Първите си крачки на капиталовите пазари прави още по времето на масовата приватизация, едва 18-годишен насочва боновите си книжки в нефтената рафинерия
Да нямаш шеф, да работиш когато си искаш и колкото си искаш, и да управляваш активи за милиони – това е мечтата на мнозина. И докато за някои е мечта, за други като бургазлията Стамо Димитров е начин на живот. Вълнуващата му история, достойна за бестселър или касов холивудски филм разказа сайтът svilengrad24.infо
Стамо от няколко години е свил своето семейно гнездо в Свиленград. В спокойния южен град той живее заедно със съпругата си Десислава и трите си деца – 4-годишния Божидар и близнаците Виктория и Александър. Издържа семейството си като брокер на капиталовия пазар и смело може да се каже, че участва активно в икономическия и финансов живот на страната. Избягва да говори за парите, които печели, но твърди, че ако иска може и да не работи.
Стамо е роден през 1979 година в Бургас. Той е крайно необичайно хлапе. Още от ученическите си години започва да следи иконочмическите процеси в държавата. Сътворява чудото – като същински вундеркинд още на 18 години прави своя прощъпалник на капиталовите пазари.
„Имах сериозен интерес към акциите и облигациите. Събрах боновите книжи, книжките на майка ми, баща ми, на двете баби и дядовци. Получи се един сериозен портфейл. С него купих и първите си акции. Това бяха акции на Лукойл Нефтохим - по учебник няма рафинерия, която да работи на загуба“, разказва Стамо Димитров. Ходовете му доказват колко предприемчив е бил още от най-ранна възраст. И действително –
цената на акциите, които 18-годишният тогава бургазлия купува расте главоломно.
В един момент Стамо вижда, че започва да печели изключително сериозно, но не реагира първосигнално – не започва да живее живот, за който не е готов. Заделя нещо за себе си, но инвестира огромната част от спестяванията си в нови и нови акции.
"Просто нещата потръгнаха. Периодът 2003-2007 г. беше добър период за фондовата борса. Тогава се правеха и най-добрите печалби. Имаше си причини – приемането ни в НАТО през 2004 г., приемането ни в ЕС през 2007 г.. Много чужди мениджъри решиха, че ще дойдат в България, ще инвестират по няколко стотин милиона и ще изкарат бърза печалба. Е, някои успяха, други – не. Но тогава се наляха много пари. В рамките само на една година се правеха по 100-200% доходност. Именно тогава успях да натрупам по-сериозен капитал, за да може през 2007 година да реша, че няма да работя. Имало е случай, когато инвестирам 8 хил. в едно предприятие – Енергоремонт Холдинг. Само след 3 години парите бяха станали 420 хил. Нещо, което много малко хора го вярват, но тези, с които се срещам и си спомняме за тези хубави времена, знаят че беше така.“, допълва Стамо Димитров.
Тогава той решава, че е готов да стъпи и на международните пазари. Започва много добре – проучва внимателно компаниите, доказвайки, че определено има усет. Натрупва сериозна печалба, но само вирутална. В онзи момент настъпва кризата...
През август 2008 г. за няколко часа губи милиони.
Все пак успява да спести част от парите си и получава най-тежкия урок в живота си. Но за добро, както днес мисли. Според него човек трябва да вярва, че нещата ще се оправят. Защото няма вечен спад и вечен връх. И да не се отказва, ако вярва в това, което прави. „Бил съм милионер и пак ще бъде“, категоричен е той.
Стамо Димитров става по-умерен, променя политиката си на работа и се ориентира към друг тим акции – тези, които раздава дивидент. Крачка по крачка бургазлията започва да постига своята мечта. Днес е възстановил огромната част от спестяванията, загубени през 2008 година. Твърди, че ако иска може и да не работи. Посветил се е на семейството си – той е мъж и баща за пример.
Следи внимателно и случващото се на капиталовите пазари. По 7-8 часа на ден анализира отчетите на компаниите от своя портфейл, следи и за нови перспективни, където може да насочи част от средствата си. Още от сега се готви да даде най-доброто възпитание и образование за децата си.
За “Тихина” преди 1989 г. се говореше само под сурдинка. Воалът на секретността раждаше цял куп митове, които никой не си правеше труда да опровергава.
