Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Мандаджиев.

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967-).

Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на СБФД (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов. На следващия ден, обаче, Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство. Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заяви, „в моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“

Купихме, естествено сини и на физическо само аз и  едно момче бяхме със сини гуменки. Всички останали с бели...

Учителката ни изкара пред строя и ни попита само нашите майки ли са толкова загубени, че не са открили белите гуменки в магазина и момчето като ревна...не може да спре. А другарката продължава "Не стига че майка ти е загубена, ами възпитала мъж да реве..."

На лагер съм била в едно старо училище и тоалетните бяха на етажа само едни общи. Някой се беше из@кал точно в преддверието на тоалетната и мен ме беше гнус да влизам и тайно с приятелка се измъквахме през прозореца и ходихме на една полянка.

 Обаче ни видели, докладвали и една сутрин се проведе разпит защо сме ходили на полянката. Аз мълча като комунист, но приятелката ми каза за лайното в тоалетната и как никой не го е изчистил и затова ни е гнус да влезем. А другарката ни обясни, че като истински пионери трябва да изчистим ла@ното. И ни наказаха нас двете да го чистим.

В.Атанасова

Помня задължителните почивки - 2 седмици на лагер на море, 2 седмици ски-лагер, 2 седмици на палатки на язовир. Помня как всички къмпинг-принадлежности се набавяха от заминаващи си чехи, поляци, германци или с връзки.
Летата при баба, когато се събирахме родата и ме пращаха за хляб - изяждаха се 3 хляба на ден, но беше най-вкусния хляб на света. Помня баба на печката, пържи кюфтета на 2 котлона, защото големите ще се приберат от сено гладни и няма време. Млякото на баба помня - най-вкусното.

Връзките за всичко и навсякъде. Особено впечатление ми правеше купуването на книги с връзки, защото често ме пращаха до близката книжарница да получа нещо под щанда.
Опашките помня, особено една опашка за кайсии, на която беше толкова топло, че със сестра ми припаднахме една след друга.
Купуването, за "да има", а не защото трябва.

"Пуснали са" или "ще пускат" - магически думи.

Пълните магазини с никакъв избор. Например обувки - 2 вида за целия сезон и всички деца са с еднакви сандали или гуменки.
Кореком - един друг свят зад стъклото. Каталозите на Некерман.
Пионерско поръчение, отряден председател, сбор-проверка, патрон на отряда, седемте ястребинчета, Ковачевци, тимуровска команда ... Помня как гледахме в училище на живо по телевизията погребението на някакъв съветски лидер, даже май двама. Дружинната ни беше луда пренавита кака, престараваше се яко.
Началото на септември със задължителното бране на шипки и билки - сериозна норма килограми, които всеки трябва да предаде в училище.
Бригади помня няколко - за картофи и за грозде, беше много весело.

Големия глад и нищото по магазините беше в началото на прехода.

В.Апостолов

Баба ми ходеше да чисти едно заведение и собственика ми пускаше Кинг Конг на видео и ме черпеше с кола. Обожавах шоколада Кума Лиса, в зелена опаковка. Кореком не съм помирисвала. Завиждах на децата със шушлякови анцузи.

И ние с дядо сме се редили по опашки. Той беше много серт, редовно ни пререждаше някоя бабичка, той се ядосваше и се прибирахме след дългото чакане без нищо. Принципен беше.

Обожавах режима на тока- не ме карат да уча, нашите отиваха в другия край на града, където има ток да гледат нещо по телевизията, печката бумти, аз съм се сгушила в дядо.

Още помня как майка се прибра на 10.11. от работа и каза че Живков е свален. Не разбрах точно, но се усети една еуфория.

Мисля че преди по ми харесва от сега.

В.Апостолова

Запомних го с прекрасното  детство , с лагерите  в планината , всички играехме заедно и бяхме задружни.
Да, чакаше се за кренвирши в магазините , но поне бяха вкусни . В сладкарниците се продаваха дъвки идеал по 10ст, кока кола -40 ст , лимонада -7 ст . За бонбоните Русалка и тези с Розите . Всичко в магазините беше ПРОИЗВЕДЕНО в БГ.  Един ориз , един боб , едно олио ... Сега стоиш пред рафта за ориз и си губиш времето опитвайки се да сортираш артикулите по качество , цена , производител . И така за всяко нещо.
Станахме непукисти и егоисти.

