На 30.10 Кирил Маричков щеше да навърши 80 години

 

Докато има щурци, има надежда, че светът съществува.

От малък Кирил Маричков свири на пиано, кларинет, бас китара и китара. Като своя житейска грешка отчита факта, че учи във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), вместо в консерваторията. Но музиката все пак побеждава.

Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалната сцена са като басист в рок групата „Бъндараците“,  в началото на 60-те години на 20-и век. Когато през 1967 г. групата се разпада, той създава „Щурците“. Членове на новосъздадената група са Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“, Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“. Името на групата е избрано след конкурс в радиопредаване. Интересен факт е, че то идва под влияние на ливърпулската група The Beatles (от английски – бръмбари или буболечки).

„Щурците“ съществува активно 30 години и има 12 издадени албума и безброй турнета. В своята дискография Кирил Маричков има три издадени солови албума – „Зодия щурец“ (1997), „Искам да кажа“ (2002) и „75“ (2019).

АВТОР Е НА НАД 150 ПЕСНИ

Кирил Маричков е автор на повече от 150 песни. В списъка на създадените от него хитове са „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“ . На въпроса дали сега младите хора идват при него да искат съветите му, той отговаря: „Да, питат ме как се правят хитове. А аз им казвам: „Ей, Боже, не знам!“. Никога предварително не знам коя песен ще стане хит и коя – не“.

Маричков се изявява и като филмов композитор – във филмите „Вчера“ (песента „Клетва“), „Адио, Рио“, „Индиански игри“, „Вампири-таласъми“, „Дунав мост“ (песента „Моят свят“). Автор е на музиката към 14 български филма.

Депутат е в седмото Велико народно събрание. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията: „Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Аз не съм нихилист и никога няма да бъда. Аз не съм антихрист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек!“.

На въпроса „Когато се смени времето, за кратко заменихте китарата с политиката, станахте депутат във Великото народно събрание“, Маричков отговаря: „Не, не съм я сменил. Просто реших, че това е мое задължение, когато в цяла Източна Европа падаше комунизмът и хората на изкуството помагаха за това. Ала, в първия момент, в който можех да се отърва, го направих. Напуснах“. На въпрос „Съгласен ли сте с идеята партиите да се обединят в името на обща кауза?“, казва „Абсолютно. Не точно да се обединят, по-скоро, да има съгласие между тях по няколко национални приоритета. Има национални каузи, които трябва да седят много по-високо от партийните различия и боричкания“.

През 1992 г. Кирил Маричков, заедно с басиста на група „Тангра“ – Константин Марков, основават рок радио „Тангра“.

ФОНДАЦИЯТА

През 2013 г. Кирил Маричков („Щурците“), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов („Б.Т.Р.“) и Венко Поромански („Те“)“ създават група „Фондацията“. Изпълняват песни на собствените си формации, като в репертоара им са над 20 емблематичните парчета. Списание „ЛИК“ на БТА посвети броя си през август 2023 г. на десетата годишнина от сформирането на „Фондацията“.

„На Дони му хрумна идеята, след като проектът „Бийтълс“ се оказва успешен (в проекта участват Дони, Коцето Калки, Славчо Николов и Венко Поромански). Обаждат ми се със Славчо, обясняват ми и се съгласих. Само че им казах: „Щом сме от три групи, дайте и да вземем и от ФСБ“. А те се засмяха: „Иван Лечев вече се присъедини“. Нарекохме групата „Фондацията“, пак по идея на Дони, защото това е фондация за изкуство – не за други неща, а за песни, които ние раздаваме на хората“, разказва Кирил Маричков.

