8:42
22:46
Admin
СТАТИИ
4 comments
Бащата, Трифон Палаузов и лелята на Митко – Русана, стават партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Поради тази причина Габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана. След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. След преминаването им в нелегалност габровската полиция опожарява тяхната къща на Бакойците. През юни са интернирани в с. Чорбаджийско, Момчилградско, баба му Рада и дядо му Цоню със стринка му Донка и чичо му Иван. Под натиска на полицията училищният съвет на Второ основно училище „Неофит Рилски“ на 19.IХ.1943 г. решава: „Че дейността на ученика Димитър Трифонов Палаузов е несъвместима със задълженията му на ученик и предлага на областния инспектор в Плевен да разреши изключването му от училище“. Тогава Митко е четвърти месец партизанин.
 |
| Паметникът на Митко в Габрово |
След Балванската битка, землянката е разкрита на полицията от предателя Иван Данаилов-Доктора. Той е ранен и заловен в Балван на 29 март и подложен на нечовешки изтезания, при които проговаря
 |
| Останките от паметника на загиналите партизани в местността „Осеникова поляна“ |
На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група, ръководена от Иван Дим. Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.
След 9 септември 1944 г. костите на най-малкия партизанин и неговата майка са положени в костницата на площад „Възраждане“ пред кметството в Габрово.
 |
| Бившият музей в Габрово |
След 1990 г. поради политически причини музеят на Митко е превърнат в спортен салон на близкото училище, а къщата-музей се саморазрушава и вече не функционира.
Бащата Трифон Палаузов се жени повторно за Величка, вдовицата на негов боен другар. Първо имат дъщеря, която наричат Сашка - на партизанското име на Ганка Палаузова. През 1954 година им се ражда син. Той е кръстен на убитото партизанче и носи същото име . Става строителен предприемач и смята да реставрира музея на брат си, но умира от рак на 6 октомври 2010 г.
Днес в градинката пред Основно училище „Неофит Рилски“ в Габрово, където е учил малкият Митко, има негов паметник, издигнат през 1961 г. Негов автор е архитектът Карл Кандулков . Запазен е и чинът на Митко.
На 02.08.2014 г. е публикувана песен, която възпява най-малкия участник в антифашисткото съпротивително движение в България по време на Втората световна война.
Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение, който придобива българско гражданство шестгодишен, едва когато се премества да живее в България със семейството си.
Луканов започва да играе важна роля в т.нар преустройство, което той превръща в атака за отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. След това той заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Впечатленията за ролята му през този период са спорни. За него първият демократично избран български президент Желю Желев казва дословно следното: "Колкото до Андрей Луканов, когото днес всички привиждат като единствения професионален политик, си мисля, че му се приписвт качества, които той нямаше. Вярно е, че измежду останалите той беше най-трезвият, най-прагматичният политик. Но знаете ли, Луканов не беше смел човек, той нямаше куража да започне реформите. Спомням си, по време на второто си правителство дойде в парламента и ззаяви, че започва реформите само ако с консенсус го подкрепят всички. Не е реалистично да искаш опозицията да те подкрепя безрезервно. Тогава казахме на Луканов, че за основни неща, например приватизацията, или разбиването на държавните монополи, ще го подкрепим. Той обаче не посмя."
Правителството на Луканов падна след публични протести пред Мавзолея. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.
На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г., след което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През март 1997 независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
От 1994 г. става съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". Тъкмо поради тази причина мнозина обявиха Андрей Луканов за първата жертва на войната за газа.
Андрей Луканов бе застрелян пред дома си на 2 октомври 1996-а, а още на следващия ден вестник „Нощен труд“ тиражира снимка на голото му тяло в моргата.
След убийството му плъзнаха всевъзможни слухове. Според един от тях вече покойният Илия Павлов бил поръчителят на убийството, а фактическият изпълнител на разстрела пък бил Ганчо Въчев, известен като Ганеца. Той бе спряган за един от най-големите автокрадци в страната.
Междувременно Софийският апелативен съд отмени изцяло присъдите, които Софийския градски съд бе дал за подсъдимите по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Юрий Ленев и Ангел Василев бяха изцяло признати за невинни за престъплението.
Както при всяко неразкрито убийство на значима личност, така и при Луканов, мнозина поставят въпроса: Убит ли е наистина той, или всичко е плод на инсценировка. Спомнете си съдебния заседател Михайл Михайлов, член на БКП-БСП до 1999 г., който я напусна разочарован. Дълго време той твърдеше, че нещата не са такива, каквито изглеждсат. Михайлов е бил свидетел на източването на на пари по аферата „Акрам“. Сам той казва: „Чрез указания на Луканов Румен Петков разиграва няколко неща в Плевен – създаването на удобна опозиция, банковото дело е следващият момент, подготовката на кадри в различни области на местно и национално равнище, разцеплението в БСП. Според мен Луканов е жив и Румен Петков разработи сценария за неговото т. нар. убийство." По този повод Петков се закани да заведе дело срещу него. Бившият съдебен заседател контрира, че ако му се заведе дело за клевета, ще иска ексхумация. И продължи да твърди, че Андрей Луканов е жив и му е направена пластична операция в Плевен, а този, който я направил бил ликвидиран. Според Михайлов, ако Илия Илиев си отворел устата, нещата в България щели да станат страшни.
Не е изключено самият Андрей Луканов да е усещал какво може да се случи. За това свидетелстват и собствените му думи, произнесени пред журналистката Велислава Дърева в дома му сутринта на 9 юли 1992 г., малко преди да тръгне за "Развигор". Тогава Луканов казва: "Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. . . " Източник: Frognews.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)