Поделението е създадено през 1970г. на брега на Варненското езеро край Джанавара – 65-и морски специален разузнавателен отряд (65 МСРО) или накратко Тихина- българският вариант на „Тюлените“ от флота на САЩ – морски пехотинци. В „Тихина“ се подготвяха разузнавателни групи, предназначени за дейност в тила на противника.
Обгърнатото в тайнственост поделение на Военноморските сили, нямаше аналог в България. В него пращаха само добре подготвени физически и устойчиви психически младежи. Казват, че още в новобранските центрове, преди разпределението, мнозина наборници тайничко си мечтаели да бъдат сред избраните.
В “Тихина” се подготвяха разузнавателни групи, предназначени за дейност в тила на противника. Антитерористи или терористи, зависи от тълкуването – с оглед на историческата необходимост. Подготовката на всички матроси, старшини и офицери минава през специална учебно-тренировъчна програма, която включва основно леководолазна подготовка, скокове с парашут, огнева подготовка и тренировки по бойни изкуства без оръжия. Командосите, съвсем като щатските си побратими, бяха обучавани за изнурителни преходи по суша, за десант по въздух, по море и под вода. Те са тренирани и за преодоляване на големи разстояния по суша. Става въпрос за преходи от порядъка на стотици килoметри. Подготвени са и за оцеляване в екстремни условия през всички сезони на годината и при пълна липса на провизии.
Митът за американските “тюлени” – супермъжете, които дори по филмите, стигнали до екрана, изтъкан от социалистически реализъм, покоряваха наред чуждите държави и женските сърца, имаше своите почитатели и у нас. Особено в град като Варна. Въпреки това единици попадаха сред редиците на командосите заради специалната селекция и високите изисквания.
Напук на балканското ни чувство за малоценност спрямо великите нации обаче, според мнозина експерти, подготовката на BG-командосите е превъзхождала школовката на морските пехотинци в САЩ по редица критерии. “Черноморските акули”, както преди време наричаха бойците от “Тихина”, действаха тихо, незабележимо, но безотказно – с желязна хватка.
Всъщност началото е поставено много преди 1970-та година. Във ВМФ на България още през периода 1958 – 1959 г. се обсъжда възможността и се отработват отделни задачи, които през 1961 година влизат във функциите на специализирано поделение, което започва организирана парашутна и водолазна подготовка. Основано официално десетина години по-късно, за бойните ни плувци и днес се знае твърде малко. Те са десанчици и парашутисти, умеещи да се потапят под вода с различни типове водолазни апарати със сгъстен въздух, кислород и газови смеси, да скачат с парашути във вода, умеещи да работят с взривни вещества под вода и след това да излизат на сушата Специфична особеност на техните действия е обстоятелството, че се вземат необходимите мерки за запазване на живота на бойните плувци. Подводните бойци се използват за водене на разузнаване за крайбрежието при стоварване на десанти и за диверсионни действия срещу пристанищни съоръжения и кораби, намиращи се в пристанища или на рейдовете пред тях.
Подготовката на командосите е насочена за решаване на диверсионно-разузнавателни задачи в тила на противника. Застъпена е парашутна, водолазна, топографска, минно-подривна подготовка, както и умения по оцеляване и специализиран ръкопашен бой (СРБ).
Варненско поделение за обучение на подводни плувци изминава сложен и дълъг път. Овладяват и се сменят райони на разположението му, тъй като е със статут на режимно поделение. Създават и се актуализират учебни програми и пособия, провежда се активна бойна подготовка, включително и в други поделения от армията и на място. Кандидатите за подводни диверсанти трябва да отговарят на повишени изисквания към здравословното състояние и физическа пригодност, които се проверяват чрез изпити, включващи крос, спринт, плуване над и под вода и медицински прегледи.
Норматив:
–––––––
За един ден:
10 км бягане – 50мин
Тестът на купър представлява кросов пробег на разстояние 3,2 км. за време 12,5 мин. Същия тоя изпит сега е 1000м за 3.20 мисля за отл и 4.10 удов.
15 набирания
Лицеви опори и коремни преси за 2 мин; Коремни преси и лицеви опори се правят за 1мин над 60 общо
100м плуване свободен стил – под 2 мин
25 м под вода
1 км – под 30 мин плуване.