Първият голям концерт на „Фондацията“ е на 2 април 2014 г. в зала 1 на НДК. „Интересно е, че когато нещо се случва, ти го преживяваш по един начин, а когато погледнеш в миналото – то вече ти изглежда по друг. Много е хубаво, че човек си спомня най-вече хубавите неща от миналото. И дори те да не са били толкова приятни, той си ги спомня с носталгия. Да речем казармата – да, отвратително беше, но сега, като се сетя, голям смях пада… Иначе си някакъв мизантроп и само викаш „Ууу“. Та и с „Щурците“ е така – да, спираха концертите ни, биеха публиката ни, какви ли не неща са ни се случвали, но аз си спомням веселите и смешните. Например преди концерт ни посрещаха комсомолски активисти – нали после трябваше да докладват – пристъпваха, покашляха се: „Хм, ще свирим ли, ще свирим ли?“. И аз отговарях: „Ами, някои ще свирим, други ще записваме в тефтерчето“. Имаха и дежурен лаф по повод дългите коси: „Абе, човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте!?“. Глупава смешка. Един ден обаче, някъде през 1979-1980 г., трима от нас бяхме с бради и мустаци и поредният комсомолец май се обърка и каза: „Абе, с тези бради и мустаци човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте?“. Не издържах и го попитах: „Защо, жена Ви има ли мустаци? Заради това изречение ни спряха концерта. Тогава никак не беше весело, но сега точно това си спомням“, разказва Кирил Маричков.

ПРИЗНАНИЕ

Кирил Маричков е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен) през 2010 г., на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Музика“, съвместно с група „Щурците“ (2017). През 2020 г. получава „Икар“ за изключителен принос към музиката от Гилдията на музикалните артисти.

На 31 януари 2020 г. Кирил Маричков получава най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. „Човек излиза на сцената, ако има да каже нещо много важно. Това ме е водило през годините – да казвам на хората нещо, да ги гледам в очите от сцената и да им казвам неща, които са важни за тях“, казва Маричков по време на награждаването.

На 10 май 2023 г. официално е представена автобиографичната книга на Кирил Маричков – „На прага на времето“. С нея авторът отбеляза и 55 години от основаването на „Щурците“. Книгата представя подробно житейския и творчески път на музиканта – от детството му до на най-силния период в историята на „Щурците“ – 80-те години на 20-и век.

На 8 септември 2024 г., „Фондацията“ и оркестърът на Държавната опера в Пловдив закриват 40-ото издание на празниците на изкуствата „Аполония“. Маричков посочва, че този концерт е специален за него, защото е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Аполония“, му връчва статуетка – знака на „Аполония“, с който награждават изпълнители, участвали през 40-те години на фестивала.

Източник:dariknews.bg

Научете повече

Карта на три хиляди години разкрива къде е Ноевия ковчег

 

Снимка:Пиксабей

Учени дешифрираха най-старата карта в света, издълбана в глинена плоча преди около 3000 години, като откриха, че тя включва местоположението на „Ноевия ковчег“ сред рисунките.

Вавилонският артефакт, известен като Imago Mundi, показва кръгла диаграма със система за писане, която използва клиновидни символи, за да опише ранното създаване на света, предаде Дейли мейл.

Изследователи от Британския музей, където се съхранява плочата, разкриха какво са дешифрирали миналия месец , но по-задълбочен анализ на тяхната работа разкри библейската препратка в рамките на древния език.Гърбът на таблета действа като ключ, описващ какво ще види пътникът по време на пътуването си, като една част казва, че трябва да минат през „седем левги... [за да] видят нещо, което е дебело като парсикту-съд“.

Думата „парсикту“ е открита на други древни вавилонски плочки, специално за да обясни размера на лодката, необходима за оцеляване на Големия потоп.

Изследователите следват инструкциите, намирайки пътека до „Урарту“, където древна месопотамска поема твърди, че мъж и семейството му са кацнали ковчег, за да запазят живота.

Местоположението е асирийският еквивалент на „Арарат“, еврейската дума за планината. Ной разби библейския кораб , който беше конструиран за същата цел.

