Тодор Живков сред бригадири през 80-те

Научете повече

Плевен,80-те

Научете повече

Разказ за жилетката-Истинска история разказана от първата МИС България Бранимира Антонова

Бранимира Антонова

Бяхме вече месец време на морето, първо в Мичурин /Царево/, после в Несебър. Къщата в която бяхме на квартира беше нова, не красива и не паметник на културата, на младо семейство с две момченца. Обожавахме сутрин рано със сестра ми да купим топли мекички с овче кисело мляко. Утрините бяха хладни, а ние имахме само една жилетка, която разпъвахме толкова, че и двете влизахме в нея... Майка правеше огромем блажен гювеч, давахме го да се пече в обществената фурна в центъра на Несебър и отивахме в Слънчев бряг на плаж. Баща ни прескачаше до морето и обратно тичаше на работа.
На плажа в Слънчев бряг се зададе камилар с две камили. Аз се снимах върху една от тях, а сестра ми умираше от смях, казваше че много ми отивала. Дни след това видяхме плакати, които подканяха хората да учавстват или присъстват на плажа за избора на Мис Слънчев бряг. Историята я разказвам подробно в друг разказ, само ще добавя, че празника след избора беше в ресторант Ахелой, а след това в шведския клуб 33, супер хит по онова време.
Беше 1967, бях на 14, бях станала мис, бях влюбена в рока завинаги и никога не забравих тези момчета, рок групата, която свиреше в клуба.
Наскоро в София дойде един от тях на приятелска визита, разбрах че и те никога не са преставали да мислят за мен.
Нямам думи...

Автор :Бранимира Антонова

Научете повече

Спомен за часа по военно и калашникът в класната стая (Статия)

1973-ти набор се оказаха последните, които не само са държали в ръцете си автомат Калашников като ученици, но са го сглобявали   и разглобявали   за норматив.Дългогодишните кадри на Министерството на просветата и на учителските колективи помнят как преди 25 години в средните училища се получаваше елементарна военна подготовка, посредством изучаване на предмета Начално военно обучение (НВО). Най-ярък спомен пък за него са запазили всички, които са имали честта да бъдат десетокласници в НРБ.  Подобно обучение е имало във всички страни от социалистическия лагер и е целяло да подготви младежите за бъдещата война. Деветокласниците са изучавали НВО в обем от 108 часа, а десетокласниците – 36 часа годишно. Значителна част от преподавателите са били офицери от запаса с педагогическа
квалификация. Дори по едно време в Националната спортна академия се открива и профил “преподавател по НВО”.Обучението освен военна подготовка е давало и доста добра такава за реакция при възникване на всякакви аварийни ситуации. Изучавало се е как да се реагира при земетресения и други природни бедствия, реакция в случай на атака, и не на последно място как да се оказва първа помощ. В някои училища е имало и бомбоубежища. При сигнал се е учило как за максимално кратко време да се вземат и нахлузят противогазите, и с тях учениците да се насочат към бомбоубежищата. Също така, какво и как да се прави, за да няма паника – най-големият убиец. Кабинетите по НВО са били сред най-добре оборудваните, а за мнозина ученици са били любимото място в училище. Ентусиазирани учители по НВО, с помощта на различни ведомства и с доброволния труд на учениците през свободното си време успяват да изградят дори и спортни стрелбища в училищата си.Сред ученическия фолклор обаче още се носят легенди за част от преподавателите по тази дисциплина. Някои са били откровени простаци, най-често пенсионери от армията, с грубо и арогантно държание, на които им се е щяло страхливо и похотливо да попипват ученичките. Ръсели са глупост след глупост, а когато са били в добро настроение са се правели на пичове, като са разпускали с разказване на мръсни вицове. В резултат на тяхното обучение се ражда шегичката “Как трябва да държим автомата при ядрен взрив? Далеч от краката, за да не ни капе по тях”.

Строевата подготовка и маршировките до откат с песен на уста за поддържане на бойния дух сред младите бранители на Родината, също са били част от програмата по военно. Те обаче не са били никак любими (меко казано) на младежите от горен курс, но не е можело да се мине без тях. Сред задачите на военните педагози са били и да командват с ревове от мегафон тренировките в училищния двор за поредната манифестация. Особено към края на режима учениците чудесно са разбирали тъпотията на това, но е било безсмислено да се роптае на глас.Обучението е завършвало в края на 10 клас с военнополеви двуседмичен лагер в специализирани бази. Там с военизирани игри и стрелби с пневматично, малокалибрено и бойно оръжие (АК-47) те са показвали уменията, които са придобили в час. На него практическите учебни занятия са били съобразени с възрастовите особености и психиката на девойките и младежите. При девойките се е наблягало на занятията по гражданската защита и медико-санитарната подготовка, а при младежите – на бойно-приложните спортове. На тези лагери са се събиралии и е трябвало да действат в пълен синхрон четири категории офицери – кадрови офицери, преподаватели по НВО, офицери от Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) и запасни офицери, мобилизирани като взводни командири. Водещи са били офицерите педагози от системата на просветата. Днешно време почти няма ученик от онези времана, който да не си спомня с носталгия за големия купон, който се е вихрел по време на тези лагери.За съжаление у нас всичко хубаво и полезно все някога свършва. На 1 септември 1990 предметът НВО е изваден

от учебните програми, а преподавателите – уволнени. Неотдавна военното обучение отново се завърна в българското училище, но в осакатен вариант, като част от часовете на класа. Въпреки това обаче, днешното младо поколение реално е неподготвено за реакции при каквито и да било извънредни обстоятелства. На практика никой не си мърда пръста да научи децата на елементарно оцеляване. Родителите си мислят или по-скоро им се щете, че ще ги научат в училище, както някога са ги учили тях.
В момента се правят чести проверки на сигнализацията в градовете. Но почти никой не може да различи сигналите за въздушна опасност от сигнала за химическа атака, например. Нещо което се е изучавало навремето в часовете по НВО. Жалко е също, че ако сега се случи някакво бедствие най-големи жертви ще има сред младите, които нямат знанията и уменията, как да реагират в дадена критична ситуация. Да не говорим за оказване на елементарна първа помощ.
Източник:www.socbg.com

Научете повече

В училищния стол през 80-те

Кое беше любимото ви ястие там ?

Научете повече

Черни връх,1975 г

Научете повече

Цени на почивка на море в хотели с 3,2 и 1 звезди през 1986 година

Четиринадесетдневна почивка в хотел с 3 звезди — цена: 136 лв., от които талони за храна за 96 лв. и 4 лв. за допълнителни услуги, в хотел с 2 звезди — цена: 123 лв.от които талони за храна за 96 лв. и 4 лв. за допълнителни услуги.

Двадесетдневна почивка (21 пансиона) в хотел с 3 звезди-цена: 204 лв. от които талони за храна за 114 лв. и 6 лв. за услуги, в хотел с 2 звезди 185 лв. от които талони за храна за 114 лв. и 6 лв. за услуги.

ПРИВИЛЕГИЯ ЗА ПОЧИВАЩИТЕ С ДЕЦА: За деца до 6-годишна възраст не се заплаща пансион ако не заемат отделно легло, а от 6 до 12 години се заплаща с намаление 50% от пенсионната цена.

ПОЧИВКА ЗА ПЕНСИОНЕРИ: цена за 1 пансион в хотел с 3 и 2 звезди от 8.50 лв. от които 7 лв. талони за храна (до 30.6.1986 година вкл.)

Талоните за храна, които се получават при заплащано на пансиона важат за всички заведения на територията на комплекса и нямат фиксирани дати за ползване.



До 30 април пансион с хотели е 3,2,1 звезди от 8,40 лв. до 12.40 лв., от които талони за храна от 8 лв.

За ученици (организирани групи) от 1 април до 20 февруари — пансион 9 лв, талони за храна за 7 лв.

От 20 март до 20 април — пансион 8 лв., талони за храна за 7 лв.

Екскурзионно летуване за ученици от 16 септември до 15 юни — пансион 8.40 лв., талони за храна за 7 лв.

За пенсионери: от 16 септември до 15 юни пансион 9 лева, талони за храна за 7 лева

Съвещания, срещи, мероприятия от 16 септември до 15 юни — пансион 13 лева, от които талони зи храна за 11.25 лева.

За деца от 6 до 12 г. се заплаща 50°/о от пансиопната такса.

За www.bgspomen.com По-спомени на  Юлияна Дечева,дългогодишен служител в "Балкантурсит"

Научете повече

Балчик,1965 г

Научете повече