Постепенно се усъвършенства организацията на службата, като се разширява кръгът от изпълняваните задачи. Поделението дава все по-голям принос в бойната готовност на флота и по професионализъм и майсторство съперничи на сродните подразделения със специално предназначение. Командосите изпълняват проникване в тила и бойния ред на противника от кораб, подводница, самолет и хеликоптери. Основна цел е своевременното добиване и изпращане на разузнавателна информация за флота на противника. На въоръжение са стандартните в Българската армия оръжия и парашути. Отличителният знак е черна барета и емблеми, характерни за това поделение. При полеви занятия и демонстрации се използва камуфлажната униформа на парашутистите-разузнавачи.
През 1961 г. се провеждат първите учебно-тренировъчни парашутни скокове. През 1962 г. поделението заема III място в Общоармейския парашутен многобой. Съществуването на отряда е прекъснато за около 7 години, като през 1970 г. поделението се възражда отново. Въздушно-десантната подготовка е подновена с помощта на специалисти от Пловдив. На летище Калиманци са извършени първите парашутни скокове от вертолет Ми-4. Оттогава до ден-днешен между небето и морето израстват професионално десетки парашутисти-водолази.
Разбира се, като всяка една биография на бойна част и тази е написана с много пот, а за съжаление и с кръв. Поделението е дало 3 свидни жертви по време на подготовката, които не са забравени и до ден днешен. Днес парашутите ПД-47 и УД-2 вертолетът Ми-4 и тежките преносими радиостанции са останали за историята и музеите. Учението „Родина ’72“ е първият професионален връх, превзет от морските командоси след две годишен труд. След това учение те вече са признати за поделение с висока професионална подготовка, способно да изпълнява сложни задачи. Бойните плувци проявяват героизъм при спасителните операции при наводнението в Провадия и при обръщането на понтонния мост на канала до Месокомбинат „Родопа“. Спасени са много хора. Участват в залавянето на наборни матроси с тежки отклонения от военната служба. Командосите провеждат учения с органите на Народната милиция.
През учебната 1980 г. поделението е обявено за първенец на ВМС, постигнало високи резултати в бойната подготовка, обявено е за „Брегово поделение първенец във флота“. Черноморските акули провеждат учения с чужди специални части (САЩ, Русия, Италия, Румъния, Гърция и др.). От 1987 г. то се включва ежегодно с отбор в общоармейските състезания по парашутен многобой наречен „Българското Рамбо”, като завоюва едно I-во място, две II-ри, две III-ти, едно V-то и едно VI-то, мерейки майсторство в последните години и с представителните отбори на други държави. Морските командоси са с най-точен мерник на общофлотските шампионати по военен трибой. Вземат участие и в други спортни състезания провеждани във флота и армията.
ВИДЕО:
Ежегодно се провеждат планински, водолазни и парашутни лагери. В последните години залягат и занятия за борба с тероризма и освобождаване на заложници. Поделението участва във всички крупни национални, двустранни и многонационални военноморски учения: „Галатея“, „Есен“, „Черноморски страж“, „Кооператив партнър“, „Блексий партнършип“, “Морски командос”, „Бриз“, „Тъмна сянка“ и др. На някои от ученията подводните диверсанти на практика са демонстрирали някои от новите методи , отработени съвместно с колегите от МВР-СОБТ, НСБОП и Жандармерия. За транспорт при учения командосите използват много често десантни надуваеми лодки тип „Зодиак” , катери на ВМС и вертолетите от база „Чайка” Ми-14ПЛ . Представители на флотските специални части вземат участие в задграничните мисии на БА в Ирак и в Косово, както и в още редица международни изяви на нашите ВМС.
Поделението за подготовка на подводни диверсанти е единственото по рода си и до днес. В него служат офицери, старшини и войници от всички родове войски на БА. Бойните плувци са и сред редиците на ВМС по паради и почетни мероприятия. Поделението е възпитало множество наборни войници. Черноморските акули отбелязват основаването си на 30 септември всяка година, като се демонстрират уменията на личния състав и материална част.
Днес флотските парашутисти са готови да действат в сложна обстановка по цялото Черноморие. На дневен ред са ембарговите действия и борбата с тероризма, хуманитарните и мироопазващите операции.
Източници: http://ntotkov.blogspot.bg/; „Тихина“ Морски Специален Разузнавателен Отряд | Facebook; e-vestnik.bg
Носталгията по „старите“ новогодишни програми и 75-годишния юбилей на Стефан Данаилов, който той отбеляза на 9 декември 2017 г., ни накара в празничните дни да потърсим една френска актриса, която през 1984 г. дори не подозира с колко голяма родна звезда е била на една сцена. Вероник Жано участва в празнична програма със Стефан Данаилов. Ето какво си спомни тя за това изживяване 33 години по-късно:
Кой се свърза с Вас през 1984 година?
Толкова беше отдавна, че не помня точно. Някой от продуцентската ми къща ме попита дали ще искам да отскоча до България, за да изпея песента „Comment ca va“ с един от най-големите ви актьори – господин Стефан Данаилов, за телевизионно предаване. Идеята много ми хареса и приех. Тогава още не бях чувала за Стефан Данаилов. Обясниха ми колко уважаван актьор е в България. Не бях запозната и със страната ви, но реших да отида, именно за да я видя. Не бях сама – отидохме заедно с майка ми. Разходихме се из София и много ни хареса. По много топъл начин ни посрещнаха хората там.
Какви очаквания имахте преди да дойдете?
Никакви. Чудих се как ли е животът зад Желязната завеса. Любопитно ми беше да разбера, да се запозная с хората… За жалост, не успях да видя много от София, нито от хората, защото беше много студено и беше много безлюдно. Напазарувахме си разни дрехи от магазините, но бяхме там само два дни. Едната вечер все пак ни поканиха на ресторант, където имаше музика, танци, фолклор, много беше приятно. Там бяхме всички, които работихме по предаването.
Имахте ли проблеми с комуникацията?
Доколкото помня, разговаряхме на английски. Помня, че имаше един мъж, който през цялото време ни придружаваше – предполагам, че беше от партията. Поради това не се чувствах много свободна, но поне и не се притеснявахме, защото така или иначе не знаехме къде се намираме.
Паснахте ли си добре със Стефан Данаилов, когато се запознахте? Докато сте на сцената, изглежда, че много добре се сработвате.
Много беше симпатичен, нямаше ни най-малкия проблем в отношенията ни. Разбира се, бяха ми превели песента, така че да знам какво се пее в нея. „Comment ca va“ е една весела песничка, която с удоволствие изпяхме.
Вие сте се снимала в няколко филма със знаменития Ален Делон. Бяха ли Ви казали, че Стефан Данаилов е считан за българския Ален Делон – не само като актьор, а също така и в обществото? Считали са го дори за плейбой по онова време…
Да, казаха ми. Но не съм някое наивно момиченце, че това да бъде някакъв проблем. А и господин Данаилов беше изключителен джентълмен – възхитителен, очарователен… Изобщо, много приятно си прекарахме.
Запазихте ли връзка с някой тук, след като си отидохте във Франция?
Не, това беше просто едно бързо „отваряне на скоби“ в моята кариера. Но за сметка на това, съвсем наскоро бях в Страсбург, където ме видя един човек и направо дойде при мен и ми каза – „Страхотно беше, когато се снимахте в България преди години!“ Представлението ми в София беше толкова отдавна, че аз съвсем го бях забравила и си казах: „Кога пък съм снимала филм в България?!“ И те ми казаха: „Когато пяхте със Стефан Данаилов!“ Стана ми забавно, че ми припомниха. Сега пък Вие ми се обаждате и ме връщате назад към същото. Странно е как от две места почти едновременно ми се припомня за това мое пътуване!
Обсъдихте ли някакви проекти, например да снимате филм тук?
Не, което е много жалко, защото аз обожавам да снимам филми в чужбина.
Защо именно с Вас се свързаха, за да дойдете в България?
Предполагам, че именно, защото съм се снимала с Ален Делон и следователно са искали да се направи съпоставка с друг именит актьор.
Дадоха ли Ви записа, преди да си заминете за Франция?
Не. Всъщност аз никога не бях гледала този запис, докато Вие не ми изпратихте линка във Вашия имейл. Много се зарадвах, когато го видях.
Казвате, че не сте поддържала връзка с никой в България – вероятно значи не знаете, че Стефан Данаилов беше министър на културата?
ВИДЕО:
Не, не знаех! Щеше да ме зарадва да участвам в някой фестивал на културата по негово време. Аз обожавам да снимам филми в чужбина и с голямо удоволствие бих снимала някой филм в България. Моля, предайте специално поздрави на господин Данаилов. Дано и той се сеща за това наше представление!
Бомбата е поставена в чакалнята, тогава пълна с хора. Ранени са 26 души, най-тежко пострадалата - 50 годишната Добра Послиева от Кърджали, умира от раните си. Без око остава 13 годишният Мустафа Шентюрк от Пловдив.
Още петима от ранените са пловдивчани, останалите са от всички краища на страната. Бомбата унищожава металния покрив и няколко стени на чакалнята на гарата. На мястото, където е избухнала, е поставена паметна плоча.
Атентатът в Пловдив е част от поредица актове през 1984 година. Сред тях има и успешни, и неуспешни. Пет месеца преди взрива на гарата, пак в Пловдив в близката автогара "Юг" е открит от бдителна продавачка куфар с позив и увита във вестник спирателна обувка, която може да дерайлира влак, ако бъде поставена на релсите.
В деня, в който избухва бомбата на Централна жп гара в Пловдив, само половин час по-късно избухва взривно устройство на паркинга на летище Варна. Ранени са две жени от морския град. По- късно разследването ще установи, че целта на атентаторите е било фойето на летището, където биха пострадали много повече хора.
От деня на взрива в Пловдив до 1 ноември на следващата година в Пловдивското мюфтийство има 11 анонимни обаждания за нови терористични акции.
Серията продължава. Без жертви по някаква случайност се разминава атентатът в църквата "Св. Дух" в кърджалийското село Бенковски. Той става на 22 ноември 1984 година, нанесени са щети на сградата.
Най-жестокият и кървав атентат е на 9 март 1985 година на гара Буново. При навлизане в района на гарата на бързия влак Бургас - София в 21.32 минути избухва взривно устройство във вагона за майки с деца. Жертвите са седем, сред тях две глухонеми деца. Бомбата е трябвало да избухне в тунела, който започва непосредствено след гарата на път за София. Тогава жертвите щяха да бъдат десетки. Заради маневра на гара Златица, влакът закъснява с две минути и това предотвратява още по- голямата трагедия. В същия ден в 22.03 ч избухва взривно устройство в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в едноименния град. Ранени са 23 души, предимно младежи. Нанесени са щети за 60 000 лева.
На 26 декември 1985 година в шахта за питейна вода в Карнобат са изсипани отровни пестициди. На 31 юли следващата година на плажа в курорта "Дружба" край Варна е открит взрив в гюм за мляко, поставен в изоставен куфар. Не избухва по случайност.
Трима терористи от турски произход са арестувани по оперативната разработка "Мерзавците", водена от Шесто управление на Държавна сигурност. Това са Емин Мехмедали, който по това време е с българско име Елин Маджаров. Разкрити са още Абдула Чакъров (Алцек) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев).
Няколко месеца по- късно те са осъдени на смърт, присъдите им са изпълнени. По случая е задържан и помагач, който получава 6 години затвор, но лежи само две, защото е помилван от президента Жельо Желев. Той е брат на един от терористите и по- късно се издига до лидер на ДПС в Бургас. Тогава той издига чешма в памет на тримата осъдени, която е премахната шест години по късно по разпореждане на окръжния прокурор на Бургас. Година по- късно е възстановена, за да бъде разбита този път от група младежи. В крайна сметка теренът окончателно е заравнен.
Има хора, които целият народ може да обича за малко. Други – част от народа обича завинаги. Но няма такъв, който всички да обичат безкрай. Перифразираме тази древна мъдрост, защото тези дни тя приляга на един юбиляр, почитан с тържествата, непознати от времето на Тодор Живков. На млади години Стефан Данаилов искал да е от първите – обичан от всички. Дори докато наперено вървял по „Раковски“, прегърнал най-красивата софиянка Мария, си мислел, че го е постигнал . Чул обаче как зад гърба му някой да подхвърля: „Този пък за какъв се смята”, станало му криво, но и се примирил с факта, че такова понятие всенароден любимец няма. И все пак. За 75 години под слънцето Стефан Данаилов си остава една от безспорните фигури, родени на българска земя. Дори онези, които заради политиката и цвета дори не ядат лютеница, потискат негативизма си стане ли дума за Професора. А той, като един истински лъв през зимата, се опитва да загърби болестите, проблемите със зрението, краката, тъгата, самотата и дори и да не препуска в галоп, да остане стъпил на стремето и все още качен на коня.
Да кажем, че Стефан Данаилов се е пръкнал под щастлива звезда, ще бъде много, много неточно. Той е роден директно в скута на Господа. А той преди да го пусне да си троши главата, не просто го потупал по рамото, а направо го е целунал по челото. На 12 години Владимир Янчев го избрал за „Следите остават“. Според какичката му обаче, актрисата Росица Данаилова, това станало не без нейната решаваща роля. Тя отишла при режисьора и му казала, че има гениален брат, който единствен може да изиграе главната роля във филма му. Така и станало. После може би вече без ходатайство се появил в още един-два филма, но това ни най-малко не намалило мерака му да стане моряк. Желанието на вече покойната му майка пък било да бъде оперен певец или гинеколог, а на баща му – полковник, преподавател по политически науки, юрист или историк. В общи линии спектърът на бъдещите му професии бил доста голям, за разлика от желанието му да учи. Все пак се ориентирал към историята и правото.
Тръгнал на съответните уроци за подготовка. Какво са го учили там не е ясно, но на кандидатстудентския изпит написал нещо, за което оценката 2,25 е най-малкото наказание. А именно, че Ботев е по-велик от Ленин и дори от Карл Маркс. Месец преди това обаче неговият зет, съпруг на сестра му и велик актьор Иван Кондов му подхвърлил идеята да кандидидатства във ВИТИЗ. Попаднал в класа на професор Стефан Сърчаджиев, а след неговата смърт продължил при Методи Андонов. Казва, че се учил добре, въпреки че според свидетелствата на тогавашния ректор Васил Колевски, бил заплашен от изключване, заради многото си отсъствия. Но какво да се прави, киното вече го е било открило. Ролята на Иван Загубански от „Последният куриер“ му отворила вратата, след която следвали стълбите нагоре. По този повод неговият състудент, колега и приятел от детинство Добромир Манев казва: „Ако я бяха дали на мен, аз щях да съм майор Деянов”.
И ето, че стигнахме до този безспорен супермен на родното социалистическо кино. Той трасира целия живот на Стефан Данаилов от мига, в който първите кадри на фирма „На всеки километър“ грейнаха на телевизионните екрани, та до днес. Е, няма да стигнем дотам, да твърдим, че точно въпросният Деянов – с партизанско име Сергей, го е направил депутат и министър. Известно е, че това сториха Георги Първанов и Сергей Станишев, но майорът положително им е и помогнал. Самият Тодор Живков наричал Данаилов м-р Деянов и го черпел с коняче.
Доверим ли се на киноразказа, ще стигнем до извода, че ако Сергей не беше филмов герой, а реален участник в антифашистката борба, не е било необходимо Червената армия да идва и ни освобождава. Той сам щеше да свърши тази работа. Така щяхме и да си спестим скандала със спасяването на евреите и говорителката на руското външно министерство, за която специалисти по темата твърдят, че нямала цици.
Но не стана така. Майор Деянов започна своята битка с хитлеристите около седемнадесет години след като те вече бяха разгромени. На негова страна бе елитът на българското кино: Григор Вачков, Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец, а срещу него на първа линия Георги Черкелов. В интерес на истината, когато получил поканата за тази роля, Данаилов доста се колебал. По същото време за Рафе Клинче в „Иконостасът“ го желаели големите майстори Христо Христов и Тодор Динов . Господ и този път му подсказал верния ход, защото дни след излизането си „Километрите“ се превърнали във феномен не само в България. Заради тях Стефан Данаилов бил обявен за най-популярния актьор на Чехословакия за 1976 година. Да не говорим какво ставало във Виетнам. По него време програмата на телевизията била шест часа на денонощие. Сериалът е излъчван пет пъти. Освен това веднъж в месеца някое от кината прожектирал 2-3 серии. Пет пъти Данаилов е канен във Виетнам. Два от тях на най-високо ниво – космонавт, но заради страха си от летенето със самолет не отива.
При срещите със зрителите у нас, които се превръщат в митинги, всички деца се трупат около Сергей и Митко Бомбата /Григор Вачков/. Само веднъж едно момченце отишло при Черкелов и му казало: „Аз съм от теб”. Това се изтълкувало много лошо, защото все пак актьорът играел суперполицая Гешев.
Ето какво още разказваше Стефан Данаилов за онова време в интервю, взето през 1994 година: „ Километрите“ вече се излъчваха. Услушвах се по улиците и все чаках някой да каже: „Ама това не е ли онова момче?”. В „Руския клуб“ минавах покрай масите да видя дали някой няма да ме познае. Спирах на светлото, за да ме видят по-добре и…нищо. Само сервитьорките се интересуваха от мен, но не като артист, а като клиент.
Тече вече десетата серия и във влака за Бургас забелязвам, че всички ме гледат и повтарят името ми. През целия път аз се разхождах от първия до последния вагон и обратно и се перчех. Може да се кажа, че изминах разстоянието пеш”.
След „Километрите” идват още много филми, за да станат общо осемдесет. За ролята на Пантера от филма „Черните ангели“ освен на него пробни снимки правят и на самия Георги Аспарухов. В последния момент обаче Гунди се отказва.
Мария умира, след като той оздравява
Стефан Данаилов е студент първи курс, когато се жени за доста по-голямата от него бивша съпруга на режисьора Вили Цанков Мария. Тя е майка на син Росен, учи история и е елитна манекенка и красавица. Снимките й са на кориците на най-престижните модни списания в страната. Малко не достига на двамата да навършат петдесет години съвместен живот. Мария си отиде веднага след като Стефан се пребори с тежкия рак. Това го съсипа. Походвах си, казва родният Ален Делон за прегрешенията си на младини. Той винаги е признавал изневерите и това съпругата му посрещала с горчиво мълчание. Без скандали. Две години след раждането на Владимир, сина на Стефан Данаилов от актрисата Ирен Кривошиева, Мария научава. Какво й коства това, само тя си знае. Стефан Данаилов признава, че голямата му грешка, която е допуснал, е, че не е информирал законната си съпруга, че дава своето име на шестнадесетгодишния си син. Участието на Ирен и Владо в едно телевизионно риалити силно разстройва семейство Данаилови. Днес нещата са други, но Мария вече я няма.
По време на Студената война, социалистическа България сериозно укрепва границата с Турция.Българските граничари вкопали в земята старите немски танкове, които навремето били докарани от СССР като трофеи и впоследствие били предадени на балканските социалистически страни, пише руското издание Хаборка.ру.
Така на границата с Турция възниква цяла мрежа от добре укрепени огневи точки под формата на неподвижни метални грамади.
Постепенно в Европа и на Балканите ситуацията се променила. Една след друга бившите социалистически страни излизали от Варшавския договор, а старите немски танкове от 1990-те изгубили своето стратегическо значение заедно със значението на държавната граница между България и Турция, продължава изданието.
Немските танкове събирали ръжда почти 20 години, понякога границата била атакувана от ловци на метали, а понякога вандали с помощта на газови резачки изрязвали от немските танкове голямо количество метал. Впрочем, от трофеите на Вермахта все още има цели ходови части, които са останали недостъпни и до днес, заради голямото количество почва върху тях. За окончателното разграбване на вкопаните бронирани машини пречело и залесяването.
ВИДЕО:
През 2004 г. България сама влиза в НАТО. След като военните колекционери от цяла Европа разбират за новият танков арсенал, който си останал в България недокоснат толкова много години, започва истинското разграбване. Българите започнали да разравят вкопаните на границата танкове и да ги продават на военни колекционери. Различни части от немските танкове дълго време ще се появяват в различни военно-исторически шоу-програми като „оживели“ експонати, продължава изданието.
Вероятно старите немски танкове, изровени от земята на България ще срутят цените на бронетехниката от времената на Втората световна война, която техника и до момента се смята за много рядка и ценна.
Събитието е описано подробно от свидетели, които твърдят, че това се е случило действително. Не липсват, разбира се, и полемики и сериозни съмнения за достоверността на снимката.
Въпреки това, историята остава. В един слънчев ден през юни 1965 година пилотът Валентин Привалов прави акробатични маневри, а в района се събират много цивилни, както и военно от близкото поделение в Новосибирск.
Те с интерес наблюдават полета и аплодират уменията на летеца. Всички са удивени, тъй като до момента не са виждали някой да лети по подобен начин. Твърди се, че Привалов прави авиошоуто по собствена инициатива, а не по нареждане. За слава и изпробване на уменията.
Изведнъж, за невероятно учудване на публиката, самолетът МиГ-17 се насочва директно към моста със 700 км/ч. Привалов успява да мине под моста, на който разстоянието между подпорите е 120 метра, а височината на свода – 30 м.
Тълпата ръкопляска, но началниците му не са особено щастливи. Той е заплашен от военен трибунал, но лично Родион Малиновски се застъпва за пилота и го запазва в строя. Скоро мълвата за постижението му се разпространява в целия Съветски съюз и той става легенда.
Валентин Привалов е изпратен в елитна ескадрила в Москва, където продължава кариерата си. Подробности за личния му живот не са известни. Не се знае и дали е още жив.
Снимката обикаля интернет през последните години. Споровете са ожесточени, защото произходът на снимката е спорен. Твърди се, че тя само изобразява подвига на съветския пилот, а не е реален кадър от 1965 година. Очевидци са убедени, че МиГ-17 е минал под моста и са видели всичко с очите си.Вижте още:Невероятната история на руския пилот без крака
В края на януари,през 1985 г. в предаването "Телевизионен справочник“ обявиха сензационното съобщение, че на ул. «Цар Симеон“ № 64 в София ще продават цветни телевизори. Кой то иска да отиде. Ще си купи!
Отидох. Сутринта в 7,15 се за писах в списъка. Сто петдесет и седми по ред. До мен момче от Свиленград. пристигнало с нощния експрес се тюхкаше:
-Шурето рече само от 1150 лева да купя. Само те ловели гърците.
-Такива няма. Има от 1050 — обади се един.
-Сто лева за бакшиш и ей ти ги толкова - подсмръкна друг.
Коментираха и се шегуваха първите пристигнали още през ношта,повечето - преспали в колите си пред магазина. Последните номера мълчаха със свити гърла. Ние от златната среда коментирахме коя антена хваща първа белградска програма, коя — Съветската телевизия.
В девет и нещо обявиха, че късметлиите ще бъдат първите сто в списъка - толкова били телевизорите. След още час влезе и първият купувач, шуменец, яхнал "москвето“ на минутата след съобщението.
Е,натам историята не е интересна. Два пъти по сто човека чакахме около магазина през целия ден, надеждица все пак. Останалите хукнаха към ЦУМ — и там щели да пускат... И аз търчах до ЦУМ. и в Тамошния списък си заплюх номерче.
И така - два три дена.
На четвъртия - взех го! Хубав, лъскав. В къщата ми грейнаха багри.През съботата и неделята строих цялата фамилия пред малкия екран. Изключих апарата само веднъж - когато започна телевизионният справочник!
Цял Бургас посреща ръководителя на Съветския съюз Леонид Брежнев през далечната 1967 година, от която е изминал точно половин век. Посещението, което само най-възрастните бургазлии помнят, е запечатено на чернобяла лента*, която открихме в руския сайт за видео архиви net.film.ru.
От кадрите се вижда, че Брежнев каца на летището в Бургас, придружен от Тодор Живков. Около пистата вече го очакват стотици бургазлии, които да демонстрират почитта си към лидера на братска Русия.
Същото е положението и по целия път от Сарафово до Бургас. От двете страни на шосето са нареден хиляди бургазлии, които развяват български и руски знаменца. По-голямата част от присъстващите са организирани под строй, но много от тях са там по собствено желание, за да зърнат поне за миг руския лидер. Брежнев и Живков пътуват в открит автомобил, като през целия път махат на тълпата. Кортежът минава по строго определен маршрут в центъра на града. Дни преди това всички огради и фасади по него са били пребоядисани, били са засадени и нови храсти, спомнят си бургазлии.
ВИДЕО:
Делегацията посещава Нефтохимическия комбинат, както и курорта Слънчев бряг. Официалната причина за посещението на Брежнев е подписването на договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между България и СССР, което става в София.
Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
12:47