Д-р Ървинг Финкел, куратор на Британския музей, каза: „Това показва, че историята е била една и съща и разбира се, че едната е довела до другата, но също така, че от гледна точка на Вавилон това е факт.

„Че ако тръгнеш на това пътуване, ще видиш останките от тази историческа лодка.“Библията твърди, че ковчегът се е установил на „планините Арарат“ в Турция след 150-дневно наводнение, което е удавило Земята и всяко живо същество на нея, което не е било настанено в дървения кораб. А въпросната планина  се отличава с връх, който отговаря на формата и размерите на Ноевия ковчег. 

Твърди се, че плавателният съд е с размери „300 лакътя, 50 лакътя, на 30 лакти“, което означава до 515 фута дължина, 86 фута ширина и 52 фута височина.  

Идеята, че ковчегът е кацнал на Арарат, е заобиколена от противоречия, тъй като някои учени твърдят, че образуванието е образувано от природата, а други са сигурни, че е дошло от по-висша сила.

Научете повече

Едва ли ще познаете Веселка от Биг Брадър преди да качи 50 килограма отгоре

 

Кадър Нова тв и ФБ

Plus size моделът Веселка Маринова от "Биг Брадър“ е била доста по-слаба преди 10-ина години. Година преди абитуриентския си бал през 2019-а инфлуенсърката е била поне с 50 килограма надолу, а в лице е почти неузнаваема.

Тогава е наричала себе си "леко закръглена“, а през 2016-а е била дори още по-слаба. Близки до Веси разкриват, че по онова време е спазвала диети и е полагала сериозни усилия да отслабне.

Към днешна дата се случвало точно обратното – като търсен и популярен Plus size модел дебеланката не се ограничавала в нищо и си хапвала в изобилие. 

Веселка от "Къщата на Инфлуенсърите": Хора, не си снимайте храната, ЯЖТЕ Я!

"Плащат ми, за да съм в тези килограми и с това тяло си изкарвам хляба. Не виждам причина да отслабвам“, разсъждавала Веси.

По-запознатите ще си спомнят Веселка от един от сезоните на "Къщата на инфлуенсърите“, в който бе заедно с друга участничка в "Биг Брадър“ – Анджела. Алекс Гърдева от "Ергенът“ също бе част от въпросния формат, а днес нейният баща Пламен Гърдев е съквартирант с Анджела и Веси, пише Intrigi.bg.

Научете повече

Над 446 села у нас само с едноцифрен брой жители,голям брой са напълно обезлюдени

Селата в България с едноцифрен брой жители е 446, а 171 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател, като сред тях е и „най-младото“ село у нас – Свети Константин. Селата без население се увеличават със 7 в сравнение с 2018 година. Общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители.

Това показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година.Към края на миналата година в страната има общо 5 257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. Населените места през миналата година в сравнение с края на 2018 година се увеличават с едно, след като през 2019 година е създадено ново – Свети Константин в област Пазарджик.

От всички 4 998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители или с 26 повече в сравнение с предходната 2018 година, сочат данните.

С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 63 населени места, а по трима – в 46 села. 45 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 44 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 44 села имат по седем жители, други 55 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население.

Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.

Селата без население са разположени в 14 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 23 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /63/ и най-много с едноцифрен брой на населението /119/ има в Габровска област – общо 182. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 325.

В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 19 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 8 и 29 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Благоевградска, Добричка, Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 23, 12, 25 и 16 населени места са с под 10 обитатели. В Бургаска област са разположени две села без постоянно население и 5 села с едноцифрен брой на обитателите. В две области – Пазарджик и Перник, има по едно село без постоянно население и съответно 2 и 19 населени места с едноцифрен брой жители.

С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Видин /7 села/, Пловдив /4 села/, Варна /3 села/, Монтана, Силистра и Сливен /по 2 села/, и Враца, Шумен и Ямбол – по едно село.

