Пътна помощ, като услуга има доста стара история, но тук идва по-късно.
Автомобилите в миналото ни са били съвсем прости по устройство. Всеки знае, че руските автомобили, могат да се поправят временно, както се казва „ със малко тел, въже и лепило‘‘ и е готова за път. Но с увеличаването на автомобилите в България ( както и по света е било така ), както и на броят шофьори любители, които с времето, както и днес са с все по-малко знания относно автомобилите и поддръжката им. Това допринася за създаването на тази услуга.

Първата организация в България, предлагаща такъв тип услуги е неправителствена и изградена изцяло от група автомобилисти.
Създадена е на 3 юли 195 година със името „Български автомобилен и туринг клуб“ (БАТК). Предимно е била за обгрижване на автомобилите към асоциацията, туристически разходи, събирания и други мероприятия. Малко по малко се развива и закупуват доста автомобили с които да обслужват по областните градове и главни пътни артерии, не само членове на клуба, но и други граждани на тогавашна НРБ.
След това е преименувана на СБА ( Съюз на българските автомобилисти ), както е и до днес.

Преди създаването на БАТК, предимно Гражданска защита и тогавашната Милиция са помагали на гражданите, като това е предимно в бедствия и аварии или ако случайно се засекът, все пак по онова време при нас не е имало мобилни телефони. Срещали са се рядко и самоделни устройства – автомобили с колесар в някои населени места.

Около средата на 90-те се появяват и доста частни учреждения, занимаващи се само с пътна помощ услуги или комбинирано – пътна помощ и автосервизна дейност. Като мнозина от тях са били незаконни, без фирми, без . Имало е инциденти с такива ‘‘фирми‘‘, поради липсата на компетентност и зания за обезопасяване на товар.

Основните функции са били както в миналото, така и сега – репатриране на пострадали, закъсали автомобили, поправка на място, доставка на горива, консумативи и други.




В годините се появява и жаргонното наименование репатрак, което идва от думата репатриране.
Теглене на боксир е слабо познато словосъчетание за този вид дейност, но също е правилно, предимно означава превоз на вилица или дърпане с въже.

roadhelp.bg

Преди седем години, на 24 април 2011-а, на 84-годишна възраст от физическата ни реалност си отиде Сатя Сай Баба  – индийски духовен учител, лечител и чудотворец, когото мнозина наричаха „Велик духовен аватар”, сиреч същество, познало Бога. Докато нашият духовник отец Георги Гелеменов, единственият български екзорсист, го определя като „обикновен шарлатанин”, милионите му последователи в Индия и цял свят, когото наричат още Космическия Христос, се надяват Сай Баба да се завърне в нова инкарнация много скоро. Един от малцината българи, докоснали се до източния шаман и окултист, сравняван с Ванга, е 48-годишният рейки-учител Кирил Стоянов (снимка 2). От дълго време той усърдно се занимава с рейки и медитация, без да е имал никакви здравословни проблеми. „Когато ученикът е готов, учителят сам идва”, гласи една източна мъдрост. Така се случва и с него. Отначало попада под ръководството на индиеца д-р Самир Кале, а след това наставник му става не кой да е, а самият Сатя Сай Баба. Името на духовния баща на милиардния народ е познато у нас още от времето на соца. Именно чудотворецът подарява в ашрама си прословутия пръстен на Людмила Живкова, чиято смърт все още тъне в мистерия.
Сатя Сай Баба

– Много неща се изписаха за странния армаган на Татовата дъщеря. Вашата информация докъде се простира?
– Информацията ми не е от първа ръка, но знам, че Сай Баба подарява пръстена на Людмила Живкова като енергийна защита и я предупреждава, че когато й дойде времето да се раздели с тоя свят, камъкът върху него ще потъмнее. Както и става!
– Пръстенът не само потъмнява, както твърди един от приближените й, поетът Любомир Левчев, но след кончината й дирите му се губят. Можем ли да си обясним този факт с неговата дематериализация, естествен „приоритет” на Сай Баба?
– Има и други версии. Една от тях е, че пръстенът е задигнат от КГБ, уж да бъде изследван, но просто е бил откраднат. За тогавашните служби това не би бил някакъв проблем. Но това е само хипотеза, нищо със сигурност не може да се докаже.

