- 14:08
- Admin
- ЛЮБОПИТНО
- No comments
Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски, смядовски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват големи опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време и най-вече по празници. Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост”. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия "Мусалла", "Пражка шунка" от бут, лебервурстът и др. Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичния въпрос "Такива салами да има в Маями?"
- 11:40
- Admin
- ЛЮБОПИТНО
- No comments
Ако сте на възраст над 30 години, значи помните социализма. Най-вероятно сте живели в панелен блок, карали сте велосипед "Балкан", возили сте се със семейната "Лада" или "Москвич", гледали сте "Бързи, смели, сръчни" на черно-белия телевизор "Опера". Сутрин денят ви е започвал с чаша мляко и тунквани бисквити "Детска закуска". За обед – намазана филия с първомайска лютеница (онази с хорото). Сигурно помните, че дъвките бяха само "Идеал", а сладоледът - "Ескимо". Като дете са ви къпали с шампоан "Па-па", а вечер сте мили зъбите с паста "Поморин".
Оттогава минаха много години, но някои от марките на соца продължават да са част от ежедневието ни. Ако се загледате по-внимателно по рафтовете в кварталния супермаркет, ще откриете познати от миналото храни като лютеница "Хоро", пастет "Апетит", сирене "Крема" и русенско варено. На щанда за захарни изделия още се намират "Лимонови резенки", локум "обикновен" (с розоберачки), вафли "Морени", бонбони "Таралежки" и "Троен лешник", бисквити "Еверест" и "Златна есен", шоколадите LZ и "Кума Лиса". И това съвсем не се отнася само за храните - най-продаваното лекарство в България продължава да е аналгин.
Оттогава минаха много години, но някои от марките на соца продължават да са част от ежедневието ни. Ако се загледате по-внимателно по рафтовете в кварталния супермаркет, ще откриете познати от миналото храни като лютеница "Хоро", пастет "Апетит", сирене "Крема" и русенско варено. На щанда за захарни изделия още се намират "Лимонови резенки", локум "обикновен" (с розоберачки), вафли "Морени", бонбони "Таралежки" и "Троен лешник", бисквити "Еверест" и "Златна есен", шоколадите LZ и "Кума Лиса". И това съвсем не се отнася само за храните - най-продаваното лекарство в България продължава да е аналгин.
Абонамент за:
Публикации (Atom)