В 1753 населени места  жителите са под 100 души

Справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година, показва още, че общо 1 753 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 171, общият брой на населените места под 100 жители става 1 924 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Проверката на БТА показва още, че към края на миналата година 274 села имат население между 10 и 20 души включително, като 37 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 189 села, включително и Рилският манастир със своите 30 постоянни обитатели. Общо 160 села имат от 31 до 40 жители, а 136 – от 41 до 50 обитатели. В други 129 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.

В 121 села населението е между 61 и 70 души, а в 111 – между 71 и 80 души. В 105 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 82 – жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2019 година 13 села имат по точно 100 души население.

Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 722 села, като в сравнение с края на 2018 година броят им нараства с 9. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 506 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 396 села.

В 263 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 205 – между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 140 села. В 106 села населението е между 801 и 900 жители, а в 85 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място – село Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол, има точно 1000 обитатели.

В 365 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 73 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.

Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 145 града

И към края на миналата година, независимо че намалява с 20 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6168 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.

Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5465 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5116 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4667 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4545 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4233 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4153 жители, Труд /обл. Пловдив/ – 3961, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3849 души и Буковлък /обл. Плевен/, което със своите 3763 жители изпреварва Калипетрово /обл. Силистра/ – 3709 жители, което завършваше челната десятка в края на 2018 година.

Любопитно е да се отбележи, че цели 2489 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, който има 177 жители към края на миналата година. Точно девет села – Бели брод /обл. Монтана/, Бързица /обл. Варна/, Бърчево /обл. Силистра/, Желен /обл. София/, Изворово /обл. Хасково/, Каменяк /обл. Бургас/, Кукуряк и Плазище /обл. Кърджали/ и Ореше /обл. Благоевград/ имат население колкото Мелник.

Научете повече

"Маргарит и Маргарита"-филмът който не бе допуснат на екран до 10 ноември 1989 г.

"Маргарит и Маргарита" (1987, България) на Николай Волев - във Филмотечно кино "Одеон" дн3ес от 14.15! Сценарий - Николай Волев по идея на Александър Томов. Оператор - Красимир Костов. В ролите: Христо Шопов, Ирини Жамбонас, 

Рашко Младенов, Васил Михайлов, Веселин Вълков, Илия Раев. IN MEMORIAM: Николай Волев

"Филмът е готов в края на 1987. Под всякакви предлози не излиза на екран, а на режисьора се правят внушения да го премонтира. Едва в началото на ноември 1989 неочаквано е пуснат в Перник - вероятно с цел добре подготвени представители на работническата класа да се възмутят и да бъде заклеймен. 

Но идва 10 ноември 1989 и настъпва хепиендът за творбата.  

Тя се оказва точният филм в точното време. Директното показване на крайният цинизъм, безскрупулност и корумпираност на висшите началници допада на зрителите точно толкова, колкото и романтичната безкомпромисност на Маргарит." 

Александър Янакиев 

Научете повече

Стефан Павлов: Гунди знаеше, че Алфа Ромео-то е с повредена спирачка

Филмът за Гунди се радва на невиждан интерес. Не само феновете на Левски щурмуват кината, за да изгледат лентата, а и привърженици на други отбори. 

Всъщност, сред зрителите има и такива, които не са почитатели на най-популярната игра. Факт, говорещ достатъчно красноречиво за харизматичността на Георги Аспарухов. В тази връзка в рубриката ХИТ БЛИЦ ви предлагаме още една публикувана в нашия сайт история.

Разказва я ветеранът Стефан Павлов-Фифи Перото, който е голямо име в тима на Левски, съотборник и приятел на Гунди. Това са откъси от интервю за Стефан Павлов пред колегата Милен Димитров, взето през 2012 година.

-Бил си близък приятел на легендите Гунди и Котков, какви бяха те като хора и футболисти?

-Това са двама велики българи. Изключителни мъже и футболисти. Обичах ги и ги обичам! Българският футбол загуби много от преждевременната им смърт. Три години съм бил в една стая с Гунди. Бяхме семейни приятели. Често го водих на риба край Годеч.

-Можеше ли да бъде избегната трагедията на 30 юни 1971 г.?

-Не зная. Понякога си мисля, че всичко е било предопределено и трагедията е била неизбежна. Но ще ти кажа нещо, което много малко хора знаят. Дясната спирачка на колата на Гунди беше повредена. Това му го казаха няколко души. Иван Попов – също бивш наш футболист, който лично се грижеше за “Алфа Ромео”-то, го дръпна настрани и му вика: “Да знаеш, че дясната спирачка не държи”.

Гунди само се усмихна по своя си начин. Явно не обърна внимание на предупреждението. И после всички знаем какво се случи. На Петрохан спират с Котето да заредят бензин. Там качват и капитанчето, дето загина на задната седалка. Това спиране може да се е оказало фатално. След трагедията милиционерите правиха следствието, което доказа всичко. Гунди прави опит да изпревари камиона отдясно обаче в последния момент вижда ремаркето. Бие спирачки, 18 метра “Алфа”-та се е движела на две гуми, и се праска в резервоара (просълзява се).

-Ако Аспарухов беше обърнал внимание на предупреждението за спирачката, всичко сигурно щеше да се размине?

-Нали ви казвам, че май всичко си е било писано. Гунди не беше и особено добър шофьор.Няма какво да се лъжем. “Алфа Ромео”-то беше твърде бърза кола, спортен модел. Не беше за нашите скапани пътища.

-И с Котков сте били неразделни…

-Уникална личност! Мъжкар! Една вечер сме се събрали приятна компания в една кръчмичка до пазара “Ситняково”. Влиза по някое време един як мъжага с огромен шаран в ръце. Дойде до нашата маса и плясна Кольо по гърба: “Мастика, те тая риба е за тебе!” Котето побесня, тегли як шут в задника на фена и поръча едно шише мастика от бара. “Давай му тая бутилка и го махай от очите ми!”. Толкова бесен не бях го виждал.Беше се ядосал, че оня го излага пред толкова хора. Смешното беше, че Котето никога не е пил мастика, а му излезе такъв прякор. Никога няма да забравя как до последно се колебаеше дали да тръгва с Гунди за Враца в оня фатален ден на 1971-ва. Лично аз бях на “Герена” и видях как Котков си биеше дузпи с Гошо Каменски. Два пъти Котето се обличаше и събличаше.

Чудеше се дали да тръгва, не му се пътуваше за Враца. Сякаш е предчувствал нещо. Ама като е писано нещо да става, то става. Накрая ни каза: ”Айде, тръгвам”, и това беше. И Сашо Костов със сина му Вальо трябваше да се качат в колата с тях, ама по някаква причина нещо закъсня и те тръгнаха без тях. Явно някой отгоре е пазил Сашо и детето./БЛИЦ/

Научете повече

Данчо Караджов: Само ние отказвахме да изпълняваме руски песни на турнетата в СССР

При все, че през януари Йордан Караджов ще стане на 73 години, продължава да е сред най-активните наши музиканти. С колегите му от „Сигнал” постоянно са по участия, а им предстои и пореден мегаконцерт в зала 1 на НДК.

По повод кончината на колегата му Кирил Маричков преди броени дни, Караджов отбелязва, че всеки човек го чака това, което застигна него, но е категоричен, че не трябваше да става така с падането му. Жалко! Но пък това, че е починал на сцената, би казал, че е най-съвършеното нещо за един популярен музикант – перфектният край. В случая говорим за легенда, каквато беше той. Винаги когато го споменава, гледа да си припомня историите, с които са се забавлявали и смели. С Кирил били добри приятели от много години. Познават се още от времето, когато бил певец в легендарната за България група „Златни струни“.