– Разкажете нещо любопитно за вашия учител Сатя Сай Баба.
– За последно гостувах в ашрама му през февруари, когато той бе на 82 години /сиреч две години преди преселението му в отвъдното – б.а./. Разположен бе в градчето Бутапарти, Южна Индия, близо до Бангалор. Той бе най-популярната личност в страната, охраняван от държавна полиция. Беше, както казах, на 82 години, но нямаше бял косъм. Над 1 милион души се събираха специално за него от най-различни краища на света – европейци, американци, азиатци, африканци. Поне веднъж годишно в ашрама му идваха министър-председателят и президентът на Индия, за да изразят почитта си към него. Чудотворецът нямаше никакви светски титли, не е професор дори, но бе уважаван и от властниците, и от бизнесмените в милиардната държава, а тя е с много лица – от пълна мизерия до развити технологии, включително и ядрени.
– Именно този Сай Баба ли подари невероятния пръстен на Людмила Живкова?
– За същия става въпрос. Няма друг! Той има способността да материализира неща, да демонстрира невероятните си способности пред хора, имащи колебания във възможностите му, да засилва тяхната вяра. През този февруари станах свидетел на едно от многобройните му чудеса. Имаше церемония по награждаването на студенти. Неговата фондация поддържаше елитен университет, в който се учеха предимно сираци и бедни деца. Обявиха името на един от отличниците на випуска. Сай Баба притвори леко ръце, ръкавите на робата му бяха почти до лактите. След като ги разтвори, в дланта му имаше масивен златен медальон. Положи го лично върху врата на първенеца. Бях само на два метра разстояние. Тълпата изпадна в дива еуфория.

– Абсолютно всички болести ли се лекуват с рейки?
– Няма здравословен проблем, върху който да не може да се въздейства с рейки, включително и върху болести, нелечими според официалната медицина. Когато заболяването е на кармична основа, лечението може да продължи по-дълго време. Всички останали болести се дължат на начина на живот, който живеем. Когато се научим да живеем по-позитивно – да не изпитваме гняв, алчност, злоба, завист, болестите ще бягат от нас. В противен случай си „залагаме” програма на саморазрушение. Човек дори да не практикува никаква методика, позитивен ли е към себе си и околните, ще бъде много по-здрав от всички останали.
– Кои са случаите, с които най-много се гордеете?
– На първо място със стотиците си ученици и последователи. Когато един човек дойде при мен отчаян, а се появи след ден-два усмихнат, въпреки че проблемите му все още си стоят, но той ми казва: „Вече не ми пука!”, аз знам, че той се е мобилизирал, че се е взел в ръце. Неотдавна дойде при мен една женица от Карлово. Тя беше от този тип хора, които постоянно гледат в земята. Безработна, смазана от проблеми. Дъщеря й, която живее в София, я пита какво иска да й подари за рождения ден. Изпадналата зад борда Петя, така беше името й, й казва, че иска да премине курс за рейки. Софиянката й отвръща: Не знам какво означава това, но ще изпълня желанието ти”. Петя получи инициация, сеанси. Само след седмица дойде пак в центъра. Каза, че продължава да си бъде безработна, но вече стои над проблемите си, хич не й пука. След месец-два си намери много добра работа. Обажда ми се наскоро: „Рейки промени живота ми!”

– Политици, депутати, звезди от шоубизнеса търсят ли помощта ви?
– Имам и такива случаи, но поради тяхната публичност не искам да споменавам конкретни имена. Голяма част от висшето общество е отворено към рейки, но не смеят да го споделят, за да не ги помислят за странни. Още не сме дораснали. Веднъж пристигна при мен един известен столичен банкер. По време на сеанса му звъни негов колега. Пита го къде е в момента. Последният отговаря, че е в рейки-центъра. Оказва се, че другият от година време практикувал източни техники, но не посмял да си признае, за да не го сметнат за луд. А иначе и двамата били не само в професионални, но и в приятелски отношения. Във висшата йерархия не си споделят, какво остава за по-обикновените хора. За моя радост, тази вътрешна бариера започва да се преодолява. Когато едно нещо е добро, не може да се спре. Може само да се забави, но изгубените години за някои хора могат да се окажат фатални. Така че хората от държавната власт, които помагат за разпространението на рейки, ще се запишат със златни букви в историята на България. Този негативизъм, който ни преследва навсякъде, ще намалее, ще започнат да изпъкват положителните качества на хората, а с подобна настройка всичко се променя. Бих отправил един апел: „Бъдете положителни личности, без да се занимавате с източни практики!”

Източник: БЛИЦ

По времето на социализма в НРБ продаваха киселото мляко на килограм от големи алуминиеви легени, които стоварваха през нощта пред млекарниците. Същото беше и по-късно, когато млякото се продаваше в стъклени бурканчета. При нас, в центъра на София, сутрин минаваше млекар с голяма количка и когато извикаше в двора на кооперацията "Млекарят е тук", всички слизаха с празни бутилки и бурканчета, които заменяха за пълни. Сладкарниците бяха затрупани от вкусни ИСТИНСКИ пастички, поне три вида баклави, плезири, топли банички, кифлички, гевречета, мекички. Изобщо не са ни липсвали шоколадовите яйца...как ли оцеляхме се чудя... Ах, да! Да не забравя...четяха ни книжки, после ние четяхме и опашките бяха пред книжарниците. Телевизията я имаше, колкото - толкова, но пък НИЕ ИГРАЕХМЕ НАВЪН, кой ти се заседяваше пред телевизора....

Автор:Jasna Ivanov

13 септември 1972, Стара Загора, ст. "Берое"; 15 700 зрители
Голмайстори: 1:0 Петков 12', 2:0 Белчев 25', 6:0 Петков 29'(д), 45', 81', 87', 7:0 Янчовски 89'
Берое (Стара Загора): Олимпиев, Кордов, Тодоров, Тасев, Ст.Иванов, Желев, Киров, Янчовски, Петков, Д.Димитров, Г.Белчев

ЛЮБОПИТНО:

– Средната посещаемост в Стара Загора е 11 600 зрители

– Според в. „Народен спорт“ в отбора на годината попадат Петко Олимпиев, Борис Киров и Петко Петков


– На 23 август 1972 г. в Торино се играе мач в чест на 75-годишнината на италианския „Ювентус“, който се изправя срещу Националния отбор на Българя. Петко Петков реализира един от головете за победата на българите с 1:2

– Евгени Янчовски изиграва своя мач номер 300 за „Берое“ в „А“ група на 3 декември 1972 г. в двубой срещу ЦСКА „Септемврийско знаме“. Мачът е спечелен с 2:0

– Последен сезон, в който „Берое“ играе изцяло в бяло!



Apaбcĸaтa ĸyлтypa винaги e пpeдпoлaгaлa oпpeдeлeнa зaгaдъчнocт и миcтиĸa, ĸoитo ниe тpyднo paзбиpaмe. Tъpceнeтo нa cĸpитoтo, нeoбичaйнитe бoгaтcтвa и бeднocт, бeзĸpaйнитe пycтини и xилядoлeтнaтa ĸyлтypa - нeĸa дa ce нacлaдим нa 25 apaбcĸи пoгoвopĸи, ĸoитo мoгaт дa пpoмeнят paзбиpaниятa ви зa cвeтa. Cтигa дa oтвopитe дocтoтъчнo дълбoĸo cъpцeтo cи, paзбиpa ce.

- Oчaĸвaй лoшoтo, нo нe гo пpиeмaй.
- Aĸo ce cмeeш, цeлият cвят ce cмee c тeб. Tъжиш ли, тъгaтa e caмo твoя.
- Πoзнaтaтa гpeшĸa e пo-дoбpa oт нeпoзнaтa иcтинa.
- Oтвopи cи ycтaтa, caмo aĸo мoжeш дa ĸaжeш нeщo пo-дoбpo oт мълчaниe.
- Aĸo имaш мнoгo, paздaвaй гo нa бeднитe, aĸo имaш мaлĸo, дaвaй вяpa нa oбeзcъpчeнитe.
- Bcяĸa глaвa cи имa глaвoбoлиeтo.
- Bяpвaй в Бoг, нo cи вpъзвaй ĸaмилaтa.
- Πpeĸaлeнo мнoгo cлънцe пpaви пycтиня.
- Πиши oбидитe в пяcъĸa, a пoxвaлитe - въpxy ĸaмъĸ.
- Aĸo нe ти ce cлyчвa тoвa, ĸoeтo иcĸaш, нayчи ce дa ce paдвaш нa тoвa, ĸoeтo ти ce cлyчвa.
- Apмия oт oвцe, вoдeнa oт лъв, винaги пoбeждaвa apмиятa oт лъвoвe, вoдeнa oт oвцa.
- Bpeмeтo нe пpoмeня, тo paзĸpивa.
- Oбeщaниeтo e oблaĸ, a дa гo изпълниш e дъжд.
- Kъдeтo имa cпpaвeдливocт, вcичĸи cмe бpaтя.
- Cтpaxът мoжe дa нaĸapa и мaгape дa нaпaднe лъвa.
- Hocи cъc ceбe cи вoдa, aĸo cи тpъгнaл дa я тъpcиш в пycтинятa.
- Гнeвът зaпoчвa c лyдocт и зaвъpшвa cъc cъжaлeниe.
- Лyнaтa и нoвинитe мoжeш дa ги зapoвиш в пяcъĸa, нo тe щe ce измъĸнaт.
- Πитaй ĸecиятa cи ĸaĸвo дa ĸyпиш.
- Haй-гoлямaтa нayĸa e eĸcпepимeнтът.
- Toзи ĸoйтo зaвиждa, лecнo ce ядocвa.
- Πapитe идвaт ĸaтo ĸocтeнypĸa и cи oтивaт ĸaтo гaзeлa.
- Oбщyвaйтe ĸaтo бpaтя, нo paбoтeтe ĸaтo нeпoзнaти.
- He мoжeш дa cмeниш вятъpa, нo мoжeш дa oбъpнaш плaтнaтa.
- Дoĸaтo гъpнeтo c xpaнaтa e тoплo и пълнo, пpиятeли винaги имa.

