11:47
8:24
Admin
ЛЮБОПИТНО, Стара Загора
2 comments
Дълго вървял по трудния път от Египет и, разбира се, тук-там спирал, за да си почине. А на едно от красивите места, където отседнал, през 344 г. основал манастир. Той бил в подножието на здрава римска крепост (в близост до гр. Берое), една от многото, съпътстващи важния тогава друм, водещ от Константинопол към западната част на империята.
Това предание е разказвано като част от историята на село Златна ливада, намиращо се в административните предели на община Чирпан, област Стара Загора. Преди години акад. д-р Росен Милев след дълго проучване обяви, че този манастир, носещ името „Св. Атанасий” (основан през 344 г.) е най-старият в Европа, „следван от „Кандида каса” в Шотландия, основан през 360 г., и от двата манастира, основани през 373-375 г. от св. Мартин в днешна Франция...”
От Средновековието е останал спомен за фамилията, водена от Саръиван, която се заселва в местност, наричана днес Старото гробе. Мястото обаче било на открито, край пътя, и често ставало обект на всякакви нападения и безчинства. Затова нароилите се наоколо фамилии се заселили в една гора, на 1,5 км от река Марица, на десния бряг на Стара река, която се влива в нея. Случило се е през 1829 г. според местното предание, а селището е наричано Алтън чеир (Златни ливади), защото околността е изобилствала с тучни ливади, от които хората са се изхранвали.„
„През 1840 г. селото е обявено като самостоятелно в Чирпанската околия. А се знае, че доста често Левски е идвал в него. Веднъж е трябвало да премине на другия бряг на Марица, в Ябълково, за да прави там таен революционен комитет. Моят прадядо го настанява в къщата си, където преспива, а на сутринта го облича като млада булка и го превозва с лодка от другата страна. А Апостолът му казва: „Дядо Христо, браво, ти си комита!” И оттогава моят род е Комитови...”
Казва ми го с нотка гордост кметският наместник Ирина Панева, потомък на славния си род.В добрите си години Златна ливада е наброявало към 1500 души, днес са не повече от 50. Живели са в 4 махали, в 150-ина къщи. Построили са през 1882 г. основно училище, а през 1924 г. прогимназия, в която са се образовали и децата от съседните Целина, Великан, Ценово и т.н. Преди 8 г. то е закрито, а сградата е закупена от неизвестен мераклия да я има. Никой не го е виждал и съдбата й изглежда предрешена – скорошно рухване.
Над читалище „Селска пробуда -1927” също е тегнела заплахата от изчезване, но преди 8 г. дейността му е възобновена, а няколкото хиляди библиотечни единици говорят красноречиво за богатия му фонд. Друг е въпросът дали някой ще посяга към него. Защото вече няма деца, липсва, разбира се, и детска градина, а за възрастните жители са останали спомените за славното минало, обвеяно в предания и легенди.Църква в Златна ливада никога не е строена. И защо ли, след като на хълма над селото се издига най-старата света обител в Европа?! Срещу нея съществува според преданията и тракийско светилище. Но и то като спомените за него е обрасло в трънаци и полузабрава. Впрочем беглото вглеждане в очертанията му означава среща с надписи, издълбани върху хилядолетните камъни, кръстове, неразгадани символи, странни ниши, издълбани от човешка ръка. Според инж. Димитър Димитров това са астрономически съоръжения на траките или пък „отдушници на подземни помещения”.
Казват, че на един от големите камъни е открит надпис „Аз, Атанасиус”, а на друг е личал голям християнски кръст. Достатъчни основания, за да се смята къде точно е бил манастирът и кой е основателят му. Разбира се, през турското робство е разрушен и напълно забравен. Но споменът за него бил жив и е поддържал вярата в съществуването и възстановяването му.
„Баба ми Йова изкопала от своята нива икона на св. Атанасий. И тогава хората от селото събрали пари, направили там черквичка, до която имало и кладенец, край който ходили да се мият за здраве”, твърди пред мен 89-годишната баба Мина Рогушева, говорейки и за чудодейностите. „Имаше едни тенекийки, като те боли глава – слагаш на главата и ти минава. Ако те боли крак, слагаш в пазвата и спиш. Но вярваха хората. До манастира ходехме с каруци, при тоя кладенец, където хората се миеха и слагаха тенекийки. Веднъж баба ми пуснала синджира с кофата и надникнала в кладенеца. А оттам я погледнал св.Атанасий! Явил й се със светкавица на главата, със светлини....”.
Впрочем храмовият празник е на 2 май и според поверието тогава най-праведните миряни могат да видят лика на светеца в дълбините на аязмото... Иначе случката е от периода на турското робство, когато е възстановена църквата на манастира. През 1844 г. той добива контурите на сегашния си вид. Тогава Стара река са я наричали Рогуш, а канарите край нея били обитавани от змей. Някои са го виждали в летящо състояние и денем, и нощем. Пазил е нещо. Но какво?! Хората вечер бързали да си приберат децата, особено момите, защото е можел да вземе някоя от тях. Но може да е пазил съкровище. Обитавал е мястото точно срещу манастира, където е и старата римска крепост. Сутрин, когато жените отивали на къра, го виждали как лети с голямата си опашка... Съществувал е.
Бабите с усмивка казвали, че главата му била детска, че се криел там и че вардил селото от градушки. Затова над Златна ливада такива няма и до днес. Но скоро никой не го е виждал и затова го смятат за безсмъртен. Какъвто е и споменът за св. Атанасий, който през 343 г. преминал оттук и основал манастир. Най-старият в Европа. Впрочем през 1979 г. с помощта на Людмила Живкова започва съвременното му възстановяване, а 3 г. по-късно е завършен новият му корпус – с хотелска част.
Има още предания и легенди, разказвани в Златна ливада. Че светецът е пренесъл в обителта книги от Александрийската библиотека, запазвайки ги от големия пожар там. Че крайпътната римска станция Пизос, споменавана от историците, се е намирала на стария друм под манастира. Че на 3 км разстояние е съществувала крепост на готите. И че Паисий е преминал през богатото на история селище и дори е погребан нейде тук.....
В Алтън могила пък е заровена мома Алтъна, царска дъщеря, която тъче на златен стан. Погубена била от зъл цар, който отнел земите на баща й. И ако царски син разкопае могилата, тя, момата, ще е жива, а целият свят ще му се покори и ще му възстанови земите на дедите й. Само царски син го може...
Но могилата не е разкопавана. Тя си е ей там, край магистрала Марица, в местността Бялата вода. На 15 км от Чирпан, на 25 км от Димитровград, на 46 км от Стара Загора...
Източник: Новинар
Абонамент за:
Публикации (Atom)