С Кирил Маричков и Пеци Гюзелев от „Щурците“ имали отлични отношения. С другите от групата им – Валди Тотев и Георги Марков, е общувал по-малко през годините, но Кирчо и Пеци били отворени хора и когато се виждали, все имали поводи да се посмеят. Преди 30 години например Пеци казвал, че агитки на „Щурците“ и „Сигнал“ се бият в една градинка коя от двете групи и питал коя е по-добра.Връщайки времето назад отбелязва, че един ден Кирчо му разказал история, на която и двамата се смели много. Качил се той в такси и усетил, че шофьорът го гледа много настойчиво. Поискал да разбере с какво му е толкова интересен. „Човекът зад волана казал: „Приличате ми на Данчо Караджов“.

„Възможно е, вдигнал рамене Маричков, а онзи поискал да му изпее „Да те жадувам“. Запял Кирчо, а след като свършил, таксиджията добавил доволно: „Знаех си аз, че ми приличате на Данчо“.

След инцидента с Кирил Маричков на сцената, тръгнаха версии, че получил микроинсулт и затова е паднал, но Данчо Караджов твърди, че не е чувал да има някакви здравословни проблеми. Разбира се 80 години биха тежали на всеки един човек, който ги достигне. Единственото, което знае е, че преди 6 месеца, Маричков пак е паднал лошо и имал счупени ребра, но се възстановил и отново продължил да работи с „Фондацията“. Не е наясно с други подробности.

Предвид, че Данчо Караджов е на 72 години, все още му е трудно да отговори категорично дали го плаши мисълта, че ще дойде момент, в който ще се наложи да слезе от сцената. Отговаря, че докато Господ иска ще го държи на сцената. Хем го плаши мисълта за оттегляне, хем не. Категоричен е обаче, че ако дойде момент, в който публиката разбере, че няма нужда от „Сигнал“, от тяхното изкуство и от него самия като личност, ще се примири по някакъв начин и ще слезе тихомълком от сцената, защото няма смисъл да се раздуват подобни проблеми. Щастлив е обаче, че засега хората все още ги искат и в този ред на мисли не смята да слага край на кариерата си.

Не пропуска да отбележи, че на концерта в НДК хората в залата ще останат доволни.

„Музиката на „Сигнал“ е съвършено различна със симфоничен оркестър от тази, която изпълняваме само като рок банда. Въпреки това до изненади едва ли ще се стигне“, смята той. Разбира се и този път ще изпълнят златния си репертоар, който хората искат да слушат години наред. Освен това спрели да правят нови парчета, защото установили, че каквато и песен да пуснат в сегашно време, публиката си харесва основно старите хитове.

„Сигнал“ правят концерти със симфоничен оркестър от 2018 г., след като дошло предложение от Русенската опера да изнесат два концерта с филхармонията им. И двата концерта се получили много добре и имали голям успех. Това било достатъчно, за да отворят този проект. Имали десетина участия преди пандемията от КОВИД-19 да затвори страната и да спре работата им. Тази година концертите на „Сигнал Symphonic“ преминали при грандиозен интерес, хората харесали различния рок спектакъл, изнесен от групата, съвместно с Русенската опера с диригент Димитър Косев.

Група „Сигнал“ е създадена преди 46 години, но никога не е била пред разпадане. През всички тези години не са си и помисляли да се разделят, както направили редица други техни колеги. Не са имали и сериозни спорове помежду си, не са делили нищо… Данчо Караджов твърди, че при тях чергата е една и никой не я придърпва към себе си. Живели са и продължават да живеят като много близки хора. Винаги са правили албумите си с голямо желание, за да могат да внушат на почитателите си това, което искат.

Признава обаче, че гласът е слабото му място. Винаги, щом пипне някой вирус или настинка, го удря в гърлото. Към момента обаче няма такива проблеми. Задължително провежда адекватно лечение и до седмица успява да се справи с вируса. Именно гласът му станал причина за отпадане на концерт преди броени дни във Варна. Колегите му, са наясно, че някой трябва да изпее песните и когато има проблем с гласа, концертът отпада. При все, че както отбелязахме и по-горе, гласът е слабото му място, досега за щастие не се е налагала никаква оперативна намеса.

Първия си хонорар в размер на 17 лева взел през 1970 г. Никога не е мислил да се отказва от музиката и да поеме в друга посока, а и съпругата му твърди, че не може да прави нищо друго и ще е втората Лили Иванова като дълголетие на сцената. Никой от групата не е имал намерение да търси късмета си зад граница през годините. Знаят си мястото – на българската сцена с почитателите им. Дава си сметка, че навън едва ли щяха да постигнат това, което са успели тук.

Градската легенда носи, че социализмът е бил против рока, но всъщност според Караджов, те са дело на хора, които по онова време не успявали да се вместят в любовта на народа. Твърди, че те, „Щурците“, ФСБ и „Диана Експрес“ не са имали никакви проблеми и успехът им бил налице, не им пречили чак толкоз много. Имали проблеми с разни случайно попаднали лица в концертните зали, на които нещо не им харесвало – панталонът бил широк, обувките остри и т.н. На следващия ден се обаждали в Концертна дирекция, откъдето им забранявали да работят за 2-3 месеца, но като цяло всички музиканти са преживели такива „тъпотии“, подчертава Караджов.

Не може обаче да си криви душата, че по времето на соца им се е пречило кой знае колко и пеели както на български, така и на английски. Имали над 500 концерта в Съветския съюз, обиколили неколкократно тази огромна държава. Там всеки български изпълнител бил длъжен да изпълни по 1-2 руски песни, но те не го направили и се получил голям прецедент.

Разбира се станал проблем заради договореностите с културното министерство, но така или иначе групата осъществила концертите си, без да изпълнят и една руска песен. След това дори не били наказани. Причината да им се размине била, че имали невероятна сметка от тях и залите били винаги препълнени. По онова време в СССР били по-големи звезди, отколкото у нас.

Китарите в колекцията му, са точно 40 на брой като от известно време насам не я увеличава, тъй като си набавил всички модели китари, които искал да притежава, а и вече няма място за съхранение. Често им забърсва праха и посвирва на някоя от тях.

Към днешна дата не може да каже категорично дали някое от внучетата ще поеме по неговия път, а и подчертава, че не е задължително. За него няма да е проблем, дори и да не стане така – всеки ще прави това, което му е отредила съдбата.

И тази година не им останало време за почивка и затова с колегите му се шегували, че си почиват най-пълноценно, когато са на сцената. За малко успели да отскочат до Равда със семейството му, но и много пътувал из страната със „Сигнал“.

Прави му впечатление, че напоследък започва да става все по-сприхав по отношение на шофирането. Все повече го дразнят хората, които не знаят какво правят зад волана. Явно и при него има някаква промяна с възрастта. Преди помагал доста на съпругата си, докато сега не го прави чак толкоз. Само пазарува, когато се налага и се надява тя да не му се сърди.

Продължава да си пие хапчетата за диабета и кръвното и се чувства добре. Не спазва никакви диети и не спортува. Когато е на сцената през лятото, обикновено сваля по 2-3 килограма. Убеден е, че концертите влияят добре на формата му.

Пропуснал е да гласува и на тези избори (27 октомври) и отбелязва, че от 90-те не е ходил до урните, тъй като не вижда човек, за когото да пусне гласа си. Счита, че ако гласува за някого, той трябва да тежи в пространството. В този ред на мисли е категоричен, че „в парламента е пълно с тъпанари“. Жалко е, че ни управляват такива хора, а алтернатива няма, посочва той.

Макар да признава, че биха пели на предизборна кампания, отбелязва, че стоят далеч от популистки и проруски формации.ВИЖТЕ ОЩЕ:Злополучния концерт на група “Сигнал” в Бургас през 1982 година

Източник: Уикенд

Научете повече