1973 г

Историческата църква

Историческата църква

Историческия музей

Паметника на загиналите Априлци




Снимка: Димитър Дейнов, Архив- БТА
Димитър Дейнов работи в Българската Телеграфна Агенция от 1967 година. През 1984 той придружава Тодор Живков в Либия.
Димитър Дейнов: „От едно посещение на Живков в Либия е и снимката върху килима в пустинята. Цялото посещение за мен бе осеяно с изненади. Рано сутринта имаше среща в палатката на Кадафи, отидохме там и снимахме, каквото можеше да се снима. Продължихме през пустинята. В един момент колоната от коли изненадващо спря. Аз грабнах чантата и видях, че охраната на Кадафи разпъва един килим. Така в този момент те бяха седнали да обсъждат важни въпроси, инициативата дошла от Кадафи, и така, на земята, насред нищото водеха преговори. Кадафи обичаше да парадира с това, че е човек на пустинята.“
Вляво зад Живков е Петър Младенов, външен министър на комунистическа България в продължение на 18 години. Поел властта след свалянето на Тодор Живков през ноември 1989. Последен вдясно е седнал Здравко Велев, тогава Арабист №1 на страната, и винаги до Живков по време на срещи, свързани с Арабския свят.
Източник: mycentury.tv

Църковният празник Архангелова задушница,  се отбелязва винаги в съботата преди Архангеловден – на 8 ноември.
На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, както и вечна признателност на загиналите в редовете на Българската армия.
Архангелова задушница се нарича ще „Рангелова задушница“, „Голяма задушница“, „Мъжка задушница“.
Както на всеки друг помен, се
раздават жито, хляб, вино, сладкиши, бонбони, плодове, месо.
Освен на близките, се раздава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.
Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос.
Значението на Задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.
Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.