Големият български композитор Тончо Русев почина след кратко боледуване. Тъжната вест съобщиха от неговото семейство.

„След кратко боледуване, дни преди рождения си ден, днес ни напусна композиторът Тончо Русев. Написал над хиляда песни, спечелил десетки престижни награди на български и международни музикални конкурси, Тончо Русев оставя диря в българската естрадна музика. Голям музикант, но преди всичко той беше и голям човек. Почивай в мир!”, написаха неговите близки във „Фейсбук”.

Тончо Русев е роден в Бургас през 1932 г. Завършва Музикалната академия, специалност „Тромпет”. През 1960 г. участва в първия състав на биг-бенда на Българското национално радио.

През 1962 г. основава заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и др. оркестър „Балкантон”.От 60-те години на миналия век насам неговите песни са изпълнявани от много български певци и певици, като Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Сред чуждестранните изпълнители на неговите произведения са София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др.

Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев и  Борис Христов.

Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и саундтрака на филми като „Юлия Вревская”, „Петимата от РМС”, „Тайфуни с нежни имена”.

Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция и  Русия.

Източник:www.vesti.bg

Момчета, които са любители в търсенето на антични и военни находки откриха и изкопаха много запазен и тежък сандък от времето на Втората световна война. След отварянето му, те за изумени от откритията и състоянието в което са се запазили.
„Невски пятачок“ е местност, където се е разиграла една от най-жестоките битки през Блокада на Ленинград. Намира се близо 50 км югоизточно от града, а историците са на мнение, че това е мястото, от където Втората световна война се обръща в полза на руснаците.
Двама любопитни младежи отидоха на полето и започнаха да обхождат мястото. В тяхното търсене помогна метален детектор.Лопатата удря на нещо твърдо… Това, което откриха е наистина невиждано!
Вижте и вие интересните находки:







Едното момче разпознава, че това най-вероятно е стар нацистки сандък. „Доста е тежък…какво ли има вътре“ – пита учудено момчето, а в изваждането се включва и другото момче.След, като успяват с общи усилия да го отворят, започва преглед на находките…Тайнственият сандък се оказва, че е бил притежание на офицер от SS, който е бил любител на най-скъпите пури.Както и почитател на марковият ром!Другите вещи са военни дрехи и принадлежности на офицера.Носел е и солидна сума и лични документи със себе си.

Нима сега не е същото? Заливат ни с фалшиви новини от сутрин до вечер!
Тръмп, няколко пъти каза, че СНН произвеждат фалшиви новини, обае нашите ги цитират копи-пейст!

Пък нашата БНТ има навик по време на новините да цитира "Сирийската обсерватория за правата на човека", която е със седалище в Англия и се състои от един единствен човек! Достоверен източник на информация, нали?!

Вижте заглавието на статията: "Телевизията – пропагандното оръжие на Партията"! А, сега прочетете последното изречение: "Иначе казано, мощта на едно от най-използваните средства за масова информация си проличава най-силно в контекста на тоталитарната държава." Хахаха-тоталитарната държава, партията....А, какво правят сега телевизиите, като нямаме социализъм, тоталитарна държава и БКП? М? Не шия, ами врат! Същата работа! Бълвоч!

Димитър Чернев

Представете си, че е края на XIX век и се разхождате из България. Представете си, че ухае на натежали лози, на пресен сняг или нежен пролетен дъжд… И така си го представете 10 пъти, ще ви отведа до 10 любими места, за да видите 10 красиви улички. Това е част от България – 10 от най-автентичните и най-романтичните места в България.

Село Жеравна
Жеравна е едно от любимите селца на всички българи. През всички сезони тук е много красиво и, освен ако не хванете някакво събитие, е много спокойно. Често се отбиваме в Жеравна, за разходка или просто да похапнем, атмосферата е неповторима и зарежда с положителни емоции.


Село Бръшлян
Навсякъде в България може да се разходим по красиви селски улички покрай стари и красиви къщи. Странджа вероятно е едно от най-неизследваните места в България, но пък затова е много дива и спокойна.

Село Ковачевица
Винаги, когато отида в това село, се чувствам ужасно самотен. Почти обезлюдено, жителите му отишли в големите градове и изоставили чудните, богати и красиви каменни къщи. Самотните каменни улички навяват тъжни мисли. Но в същото време тишината, спокойствието и безкрайната красота ме карат все да се връщам там.

Източник:www.kmeta.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив