Стари работници си спомнят: „Миньорът поставя пачка с пари под крака на масата в ресторанта, че да не се клати".

„Баровци" по времето на социализма „окъсани" в прехода и новото начало. Така с едно изречение може да се опише битието на работниците в рудодобива в Родопите. След протестите на миньорите през 2012 г. и преди да влезе новият собственик Николай Вълканов, положението в рудниците беше трагично. Сега като, че ли е по-спокойно, а и друга алтернатива освен рудодобива няма, категорични са хората от Мадан и Рудозем, пише 24smolian.com.

Човешкият курбан

Поне сега не се чудят как да си плащат сметките и с какво да хранят децата си, както е било по времето на Валентин Захариев. По това време имаше и бум на трудовите злополуки в рудниците. „Всеки ден като отивах на смяна се прощавах с децата и жена си. Имах късмет, че останах жив за разлика от други мои колеги. За заплати от  400 лв., които не получавахме редовно, докато се смени собственика на „Горубсо-Мадан" и след нашите протести, просто си бяхме курбан", споделя с болка подземен работник. Той си спомня как през 2010 г. в два последователни дни загиват двама миньори в рудник „Ерма река" в Златоград. Единият е бил на 41 години, а другият на 48, а преди тях отново е имало смъртен случай. Причините, довели до злополуките, бяха идентични, установиха тогава от Инспекцията по труда. Те са били свързани с неспазване на параметрите, заложени в техническия проект за разработване на находището, както и на неефективно обезопасяване на работните места. Главната  инспекция по труда състави актове за административни нарушения на длъжностни лица и наложи и административни глоби, но какво от това, хората ги няма вече. Никой не понесе отговорността за тези трудови злополуки.
Икономия за сметка на човека, споделя  дългогодишен подземен работник, участвал в стачката в Мадан през 2012 г.

Заработки до 4 бона на месец 

На този етап „Горубсо-Мадан" е едно от най-добре работещите предприятия в България, посочва Вълканов. За пет  години са инвестирани над 100 млн.  лв. и  са разплатени всички стари задължения. В ма работят 1000 души, в Златоград - около 500, и в „Горубсо – Лъки" - 700 души. Глад за работна ръка няма, а миньорите редовно получават заплатите си. Има и такива, които достигат заработки до 4000 лева на месец. Това ги стимулира много, посочват от ръководството на дружеството. Рудоземската обогатителна фабрика /РОФ/, която сега е към „Горубсо-Мадан" е била най-голямата фабрика за оловно-цинкови руди на Балканския полуостров.  От едната страна на реката е градът, а от другата е фабриката. По площ тя е колкото дължината на Рудозем. От соц времето са останали производствени сгради, общежития и лозунги  да се гони изпълнението на петилетката и т.н. Независимо, че са извършени ремонти и подобрения, нещо все напомня за онова време.

„Не знаеш какво ще стане в мината" 

До 1990 г. Рудозем беше оживен град. 2600 човека работеха в „Горубсо". Сега са около 500. Тук се извърши една много лоша ликвидация  на предприятията, а сега са необходими много пари, за да се възстановят, посочват от РОФ.  Около фабриката цари спокойствие, което идва от празните сгради, само в производствените помещения работят хората, които са на смяна. Всички имат доста добра квалификация и въпреки намаления състав успяват да се справят с преработката на доставената руда.

 „Условията на работа са много по-добри отпреди, но когато миньорът влезе в една галерия не знае какво може да стане", коментират миньорите.  Те не скриват, че са обременени с битови проблеми. Тези, които работят във фабриката, издържат по около 12 свои близки.
Стари работници си спомнят приказките от соца „Миньорът поставя пачка с пари под крака на масата в ресторанта, че да не се клати". Рудодобивът има развитие, има бъдеще в този район. Той си остава основният поминък за населението. Надеждите на хората обаче са свързани и с отварянето на пункта Рудозем-Ксанти, който отдавна се чака да бъде открит.
Дотогава големите производствени сгради от соца и лозунгите ще пустеят още повече и ще напомнят за това, как някога Мадан и Рудозем бяха по-оживени от Смолян и как в градовете буквално кипеше живот.

Николай Михайлов, 24smolian.com

Научете повече

Другарю Кольо Парамов, помните ли как клечахте пред дуварите в Банкя и Бояна с една кафява чанта?

Напоследък представящият себе си като финансов експерт Кольо Парамов се е превърнал в пръв ласкател на банкера беглец Цветан Василев. Разобличеният резидент от репресивната Държавна сигурност с агентурното име Яков е намеририл пристан в личния пресцентър на обвинения за източването на 2.75 млрд. лева, списван от Агент Академик. Парамов, който се самонатрапи в общественото пространство по време на банковите фалити при Виденов и разбойническата приватизация на Костов, всекидневно обсипва с ласкателства мустакатия аферист, който продължава да се радва на разкоша на Белград. "Василев беше мащабен, умел, находчив и твърде смел във финансовите комбинации.

Неговото пространствено мислене и прагматика на ползване на финансовите схеми му докарваха много завист, много индивидуален стрес, но и много успехи. Този Тръмпов подход постоянно да надграждаш към постигнатото на пазара вчера наистина беше другият стил. Впоследствие той роди и другия манталитет - на едновременно рисковия и успешен банкер". По този начин Кольо Парамов описва не кого да е, а издирван с червената бюлетина на Интерпол унищожител на КТБ, за когото прокуратурата е написала обвинителен акт от 11 000 страници.  Със сигурност Кольо Парамов може да вземе лъскавата си кафява чанта и да потегли към сръбската столица, за да му я напълнят. Очевидци още си спомнят как Парамов клечеше със същата кафява чанта пред белите дувари на едни известни къщи в Банкя и Бояна.

Не винаги беше пропускан през оградата, но продължава да дерзае, въпреки напредналите си години. "Зашеметяващата" кариера на Парамов помни и друг срамен епизод. Той бе назначен за икономически съветник по време на първото правителство на Бойко Борисов. Престоят му на поста бе малко повече от един ден- рекорд достоен за книгата Гинес. А след това продължи да обикаля телевизионните студия с кафявата си чанта. Другарю Парамов, в едно от своите многобройни интервюта разкривате един интересен факт. Казвате, че бащата на Прокопиев е събирал празните бутилки от пищната трапеза на Тодор Живков. Крайно време е да последвате примера му и да заминете за Белград с кафявата си чанта. Едва ли сте избрал случайно точно този цвят. Не искам да си мисля, че той охарактеризира вашата съвест. Така че хващайте чантата и право в Белград. Там е пълно с бутилки. Хубаво е да побързате, докато бутилките все още са пълни.

"Ивайло КРАЧУНОВ БЛИЦ"

Научете повече

Как Тодор Живков създаде бъдещите шампиони на България (СНИМКИ)

Който е ходил в кампуса на Барселона, твърди, че това е най-добрата и перфектно организирана спортна школа в света. При това изключително продуктивна. От създаването си до днес кампусът е изхарчил малко над 200 млн. евро за спортни бази, хотели, ресторанти, заплати на скаутите и треньорите, пътни, ток, вода и т.н. В същото време само цената на Лео Меси, който е  прекарал там всичките си тийнейджърски години, е много повече от въпросните 200  млн. Освен него в момента в първия и втория състав на каталунците днес играят още 22 футболисти, които са изцяло продукт на кампуса. Други 35 са трансферирани за близо милиард в различни европейски грандове.

Сред тях са Педро и Фабрегас, юношата си, когото преди време Барса откупи, за да го ползва отново за 3 години. За наистина изкушените от спорта обаче моделът на Барслона не е нещо ново.  Такъв си имахме и ние в годините на социализма. Ако сравним разходите за създаването и издръжката на Барселона с тези на Спортното училище в Пловдив през 70-те и 80-те години на миналия век, ще видим абсолютно съответствие по отношение на ефективността. С тази разлика, че в онези времена не съществуваше днешният пазар на спортни таланти. Училището до Гребната база в Пловдив е дало на света 8 олимпийски шампиони, колкото цели големи нации не успяват да произведат и до днес.

Освен Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Стоян Делчев, Асен Златев, Ваня Гешева и останалите великани през годините, там са обучавани стотици големи майстори в атлетиката, гребането, кану-каяка, гимнастиката, бокса и борбата, щангите, волейбол, баскетбола и т.н. Също като Барса и нашето училище си имаше хотели (наричани в онези времена пансиони), зали и стадиони, кабинети за селекционерите и методистите, учебен и медицински център, а ползваше и Научно-приложната лаборатория към тогавашния БСФС. Но защото днес разсъждаваме за храненето на днешните ученици, ще разкажем за знамения стол на Спортното Той не блестеше с лукс, но по качеството на храната, подбора на продуктите и организацията на процеса можеше да се мери и с най-скъпия ресторант. Такива бяха партийните повели, защото всички знаеха крилатите фрази на Лютви Ахмедов – „Рънътъ,  праи борбътъ“ и „Партията рани, ние борим“.

Та – как беше организирано храненето на бъдещите шампиони в стола на Спортното училище? Първо – случваше се по 5 пъти на ден за всички ученици –  закуска сутрин в 7, обяд от 12,30 до 14 и вечеря след 18,30. И две междинни леки подхранвания в 10,00 и 16,00. За всички гозби се набавяха свежи продукти, много от тях директно от производителите (тогава те не бяха частници в по 2-3 декара или 5 крави във фермата, а големи аграрни стопанства, обвързани със съответните преработватели). Лелките, които забъркваха манджата, можеха да сложат в джоба днешните диетоложки, които обикалят от сутрин до вечер телевизионните студия, а  на тогавашния главен готвач „шефовете“ Манчев, Ути и Петров само трябва да носят вода. Защото едно е да направиш някое засукано гурме за двама с продукти за 50 лева, а друго е да нахраниш вкусно и здравословно 1000 млади спортисти, при това за не повече от 300 лева.

Купоните в Спортното бяха 3 вида – жълти, зелени и червени. Срещу тях се предлагаше храна с различна калоричност и усвояване на въглехидратите и протеините.  Мазнините при жълтите купони нямаше, защото с тях се хранеха гимнастичките със стругованите тела и леките категории в щангите, бокса и борбата. Зелените купони бяха за средните категории, повечето дисциплини на атлетиката, гребането, кану-каяка, джудото и футбола. Червените купони бяха за тежката артилерия – хвърлячи на гюле и диск, волейболисти и баскетболисти и исполините в щангите и борбата. В стола съществуваше строг ред и никой не можеше да получи храна, която не му е отредена според спорта и категорията. Но всичко беше вкусно и гладни нямаше. Най-богат естествено беше обядът – топла или студена супа; хубава манджа или печено със селена салата за основно и задължително десерт – плод или сладкиш, направен на място. Закуската конкурираше днешните шведски маси, а вечерята бе лека, както повеляват правилата на здравословното хранене.

И още нещо за сравнението с Барса. За кампуса в Каталуния там разказват,  че ресторантът е едно от ключовите места, където се коват шампионите. Защото по график подрастващите гарнитури се хранят заедно със звездите от представителния тим. Примерно днес на масата на Меси са „десетките“ от набор 2005, утре тези от 2008 и т.н. Че то и при нас си беше същото, но не по график, а  всеки ден. Сядаш на масата на Стоян Делчев, той ти помага с ножа за пържолата, а после те праща за още малко хляб. А ти разбираш, че големият шампион не е някакъв извънземен, а най-обикновен човек като теб. И ти също можеш да стигнеш до върховете някой ден. Така че в Барса не са открили топлата вода. Лошото е, че ние по някаква причина врътнахме кранчето на оff. И сега нито столът в Спортното е наред, нито ученическото хранене, нито спортът ни като цяло.

Научете повече

Тайните които крият 3-етажните подземия в мавзолея на Георги Димитров, построен за 6, а съборен за 7 дни

Бившият мавзолей на комунистическия лидер Георги Димитров, който бе съборен през 1999 г., отново ще събира посетители в своето подземие. Тази седмица стана ясно, че то ще бъде превърнато в галерия за съвременно изкуство. Идеята е на зам.-кмета на Столична община Тодор Чобанов и тя бе одобрена от Общинския съвет в четвъртък. Намерението е историческото място и изкуството да привличат повече туристи, пише Дир бг. 

Какво има под музея  Под съборения мавзолей има три подземни нива, свързани с тунели, които са строени по царско и по социалистическо време.  На първото ниво под земята се е намирала стаята за "разкрасяване" на балсамирания Георги Димитров. Сваляли са го долу с асансьор, за да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му части - ръце и лице, както и да оправят грима. "Преобличали го редовно, поне веднъж годишно, но якичките на ризите сменяли често, доколкото можеше да се разбере от обясненията на двамата експерти, които са поддържали тялото", разказа преди няколко години журналистът Иван Бакалов e-vestnik.bg. "Единият, доц. Петър Гълъбов, даде по онова време интервюта, в които обясни технологията. Два пъти в седмицата тялото е сваляно в стаята, за да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му части - ръце и лице. Те изсъхвали при престоя в херметическия затварящия се саркофаг.

Доцентът се гордееше, че от всички мавзолеи, направени по съветска технология, само в България тялото на Георги Димитров е било оставено да се поддържа от наши експерти. Технологията била достижение на науката, каза доцентът", продължава Бакалов.  Тогава служителят от общината им обяснил, че когато изваждат тялото на Димитров веднъж годишно, го потапяли в 300-литрова вана с балсамационен разтвор. И за да потъне, пълнели изпразнения му труп със стъклени топчета. След престой в разтвора, тялото се напълвало с тампони, напоени с балсамационен разтвор и се зашивало. Така до следващата процедура. Всеки път тялото е зашивано и разшивано, но тъканите били добре запазени и не се разкъсвали - доказателство за качеството на балсамацията, според обясненията на доц. Гълъбов.

Именно в тази стоя ще се разположи и галерията за съвременно изкуство, а на долните нива ще е хранилището. "Идеята е бункерната атмосфера да се запази", твърди зам.-кметът Чобанов Подземните нива на мавзолея са свързани с мрежа от тунели, които водят до важни държавни институции. Един от тях е ползван за извеждане на балсамираните останки на тялото на Георги Димитров и погребано до майка му в Централните софийски гробища в края на юли 1990 година. Решението на правителството за погребване на Георги Димитров е взето на 17 юли 1990 г., но няма документи кога е изпълнено. Смята се, че церемонията е била извършена в пълна секретност в малките часове на нощта.  Подземните тунели под София и Мавзолея  Изграждането на мрежа от тунели започва след Първата световна война, защото става ясно колко важна роля в бъдеще има авиацията и се строят като убежища при бомбардировки. Над 200 километра катакомби опасват земята под София, твърдят запознати пред "168 часа".  По времето на социализма продължава изграждането на тунели, които стигат до важни държавни институции. Плановете им били тайна, за която се е грижила директно Държавна сигурност. 

Най-възловият проход е този под мавзолея, като един от тунелите стига до до Бившия партиен дом.  Под трето ниво на мавзолея има още един тунел, който води до мазетата на БНБ. Той е строен по времето на цар Борис III и има връзка със Съдебната палата. Тунелите са били поддържани в готовност за евакуация на Тодор Живков и комунистическата номенклатура по време на манифестация или други масови прояви, в които са участвали. До евакуация обаче никога не се е стигало. „Влизал съм в този проход. Представлява тясна пътека. Може би е широк 1,50 метра и висок 2 метра. Беше боядисано и поддържано преди 1989 г.",  казва още Иван Бакалов. Според него под самия мавзолей е имало 6 нива надолу. Там е съществувало голямо хранилище като бомбоубежище. Схемата за спасяване е била различна за различните категории началници. Първо се е мислело за членовете на политбюро, след това за Централния комитет и чак след това за служителите в партийния апарат. Всички те е трябвало да използват различни трасета в случай на опасност. Тези тунели са били поддържани и използвани за тренировки на персонала, който е трябвало да евакуира номенклатурата от опасния район.

В такъв случай охраната е трябвало да се обади на дежурния, който да даде различни трасета за всички началници и да се действа възможно най-бързо. Освен с мавзолея бившият партиен дом е свързан и с Министерството на отбраната. Идеята е била за нещо като бункер при евентуална военна опасност. Според свидетели в последните години преди падането на Тодор Живков е имало план за строеж на тунел между Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той дори е бил започнат, но впоследствие е отложен и така и недовършен и по-късно срутен при строителството на метрото. Затова този проход не е могъл да бъде използван за извеждане на депутатите от фаталната нощ на 23 срещу 24 юли при атаката на парламента, защото е бил срутен по време на строителството на метрото.

Научете повече

Неразкрити престъпления в Пловдив от времето на социализма, чиято давност вече е изтекла

Криминалистите твърдят, че няма перфектно убийство. Винаги остават следи. Неразкрити убийства, обаче, има и е интересно да се види в перспектива какви са те. Случаите имат давност и в зависимост от тежестта на обвинението тя варира, но за най-тежките случаи на умишлено убийство досието се затваря след 30 години, пише "Трафик". 21 са неразкритите случаи на убийства в Пловдив и областта от 1999 до 2013-та -  летоброенето започва от средата на 90-те. През 2013 главният прокурор разпореди създаването на екипи, които работят по студени досиета. Общо 6 са разкритите стари убийства от 90-те, последните две бяха миналата година. Характерното беше употребата на огнестрелно оръжие.

То е използвано в 14 от случаите. 90-те бяха годините, в които мутренските убийства следваха едно след друго. Те създадоха и легендата на прословутото мутренско погребение, истински римейк на "Кръстника". Извършителите на повечето така и останаха неизвестни, предполагаше се, че са чужди наемници. За поръчителите можехме да се сетим по следващото убийство. В купчината нерешени в цялата страна случаи влиза и убийството на Андрей Луканов, бивш премиер. Концентрацията на тези убийства се сгъстяваше и от медиите, които дотогава мълчаха - нямаше как по вестниците преди 89-та, и съвсем пък по радиото или телевизията, да излезе и дума за убийство. Убийства при социализма нямаше, такава беше тезата.  Всъщност за същия период от време, който отчитаме в момента, в Пловдив и областта са останали неразкрити горе -долу същият брой убийства. Макар и за някои случаи криминалистите да са били наясно кои са извършителите, явно не са успели да го докажат. Много от тези случаи отдавна са погребани и под давността на закона, дори да се има предвид най-дългия срок- 30 години. Излиза, че поне 15 убийци са влезли в 90-те съвсем необезпокоявани, а жертвите на някои са срещнали смъртта си още през 70-те. С една дума- и при социализма е имало престъпност. Това за всички, които са повярвали, че е било безоблачно.

Впрочем сред жертвите на неразкритите убийства има и три деца. Най- малкото е на година и половина. Ето накъсо списък на случаите, които успяха да се впишат в дефиницията " перфектно убийство" до 92-ра. На 21 декември 1970-та до механа "Тракия" в Пловдив е открит убит Господин Захариев Славчев, на 30.Х.- 1971-ва на улица "Градинарска" откриват трупа на Доник Торосян, дете на 18 месеца е открито в Стамболийски на 2 декември 1974-та. На 10 февруари 1978-ма във външна тоалетна на асеновградско училище е открит удушен 12-годишният Христо Даскалов. На 14 август 1978 на ъгъла между улиците "Славянска" и "Варшава" в Пловдив е открита удушена Атанаска Семерджиева. На 12 февруари 1982 година е открит смъртоносно прободен в сърцето в новия комплекс "Тракия" Милко Милев. На 29 декември същата година неизвестен все още убиец причинява смъртта на Райна Дидова в Калофер. Убийството е извършено в присъствието на внучето й.. На 26 август 1983-та е близо до Ботаническата градина в Пловдив е открит трупът на Костадин Колев. Убиецът е правил опити да го изгори. На 6 август 1984-та на разклона към Цалапица е открит убит турският гражданин Ибрахил Айдоган. Навръх женския празник през 1988 е убит в комплекс "Тракия" таксиметровият шофьор Миран Мишев. На 12 декември 1991 в хотел "Санкт Петербург" откриват трупа на убития югославски гражданин Хопи Ферит. Пет дни по- късно в село Дълго поле е убита Ана Стайкова, а на 15 юни 1992 в село Гълъбово е убит Атанас Цветанов.

Това са само неразкритите и досега убийства от този период, който предшества мутренския и чиито жертви очевидно не се свързват с последвалите обстоятелства. Отдавна вече никой и не се занимава с тях. Третото дете, чието убийство остава мистерия, е петокласничката Венета Дюлгерян. Този случай занимаваше медиите пет години по- късно, защото наистина беше заплетен, но дори и журналистите да напипаха някакви следи, и той си остана неразкрит. Момиченцето е било само у дома си в блок 1 на новостроящия се комплекс "Тракия", след като се прибрало от училище. Поведението му в училище не е предвещавало нищо зловещо. Прибрало се е по обед, а в 17.30 го откриват удушено в апартамента. Няма следи от взлом. Кой го е убил, така и не стана ясно. Престъплението е извършено на 23 октомври 1985-та година. Впрочем и то вече най-вероятно е покрито с давност. Както и повечето от останалите жертви, които така и не получиха възмездие. Излиза, че перфектни убийства все пак има. И не са никак малко. За малко в този списък да се впише и един съпруг, който в началото на 90-те убива жена си в Пловдив и хвърля трупа на бунището. Не са го подозирали много сериозно, докато той сам не започва да вдига пара, да пише писма до полицията, до Окръжния комитет на БКП, накрая писал и на Тодор Живков и се оплаквал как милицията не си върши работата. В крайна сметка се оказва, че именно той е убиецът. Случая ми разказа преди години един от опитните стари криминалисти- Костадин Батинков. Другите, обаче, остават неразкрити.

Научете повече

Тодор Живков опазил Нейчо Попов от рускините Пратил го в Германия, за да не изневери на Стоянка Мутафова

С Невена Коканова в "Мъже в командировка" 

Днес може би да изглежда странно, дори невъзможно, но в началото на седемдесетте години на миналия век огромна опашка се проточваше пред касата на Сатиричния театър на всяко първо число на месеца. Тогава започваха да се продават билетите за спектаклите, които ще се играят през следващите тридесет дни. Търпеливо наредени, последните чакащи стигаха чак до площад „Славейков“. А билетите свършваха за часове.

Две от иначе многото добри постановки на театъра се отличаваха с огромния си успех: „Големанов“ от Ст. Л. Костов и „Ревизор“ от Гогол. Те бяха мобилизирали силите и таланта на почти всички актьори от трупата. Макар и различни, между тях има нещо общо - името на Нейчо Попов. На първата той бе режисьор, а във втората изпълняваше ролята на градоначалника.  На 20 март се навършват 44 години, откакто големият актьор, режисьор и театрал напусна този свят.

На Господ сигурно му е потрябвал много този талантлив клоун, за да си го прибере толкова млад - само на петдесет години.  Нейчо Попов е роден в Бургас на 13 юли 1924 година. Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски. Той е един от създателите на Сатиричния театър. Това са кратки изречения от неговата биография. В книгата „Клоун на Бога, изпратен на земята“ неговата доведена дъщеря Мария Грубешлиева - Муки е събрала най-съкровените спомени на приятелите и колегите на големия актьор. Фатална е срещата на майка й Стоянка Мутафова с Нейчо Попов. Той ще стане неин трети съпруг, а тя негова втора жена. Щастливите години, които са им отредени за преживеят заедно, обаче се оказват не толкова много.

Виждат се за първи път в Народния театър. Стояна играе продавачка на риба, а той, още студент, младеж, който идва нещо да пазари. При втората си среща, вече в Сатирата, се налага да танцуват заедно.

И така след два три танца: „Пламна някаква луда любов. Той женен, аз пред брак с друг човек"-разказва голямата актриса. Назрява скандал. Съветват ги да се разделят. Грози ги уволнение, но в крайна сметка и двамата поемат кръста си. Нейчо Попов е момче от сой. Дядо му е собственик на параходна агенция, баща му търговец. Той учи в немска гимназия, владее перфектно още английски и френски, свири на пиано, пее. Заради чуждия произход на роднините му обаче не му дават бележка да следва. Става естраден певец, тръгва по турнета. По-късно влиза в театралната академия. Там е най-талантливият сред колегите си. Винаги фин, елегантен, в крайна сметка той е обявен сред приятелите си за българския Марчело Мастрояни.

В спомените си Стоянка Мутафова разказва как Тодор Живков взел мерки, за да не стане тя жертва на изневяра. Нейчо Нопов трябвало да ходи да учи режисура в Москва. И „за да не го лапне някоя рускиня, тъй да отиде направо в рая“, Първия го пратил в Германия.  Граничещо с лудост е решението на Нейчо Попов да постави пиесата „Аз бях той“ от Георги Марков. В нея директно се визира Първия. Това създава напрежение. Афишите са напечатани. Нейчо Попов получава инфаркт. Връща се от болницата и продължава. Накрая е решено пиесата да се изиграе пред само един зрител - министъра на култура. Това обаче се разчува. Мераклии да я видят чупят прозорците и препълват залата. Успехът е грандиозен. Никола Анастасов, който играе една от главните роли, разказваше, че след цялата шумотевица видял пред театъра Георги Марков. Възторжен, той го поздравявал за успеха: - Тази пиеса няма да се играе - отвърнал му авторът. - Ама как. Видя ли какъв успех... Марков не казал нищо повече. „Аз бях той“ е спряна веднага и никога не вижда бял свят, а още на другата сутрин писателят Георги Марков напуска България завинаги.

На Нейчо Попов се дължи появата и израстването на един от най-големите български драматурзи: Станислав Стратиев. Талантлив фейлетонист в „Стършел“, бъдещият класик нямал никакво желание да пише пиеси, както настоявал театралът. Докато писателят бягал, той буквално го преследвал, настоявал, молил му се. В резултат на това се ражда „Римска баня“, пиеса, която се играе до днес. Интересна е историята около постановката й в Сатирата: Мнозина са били тези, които желаели провала й. Извинявайте, но това е тревожно скучно, отсякла една дама на Художествения съвет. Тогава Нейчо, който е режисьор, вкарва триста студенти без пари. Преди премиерата.  Финалът е заглушен с гръм от ръкопляскания. Станаха на крака. Щяха да съборят театъра, спомня си Стоянка Мутафова.

Премиерата минава блестящо, но Тодор Живков не идва. Това е повод за нови атаки. Щом Първия не е дошъл, значи не я признава - такава е тогавашната логика. Нейчо е притеснен. Прекарал е два инфаркта. След една седмица Живков е сред публиката и всичко се оправя.  За спасителя си Нейчо Попов разказва в книгата на Муки актьорът, който най-добре пресъздаде на екрана образа на Яворов - бившият депутат Явор Милушев. Той на два пъти е изключван от ВИТИЗ за това, че се снима във филми, и то много. Тогава това е забранено. Нещо повече ректорът му казал, че елементи като него нямат място в театъра. Като научава това, Попов, побеснява, крещи, ругае: Ще съсипят момчето, казва.

В крайна сметка студентът е спасен, остава в академията и играе в още много пиеси, някои от които под режисурата на Нейчо Попов. Заради своята възпитаничка от ВИТИЗ Димитрина Тенева Нейчо Попов заминава за Бургас, за да постави „Домът на Бернанда Алба“. Той обожава родния си град и дори смята да си почине. Репетициите вървят нормално. В една от вечерите актрисата кани своя учител на вечеря и да гледат някакъв мач. Масата е сложена и всички са в очакване на скъпия гост, когато колежка от театъра звъни: Нейчо почина.  Големият актьор не успява да преживее третия инфаркт. След него идва краят. В продължение на три месеца след това Стоянка не е на този свят. Постепенно се съвзема, но никога повече дори и не помисля за друг мъж.

Източник:БИЛЦ

Научете повече

Мумията на Георги Димитров изнесена през таен тунел, мъкнали трупа му до... (СНИМКИ)

Мумията на Георги Димитров е изнесена през таен тунел от Мавзолея до Партийния дом, откъдето е била откарана с автомобил на Централните софийски гробища. Това става през юли 1990 година, малко след като правителството взема решение тялото на вожда да бъде погребано, пише "Телеграф".

Операцията по изваждането му от Мавзолея е проведена в пълна секретност, за да не се предизвика излишно внимание в този момент. По това време политическите страсти са силно нажежени, а жълтите павета са арена на ежедневни митинги на "сини" и "червени". Девет години след като мумията на вожда си тръгва от Мавзолея е взривена самата сграда. Отдолу обаче остават цели четири етажа тайни подземия, които бяха официално показани за пръв път миналия месец.

"Подземията са всъщност обширен бункер с различни функции, много от които нямат общо с експозицията на Мавзолея и неговия единствен експонат, обясни зам-кметът на София по културата Тодор Чобанов. Огромният лабиринт от коридори и помещение е можел да приюти целия висш държавен апарат в случай на екстремна ситуация. И досега вътре се съхранява запазена секретна апаратура от онова време, голяма климатична инсталация, както и телефонна централа. Има и цели обзаведени работни кабинети. От тях партийната върхушка е можела да продължи да управлява страната в екстремна ситуация. Един от предполагаемите сценарии за евакуиране на партийните лидери е включвал опит за покушение по време на манифестация. При такива мероприятия Тодор Живков и обкръжението му обикновено приветстват митингуващите именно от Мавзолея. Затова службите са имали план как при необходимост да ги вкарат в сградата и да ги скрият в подземията, разкриха непознати.

Самите подземия на Мавзолея пък са свързани чрез тайни тунели със сградата на Партийния дом и БНБ. Сега обаче тези коридори не са поддържани, твърдят от общината. Подобни тайни тунели свързват и други централни сгради в столицата. Местонахождението им обаче не се съобщава официално, а според слуховете дължината им е километрична. Един от тях е между Военния клуб и Народното събрание, разкриха запознати.

Друг тунел стига до сградата на Министерството на отбраната. Преди време е имало подземен коридор между Президентството и Министерския съвет. При строителството на метрото обаче той е бил разрушен. Самото метро също може да служи като бомбоубежище при въздушна атака.

Научете повече

Откриха загадъчно съоръжение на Марс. Според учените няма как да е създадено от природата (ВИДЕО)

В популярния уфологичен YouTube канал "Mars Anomalies and Beyond" се появи интригуващо видео, показващо поредната находка на виртуалните археолози на Марс. Изследователите разглеждали снимки от повърхността на Червената планета, направени от известния всъдеход "Кюриосити" и неочаквано забелязали сред обичайните за планетата марсиански камъни и скали загадъчна аномалия, подозрително приличаща на изкуствен обект.

Експертите със съжаление отбелязват, че по-рано учените на НАСА винаги са отбелязвали мащабите на своите снимки, благодарение на което е било лесно да се определят габаритите на този или онзи обект, докато сега американската космическа агенция се е отказала от тази практика. Конспиролозите предполагат, че това не е било направено просто така, а е с цел да се усложни работата на "космическите детективи" и други изследователи на Марс.

Така че какво се е отдало да открият уфолозите на Марс? В обективите на камерите на марсохода е попаднал странен цилиндър с кръгъл връх. Освен това той явно стои върху постамент. Авторите на находката са убедени, че природата не може да създаде толкова равен и симетричен обект,затова тук навярно са замесени представители на извънземна цивилизация. Възможно е да става дума за техен паметник или за съоръжение, изпълняващо някакви технически функции.

ВИДЕО:

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Абитуриенти от Кула на бала си с народни носии.„Нека сме българи“, апелираха те (СНИМКИ)

Абитуриентите от град Кула запазиха българщината и напълниха сърцата на всички българи като избраха народните носии пред дизайнерските костюми и рокли, съобщава ВИП Комюникейшън.

В един позабравен, но вековен град, 15 ученици от 12 клас на СУ „Васил Левски“, заедно с класния си ръководител Снежи Огнянова, дефилираха пред събралата се публика с традиционните носии за северозападния регион.Те не крещяха от прозорците на скъпи коли, броейки до 12, не избраха тоалет, струващ няколко хиляди лева, а се върнаха към традициите.

„Според нас няма смисъл да се харчат много пари за скъпи рокли и обувки, като просто можем да наблегнем на българското и да сме българи“,

споделиха абитуриентите, които направиха празника си незабравим с помощта на читалище „Просвета – 1882”, което 135 години съхранява
българските традиции и на невероятния танцов състав „Кулчене”, носител на десетки отличия и награди на национални фолклорни фестивали.

Източник:desant.net

Научете повече