Винаги, когато съм влизал в тези заведения, съм изпитвал тягостното чувство на човек, попаднал в непозната среда, сред която тънката усмивка на човека зад бар-плота или привидната сдържаност на сервитьорите се опитват да ти внушат мисълта, че те са нещо повече от теб и че твоето самочувствие не струва за тях и пукната пара. Впрочем достатъчно е само да покажеш, че за теб парите са нищо, и това отношение моментално се изменя.
Той — барманът Ангел Иванов Георгиев е роден през 1946 г. в гр. Пловдив. Образование — средно. Женен. От 1971 г. започва работа в комплекс „Слънчев бряг“ като сервитьор. От 1973 г. е барман, а от март 1981 г. до деня на задържането му през септември 1984 г. в продължение на три години и половина е несменяем барман на бар „Бургас“ в комплекс „Слънчев бряг“. На снимките, намерени при обиска в заведението му, е усмихнат, с бутилка в ръка сред също така усмихнати приятели…
Що за личност е барманът? Със собствен двустаен апартамент в гр. Пловдив, който дава под наем. Парите му се внасят в книжка. В Бургас семейството му е наело друг апартамент. Наскоро си е купил нов автомобил мерцедес! През 1983 година започнал строеж на вила в с. Порой, Бургаски окръг, която според заключението на експертизата само в груб строеж е поела разходи за 5561 лв. Четири години подред Ангел Георгиев всяка година ходи на екскурзии във ФРГ, където престоява по около месец. Като оставим настрана доброто обзавеждане, бихме споменали само, че той притежава собствена радиоуредба, която ползува в бара, и други два скъпи радиокасетофона с тонколо- ни. Бихме добавили и това, че незаконно е изразходвал около 3500 лв. за купуване на западногермански марки.Назначената по време на следствието социално-икономическа експертиза дава заключение, че само за периода от 1.1.1983 г. до 30.09.1984 година, т. е. за година и осем месеца, разходите надвишават с 10386 лв. законните му приходи.
Получените суми в извлеченията за трудовите му възнаграждения варират: 111 лв., 127лв., 176 лв., 210 лв….и в редки случаи — по-високо. Как тогава ще се обяснят източниците на много по-големите му разходи?
Отново се налага да надникнем в бара.
„…Внасяхме напитки в бара отвън. Пренасяхме ги в чанта с леката ми кола понякога сутрин, през деня или надвечер, преди започването на работа. Стремях се да не ни виждат, но всичко беше на риск…“
Започва сам. Шишетата с напитки обаче са маркирани с щемпела на „Балкантурист“. Ангел купува водка или коняк на редовни цени, налива ги в празните бутилки и след това ги продава с надценката на бара. „Така си покривах разходите“ — ще каже той по-късно пред съда. Но кой е казал, че „приятели и близки“ могат да пият в бара, който е обществено заведение, без да плащат?
Всички знаем защо е дебел вратът на вълка. И Ангел го знае. Затова започнал сам. Но постепенно разбира, че печалбата може да бъде много по-голяма, пък и рискът да те издадат колегите — по-малък, ако привлече някой от тях, ако станат „комбина“. „Комбина“, в която той пак ще си остане „вълк“, защото ще бъде ръководителят, нали е шеф на заведението!Из показанията на подсъдимия Брайчо Велев:
„Ангел ми казваше, че той е човекът, който трябва да мисли, а от мен иска само да работя. Не виждах и не знаех какво маркира на машината сутрин, когато барът беше затворен…“
Какъвто е в службата, такъв е и в семейството. Ето какво разказва съпругата му:
„За финансовите въпроси съпругът ми не искаше да му се меся и да се интересувам. Още в началото на брака ми заяви, че тези въпроси мене не ме засягат. Вкъщи имаше желязна касичка, в която се съхраняваха документи — до нея аз нямах допир… Затова не знам с какви пари и за колко купи колата, на която аз най-малко от когото и да било съм се возила. Не знам и как е купил дизеловия двигател за мерцедеса — на него не му плащат във валута! Съпругът ми не иска никой да му се бърка в работите. Работеше на „Слънчев бряг“, рядко се прибираше в Бургас и малко се интересуваше от семейството. Не е ставало въпрос с какви пари ще строи вилата. Никога не знаех с какви суми излиза зад граница, какво е изхарчил и с какво се прибира. Просто така ме беше научил — да не се интересувам от неговите работи…“
Но ако не с жена си, Ангел трябва да сподели трудностите в „работата“ си с някой друг, когото най-вече да използува в бизнеса.
 Съдружникът
Това е единият oт сервитьорите — Брайчо Панайотов Велев, 23-годишен, със средно образование, неженен. Нищо, че е сервитьор и има строго определени, други задължения, Ангел започва да го вика зад бар-плота и да му възлага да налива сам напитки. Постепенно го въвлича в „играта“. А за да мълчи, му запушва устата с великодушно подхвърлени банкноти от „припечеленото“ чрез „излишъка“.Из показанията на Брайчо Велев:
„Каза ми, че ще му бъда помощник и ще работя и зад бар-плота, ще разливам напитки и ще ги продавам дори в негово отсъствие. В края на всеки месец Ангел ми даваше по 200 лв. затова, че му помагам и на бара. През лятото на 1982 г. ми даде 600 лв. В края на юни 1983 г. извади на мое име спестовна книжка, в която беше внесъл 1000 лв. Това беше моят дял. През юли 1983 г. ми брои пак 1000 лв. На следващия месец получих радиокасетофон „ВИНИХ“ — бил го купил от ФРГ, каза ми, че струвал 600 лв. До края на лятото на малки суми ми даде още 400 лв“
Очевидно е, че доста повече е оставало за бармана от присвоеното, за да брои такива суми на помощника си, да бъде за него великодушен благодетел. Нещо повече, Велев е бил назначен за сервитьор само за летните месеци и без да има заповед, „помагал“ на бармана и през зимата. Фигурата на „помощник-бармана“ в бара през зимата естествено е била пред очите на цялото ръководство на „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, пред очите на всички видове контролни органи.
Никой от тях не се е запитал обаче, кой заплаща възнаграждението на този постоянен „помощник“ за полагания от него труд.
Действие първо.
Два пъти седмично съдружниците внасят в бара купени отвън по 12 бутилки водка, 4—5 бутилки коняк, 2 бутилки уиски и др. Отначало ги купуват двамата — от различни магазини. Впоследствие Ангел Георгиев напълно се доверява на Брайчо Велев, връчва му парите и го оставя сам да пазарува. Естествено никой няма и наум да ги контролира.
Брайчо Велев: „Не купувахме по много бутилки от един магазин, за да не бие на очи. Внасяхме по 24 бутилки водка на седмица или по 96 бутилки на месец. За целия сезон (т.е. за 4 месеца) сме внесли само от водка 384 бутилки. По-малко сме купували други напитки. Внасяхме ги през служебния вход предимно вечер. Разликата в цената на водката например беше 5,50 лв.“
Деликатното на тази работа е не внасянето на бутилките, а верният усет към клиента, на кого какво да „пробутат“.
Ангел Георгиев: „Не позволявах на Брайко да смесва напитките. Понякога продавах полска водка за водка „Смирнов“, но внимавах, защото не на всеки клиент, когото не познаваме, можеше да му даваме една водка за друга.“
Ангел Георгиев не се задоволява само с това. Той включва в играта и
касовия апарат или действие второ:
Всеки сервитьор маркира поръчките на касовия апарат самостоятелно, като отбелязва свой ключов номер на лентата. По този начин може да се прецени кой от сервитьорите каква сума трябва да отчете на бармана. Вътре в апарата е поставена и контролна лента, на която всички цифри се дублират. Само барманът има право да извади контролната лента и чрез нея да контролира дали сервитьорите му се отчитат точно. Барманът от своя страна е длъжен да се отчита всекидневно в касата на предприятието, като представя контролните ленти. Дали е било така?
След като взимал от сервитьорите отчетената от тях сума, Ангел Георгиев сядал зад касовия апарат и започвал „да си чука разни цифрички“. Предварително унищожавал контролната лента, нулирал апарата и наново маркирал своеволни поръчки с измислени от него цени, но значително в по-нисък размер. И така всекидневно действителната сума за отчитане намалявала своя размер благодарение на бармана. Никой от предприятието не изисквал да се спазва задължението за съхраняване на контролните ленти и за всекидневното им отчитане. Сервитьорът Брайчо Велев бил единственият посветен. Но той имал интерес да мълчи.
Равносметката:
Според заключението на съдебносчетоводната експертиза в резултат на посочените машинации само за година и девет месеца двамата съдружници присвоили 28 771 обществени средства. От тази сума Брайчо Велев получава малко повече от 3 хиляди лева. Лъвският пай остава за бармана.
Допълнение към допълнителните доходи
Лято е. „Слънчев бряг“ гьмжи от чужденци. Удобен повод за допълнителни доходи. За две лета Ангел Георгиев успява да купи незаконно чуждестранна валута за 4676 лв., а Брайчо Велев — за 1165 лв.
Тази история би се оказала пълна, ако не става дума за Другия член от малката сплотена група на бармана – жената с червеникавите коси и загадъчната усмивка на красавица.
Примамката:
я се появява от София. Един ден просто пристига в курортния комплекс и сяда лениво пред бар-плота. Отдавна не е работила. Преди месеци подала в някаква софийска кооперация молба, но за работа ли е такава жена?
Димитра Михайлова Димитрова — примамката:
„Още при първото ми пристигане в началото на април 1984 г. в бар  „Бургас“ се договорихме с Ангел, че в бара ще установявам връзка със западногермански туристи и от тях  ще се снабдявам с валута. Щеше да ми заплаща не повече от лев за западногерманска марка. Стана ми ясно, че ако не се съглася с неговото  условие, нямаше да ми позволи да стоя в бара.“
Тя престоява не само в бара. Със съдействието на бармана и на управи теля на хотел „Бургас“ се настанява в хотела. Справката от ТК  „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, посочи, че Димитра Димитрова само за 3 месеца и половина е нощувала  67 пъти в хотела и за това е заплатила 1004 лв. Припомняме на не дотам съсредоточения читател, че същото това лице не е работило никъде.
Димитра Димитрова: „Ангел и управителят на хотела Стефан Байчев ми уреждаха стаята в хотела. Целта на пребиваването ми беше да търся запознанства със западногермаиски туристи, за да мога да си намеря кандидат за женитба. Аз съм разведена и вече на възраст, затова считах, че трябва да си намеря подходящ партньор, западногерманец, за да се оженя. Ето защо всяка вечер отсядах в бара и общувах със западногермански туристи. Някои ме черпеха, а с други създавах по-близки отношения и те ми подаряваха марки.“
„Подходящ партньор“, и то непременно западногерманец! „Високоблагородната“ цел е съпроводена с придобиване по незаконен начин на валута в размер на 1352 лв. Дали това е била наистина целта на „кандидатката за женитба“?
По време на следствието ще се установи, че твърдо определеният курс към западногерманците е бил нарушаван. В дома й ще бъде намерен комбиниран радиокасетофон-телевизор, за който тя ще каже, че е подарък за рождения ден от неин приятел, Мохамед — арабин, живеещ в Швейцария. Същото лице й било оставило „между другото“ и радиокасетофон „Томпсън“, а друг приятел на име Дитер, за когото също щяла да се жени, й подарява фотоапарат „Кодак“ и валута.
И така „примамката“ изпълнява стриктно своята роля, режисирана умело от Ангел Георгиев. Дори не се крие.
Г. Паунчев — сервитьор в бара: „Редовна клиентка на бара беше Димитрина (Дида) от София. Всяка вечер си търсеше клиентела. Само западногерманци. Заяви още в началото, че нямала намерение да се хваща на работа като сервитьорка за 100 лв., а щяла да уреди с управителя да я води на работа. Спеше в хотела сама в стая. Говори немски много добре. В бара избираше само западногермански туристи и след като бяха достатъчно пийнали, ги отвеждаше в стаята си в хотела. Понякога прекарваше вечерта с един германец, а понякога е имало случаи да бъде и с трима. Чух я веднъж да разговаря с един за пари, като твърдо му заяви, че таксата е 100 западногермански марки.“
Епилог:
Групата на бармана този път се събира пред съда. „Дълбоко съжалявам, срам ме е, че се компрометирах по този начин“ — ще каже екебарманът, но на нас ще ни се стори, че виждаме отново доволната му усмивка.
Съдът отсъжда наказание 15 години лишаване от свобода и конфискация на половината от вилата, както и на мерцедеса на Ангел Георгиев; 5 години лишаване от свобода за Брайчо Велев и 1 година и 6 месеца — както и глоба от 1000 лв. и задължително заселване — за Димитра Димитрова.
Но епилогът на тази история не би имал стойност, ако не си отговорим защо се случи всичко това, какви са условията, които породиха тези престъпления. Защото бар „Бургас“ не е затворен, а и всички други барове продължават да приемат всяка вечер клиенти.Експертизата установява, че контролните ленти не са се съхранявали, че барманът не се е отчитал всекидневно и не е представял на контролното бюро акта за реализация, че бюрото почти не е проверявало дали сервитьорите се отчитат всекидневно, че барманът е унищожил контролните ленти за 1983 г. и 1984 г. За съжаление едва по време на следствието експертизата констатира тези нарушения. През цялото време сервитьорът Брайчо Велев работи и като барман, без да има заповед, но никой от ръководството „не забелязва“ това. Примирение, търпимост, равнодушие — не само това, дълго време е било проявявано ненаказуемо съучастие в дейността на тримата. Управителят на хотела си спомня, че веднъж една от камериерките му казала, че е видяла Димитра Димитрова с някакъв чужденец в стаята й, но въпреки това той продължил своето мълчаливо съдействие.
Ангел Георгиев изготвя на машината фалшиви ленти, като изчуква ключовия номер само на един сервитьор, въпреки че в бара работят двама — и това всеки ден, но никой в счетоводството не поглежда, за да види това, което поне е видимо! А това са всъщност съставомерни престъпления по чл.219 от Наказателния кодекс.Ангел Георгиев: „Касиерката не се интересуваше от контролната лента, за да проверява по нея реализирания оборот, а направо заверяваше вносната бележка. От счетоводството не изискваха винаги да представяме контролните ленти. Унищожавах лентите, които ми оставаха, въпреки заповедта да се пазят. Поради това, че от контролно бюро не се държеше за контролните ленти, при преработката им аз маркирах само на кода на единия сервитьор.“Счетоводителката М. Димова си спомня, че дори когато Ангел Георгиев излизал в отпуск, пак Брайчо носел отчетите, но това не правело на никого впечатление. „През лятото сме много ангажирани в работа и нямаме възможност да проверяваме.“ Но нали контролът също е работа, и то много важна!На касиерката М. Савова й прави впечатление, че за разлика от другите барове този бар отчитал малък оборот. Но никой не се запитал защо е така, въпреки че всички са знаели колко натоварен е този бар.
Иван Дойчев — специалист по финансовоотчетна дейност:
„Ръководител съм на контролно бюро. Счетоводителката не е изпълнявала инструкцията за контролните ленти. Основна моя работа е било постоянно да напомням за това, всички могат да го потвърдят.“
Иска ни се да изразим дълбоко съмнение в ефекта от едно голо напомняне.
Нашето общество порицава престъпленията и закононарушенията, но то не може да бъде безучастно и към онези, които явно или мълчаливо създават условията за тяхното пораждане.
Източник:www.socbg.com



Да си припомним историята, как Хан Тервел посреща първите ислямски бежанци!
През 717 г., осланяйки се на договора с България, Византийската империя се е обърнала за помощ към хан Тервел. По това време Константинопол преживявал критични моменти. Градът бил здраво обсаден по море и суша от арабите, които вече предвкусвали огромната плячка, която ги очаква. Император Лъв III постигнал споразумение с българския хан, който обещал да се притече на помощ, като нападне арабите в гръб.

Това решение на хан Тервел показва, че той не гледал на Византия като на свой изконен враг, а отношенията му към нея били преди всичко продиктувани от прагматична преценка на съществуващите обстоятелства. Ханът разумно преценил, че в момента арабите представляват по-голяма потенциална заплаха за неговата страна. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол е намерило отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори.

Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите. Още в началото на обсадата българите се явили в тила на противника и голяма част от вражеската войска била унищожена. Опасността за арабите била толкова голяма, че се наложило сухопътната им армия да обгради лагера си с два окопа – единият срещу Константинопол, а другият срещу българите.

В тази война арабите проявили изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия – зимата била незапомнена, цели 100 дни земята била покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите дали решително сражение българите, но претърпели поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загинали 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви.

Константинопол бил спасен, а името на България се разнесло по всички краища на тогавашния свят. Основателно се приема, че победата на хан Тервел, както по-късно и победата на франкския крал Карл Мартел над арабите при Поатие (дн. Франция) са двете събития, които не позволили на арабите да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа.

„Тази зима се оказа много тежка в Тракия, толкова много, че за сто дни земята не можа да се види под гъстия сняг. В резултат, врагът загуби множество коне, камили, и други животни. През пролетта Софиам пристигна с флот, построен в Египет: 400 транспортни кораби натоварени с жито, както и дромони.

След като беше информиран за ефикасността на римския огън, той преплава през Витиния и отиде до пристанището на Калос Агрос от другата страна, където закотви корабите. Малко след това, Изид пристигнал с друг флот, който бил построен в Африка: 360 транспортни кораба, оръжия и провизии. Той беше получил същата информация за течен огън и преплува през Сатирос и Бриас, чак до Карталимен.

Египетските екипажи на тези две флоти се съвещаха помежду си и , след като превзеха през нощта транспортните кораби, потърсиха убежище в града и приветстваха императора. Когато те направиха това, морето през целия път от Хиерея изглеждаше като покрито с дървен материал. Когато императорът е беше информиран от тях за двете флоти, скрити в залива , той конструира огнени сифони, които постави в дромоните и биремите и изпрати срещу флотите.

С Божията помощ, и благодарение на застъпничеството на всечистата Богородица, врагът беше потопен на място. Нашите мъже плячкосаха провизиите на врага и се върнаха с радостна победа. Освен това, докато Мардасан нападаше с арабската си армия от Пилай до Никея и Никомедия, имперските офицери, които като Марадит с техните пешаци се криеха в Либос и Софон, изведнъж го нападнаха и разгромиха армията му и така той беше принуден да се оттегли от този район.

По този начин на морския бряг от друга страна си отдъхнаха за малко, така че кораби можеха да излизат от града и да получават изобилни провизии. Също така, никой не пречеше на рибарите да ловят риба в близост до островите и градските стени. Арабите, от друга страна, пострадаха от тежък глад, така че ядяха своите мъртви животни, а именно коне, магарета, и камили.

Казва се , че те дори са варили в казани и са ядели своите мъртви и собствените си фекалии. Зараза ги нападна и уби безкраен брой от тях. Освен това, българската нация обяви война срещу тях и, както информирани лица потвърждават, изби 22 000 араби. Много други бедствия ги сполетяха по онова време и ги накараха да се научат, че Бог и Света Богородица, Божията Майка, защитават този град и християнската империя, и че тези, които призовават

Бог в истината, не са изцяло изоставени, дори и ако ние хората сме наказани за кратко време за аради нашите грехове./ Из “Хронография“ на Теофан Изповедник.
Източник:http://bultimes.com/




Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив