразкрито и никой не е задържан.
Между 1962 г. и 1982 г. хърватските националисти извършват 128 терористични атаки срещу югославски граждански и военни цели. А точно в деня, в който самолетът пада, във влак от Виена до Загреб също избухва бомба. На другия ден мъж, който се представя за хърватски националист, се обажда в шведския вестник Kvallsposten и поема отговорността за атаката срещу полет 367.Обяснението за оцеляването на Весна е отново късмет. Следователите по авиационна безопасност смятат, че тя е била заклещена от количка за храна в корпуса на самолета, и затова не е изхвърчала като останалите пътници и екипаж. Смята се, тази част от машината, в който е Весна, се приземява под ъгъл върху силно залесени и покрити със сняг планински склонове, което омекотява удара.
Има обаче и още едно обстоятелство.
"Винаги съм имала много ниско кръвно налягане. Когато човек рязко се издигне на голяма височина, където почти няма кислород, умира практически моментално - сърцето му се пръсва. След взрива съм загубила съзнание. И това, съчетано с ниското ми кръвно, ме е спасило от бърза смърт във въздуха. А защо съм останала цяла, падайки на земята, това и самата аз не знам. Винаги съм спортувала. Тялото ми беше гъвкаво, извиваше се на всички страни... Вероятно затова съм получила по-малко счупвания, отколкото би трябвало да имам", казва години след инцидента самата тя.
Весна обаче е измъчвана от чувство за вина.
"Всеки път, когато мисля за инцидента, имам тежко чувство на вина, че не умрях заедно с колегите си и плача. Тогава си мисля, че може би не трябваше да оцелея изобщо", добавя тя.Отказва терапия при психолог, за да се справи с травмата и се обръща към религията.
Тъжната слава
Междувременно светът полудява по Весна - показват я всички телевизии и тя се превръща в нещо като национален герой на Югославия. Нейната репутация като "героиня от Студената война" достига дори до Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор. След катастрофата е наградена лично от югославския лидер Йосип Броз Тито, а сръбският фолклорен певец Мирослав Илич записа песен, озаглавена "Весна стюардесата".
Скоро тя става и почетен гражданин на Ческе Каменице. А фермерът Хонке, който а открива, кръщава внучката си - родена само шест седмици по-късно - Весна.През 1985 година стюардесата е вписна в книгата "Гинес", а лично сър Пол Макартн от "Бийтълс" й връчва наградата. Тя е особено щастлива от този факт, след като на стаж във Великобритания в младежки години е станала луд фен на Ливърпулската четворка. На сцената Весна иска от Пол автограф, но преди да й го даде, той казва: "Разбира се, но първо ти ми дай твоя!".
През 1977 г. Весна се омъжва за машинния инженер Никола Брека. Двамата обаче нямат деца. Макар лекарите да й казват, че няма да има проблем да забременее след катастрофата, тя преживява тежка извънматочна бременност, която се оказва почти фатална и не прави друг опит. След години тя се развежда.
Междувременно родителите й умират в рамките на няколко години от падането й. Така тя остава сама. А през 1990 г. губи и работата си, след като се включва активно в продемократичните протести на опозицията срещу социалистическия лидер Слободан Милошевич. В този момент тя е развенчана като героиня и проправителствени вестници започват атака срещу нея. Все пак избягва арест, защото властите се опасяват, че би се вдигнал твърде много шум.
Така, в последните години от живота си, тя живее с 300 евро пенсия в стария си апартамент. И казва, че катастрофата е разрушила и нейния живот, и този на родителите й, които вероятно не биха се споминали толкова рано. Весна Вулович умира на 66-годишна възраст през 2016 г. Сръбският вестник "Телеграф" съобщава, че трупът е открит в дома й в Блеград от полицията, която разбива вратата, след като нейни приятели подават сигнал, че от няколко дни не отговаря на телефона си. Намерена е във ваната, като основната версия за смъртта е сърдечен удар.
Теория на конспирацията
През 2005 г. падането на Весна Вулович е пресъздадено от американската телевизионна програма MythBusters. 4 години по-късно чешките журналисти Питър Хорнунг-Андерсен и Павел Тейнър излизат с теорията, че полет 367 не е бил обект на терористична атака, а е сбъркан с вражески самолет и свален от местните ВВС на надморска височина едва от 800 метра. Двамата твърдят, че чехословашката тайна полиция е измислила рекорда на Вулович, за да прикрие това, а обаждането до шведския вестник е измислица.
"Смятаното по онова време от цял свят за "чудо" е само обикновена измама на тайните служби", заявява Андерсен.Чешката администрация за гражданска авиация обаче отхвърля твърдението на журналистите, наричайки го теория на конспирацията.
Андерсен признава, че доказателствата на двамата са само косвени, макар да твърди, че за разследването са използвани материали от тайните служби и разговори със специалисти и свидетели.
Самата Весна Вулович коментира, че е запозната с твърденията на двамата, но тъй като не си спомня инцидента, не може да потвърди или отрече.
Зимното часово време може да крие рискове за здравето ни. Тази нощ местим стрелките на часовника с час назад.
Смяната на часовото време, без значение дали от зимно на лятно или обратно, причинява изключително голям стрeс на психиката на човек.
При смяната на времето човешкият организъм изживява адаптационен дистрес синдром, коментира кардиологът д-р Жоро Николов:
"Аз съм против да се сменя времето. Като се смени времето всеки организъм, колкото и да е здрав, колкото и да е млад, колкото и да е силен, изживява адаптационен дистрес синдром. Трябва да минат две седмици, за да привикнеш към новото часово време. Сърцето работи с биоток и се разстройва неговата функция. Човек вече трябва да става в друго светлинно време и зрителното възприятие, и умственото възприятие, и емоционалното се променя", споделя той.
Смяната на часовото време, без значение дали от зимно на лятно или обратно, причинява изключително голям стрeс на психиката на човек. Това коментира за БНР проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрична асоциация.
До 1 април 1979 година България е била само на зимното часово време. След това се въвежда лятното, а аргументите са основно икономически. Един от тях е, че ще се спестява повече от осветлението. Тези аргументи обаче се поставят под съмнение и до ден днешен, а според повечето експерти в областта на психологията и психичното здраве дискомфортът за организма ни заради часовата промяна не е за подценяване. Проф. Христо Кожухаров, даде следния пример:
"Това е изключително голям стрес за психиката ни. Макар, че е спорно кое е нормалното часово време - зимното или лятното, то трябва да бъде само едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени на часа, каквито и икономически ползи да имат, ми напомнят за периода по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, но за времето, в което имаш ток, натоварваш сериозно системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо подобно се получава и с нашия организъм.".
При всяка смяна на часа е необходимо известно време за адаптация.
Ако НФЦ харчи разумно 40-те милиона за филми годишно, нивото на киното ни ще е неизмеримо по-високо
Имаше хиляди варианти този проект да се окаже провал. Продуцентите му – Иван Христов и Андрей Арнаудов – досега имаха снимачен опит само покрай реалити формати и сериали като „Съни бийч“. Но „Гунди“ преодоля целия възможен негативизъм и очакван хейт по начин, който няма аналог в българското кино за последните 35 години.
Трумфът на „Гунди“ е венец на усилията на всеотдаен и целенасочен екип, работил седем години по проекта си и устоял на много изкушения. Бюджетът на филма е 4,4 милиона лева, но всеки похарчен лев си личи на екрана. Реакцията на повечето зрители е шок – как е възможно това да е заснето у нас и по този толкова силно въздействащ професионален начин?
Но успехът на филма е и шамар за цялото българско кинопроизводство, както и за системата, по която то функционира вече няколко десетилетия. Продуцентите днес деликатно премълчават премеждията си с Националния филмов център, който през 2022 година отхвърли субсидирането на проекта. Един от аргументите бил, че сценаристът Емил Бонев е починал.Впоследствие държавната институция се присламчи към проекта, но символично, „от кумова срама“.
Публична тайна е, че субсидирането на филми от години става на шуробаджанашки принцип – аз на тебе, ти на мене. Финансират се основно проекти, които отиват на второкласни международни фестивали, откъдето гордо се завръщат със статуетки, а у нас ги гледат шепа зрители мазохисти.
Годишно държавата отделя 40 милиона за производство на филми. Ако тези пари отиват за 10 филма като „Гунди“, без да има нужда хазартни компании да спонсорират направата им, нивото на българското кино ще бъде много по-високо.
По коменар на Георги Неделчев, в. "Уикенд"/Източник:Флагман/
Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
13:29