Не ми е липсвал  " запада " , защото не знаехме много за него . Сега живея и отглеждам детето си  на запад и осъзнавам колко по-добро е било  моето детството.

А.Николова


Никога няма да забравя как ставах в 6 часа сутринта и отивах да се редя на опашка за мляко, баба ми също, само че на друг магазин. Запомнила съм порциона 2 пресни и 4 кисели, после стана изведнъж по 1 прясно и 2 кисели. Но това беше всъщност Лукановата зима, не баш социализма.

Няма да забравя шоколадовите яйца в Корекома, чиято цена от 60 цента, помня до ден днешен. Няма да забравя сивотата и грозотията. Няма да забравя как баба ми все ми казваше да внимавам това, което си говорим вкъщи никога да не го чува друг, че отвсякъде ни следели и ако разберели, че вярвала в Бог, лошо ни се пишело.

Няма да забравя в 7:15 по радио Хоризонт "дела и документи".
Няма да забравя колко скучна и тъпа беше телевизията.
Абе малка съм била, то ясно, ама тия изброените са ми се набили в главата, та до ден днешен.

А.Николова

Напоследък, когато попадна на подобна тема, сякаш е модерно да се плюе и да се изтъкват негативи! Аз съм израснала и изучила по онова време, точно завършвах висше образование, когато станаха промените. Така че спомените ми са много ясни и не са от препредаване от уста на уста.
Опашките и спирането на тока бяха, да не кажа, последната една година преди промените. Тогава имахме купони и си спомням, че като студентка в София се знаеше, че днес ще пускат яйца в магазин на ул. "Иван Асен", утре ще пускат тоалетна хартия в РУМ-а на студентски град и т.н.

Студентските ми години минаха изключително хубаво и спокойно. Живяла съм в общежитие, където имаше ред и дисциплина, в следствие на което цареше спокойствие! Живели сме задружно и безпроблемно. Няма да правя сравнение със сегашните студенти!!!

Живота ми като дете е бил прекрасен. Живея в малък град, който сега върви към упадък, а е бил ГРАД, бивш околийски център и град с история и дух. Беше пълно с хора, работеха фабрики и заводи и магазините бяха пълни със стока! ДА! Бяха пълни със стока! Храната беше истинска!

ДА, имало е прослойка от семейства на партийни величия, които са се ползвали с привилегии, но те бяха много по-малко в сравнение със сегашните "величия"! Да не говорим, че в такива малки населени места тези хора не са и имали кой знае и какви привилегии!

Ходело се е на почивки - ми така беше. Вярно не е било в луксозни хотели /то тогава нямаше и чак толкова луксозни хотели/, но е било в приветливи почивни бази, пионерски лагери и т.н.
Разказвам всичко това, не с цел да влизам с някого в дебати, а защото така се живееше - простичко, семпло, но безгрижно, весело и щастливо!

И.Димова

Ако искаме положителен прираст на населението, трябва да пуснат на пазара отново българските презервативи. Така се шегуват днес зевзеците и май те са единствените, които си спомнят, че някога в страната ни е имало серийно производство на кондоми. Любителите на тънката част и до днес разказват легенди за българския презерватив, издържал на конкурентния пазар едва година-две. Те твърдят, че родният кондом бил с дебелината на вътрешната гума на „Балканче”, но често се късали и така предизивикали своеобразен бейби-бум в края на социализма.

През 1963 год. в гр. Бяла е открит завод „Латекс”, който произвежда стотици изделия от суровината, получавана от каучуковото дърво при нарязване на кората му. През годините заводът се утвърждава като лидер в производството на на латексови продукти -хирургически ръкавици, гуми за буркан, надуваеми дюшеци и др. След години работа се оказало, че в богатия асортимент от стоки, реализирани успешно в много страни от СИВ, май липсват само презервативите.

Четири държави от социалистическия лагер – СССР, Чехословакия, Полша и ГДР, от години се противопоставяли успешно на западното производство, като сами си правели гумени калпачета против зачеване и болести. В Съветския съюз отрасълът дори бил с традиции. По заповед на дясната ръка на Сталин ¬ Леврентий Берия, производството на кондоми започнало още през 30-те години на ХХ век, а по времето на зрелия социализъм в страната били построени цели три фабрики.

За да не остане и България назад в това отношение, правителството взема решение да открие в завода в гр. Бяла, цех за производство на презервативи. Това е стока от първа необходимост и Министерство на здравеопазването без проблем издава указ, който свидетелства за нуждата от подобен продукт. Държавата не пести средства и през 1988 г., отпуска 2 100 000 дойче марки за закупуването на необходимите машини.

От Федерална Република Германия е закупена поточната линия за производство на презервативи. Технологията е западна и доста модерна за времето си. Близо 40-метровият автомат и многото апарати към него са монтирани в помещение от 5000 кв. м в цех №104 на завода. За две години работа поточната линия произвежда близо 10 милиона презерватива. Една машина извършва 20 операции. Състои се от множество апарати и стъклени макети на пенис, върху които се отмерва размера на презерватива. За да бъде достатъчно здрав презервативът, макетите се топят в латексова смес по два пъти. На този етап от производството презервативите все още са „сурови”.

Необходимо е да бъдат изпрани в друга машина с антибактериален препарат, за да не предизвикват алергии и дразнения. Следва изсушаване на презервативите, за което е нужно да отлежат две денонощия в специално пригодено помещение. След това чрез електронен тест се отстранявали спуканите бройки, а преминалите през всички изпитания презервативи се накапвали с различни ароматни благовония. Стъклените форми не позволявали да се правят кондоми с пъпки, брадавички и други съвременни глезотии, но цветовата гама била изключително богата. Един цикъл на машината до процеса на отлежаване траел 16 минути, за които се произвеждали 960 кондома.

Кондомите made in BG стават факт. И в този момент, типично по български, нещата се объркват. Разпространението на продукта се оказва много по-сложно от самото производство.
Продуктът се оказва трудно продаваем заради грозната си опаковка, а може би и заради тогавашното недоверие на българина към родното производство. Продавали са се поръсени с талк по три броя в картонена кутийка. Първоначално кутийките били от чисто бял картон и изглеждали твърде семпло на фона на пъстроцветните вносни. После в предприятието опитали с други – напечатали върху картона зодии, цветенца и други украси, но пазарът така и не потръгнал. След няколко месеца работа цехът спрял, а в протоколите на завода е записана причината ¬ „неконкурентна опаковка и необезпечена реализация”. Днес машините събират прах, а тогавашният им директор и днешен собственик тайно се надява някой ден да възобнови производството на български презервативи.

Граф е баща на гуменото калпаче

Презервативът има дълга история, но за негов създател се счита английският военен лекар граф Артър Кондом. През 1653 г. наследникът на престола Чарлз Втори му възложил да направи противозачатъчни калпачета, които да предпазят от забременяване многобройните му любовници. Графът изпълнил поръчката и скоро се явил при Чарлз с торбички от овчи черва, чиято вътрешност била намазана с краве масло. Славата на предпазителите се разнесла бързо сред аристократите, които смятали, че е въпрос на чест да ги използват. В чест на създателя им торбичките или наречени кондоми. Съществуват много исторически данни, че подобия на днешния презерватив са били използвани още в дълбока древност. Твърди се, че това била любимата вещ на фараона Тутанкамон. В по-късни години изсушени черва от крави, овце и коне вършели доста добра работа на любителите на ласки. 

По целия почти 400-километров път в неделния ден можеш да отседнеш само на четири места — ханче „Мирково“Яворовското ханче, ханче „Бяла река“ и ресторант „Петолъчката“


„Нали ти казах да ядем у кака. Колкото пъти сме опитвали, знаеш, че никога не сме успявали да се нахраним като хората по пътя. Сега ти се разправяй с децата!“

Жената, явно ядосана, се обръща и тръгва към едно бяло жигули с пловдивска регистрация. Мъжът остава внимателно да изучава доста съблазнително меню зад покритите с решетки прозорци на заведението. Около него подскачат две деца със съвсем не неочаквани за възрастта им желания: „Татко, искам сладолед!“, „Татко, кога ще ядем?“След малко той ги хваща за ръка и с доста по-оптимистичен вид от майка им ги повежда към колата, опитвайки се да утеши и себе си: „По-рано тук работеха без прекъсване… Сега ще спрем на първото следващо място, там сигурно ще е отворено. Или може би е по-добре да се върнем до мотела на магистралата за Пловдив…“

Това се случи на 26 април в 17 часа и 20 минути пред вратата на крайпътното заведение по шосето София-Бургас веднага след околовръстния път. В София то е известно, не знам защо. под името „При китаеца“. И е място, където човек може да се нахрани вкусно и бързо. Така че не напразно този баща беше решил, прибирайки се от София, да предложи на семейството си нещо по-различно в края на седмичната почивка. Тук той не беше успял просто поради липса на достатъчно информация.

Работното време е от 12 до 15 и от 19 до 23 часа, а почивният ден е понеделник. Така че що се отнася до спазването на работното време, всичко бе наред. Друг е въпросът какво трябва да бъде работното време на заведенията за обществено хранене през почивните дни и с кого трябва да е съобразено — с нуждите на клиентите или с удобството на работещите в тях.Целта на нашето пътуване в този неделен ден бе доста по-различна от тази на десетките хиляди хора, които с автомобилите си се прибираха от различни места в края на двудневната си седмична почивка.

За нас, от редакцията на „Отечество“, пътуването бе работа. Бяхме решили да проверим дали скептицизмът на толкова много хора относно възможността в почивните дни да разнообразят пътуването си и да се нахранят и починат някъде по пътя има основание.

Идеята за тази проверка дойде от едно пътуване от София до Банско на 5 април, когато между 9,30 и 12 часа по целия около 150-километров път нямаше нито едно отворено заведение освен ресторант „Предела“.

Смятайки, че това е някаква нещастна случайност, направих си труда в още един неделен ден да пропътувам разстоянието от Банско до София. Този път следобед. И с по-голям късмет. От всичките единадесет заведения по пътя работеха три — ресторантът на Предела, една бира-скара в Мурсалево и ханчето „Бялата чешма“.

И така сега продължаваме по подбалканския път, към Бургас. Следващата спирка е ресторантът в Саранци. Той явно работи, защото още на няколкостотин метра преди площада, където се намира, се чува музика, която обикновено свързваме с многолюдна сватба.Това не ни учудва, тъй като вече сме свикнали в съботни и неделни дни повечето ресторанти и в големи, и в малки градове да са заети с такива „мероприятия“.

17.40, Долно Камарци. Ресторантът явно е затворен поне от половин час.18.00, ханче „Мирково“. Тук картината е доста по-различна. Работи не само ханчето, но и отделен пункт за продажба на сладолед и едно кафене, в което се предлагат кафе, сокове, закуски. Самото ханче е без почивен ден и работи непрекъснато от 8 до 22 часа. Кафенето почива понеделник и вторник, работното му време е от 9 до 13 и от 14 до 18.30 часа. Пунктът за сладолед също работи целодневно, а почивният му ден е четвъртък. Комплексът се стопанисва от РПК „Пчела“ в с. Мирково, Софийски окръг. Тук и настроението е по-различно от това на семейството с бялото жигули, пловдивска регистрация. Доволни са и децата, и майките им, в известно отношение сигурно и бащите… Макар че последните все пак може би са малко притеснени от цените, но, така или иначе, в почивните дни това е нещо, на която човек не обръща голямо внимание.Ханче „Водопада“ — работи. Намираме го почти празно. Ала веднага излизаме и ние — не ни се предлага почти нищо.

Ханче „Бяла река“, преди Калофер — луксозно, с топли питки, с добре познатата скара и с пито едно свободно място.

19.50, бира-скара на разклона за Търничане — затворено.

Бира-скара на разклона за Павел баня — затворено.

Бирария на разклона за Горно Сахране — затворено. Веднага след това къмпинг с бира- скара — отворено. И нищо за ядене.

Ресторант на разклона за Шипка — работи, но няма места, около десетина души чакат пред вратата й.

20.20, кафе закуска след Казанлък — затворено.

20.45, ресторант „Твърдица“ на 156 километра от Бургас – затворено.

21.00, ханче преди Сливен — затворено.

21.10, ханче на разклона за Глушник — работи, но всичко е свършило.

Ресторант „Петолъчката“ — отворено. Но отново няма места.

21.50, Айтос, РПК „Наркооп“ — затворено..,

И така към 22.30 часа стигаме в Бургас, където по това време човек няма къде да се нахрани.

Равносметката е проста. По целия почти 400-километров път в неделния ден можеш да отседнеш само на три места — ханче „Мирково“, ханче „Бяла река“ и ресторант „Петолъчката“. Разбира се — ако си готов да почакаш, докато се освободи маса. И ако си готов да заплатиш цени за категория „екстра“. А самите заведения, по всички показатели, са доста далеч от изискванията за тази категория (известно изключение прави само ханче „Бяла река“).Да видим менюто на ханче „Мирково“. Всъщност, както навсякъде, и тук може да получиш листа с менюто само ако си настойчив и търпелив.

Но тъй като ние пътуваме по работа, сме и търпеливи, и настоятелни. И имаме успех… Лист-менюто предлага три вида супи, четири вида салати, четири вида скара, пет вида аламинути, студени закуски.

Сервитьорът обаче предлага единствено филе на тиган с гъби и сос и карначета. Трябва, разбира се, да отчетем стремежа на персонала към все по-голямо разнообразие, тъй като филето на тиган с гъби и сос го няма в менюто — което предполага и нови затруднения за същия персонал при определяне на цената.

Сервитьорите ги преодоляват бързо, като при това подхождат творчески. На нашата маса за същото филе цената беше различна от тази, която бе поискана на съседната. Тук няма да се спирам на такива подробности като тази, че в цялото „екстра“ заведение никъде нямаше салфетки, че пържените картофи от гарнитурата бяха заменени с неколкодневка картофена салата (общо взето, гарнитурата, изглежда, се приготовлява в един ден за цялата седмица), че състоянието на тоалетните е ужасно и т. н. Иначе месото беше съвсем прясно и хлябът много вкусен.

Далеч съм от мисълта, че крайпътните заведения са единствената част от сферата на услугите, която има своите проблеми. Може би точно обратното. Всички недостатъци на pecторантите в градовете — и работното време, и обслужването, и бедното, еднообразно меню, и странностите при определяне на категорията на заведенията, а оттам и пълното несъответствие между обслужване и цени са пренесени и, бих казал, са се изострили в крайпътните заведения.

Проблемът по-скоро е в това, че докато в града човек може да обиколи на обед или вечер няколко места и накрая, малко тъжен и ядосан, да се прибере вкъщи, то на пътя той е напълно зависим от не често срещаните, но затова пък не особено уютни и с не най-ласкав персонал крайпътни гостилници, ханчета и др.

Това, което явно са забравили ръководителите на различните организации, които ги стопанисват, е, че тези „спирки“ са създадени не за да носят максимална печалба при минимални усилия, а да помагат на хората да се чувствуват по-добре и по-сигурни в почивните дни, за да могат след това и да работят по-добре.

И още нещо, което мисля, че е валидно за цялата сфера на услугите: много често там забравят, че трябва да работят тогава, когато другите почиват, така както леярят, лекарят, ватманът, журналистът, шофьорът, директорът са на своите работни места, когато пък те почиват.

А ние, клиентите, от своя страна не трябва да забравяме, че и от нас зависи заведенията да са уютни и чисти, а персоналът приветлив и учтив.

Източник: flagman

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив