8:55
Водопроводът дава работа на десетки хиляди хора от този беден каменист край, където освен картофи друго не вирее. Докато го строят, дават дори човешки жертви при прокопаването на тунелите.
За по-малко от две години частта Бистрица - София с електроцентралата „Симеоново“ е завършена. През октомври 1926 г. градът получава свежа планинска вода.
Заради замаха, с който работи по грандиозния и уникален строеж на Рилския водопровод, тогавашният столичен кмет ген. Вазов му дава прозвището Рилски.
Вторият етап – Бистрица – Рила, е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Това била и най-трудната фаза на проекта. Тогава се развихрят и спорове дали тази вода не се отразява зле на софиянци, защото била „гушава”, предизвиквала заболяване на щитовидната жлеза. Настанал смут, извършили се медицински изследвания и населението се успокоило.
Така на 23 април 1933 г., когато е Томина неделя, множеството е събрано на стадион „Юнак”.
Чрез специално съоръжение, изградено за случая от инж. Иванов, бликват струите на рилската вода, като избил гейзер на височина 25 метра.
Даже и поетесата Елисавета Багряна възпява момента
в стихотворението си „Обузданите води”.
След осемгодишно строителство съоръжението е напълно готово, а на всеки софиянец са се полагали по 200 литра вода в денонощие.
Вододайната зона на Рилския водопровод е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Построени са и две електроцентрали. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което е позволявало на столичани да пият най-евтината вода на света.
Авторитетът и популярността на Иван Иванов в града са толкова големи, че през 1934 г. той е избран за кмет на столицата с указ на цар Борис Трети
Управлява десет години, три месеца и петнадесет дни и това го прави най-дълго задържалия се на поста градоначалник.
Роден е през 1891 г. в семейството на офицера Никола Иванов - един от героите на Балканската и Междусъюзническата война. Самият Иван Иванов прекъсва следването си в Мюнхен, за да участва като доброволец в тях. През 1915 г. се дипломира в Германия като хидроинженер. След 7-годишно ухажване се жени за голямата си любов – германката Матилда, от която има три дъщери.
Като кмет на Столичната община името на Иван Иванов е свързано и с редица знаменателни събития в живота на София.
Той се преборва с корупцията и бюрокрацията
Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика”.
В спомените на очевидци се описва навикът му всеки ден да обикаля улиците и кварталите на София. С изготвената през 1934 г. нова „Наредба-закон за застрояване на столицата“ се слага ред и се подобрява градоустройствената дейност.
Построени са сградите на Върховния административен съд, Телефонната палата, хотел и концертна зала „България”.
Към София кметът присъединява селата Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда. До Горна баня тръгва първият тролей, наречен „трамвай без релси”. Новия градоустройствен план изготвя немският арх. Мусман, проектирал Лайпциг, Бремен, Дюселдорф.
По същото време започва масово озеленяване и се появяват кестените по централните булеварди.
Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този период са открити и къпалнята „Мария-Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът.
Всички улици в центъра са павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. потегля и първият тролей към Горна баня.
Мислейки за бъдещето на столицата, Иван Иванов подготвя и строителството на язовир „Бели Искър”, който естествено продължава идеята за Рилския водопровод – столичани да пият най-хубавата и евтина вода.
Язовир „Бели Искър“ е построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала в Рила на около 1900 м надморска височина. Намира се на 60 км от София и осигурява около 20% от питейната вода на столицата, като служи за допълващ обем на основния сега водоизточник – язовир „Искър“. Той е един от най-високопланинските язовири в Европа.
Язовирната стена е първото толкова масивно съоръжение за времето си. Излети са 216 000 куб. м бетон и са направени 10 000 куб. м зидария. За предпазване от разрушения поради честото замръзване и размразяване на водите язовирната стена е подсилена с 60 см гранитна облицовка.
След 9 септември 1944 г. инж. Иванов е изправен пред Народния съд.
„защото е ясно, че кметът Иванов е германски агент”. Днес се знае, че истината е друга. Според секретен доклад Иванов е бил „националист, без ярко определение към никоя партия. Открай време е отявлен германофил, но никога не е бил привърженик на националсоциализма. С това се обяснява и донякъде отрицателното становище на официалните германски служби към него”.
Инж. Иванов получава доживотна присъда, а през 1946 г. е освободен предсрочно. Всъщност има сериозна причина Иванов да получи предсрочно свободата. Хидроинженерът е нужен и на новата власт. За построяването на язовир „Сталин” (днес „Искър”) българските власти молят правителството на бившия Съветски съюз да изпрати инженер. От Москва отвръщат: „Имате световен специалист, макар и завършил в Германия”. Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. На 6 септември 1954 г. язовирът е пуснат в експлоатация, а инженерът е пенсиониран през 1956 г. Заболява от мускулна атрофия и умира през 1965 г. Покрай построяването на Рилския водопровод, част от който минава през Витоша, инж. Иванов става ценител на разходките из тази планина. По негова инициатива през 1934 г. тя е обявена за национален природен парк като първия подобен на Балканите. Благодарните софиянци са кръстили в негова чест хоризонталната пътека между Железница и Княжево „Алея Иван Иванов”. Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър.
Източник:http://retro.bg/
